Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

545.Има време-НБ, от Учителя на 27.V.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

В начало бе Словото – песен

Има_време -беседа

Молитвен наряд за край:

„Духът Божи“

Господнята Молитва

Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст.

Ще взема само думите: „Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци.

От едно гледище ще разсъждаваме свободно. Понеже вие сте напреднали ученици, ние ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, не тъй, както се разсъждава в първо отделение. Няма да питате защо нещата стават така. Защото безполезно е да питаш защо човек яде. Безполезно е да питаш защо човек умира. Безполезно е да питаш защо човек се ражда. Безполезно е да питаш защо човек забогатява и защо осиромашава. Безполезно е да питаш за подобни неща. Умира, защото умира, ражда се, защото се ражда, осиромашава, защото осиромашава. Казва: „Ще му докажа научно.“ Може да докажеш, но факт е – сиромах е. Какво ще докажеш на бедния, че е сиромах и какво ще докажеш на богатия, че е богат или какво ще докажеш, че той има някаква способност? То е въпрос.

Богатството не се дължи на някаква способност. То е резултат, то е една съвкупност. Богатството не се дължи на ума. Ако баща ти е оставил едно богатство, то не се дължи на тебе, нито на твоя ум, нито на твоето достойнство. То се дължи на ред поколения, на деди и прадеди, които са го оставили туй богатство. Казвате: „Виж съдбата как е проработила!“ Какво лошо има, ако неговата съдба е проработила? Каква разлика има, ако човек е богат или сиромах? Питам: Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли да бъдеш или гладен да бъдеш? Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя. Ако се давиш, защото в желанието като се давиш, тялото се разширява, вземаш по-голям обем, ако си се наял. Ако пък [не] си се нахранил, няма какво да желаеш. Свиеш се в себе си и тогава потънеш. Вие ще кажете: „Докажете това!“ Питайте онези, които се давят, питайте онези, които се избавят. Това са факти. Онзи, който се дави и онзи, който се избавя питайте.

Има_време

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но да оставим. Сега, това са вметнати въпроси – глупавият и умният човек. Глупав човек наричаме онзи, който не може да използува условията, които Бог е дал. Него аз наричам глупав. Той иска да създаде нови условия. Той иска природата с неговите теории и разбирания да бъде. Той ще си блъска главата с една теория – перпетуум мобиле. Казва: „Туй ще го постигна!“ Всичко може да постигне, но не това. Глупавият никога не може да постигне това, което умният може да постигне. Защо? Защото не използува условията, които Бог му е дал. В какво седи разумният човек? Той използува условията, които Бог му е дал. Големите противоречия, които съществуват в света… Ние имаме ред системи, на които възлагаме големи надежди.

Например майката възлага големи надежди на учителя да възпита децата ѝ. Възлага надежда на онзи, обществения морал, на храната, на въздуха. Това е вярно, но в известна степен. Но съдбата на детето се определя от онзи момент, когато се зачева. Влезе ли в орбитата на майка си – дотогава, докато не е навлязло в орбитата, то се движи в пространството както планетите, скитащите планети. Майката, която иска дете, привлича го да влезе в нейната орбита и тогава то започва да се върти около нея по-близо и най-после го […] казва: „Това е моето дете.“ Някой път това дете, като живее 4–5 години по-силно, заминава за другия свят – пак отива в пространството. Пита майката: „Къде е моето дете?“ – „При Бога.“ Аз казвам: Във времето и в пространството. Там ходи и се движи. Но туй е едно физическо обяснение. Майката ни най-малко не се задоволява с това твърдение, не е съгласна. Ако съм майка, и аз не бих се съгласил с тия определения. Ще кажа: „Да го няма туй нещо.“

Или, другояче казано: Душите предвечно съществуват. Душите на децата, на стари и На млади предвечно съществуват вътре в Божествения кръг на нещата. Единственото различие е, че тия души, всяка душа е облечена в една форма, която намери за благоугодна. Душите се отличават по форма, по формата в материята, в която са облечени. Или, другояче казано, според организма, в който живее, или в света, в който трябва да се намират. Човек на Земята е съчетание от милиарди. Аз предполагам, че има около 60 милиарда клетки души. Човешката раса наброява около 60 милиарда. Два милиарда са на Земята, а другите са в пространството. Не мислете, че пространството е празно. То е организиран свят. По някой път на душите, като им дотегне, интересуват се да влязат в нашия свят като екскурзианти. Някоя душа попадне като екскурзиант, после, докато вземе билет да се върне назад, види и пати главата ѝ. Постоянни съобщения няма; за слизане е лесно, но за отиване, за връщане е много мъчно.

Сега, Соломон, който е бил учен човек, философ, запознат с еврейската кабала, казва: „Има време за всяко нещо.“ Трябва да се преведе неговият език на модерно разбиране и тогава нещата ще станат по-ясни.

Та, казвам: Всичките тия клетки – 60 милиарда, са организирани в разни органи и от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на човека. Той е като една монада, като една душа, която е сгрупирала всичките тия същества около себе си. Зависи от неговата разумност какво ще бъде неговото бъдеще. Ако той е във връзка с онзи велик Божествен закон, той всякога ще има съответствующо здраве, ще има отличен ум, ще има отлично сърце и воля. Най-малкото прегрешение, което направи, може да му докара една дисхармония и тя може да му докара за хиляди години нещастия. Следователно, понеже всичките тия души се намират под прякото влияние на Великия Божествен закон, ние косвено сме свързани, с душата. Божественият принцип е пряко свързан. Следователно, щом нарушим Божествения закон, тогава се скъсват ония връзки, понеже Божествените енергии от Божествения свят минават през тия души. Те са канали, през които ръководните души в тялото, туй, което вие съзнавате, че сте човек, всичките тия души служат като проводници на Божествените блага. Ако вие направите най-малкото престъпление, започват да се затварят условията за вашето проявление. Щастието на всеки един човек зависи от вътрешната хармония.

Може да направите един опит и той е следният. Ако вие водите един редовен живот, не само морален, но имате и любвеобилна душа, обичате баща си, майка си, брата си, готови сте да се пожертвувате, после, сте запознат с много учени хора, кого как срещнете, всеки иска да се запознае с вас, приятно му е. Ако вие не обичате баща си, майка си, брата си, сестра си, изолирани сте, не храните никакво чувство, хората започват да ви избягват. Няма с какво да се заинтересуват. Вие мязате на пустиня без извори, без дървета, без птици, само прах. Кой ще дойде в такъв свят? Тогава вие се чудите защо хората ви избягват. Няма нищо, което да ги интересува във вас. Ти казваш: „[Те] не знаят, че аз съм религиозен човек.“ Аз зная, има религиозни костюми. Казваш: „Не знаеш, аз вярвам в Бога.“ Има една вяра: че вярваш в глупостта. Ти си първокачествен идиот и вярваш в парите, в къщата, в нивите, вярваш в своята сила. Това не е вяра. Това е за определено време. Ти живееш във времето. Ти не разбираш целокупността на живота. Аз не казвам човек да не вярва. Но вярата в себе си разбира онзи първичен принцип, който го е назначил като чиновник. Той трябва да има време и връзки да извърши волята на Бога. Щом извършва своята воля и казва: „Аз съм господар!“, този човек не е в преки връзки с тия закони.

Казвам сега: От какво зависи самовъзпитанието на човека, неговото щастие? Всеки един може да бъде щастлив. Вие може да бъдете щастливи в един ден и нещастни в следния. Вие може да живеете 120 години, пък може да умрете още днес – напълно животът зависи от вас, 120 години са дадени на разположение. Ако живеете 120 години, може да дадат още 120 години. Природата може да ви хроникира. Ако след 120 години има още какво да изучавате на Земята, ще ви оставят. Следователно трябва пак да влезете в Божествения свят, за да влезете в нови условия, пак да се върнете на Земята, за да разгледате света от друго становище. Ние виждаме какво става в света. Имаме понятие за света. За 7 години детето има едно понятие. След 7 години, когато се развият чувствата, туй дете става малко своенравно, обича да плаче, непослушно е. Следующите 7 години става по-умно, поет става, пише поезия, има високо мнение за себе си. Когато стане на 21 години, на 28 години, поумнява, става като баща си. И оттам, като говори, вече поумнява. Той говори глупости до 48-та година, може да прави много глупости. От 48 години до 68 години живее един обикновен живот. От 68 години до 98 години живее един талантлив живот, а от 98 до 120 години живее живота на един светия.

Според тази класификация много малко живот има. Някой живее 90 години и умира. И мисли, че е светия. Не, не. Аз не го турям. Като противовес светията представя широк кръг на деятелност, широки разбирания, той трябва да има опитност. От всичко туй не е безполезно, това е все материя неорганизирана. Грешният живот е неорганизирана материя. Следователно светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и от това ще изкара нещо трезво. Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна да сгреша, за да стана гениален, за да стана светия. Иначе нямаше друго с какво да работя.“ Светията, който иде сега на Земята, с какво се занимава? Все с грешни хора се занимава. Може да искате да намерите някой светия – ще го намерите при някой грешник. Курдисал се да чака. Думата „курдисал се“ – настанил се на земята. Той има да си пати с този грешник. Светията разправя, но грешникът не разбира, казва: „Махни се оттук! Остави старите идеи, светите идеи, остави ме свободен да поживея!“ По някой път светията вземе, че тури черна маска като него. Казва: „Де е онзи?“ – „Той си замина.“ Светията е скрит. Казва: „Да отидем да оберем някого!“ Хайде, тръгват, отиват да оберат, но понеже светията е умен, онзи като заспи, всичкото обрано той после го занесе на хората. Той прави добро. Стане онзи, някой път пита някой, казва: „Обрали са ни. Дошли са някои по-умни от нас.“ Така с години. И той се запознае и казва: „Много сме големи ма[…]. Но откак с тебе почнах да правя другарство, все обираме някого [и] все ги взел някой. Не върви тази работа.“ По някой път има хора, които казват, че в света не им върви. Някой светия има с тях.

Туй са сега посторонни неща. Понеже вие сте свързани с материята, виждам вашето положение. Всичките хора имат известни страдания. Божественият свят [има] предвид да ограничи страданията на хората. Всяко едно страдание се допуща с оглед да може да донесе едно Божествено благо. Ако страданието не може да донесе, ако чрез него не може да дойде едно благо, страданието е излишно. Страданието се допуща с оглед да донесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие. Така трябва да разбираш. Ако зададеш въпроса дали туй е вярно, опитността на цялото човечество откак свят съществува, е все една и съща. Когото и да попитате, като четете опитността на Иов, този, праведния човек, много умен човек, гениален човек, виждаме, че върху него дойде едно изпитание, да се изпита до каква степен на разбиране е дошъл. Ако дойдете до опитността на Христа, Той дойде до големи изпитания, Той мина големи изпитания. Той дойде да спаси света и когато поиска да се съкратят страданията Му – ни глас, ни с[ли]шание. Най-после дойде кръстът, разпънаха Го на кръста, имаше една [опит]ност, по друг начин можеше. Ако Христос не беше умрял, не можеше да възкръсне. Трябваше да умре, за да провери онази Божествена сила, да провери онова Божествено начало, което Му казваше: […] Христос казва: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Това е Божественото начало. Човекът, който се молеше, онзи, който казваше, че има власт, са двама различни. Божественото начало казва: „Аз, Който живея в тебе, мога да те поставя в тия благоприятните условия и да те извадя да видиш Моята сила.“

Следователно всеки един от вас, ако имате вяра, ще се яви силата, която имате. Ако не възприемете страданията, как ще опитате Бога? Ако Бог даде всичкото богатство, всичката слава, то е външната страна, нищо няма да научите. Следователно ще направите къща, ще направите дрехи, автомобили. Никакво благо няма да имате. Или ако имате всичката слава, която хората имат, няма да намерите нищо. Когато Христос влизаше в Иерусалим и викаха: „Благословен, който иде в името Господне!“, след 3 деня казваха: „Долу, разпни го!“ Вие не знаете докъде се простира човешката слава. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога!“ Разбирате ли онези съвършени ваши братя, които са завършили своята еволюция, разбират от пътя, по който вие минавате. Те напълно вл[изат] и разбират вашите страдания...

Има_време

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×