Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sadgirlhere

ОКР? Помощ: Г-н Баев и д-р Първанов

Recommended Posts

Здравейте! Аз съм жена на 27 и имам проблем. По принцип страдам от Обсесивно-компулсивно разтройство само с обсесии. Информирах се много за това състояние. Знам, че лечение почти няма, а в момента нямам достатъчно средства за психотерапия.Обсесиите ми често се менят и понякога се стига до крайности като наистина огромно мъчение и страдание,чувство за вина, желание за бягство, усещане че съм лош човек заради лошите мисли и чувства и т.н. В последно време започнах да разбирам как работи това състояние и нещата се успокоиха, докато не ме разтревожи следното.Бременна съм и изпитвам  страх по отношение на пола на детето. Страхувам се, ако ми кажат, че ще е момиче. Имам някакъв комплекс относно женските полови органи, не ги харесвам.Сякяш  има нещо неприятно и срамно в тях, в начина по който изглеждат.С моите собствени нямам проблем, но не харесвам да гледам такива на деца и ме е страх как ще повлияе това върху бъдещето ми дете, а то принципно е желано. Имам няколко мои обосновки по проблема,а те са следните:

1) Имала съм случки в детството, в които с други деца сме си гледали половите органи, но майка ми ме спипа на "местопрестъплението" ,скара ми се и си спомням много ясно как изпитах огромен срам и вина, че съм направила нещо лошо и долно, дори вечерта не спях от страх да не каже на баща ми.

2) Когато гледам еротичен филм женските пол. органи ме възбуждат и може би се страхувам да не пренеса тези мисли върху детето и е нехаресването е вид защитна реакция. Т.е.страх от педофилистични мисли.

3) Чувство за малоценност и непълноценност като жена, ниско самочувствие, неприемане на себе си.

4) Като много малка, някъде около 6г. бях в креватчето си и чух нашите да правят секс.Не знаех какво точно правят,но съзнавах, че е само за големи и ми беше много любопитно и започнах да изучавам пол. си органи, не знам дали съм мастурбирала. В тези случаи тогава смятах майка ми за виновна, че позволява да правят секс и оттам е останала някаква травма. 

Най-вече сякаш дължа проблема си на причина номер 1,но държа да се изкажат специалисти.

Притесненията ми в момента са че не искам детето ми да расте с комплекси,заради мои такива. Не искам да му навредя по някакъв начин. Не искам да тая лоши мисли и чувства към него,само защото има лабии, а не пенис. Въпросите ми са-  какво да направя когато се породят такива мисли и чувства? Някакви полезни съвети , статии,книги, които мога да прочета? Благодаря от сърце!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога, като чета някоя тема и се питам дали заглавието на рубриката "психотерапия онлайн" не е добре да се смени. Да, в началната тема обясняваме, че тук единствено даваме отговори в консултативна и терапевтична посока, а заглавието е само ориентировъчно. Но все пак... 

Споделям тези си размисли тук, понеже четейки, си казах - "тази жена има нужда от психотерапия. Поведенческа, хипнотична и фокусирана в решения по отношение на натрапливостите, която вече стига до дълбините на съществото ѝ. Но и по-цялостна, по характера," Извинението "нямам пари" в 90 и повече % от случаите се явява рационализация на всъщност липса на мотивация, в която стои оценяване на стратегическата важност на терапевтичната промяна. 

Разказаните случки от детството са ги имали повечето хора. Само допреди няколко години едва ли можеше да се срещне родител, който да не вмени вина, когато види детето да мастурбира или да си играе на "чичко доктор" с друго дете - познаията бяха по-малко. Практически няма дете, което да не мастурбира. Въпросът е, че вие сте реагирала със силна вина и срам, която реакция вече е била предразположена във възпитанието. Както и сте ги задържала. Нещо, което далеч не всеки прави. Сега, както почнах, или се продължава с психотерапия, в която в рамките на минути всичко се вижда ясно, или с общи насоки. След пет минути ще съм зает с това да помагам на оценяващите психотерапията с благодарност. А тук, просто насоки...

Имате характерови предразположености, фиксирали се в секса. Работейки с окр-то ви, вече голяма част от тях се преобразуват до асертивни, себеприемащи, до разширяване на съзнанието до едно прегръщане на сенчиците. А в малко по-продължителен и цялостен психотерапевтичен процес, в работа по характера, се извличат позитивните му потенциали. Ставате щастлив човек! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви за отговора, Орлин Баев. Ако правилно съм разбрала поста ви, ми е нужна терапия, за да се освободя от вината, срама и ссмото окр.Мога да се замисля за психотерапия по-нататък, но на този етап  ми предстоят наистина доста разходи. Ако все пак ми препоръчате нещо книги,статии, ще съм благодарна. Ще чакам и още мнения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 22 часа, Sadgirlhere каза:

Въпросите ми са-  какво да направя когато се породят такива мисли и чувства? Някакви полезни съвети , статии,книги, които мога да прочета?

Чудесни въпроси задаваш!

Винаги в работата си използвам написаното от по-умни хора, за да върви терапевтичния процес с възможно най-оптимални темпове.

Напълно подкрепям мнението на Орлин, затова ще си позволя да цитирам неговата колекция от книги, публикувана на сайта му: http://orlin.bravehost.com/bibliotherapy.html

Линкът неслучайно е кръстен "Библиотерапия". В САЩ, специалистите по КПТ признават библиотерапията като пълноценен метод за психотерапия. По-бавен е, с повече рискове за отклоняване от фокуса на проблематиката, но е вариант. Още повече, че силната и истинска мотивация може да дойде именно след прочитането на определени книги.

Успехи!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, книгите разширяват кръгозора, но и когнитивно реструктурират, лекуват, когато са качествени. Специално за окр, двете книги на Джефри Шуорц по темата: "Обсебен мозък" и "Ти не си твоят мозък". 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Тъжно Момиче,

Бъди спокойна - мислите ти са напълно безвредни за твоето бебче, какъвто и пол да е. То няма как да ги отгатне, нито който и да било друг - те са на сигурно място в твоя ум, докато ти не пожелаеш да ги споделиш (както правиш тук).

Съзнанието, че имаш тези мисли и че разбираш абсурдността им, всъщност те предпазва от това да навредиш на детето си с тях. Ако педофилите се терзаеха от угризения, нямаше да са такива изобщо.  

Изживей оставащото време от бременността си като възможност да задоволиш любопитството си по темите, от които изглежда си била рязко и нездравословно откъсната. (После просто няма да имаш време за това :) ) Книги - чудесна идея! Сещам се за една (Делтата на Венера), която може дори да облекчи някои чести, съпътстващи бременността оплаквания, като болки в кръста, хемороиди или стомашни киселини!

Това ще ти помогне да осигуриш спокойствие и емоционален комфорт на бебчето си, но може би обсесиите няма да спрат да те измъчват, защото те са се превърнали в "предпочитан начин" на психиката ти да реагира на стресовите фактори в живота ти. Тогава може да обмислиш да потърсиш и професионална помощ.  Евентуалната психотерапия ще ти помогне да усвоиш нови, по-адаптивни начини да посрещаш житейските стресори, за доброто на теб, децата, бъдещето и близките ти. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. От ученичка страдам от тревожни разтройства и натрапливи мисли, които постоянно менят темата си. Преминах през страшни внушения за болести, без реално да ми няма нищо. Пих различни антидепресанти, които помогнаха временно. Темите на моята тревожност все се менят- първо бяха мисли за смърт, следваха представи как близките ми са болни на легло и аз страдам, след това, че не обичам мъжа си достатъчно и че мога да му изневеря, като бях бременна- че няма да си обичам детето и няма да го искам. Сега като родих и като разбрах колко си обичам детето, тревожността пак се върна в друга тема. Като бяхме още двойка със сегашния ми мъж веднъж излизах с приятели и срещнах там мой бивш ,загледах се по него и изпитах някакви симпатии, но след като се прибрах вкъщи и се опомних изпаднах в дълбока депресия. Оттогава имам страх да не харесам друг мъж,а то хубави мъже си има навсякъде, както и хубави жени. Поради този страх напусках 3-4 работни места, когато видех някой красив колега. Останалите хора ме мислеха за мързелив човек, а аз не можех да спя от болки в корема от обсесии. Само когато напусках ми олекваше,но временно, докато не се наложи пак да общувам или видя привлекателен мъж. Наложи се наскоро да сменим дома си и не ме питайте какъв ад преживях. Знам,че всичко това не е нормално и не мога все да бягам. Как ще работя отново изобщо? Хем осъзнавам, че не е както го мисля, хем вътре в мен седи едно съмнение, ами ако е така? Филмът е огромен и страшен. Моля ви, особено Орлин Баев и д-р Първанов да се изкажат, ще съм много благодарна.ОКР ли е това? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ОКР е. Обсесиите имат свойството да се закачат за какво ли не. Болести, нараняване, смърт собствена и проекцията на същия страх в близките (според спецификите на подлежащия характер), обсесии за партньорството (relationship ocd), чистота и т.н. и т.н. Понякога това променяне на обсесивния фокус е по 100 пъти в рамките на ден - тогава смаият човек вижда, че темата е само външна, а всъщност главната работа тук е със самия натраплив механизъм. Тя самата вече променя и нужното в характера. При натрапливата невроза е нужно работата да бъде простичка и целенасочена - поведенеска, хипнотична, медитативна. Всеки терапевт си има алгоритми - важното е обаче да е вещ в подхода си към окр - защото е специфичен и маса колеги се превръщат в част от проблема, вместо от решението му, когато тази вещина и познание как и какво липсват. Работи със силен в работата си с тревожните състояния и в частност с обсесивно компулсивното р-во психотерапевт! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви много, Орлин за отговора! За съжаление трудно се намира вещ терапевт  щом се касае до ОКР в страната,в моя град такива изобщо няма,а успеваемостта онлайн май е наравно с нулата.Опитах с няколко и нещата се влошиха, както казахте станаха част от проблема. Повярвам ли на натрапливите мисли, започвам да изпитвам вина и да се самонаказвам до крайност. Четох книгите на Шуорц, които помогнаха донякъде, но имам нужда да трансформирам страха в смелост. Имате ли ваши книги на такава тематика, които да закупя? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свърши им тиражът и не смятам да ги преиздавам. Може би в бъдещи ще пусна нови, по тематики. В блога ми ( orlinbaev.blogspot.com ), биха ви помогнали статиите от бутоните окр и хипохондрия и от п.а., ген. тревожност (тук относно принципите за преработка на страха, а те са базисни и при окр). За онлайн работата - по-слаба е, но ако е водена от вещ в състоянието психотерапевт, не е за пренебрегване. Питайте Даниел Троев за такава терапия. Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката е нещо много важно. Както каза Орлин за вината си я носим със себе си както и нашето огорчение. Семейната среда и взаимоотношенията са ключови относно справянето с натрапливости. Прошката е начин да продължиш напред и да скъсаш с миналото, то винаги има виновни за нещо. Прощавайки продължаваш напред без горчивият вкус, но това не означава че трябва да се потъпкваш. Много хора не осъзнават, че опрощавайки те прощават на себе си.

Редактирано от M.Nickolov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×