Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Буболече

За силата на думите

Recommended Posts

Опитвали ли сте да "изключите" ума си докато разговаряте с някого? Ей, така само със сърцето да усетите смисъла. И да включите интуицията /доколкото е възможно/. Съвсем друг поглед на нещата, ситуациите и смисъла ще видите.

Опитвала съм в разговор да нямам мнение, да изучавам само, безпристрастно всяка гледна точка... и се усеща нещо цялостно, и много точно... Защото виждам жеста, мимиката, усещам интонацията, а не само буквата на думите...

Тогава се стига до същността и само от "две думи" може да се разбера с човека. :)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитвали ли сте да "изключите" ума си докато разговаряте с някого? Ей, така само със сърцето да усетите смисъла. И да включите интуицията /доколкото е възможно/. Съвсем друг поглед на нещата, ситуациите и смисъла ще видите.

Опитвала съм в разговор да нямам мнение, да изучавам само, безпристрастно всяка гледна точка... и се усеща нещо цялостно, и много точно... Защото виждам жеста, мимиката, усещам интонацията, а не само буквата на думите...

Тогава се стига до същността и само от "две думи" може да се разбера с човека. :)

Да, случва се и то често. Понякога даже и "двете думи" са излишни. Достатъчно е, само да се "види" магнетизма, излъчването. Има хора в които се "виждат" само механичен сбор от атоми и молекули. Но има и Хора могат да ти "говорят" и без тези "двете думи" и да ти изпълнят Съзнанието само с поглед. Всичко зависи от това с кого и как ще го срещне Съдбата човек. Само, че за такива "разговори" се иска да има две страни - един говорещ и поне един "чуващо-виждащ".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен основно има три вида слово: интелектулно, екзистенциално и благодатно. Първият вид слово е характерен за т.нар. "интелектуалци" - високообразовани, ерудирани, интелигентни, притежаващи схватлив и комбинативен ум, който ги води към определени прозрения (умозрителни, а не екзистенциални), които в известна степен се приближават до реалността, наподобяват я, но без да я докосват и без да са тъждествени с нея. Затова и думите на интелектуалците, колкото и респектиращо да звучат, нямат особена въздействаща сила и не докосват сърцата, въпреки че може да са много добре подбрани, съчетени, красиви сами по себе си, но... им липсва диханието на живота.

Вторият вид слово (екзистенциалното) произтича от жизнения опит на човека - от това, което е видял, преживял, познал, т.е. всичко това, което поражда житейската мъдрост. То е много по - близко до живота, защото е базирано на личен опит. Затова и има по - голяма въздействена сила и обикновено докосва сърцата на хората (особено на тези, които са имали сходни преживявания).

Третият, най - висшият вид слово е благодатното слово на Божията мъдрост, което няма аналог, защото се открива чрез Светия Дух не на "мъдри и разумни", а на чистосърдечни, простодушни, кротки и смирени хора, които обикновено в човешкото общество са последни, но в духовен план са първенци, макар и те да не осъзнават това, защото в мига, в който си помислят, че са смирени или че са нещо повече от другите, те губят своето смирение и го заместват със самомнителност. В духовен план това е все едно да замениш Христос с Луцифер!

Словото на Божията мъдрост има силата не само да въздейства, докосвайки душите на хората, но и да трансформира, да създава у нас новия Адам, новия Човек, защото това благодатно слово не идва от нас, а чрез нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня-13 октомври

В говора на човека се крие благото, което Бог му е дал. Който търси щастието, трябва да знае, че то се крие в неговия говор. Като говори, човек създава или щастието си, или нещастието си.

Степени на любовта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На руски дума означава мисъл, думать ~ мыслить

Глаголът в българския е думам ~ казвам, говоря.

Нашата фонетичната азбука прави по-лесна

концентрацията върху мисъл-звук-образ.

Това увеличава силата на езика и прецизността на изразяване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбирам, може ли да ми се обясни?

На всяка буква отговаря накакъв смисъл който подсъзнателно ни носи информация и изговаряйки буквата или думата ние приемаме допълнително информация ли? Но, къде е мястото на интонацията? Нали с различна интонация една и съща дума би звучала и с пренебрежение и с умиление, а една музика - плач или весел танц?

И какъв точно е смисълът от този смисъл, след като ползваме всичките 30 букви, още 20-на из диалектите и безброй още звуци?

За какво служи това знание за смисълът на звуците?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбирам, може ли да ми се обясни?

На всяка буква отговаря накакъв смисъл който подсъзнателно ни носи информация и изговаряйки буквата или думата ние приемаме допълнително информация ли? Но, къде е мястото на интонацията? Нали с различна интонация една и съща дума би звучала и с пренебрежение и с умиление, а една музика - плач или весел танц?

И какъв точно е смисълът от този смисъл, след като ползваме всичките 30 букви, още 20-на из диалектите и безброй още звуци?

За какво служи това знание за смисълът на звуците?

Именно. Инструменти са. И всяка носи заряда, който и влееш. Неимоверна сила или безумна нежност, бич или мелодия. За съжаление не умеем да си служим... и често думите ни са по - силни от нас.

Тази тема не е за дискусия..

Но погледни думичките на Учителя - обикновенни, простички, а светят, светят...

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно. Инструменти са. И всяка носи заряда, който и влееш. Неимоверна сила или безумна нежност, бич или мелодия. За съжаление не умеем да си служим... и често думите ни са по - силни от нас.

Тази тема не е за дискусия..

Но погледни думичките на Учителя - обикновенни, простички, а светят, светят...

Аз съм меко казано скептичен към това "знание". С една и съща дума с различна интонация кучето може да се изпъди и да се прикотка. Ако човекът е решил да се товари с допълнителен безполезен смисъл, това си е негов проблем и бреме.

Друг пример мога да дам с името. Можеш да се казваш и "Вяра" и "Велик владетел" и "Пинко", но не името прави човека, а човекът името. Т.е. смисъл дават не думите, а онова с което се асоциират. Не всеки Симеон е велик, ако ме разбирате.

ПП: За тема непозволяваща дискусия е редно да се заяви смисълът и поводът за създаването и.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата е сила, ако човек умее да я приложи правилно (в точния момент, на точното място, точната дума) всичко останало е амбалаж.

Мисълта е още по- голяма сила, но за съжаление рядко се борави безмълвно с нея- не става, все още.

Иначе, да, и един поглед по някога говори много повече от 1 час разговор. Но колко пъти може човек да се изрази по този начин!?

Думичките си имат значение и то е, онова за което говорим.

Смисълът вече е това което казваме за значението.

Мисълта, за да бъде предадена трябва да се овеществи с речта(която е персонална отговорност), но там вече често има грешно препредаване и в този момент става объркването на значението, смисъла и мисълта не може да бъде възприета от отсрещната страна така какта ни се иска, от тук идва "амбалажа".

Не познаването на думите и силата на тяхното значение, води до дефицит в речта или в изразяването, по- простичко беден речник, не умение да се борави с думите. Често хора попаднали в това положение се оплакват от неразбиране.

А това коя дума как ще звучи вече е специфика на езика, той пък е продукт на обществен договор, много думички за един и същи предмет на различни езици. Няма как да се изразяваме на един език в този момент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ставаше въпрос за темата в която се присажда смисъл на буквите, откъдето бяха преместени последните постове...

А, в заглавието и пише че не е за обсъждане, не си забелязал сигурно...

Думите. Цели светове създават, понякога страшни...

И права е Диди, мисълта е още повече...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Темата е интересна, но пък на мен ми хрумна друго.

За безсилието на думите, щото понякога са толкова безсилни, че няма спасение от непосилността им.

Думите са много силни, ако имат значение за нас, и много безсилни, ако не ни докосват. Както се казва - просто думи, все едно, отиват на вятъра ...

Докосва ни само онова, което прилича на душата ни и е нейно вербално огледало, другото не са думи, не е нищо. Словеснотта е неразбираема, ако не я припознаем като част от същността си.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е интересна, но пък на мен ми хрумна друго.

За безсилието на думите, щото понякога са толкова безсилни, че няма спасение от непосилността им.

Адски си права m121.gif

Няма рецепта, няма подбрани буквички и думички, които да гарантират каквото и да било. Твърде често се излоупотребява с някой думички, други се протриват от употреба и губят своят смисъл (сигурно затова споменаването на божието име не трябва да е напразно), лишени от заряд и емоция.

Инфа не го видях това в заглавието, затормозих се в четене на постовете m025.gif

Понякога думите не заслужават и мастилото си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е интересна, но пък на мен ми хрумна друго.

За безсилието на думите, щото понякога са толкова безсилни, че няма спасение от непосилността им.

...

Аз не съм съгласна.

Това е като да обявим колата за безсилна, когато в същност шофьорът е безсилен.

И ... думичките, че и буквичките са много, много важни и са натоварени с много смисъл и съдържание; както и въздействие.

Не съм съгласна и че се протриват, нито губят своя смисъл. Ако обърнем казаното към хората, а не към думите - тогава да, така е.

Най-елементарния пример е, как очевидно се променя човека, когато си смени името; или дори просто сменя средата и на новото място, новите хора започват да се обръщат към него с друго умалително име или пък прякор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами и аз не съм съгласен m131.gif

Ама не да съм в опозиция, ами просто си го мисля другояче.

Не съм съгласна и че се протриват, нито губят своя смисъл. Ако обърнем казаното към хората, а не към думите - тогава да, така е.

С думи боравят само и единствено хората, така че говорейки за тях, говорим за произнасяните от хората думи, а не виртуално съществуващите някъде. По тази причина не хората, а думите се изтриват. Най-точно е да се каже, че думите менят своята стойност, защото човечеството влага различен смисъл ползвайки ги през епохите.

Стойността на думите е подвластна на инфлацията на времето. Ако не бъде подкрепяна, се обезценява. Веднага давам пример с думи като чест, достойнство, родина... някога това е било повод за саможертва, а днес повод за срам, за национална неопределеност и деградирали (или по-точно казани еволюирали) морални стойности в недостатъци. Недостатъците стават качества, качествата стават недостатъци. Това е една шокираща, но много явна тенденция която може да бъде усетена. Бай Ганьо вече не е посмешище, а пич и в учебните часове той минава за тарикат и децата искат да му подражават! Това е факт. Е, не ползваме ли едни и същи думи за това?

Колко от хората си мислят "пожелавам ти да бъдеш здрав" изричайки "Здравей"? Ще да са 0.001 %, не повече. Това нарекох протриване. Подобно е "обичам те" повтаряно с повод и без повод, превръщайки се в нещо тривиално, лишено от емоция, като втора дума за "здрасти".

Не само в различни епохи, но и на различни географски ширини и на различни възрасти, професионални поприща, религиозни, полови, етнически и расови различия се базира различието във възприемането на една и съща дума.

Абсурд е да търсим идеалната дума или точната дума за каквото и да било. Та нали тя звучи на различни езици различно?? Ако вместо "бог" се беше наложило обръщението към същото с "шматка", не мисля, че от това религията би страдала.

Стойността и силата на думите е точно толкова колкото човек вложи в нея.

За мен търсенето на такъв дълбок и завоалиран смисъл в думите, че и в буквите (сякаш всяко изречение не е една салата от тях) е несъстоятелно. В психологията е разглеждано, че "бломбо" звучи "дебело", "стрикт" - "остро" и прочие, но това са просто асоциации на формата на устата изговаряйки ги.

Най-елементарния пример е, как очевидно се променя човека, когато... новите хора започват да се обръщат към него с друго умалително име или пък прякор.

Пак грешката бъркане на причина и следствие. Не обръщението е променила човека, а мнението на околните е различно и това е променило обръщението.

В българският език си има умалителни и строго звучащи думи според съгласните. Единствената разлика между тях която виждам, това е честотата и силата на звука. Тихите служат за галено обръщение, а силните за сигнал за тревога. Още не съм чул някой да вика от един баир на друг с "ОММММММ!".

И до там.

Редактирано от vorfax

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Не съм съгласна и че се протриват, нито губят своя смисъл. Ако обърнем казаното към хората, а не към думите - тогава да, така е.

С думи боравят само и единствено хората, така че говорейки за тях, говорим за произнасяните от хората думи, а не виртуално съществуващите някъде. По тази причина не хората, а думите се изтриват. Най-точно е да се каже, че думите менят своята стойност, защото човечеството влага различен смисъл ползвайки ги през епохите.

Стойността на думите е подвластна на инфлацията на времето. Ако не бъде подкрепяна, се обезценява. Веднага давам пример с думи като чест, достойнство, родина... някога това е било повод за саможертва, а днес повод за срам, за национална неопределеност и деградирали (или по-точно казани еволюирали) морални стойности в недостатъци. Недостатъците стават качества, качествата стават недостатъци. Това е една шокираща, но много явна тенденция която може да бъде усетена. Бай Ганьо вече не е посмешище, а пич и в учебните часове той минава за тарикат и децата искат да му подражават! Това е факт. Е, не ползваме ли едни и същи думи за това?

Колко от хората си мислят "пожелавам ти да бъдеш здрав" изричайки "Здравей"? Ще да са 0.001 %, не повече. Това нарекох протриване. Подобно е "обичам те" повтаряно с повод и без повод, превръщайки се в нещо тривиално, лишено от емоция, като втора дума за "здрасти".

Не само в различни епохи, но и на различни географски ширини и на различни възрасти, професионални поприща, религиозни, полови, етнически и расови различия се базира различието във възприемането на една и съща дума.

Абсурд е да търсим идеалната дума или точната дума за каквото и да било. Та нали тя звучи на различни езици различно?? Ако вместо "бог" се беше наложило обръщението към същото с "шматка", не мисля, че от това религията би страдала.

Стойността и силата на думите е точно толкова колкото човек вложи в нея.

За мен търсенето на такъв дълбок и завоалиран смисъл в думите, че и в буквите (сякаш всяко изречение не е една салата от тях) е несъстоятелно. В психологията е разглеждано, че "бломбо" звучи "дебело", "стрикт" - "остро" и прочие, но това са просто асоциации на формата на устата изговаряйки ги.

Най-елементарния пример е, как очевидно се променя човека , когато... новите хора започват да се обръщат към него с друго умалително име или пък прякор.

Пак грешката бъркане на причина и следствие. Не обръщението е променила човека, а мнението на околните е различно и това е променило обръщението.

Думите са звуци. Тях използват не само хората. Бих казала, че само хората използват понятията. Но тези понятия хич не случайно са облечени точно с тези звуци. Думите не са възникнали случайно. Има много примери за сходство в звученето на основни понятия в различните езици.

Много си прав за "здравей"; същото може да се каже и за "до виждане". Често го казваме съвсем машинално и автоматично, без и хабер да нямаме за повторно виждане.

Обаче интересно, когато все пак не забравим да кажем "до виждане" и ... наистина се виждаме; когато кажем "до скоро" и ... наистина се получава до скоро smile.gif .

Та помисли си ти за причината и следствието. wink.gif

Аз твърдя, че буквите и думите са много специални. В тях има много повече от това, което ние сме свикнали (и са ни казвали) да им отдаваме като смисъл и значение. Но ... нямам намерение да настоявам.

П.П. В последния си абзац аз имах предвид именно промяна на човека и то не съзнателно извършена от него, а именно в следствие от промяната на обръщението към него.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаете ли, че думите имат цвят и дори са различни на пипане. В някои от по - горните постове са сиви и остри, в други са мекички като памук. :)

Думите не се променят през епохите. Приказките на Андерсен все още светят.

И да, наистина понякога думите са без значение. За едногодишната ми дъщеричка например. Или за глухонемите, които макар да си служат с "думички", говорят с очи, със сърце. Когато се намесва интелекта... думите стават оръжие, звуците - инструмент.

Оммм никой не крещи, но когато е неискрен, Оммм му докарва само беля на главата :sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички сте много прави-думите може да са безмислени, смислени, силни и слаби... Но са думи... Вербален израз на чувства-мисли, действия...

Виж ако кажем Слово, вече е друго-вибрацията е друга. Защото там го има изначалното усещане за връзките , има интуиция, упование... :sorcerer:

Телепатията включва именно това-мигновено усещане на това, което Е-вибрацията на Словото...:yinyang: Там няма лъжи и изкривяване. Има контакт между чисти съзнания, чисти души...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще задам въпросът си така: Може ли една или друга дума приета за наименование да "омърси" идеята/замисълът/предмета?

Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите не са възникнали случайно. Има много примери за сходство в звученето на основни понятия в различните езици.

Еми, нормално е Индоевропейските езици да имат общо m131.gif

Ако искаш ще ти дам линк за темата ми с мартениците. Уж само в България, ама трънки - на три континента се спазва!

... когато кажем "до скоро" и ... наистина се получава до скоро smile.gif .

Ееее, продължаваш! Защо бъркаш причина и следствие?? Ако кажа "до-скоро", това значи че имам нещо навпредвид (плануван обед с въпросната личност, примерно) и не е обратното - думата да създава общият обяд.

Аз твърдя, че буквите и думите са много специални. В тях има много повече от това, което ние сме свикнали (и са ни казвали) да им отдаваме като смисъл и значение.

Какво?

Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма.

П.П. В последния си абзац аз имах предвид именно промяна на човека и то не съзнателно извършена от него, а именно в следствие от промяната на обръщението към него.

Тука направи каша m054.gif

Ето я хронологията:

Ти, примерно, си лош човек. Казваш се Мария, но ти викат Мара Проклетията. Местиш се в нов град, обаче се държиш добре.

Първо се държиш добре.

Второ (следствие на първото) те наричат Мимето.

Трето (следствие на второто) ти е хубаво, че в обръщението няма обида и упрек и ти виждаш в това мотив да поддържаш това като се стараеш да си добра.

Ти казваш че 2=>3, но всичко е следствие от 1=>2.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.

Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е m025.gif

Редактирано от vorfax

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.

Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е m025.gif

Да :)

И проблема е личен, наш само.

Конкретния пример не е особено подходящ но в крайна сметка и Бог за нас е онова, което си представяме ние и с каквото си я запълваме съответната думичка. И това с нищо не засяга истинския Бог :) защото май не се побира в никакви думички.Така омърсяването остава в нас и личните ни възприятия. Ние просто не можем да осезаваме друго. И съответно - пълним думите със себе само.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.

Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е m025.gif

Самите звуци носят определена специфична вибрация, която може да породи определени (обикновено подсъзнателни) асоциации в хората. „О“ дава усещане за широта, за необятност (не само това, но в случая това е важното). В „шматка“ повечето съгласни са беззвучни. В тази дума няма заряд. Ако се погледне от тази гледна точка „Бог“ и „God“ си приличат напълно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×