Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Буболече

За силата на думите

Recommended Posts

В „шматка“ повечето съгласни са беззвучни. В тази дума няма заряд. Ако се погледне от тази гледна точка „Бог“ и „God“ си приличат напълно.

Но пък не звучи като divinity, и макар наистина едното да звучи по-помпозно и звънко, ако тръгнем да търсим обща буквичка при азбуки с ограничен брой букви, би било изненадващо да няма съвпадения. Ако пък се върнем далеч назад може би ще открием общ прародител на всички езици, за който лингвистиката е изписала тонове материал.

Ще задам въпросът си така: Може ли една или друга дума приета за наименование да "омърси" идеята/замисълът/предмета?

Мога да го задам и по още един начин:

Обръщението "бог" ли е определя какво е Бог или Бог придава стойност на думата "бог"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам и още един въпрос. Какво мислите върху "Суета, всичко е суета"?

Само аз ливиждам, че онази тема с мистичното значение на буквичките е идолопоклонничество на опаковката?

Едно и също ли е да гледаш и да виждаш?

Едно и също ли е да слушаш и да чуваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите не са възникнали случайно. Има много примери за сходство в звученето на основни понятия в различните езици.

Еми, нормално е Индоевропейските езици да имат общо m131.gif

Ако искаш ще ти дам линк за темата ми с мартениците. Уж само в България, ама трънки - на три континента се спазва!

... когато кажем "до скоро" и ... наистина се получава до скоро smile.gif .

Ееее, продължаваш! Защо бъркаш причина и следствие?? Ако кажа "до-скоро", това значи че имам нещо навпредвид (плануван обед с въпросната личност, примерно) и не е обратното - думата да създава общият обяд.

Аз твърдя, че буквите и думите са много специални. В тях има много повече от това, което ние сме свикнали (и са ни казвали) да им отдаваме като смисъл и значение.

Какво?

Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма.

П.П. В последния си абзац аз имах предвид именно промяна на човека и то не съзнателно извършена от него, а именно в следствие от промяната на обръщението към него.

Тука направи каша m054.gif

Ето я хронологията:

Ти, примерно, си лош човек. Казваш се Мария, но ти викат Мара Проклетията. Местиш се в нов град, обаче се държиш добре.

Първо се държиш добре.

Второ (следствие на първото) те наричат Мимето.

Трето (следствие на второто) ти е хубаво, че в обръщението няма обида и упрек и ти виждаш в това мотив да поддържаш това като се стараеш да си добра.

Ти казваш че 2=>3, но всичко е следствие от 1=>2.

Да, ама не, както казва Петко Бочаров. biggrin.gif

Аз изрично написах че човекът не се е стремил и няма намерение да се променя съзнателно сам, т.е не съществува "Първо"; но ти упорито си мислиш, че съществува т.1 - държиш се добре.

И друго ми направи впечатление: "Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма." - т.е ти не се и опитваш да ме чуеш, да допуснеш, че е възможно и нещо друго и различно от твоите сегашни убеждения; за теб е много по-важно да ме обориш. Щом е така, добре, признавам се за оборена. И не виждам смисъл да пиша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, ама не, както казва Петко Бочаров. biggrin.gif

Аз изрично написах че човекът не се е стремил и няма намерение да се променя съзнателно сам, т.е не съществува "Първо"; но ти упорито си мислиш, че съществува т.1 - държиш се добре.

И друго ми направи впечатление: "Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма." - т.е ти не се и опитваш да ме чуеш, да допуснеш, че е възможно и нещо друго и различно от твоите сегашни убеждения; за теб е много по-важно да ме обориш. Щом е така, добре, признавам се за оборена. И не виждам смисъл да пиша.

Ди, ще ти се карам m054.gif

Нали пожелах да ме направиш "триизмерен"?

С думите ми, че "Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма." констатирах липсата ти на теза, подчертана от предното изречение което си прескочила: "Какво?"

Аз съм пластелин, но без да ме докоснеш и помачкаш, само с гледане от позицията "И не виждам смисъл да пиша." мога да си помисля две неща:

- Не съм достоен, т.е. си надменна за това, че нещо не бих могъл да проумея.

- Страхуваш се да тестваш аргументите си, спестявайки ги на критиката на която мога да ги подложа. Само да отбележа, критиката има две страни - одобряваща и неодобряваща.

Айде остави какво е казал Петко Бочаров. biggrin.gif и дай по темата.

Кое е първото - яйцето или кокошката?

Редактирано от vorfax

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В „шматка“ повечето съгласни са беззвучни. В тази дума няма заряд. Ако се погледне от тази гледна точка „Бог“ и „God“ си приличат напълно.

Но пък не звучи като divinity, и макар наистина едното да звучи по-помпозно и звънко, ако тръгнем да търсим обща буквичка при азбуки с ограничен брой букви, би било изненадващо да няма съвпадения. Ако пък се върнем далеч назад може би ще открием общ прародител на всички езици, за който лингвистиката е изписала тонове материал.

Не съм лингвист, ама divine мисля, че произлиза от латинското deus, което в по-старо време се е пишело като devs, което пък сигурно има нещо общо със санскритското deva. В последния случай става въпрос за определен клас същества. В римската митология също когато се говори за богове, не се влага същия смисъл, както при християнското „Бог“, а става въпрос по-скоро за божества – индивидуализирани и несъвършени. „Divine“ не предава точно целия заряд, която би трябвало за дума отнасяща се до абсолютния, вечен и съвършен Бог. Но в миналото тя и не се е отнасяла до последния. В нея индивидуалният елемент е подсилен. Използването на тази дума (Deus) е може би причината римската църква да приема Бог най-вече като авторитет, като сила – определяща закона, но в същото време доста очовечена.

Ще задам въпросът си така: Може ли една или друга дума приета за наименование да "омърси" идеята/замисълът/предмета?

Мога да го задам и по още един начин:

Обръщението "бог" ли е определя какво е Бог или Бог придава стойност на думата "бог"?

Думата, отделно от смисъла, мисълта емоцията, волята и въобще енергията, които влагаме в нея е само съчетание от звуци. Самите звуци обаче носят своите вибрации – всеки по отделно и наред с това различните съчетания. Всичко е звук, всичко е вибрация. Всичко съществуващо е създадено чрез звука, поддържа се чрез звука и ще бъде унищожено чрез звук. Сигурно си чувал за музиката на сферите. Звуците, които чуваме и изговаряме, разбира се нямат такава сила, но принципът на действие не е по-различен. Човек като чуе една дума дори и тя да е непозната, т.е. той да не знае нейния смисъл, тази дума предизвиква определено чувство и асоциация в него.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилно, Divine се превежда като "божество". На един европейски език значеше "бог", днес се натъкнах, но после ми избяга къде го срещнах.

Използването на тази дума (Deus) е може би причината римската църква да приема Бог най-вече като авторитет, като сила – определяща закона, но в същото време доста очовечена.

Съжалявам, не мога да го приема. Ситуацията и причината в Рим да се приеме християнството е кристално ясна за да остави място за догадки. Това е чисто политически акт.

Всичко е звук, всичко е вибрация. Всичко съществуващо е създадено чрез звука, поддържа се чрез звука и ще бъде унищожено чрез звук. Сигурно си чувал за музиката на сферите.

Не съм чувал. Може ли инфо (лаконично).

Човек като чуе една дума дори и тя да е непозната, т.е. той да не знае нейния смисъл, тази дума предизвиква определено чувство и асоциация в него.

Несъмнено. Бих направил сравнение и с цветовете. Но пак си има индивидуален аспект и не виждам смисълът да се натоварва това първосигнално усещане с изписани томове свързващи го с Бог, духа и прочие.

Помните ли онази изложба?

black-square-painting6.jpg

Понякога това което виждаме е това което е и не се нуждае от анализ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подкрепям изцяло написаното от Станимир.

Направете си експеримет с преводача на гугъл - напишете една дума с "красив смисъл" на различни езици и ще усетите мелодията и вибрациите. Напишете една с неприятен - и после сравнете двете на различните езици. Още - дайте думите на човек, който не знае тези езици и го помолете да ви ги раздели на "добри и красиви" и "лоши и опасни". Ще се изненадате от резултата.

За мен не би било изненада. В първите лекции по езикознание се споменават няколко хипотези, изследващи зависимостта между звучене и смисъл. Последното е един от основните похвати в поезията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите са сила ,която човек не може да контролира,говорете само хубави неща и няма да сгрешите.Нали знаете приказката за мечката.И Господ да ни затваря устата, когато може,пък не послае ще му поблагодарим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите са сила ,която човек не може да контролира,говорете само хубави неща и няма да сгрешите.Нали знаете приказката за мечката.И Господ да ни затваря устата, когато може,пък не послае ще му поблагодарим.

Където ловеца я пребива с тояга и след години я пита дали е оздравяла ли?

Всъщност, аз тъкмо срещу това се боря - влагането на мистика в думите, идеализирането на едни и дискриминацията на други. Не "хубавите думи", а хубавите мисли променят към хубаво.

Думите не са цел, а само средство за реализирането и.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам и още един въпрос. Какво мислите върху "Суета, всичко е суета"?

Само аз ливиждам, че онази тема с мистичното значение на буквичките е идолопоклонничество на опаковката?

Едно и също ли е да гледаш и да виждаш?

Едно и също ли е да слушаш и да чуваш?

Здравей, vorfax,

би ли обяснил как точно виждаш и в какво се изразява "идолопоклонничеството на опаковката"???

Би ли доразвил това твое заключение и моля, би ли го подкрепил с други цитати на П.Дънов, защото темата за думите и буквите са негови цитати?

:3d_016:

Или просто имаш много време и се упражняваш в добре маскирано заяждане с интелигентните хора, които отделиха от ценното си време, за да споделят техните мисли с теб?

Какво печелиш от този подход?

:3d_041:

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е това, което си написал по-горе, vorfax :)

Всъщност, аз тъкмо срещу това се боря - влагането на мистика в думите, идеализирането на едни и дискриминацията на други. Не "хубавите думи", а хубавите мисли променят към хубаво.

Думите не са цел, а само средство за реализирането и.

А сега се опитай малко да поразсъждаваш върху един стар закон на съответствието - всички процеси и явления текат в двете посоки. Хубавите мисли наистина са много важни и те променята думите към добро и красиво... А дали не може хубавите думи да променят мислите?

Има една стара поговорка за лъжата повторена 100 пъти....

При нас в педагогиката и в психологията това е стар изпитан метод :) Виждала съм и виждам резултата му всеки ден... Има и науки, които се занимават с това....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Донче. И аз съм убедена, че процесите текат в двете посоки.

Мога да дам и друг пример/аналогия.

Човек може да повлияе на психиката си и с това да промени тялото си (не само като функция дори - здраво/болно, но и като форма, външен вид, включително неща, които особено на по-голяма възраст уж вече не се променят); както и обратно - промяната на тялото води до промяна на психиката. Второто е по-бавно и по-недоловимо за нас (за ума ни по-скоро) именно защото става доста бавно и постепенно, но определено го има. Мога да дам много впечатлителни примери и за едното, и за другото smile.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снощи доста съкратих поста си,а май не трябваше.Всяка не добора дума,която си е намерила място в речникът ни означава ,че ние сме я приели.Всяка обида към някого първо се е появила в мислите или съзнанието ни, в ценностната ни система.Колко хора около вас контролират думите си???Колко от тях осъзнават какво ще е реалното последствие от тях???Всяка обида е невъзпитана мисъл,съзнание,дух.Въпроса е защо не желаем да ги обуздаем и това че са такива не ни кара да чувстваме сякаш не сме научили да се владеем,а се възприемаме като хора, които се справят адекватно с живота?Аз да кажем имам доста буйна фантазия,която в определени моменти,когато е свързано с някого се опитвам да подтискам,защото така мога да очерня някого без да има вина и да го величая разбира се ,че после не мога да го погледна в очите или се оказвам в глупава ситуация.И успявам вече почити да не го правя.В интерес на истината ми отне доста време близо гонина -две.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам и още един въпрос. Какво мислите върху "Суета, всичко е суета"?

Само аз ливиждам, че онази тема с мистичното значение на буквичките е идолопоклонничество на опаковката?

Едно и също ли е да гледаш и да виждаш?

Едно и също ли е да слушаш и да чуваш?

Здравей, vorfax,

би ли обяснил как точно виждаш и в какво се изразява "идолопоклонничеството на опаковката"???

Би ли доразвил това твое заключение и моля, би ли го подкрепил с други цитати на П.Дънов, защото темата за думите и буквите са негови цитати?

:3d_016:

Или просто имаш много време и се упражняваш в добре маскирано заяждане с интелигентните хора, които отделиха от ценното си време, за да споделят техните мисли с теб?

Какво печелиш от този подход?

:3d_041:

Здравей.

Изказът ми е твърде суров, за разлика от намеренията ми. Затова често ги разводнявам с емотикони, които обаче не смятам за уместни, тъкмо защото се намирам сред сериозни хора.

Приеми, че съм олицетворение на скептицизмът и на думите на Дънов, без да ги отричам. В една затворена общност на единомислещи, винаги има риск от... разминаване.

В математиката една от доказателствените форми е опровергаване на противното. Подлагането на съмнение за мен е единственият път към истината и е твърде повърхностно да се оприличава на просто отрицание. Надявам се да оцениш шансът който ти давам в това отношение.

Ще помоля и да ми спестите надмеността прикрита от любезността, че губя нечие "ценно време". Понякога въпросите са по-важни и от отговорите и също мога да кажа, че тук някой пилее от "ценното ми време".

С "идолопоклоничество на опаковката" наричам влагането на смисъл отвъд този който може да имат (в случая) буквите. Отдаването на специално внимание, на специална тема, за мен е откъсване от значението в пътя към хиперболизация.

Както виждаш говоря в ед. ч. и никого не ангажирам с моето мнение. Нападките ти, че това е заяждане е нетолерантност към другомислието. Дали Дънов има има позиция, че онзи кйто не е разбрал нещо отма няма шанс и впоследствие?

А иначе обяснението което желаеш аз вече написах по начинът който е отвъд "така казвам и затова е така":

Едно и също ли е да гледаш и да виждаш?

Едно и също ли е да слушаш и да чуваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато хората са на големи разстояния и не могат да си говорят,

те са решили да си разменят знаци/букви, за да предадат посланията си...

Семиотиката е необятна наука...

Всяка азбука е част от сакралната геометрия.

А това наистина е нагазване в дълбока вода...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С "идолопоклоничество на опаковката" наричам влагането на смисъл отвъд този който може да имат (в случая) буквите. Отдаването на специално внимание, на специална тема, за мен е откъсване от значението в пътя към хиперболизация.

Едно и също ли е да гледаш и да виждаш?

Едни гледат небето и виждат облаците, други виждат слънцето.

Едни гледат слънцето и виждат ослепителен блясък, от който ги болят очите,

други виждат топлина и светлина, която събужда природата за нов живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато хората са на големи разстояния и не могат да си говорят,

те са решили да си разменят знаци/букви, за да предадат посланията си...

Семиотиката е необятна наука...

Всяка азбука е част от сакралната геометрия.

А това наистина е нагазване в дълбока вода...

Във второто издание на Оксфордският тълковен речник са включени 600 000 дефиниции на думи. Някой смятат, че всяка година в английския език навлизат около 25 000 думи.

Пушкин използва в цялото си творчество около 21 000 думи, а Шекспир - около 15 000.

Редактирано от vorfax

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едни гледат небето и виждат облаците, други виждат слънцето.

Едни гледат слънцето и виждат ослепителен блясък, от който ги болят очите,

други виждат топлина и светлина, която събужда природата за нов живот.

Правилно.

Остана да отговориш и на другият въпрос:

Едно и също ли е да слушаш и да чуваш?
Редактирано от vorfax

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×