Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Буболече

За силата на думите

Recommended Posts

Замисляли ли сте се каква сила имат думите и как трябва да подбираме всяка дума, която изричаме? Според мен думите имат магическо значение и всяка дума е продължение на наша мисъл. Затова не трябва да говорим лоши неща, а още повече лоши неща срещу някого. Както се казва: "В началото бе Словото" Замислих се по този въпрос попадайки на една статия, която ще поставя тук. Ще ми бъде интересно да дискутираме по този въпрос:

Силата на думите

Проклятията, които често хората изричат, без да се замислят, са един от най-страшните грехове. Някои го правят не само в афектирано състояние, но и когато са спокойни. От проклятията страдат и семейства, и цели поколения. Но най-голямата вреда изричащият проклятие нанася на самия себе си, тъй като за този страшен грях се полага сурово наказание....

В Евангелието е казано: не съдете, защото ще бъдете съдени; с каквато мярка мерите, с такава ще ви мерят. Защо?! Неочакван отговор на този въпрос получили ... учените.

Хората най-често произнасят думи на проклятие в момент на силен гняв, който обаче не може да се предизвика по поръчка в лаборатория. Но може да се създаде прибор, който усилва ефекта на обикновените думи, казани в спокойно състояние, и който ги нажежава и ги превръща в проклятия. Такъв прибор разработили московски изследователи. По този начин те можели да моделират действието на проклятието.

Учените взели семена от растението арабодопсис, което така добре е изучено, както мухата дрозофила. Точно е известно какви външни въздействия предизвикват едни или други отклонения в организма на растението. И с тези въздействия бил сравнен ефектът на "проклятието".

Резултатите от изследванията ужасили учените. Словесната обработка на арабидопсиса била подобна на ... облъчването с 40 хиляди рентгена. От такава ударна "доза" се разкъсали веригите на ДНК и хромозомите, разпаднали се и се объркали гените. Повечето семена загинали, а у оцелелите генетическият апарат започнал да изработва противоестествени програми - започнали чудовищни мутации, които обрекли растенията на тежки болести и преждевременна смърт. Удивително е, че резултатите от експериментите не зависели от силата, с която били произнесени думите. Изследователите крещели, говорели, шепнели - във всеки случай разрушителният ефект бил еднакъв. Той бил предизвикан не от силата на звука, а от смисъла на казаното - рязко негативно отношение към растението.

Тези и други експерименти показали, че проклятията увреждат генетичният апарат, обричайки на гибел както самото растение, така и семената му. Струва ни се, че дистанцията между "зелените" ни братя и нас е огромна. Но учените отдавна са установили, че генетическите апарати на всички живи същества работят по универсални закони. И еднакви въздействия предизвикват подобни изменения в организмите на хората, животните и растенията. Следователно проклятията могат да увреждат генетическия апарат и на хората.

Какъв е механизмът на това разрушително въздействие? Изследователите доказали, че думите силно променят структурата на водата, а човешкият организъм съдържа 70% от нея. Под въздействие на човешката реч молекулите на водата могат да се построяват в сложни ансамбли. Ако над водата се изрече проклятие, молекулите й се обединяват в структури, които по форма и свойства приличат на ... отрови! И обратно - под въздействието на благословията от молекулите на водата се образуват структури, приличащи по форма и свойства на молекулата на наследствеността - ДНК на здравия човек. Излиза, че произнасяйки такива думи, ние оздравяваме сами себе си и околните?

Именно тази догадка проверили изследователите. Защото апаратът им можел да усилва ефекта не само на злите, но и на добрите думи. И след проклятията учените решили да изпитат върху растенията влиянието на благословията. И получили потресаващ резултат. Зърна от пшеница, получили доза от 10 хиляди рентгена, в които се разкъсали и объркали ДНК, хромозомите и гените, поникнали и започнали да се развиват нормално.

И така, човешките думи могат да бъдат губителни и спасителни. Проклятията увреждат - молитвите изцеляват тялото и душата. Думите действат не само върху тези, за които става дума, но и върху всички слушатели. Затова с какъвто се събереш, такъв ще станеш - болен или здрав. А здрав ще бъдеш дотолкова, доколкото в твоите мисли, в думите и в делата ти доброто преобладава над злото.

...Ако жената проклина мъжа си, "защитавайки" от него децата, проклятието ще легне и върху тях, и върху нея, а следователно върху целия й род. Тя обрича своите потомци на мъчителни болести на душата и тялото. Този ужас може да бъде предотвратен само с искрено покаяние пред Бога.

Тези резултати били потвърдени и от директорката на нюйоркския научноизследователски център "Бион" София Бланк, която изследвала биополето на различни хора с помощта на кирлиан-фотокамера. тя съветва всички хора - не проклинайте! Не ругайте! Помнете: думите имат сила.

Атанас Атанасов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек за разлика от растенията има съзнание, което може да контролира в някаква степен влиянието на думите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бъди безгрешен в словото си. Говори честно. Казвай само това, което мислиш. Избягвай да използваш словота, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта......

...Не приемай нищо лично. Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание...

...Не прави предположения. Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това единствено споразумение можеш да преобразиш живота си.....

...Винаги прави най-доброто, на което си способен. То ще се променя постоянно, ще  бъде различно, когато си здрав и когато си болен. При всички обстоятелства просто давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и съжаляваш...

Дон Мигел Руис

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За силата на думите съм се убеждавала стотици пъти сигурно. Стига човек да се загледа по внимателно в ежедневието си и ще го забележи. До скоро и аз не обръщах внимание, но напоследък съм станала по-чувствителна към въпроса. Най лесен пример е, когато някой каже че не изглеждаш добре. Тези думи са в състояние да разболеят човек особено ако в тях е вложена повече енергия. Майка ми е майстор по тези неща. Като ми каже понякога колко бледа и болна изглеждам и честно казано не след дълго започвам да се чувствам така.

В такива моменти съм убедена, че думи с положителен заряд са в състояние и да излекуват човек. И това ми се е случвало. Бях много болна преди няколко години. Неможех да стана от леглото. Рядко боледувам, но този път беше много тежко. Едва успях да отида на лекар, а там ме посрещна тогавашната ми лична лекарка с думите: Я колко здрава изглеждаш.

Това незнам тогава как го реши. Преполагам, защото кожата ми лесно се зачервява и тя е решила, че изглеждам румена, а оттам и здрава. Каза ми. че сигурно имам някаква настинка и не е голям проблем. Та след тези думи, в моето състояние настъпи огромно подобрение. Не веднага разбира се, но в рамките на няколко дена. Е да ама, не след дълго ми правиха кръвни изследвания и се оказа, че е трябвало отдавна да бъда в болница. Раминах се с болницата, понеже по мнението на няколко лекари вече съм се била почти излекувала. Така че незнам дали да благодаря на тогавашната си лекарка, но ми показа успешно колко са силни думите и особено силата на внушението, като последствие на това, което сме чули.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сев мисля, че точно за това на младите хора, на тези които тепърва влизат в пубертета трябва да се говори колко са хубави, колко са даровити, да се оценява всяка тяхна постъпка, защото възрастта им е такава, че са много чувствителни и впечатлителни. Всяка отрицателна дума, която чуят може да ги накара да се депресират, да се затварят в себе си. Аз израстнах при родител, който постоянно ми говореше, че съм тъпа. Грозно звучи, но е истина. В течение на години аз живеех с мисълта, че наистина съм тъпа, а през това време бях изчела толкова много книги колкото и възрастни хора има, които не са прочели. С течение на времето започнах да осъзнавам, че всъщност съм доста по интелигентна от връстниците си и започнах да се харесвам и да променям мнението за себе си. Всяка дума внушава, затова по добре да внушаваме само хубави неща. Учителят е казал да намерим най-хубават черта у някого и постоянно да я държим в ума си - така повдигаме и него, повдигаме и себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Буболече, и аз съм стигнала до този извод, колко е важно на децата, независимо от възрастта да се внушават положителни неща като по този начин се влияе индиректно върху начина, по който ще се възприемат когато пораснат. До колкото съм чела по въпроса възрастта от раждането до 3-4 годинки е най-важна, защото тогава се изгражда характера на детето. Някой хора твърдят, че това е възрастта до 7 години. Не зависимо от горната граница, дори детето да е на 15-16 пак трябва да се прилага положителното внушаване посредством думите. Това важи разбира се и за възрастен човек. в крайна сметка, хората се променят постоянно, така че всяко преживяване се отразява в даден етап от живота.

Дано повече хора го осъзнаят!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наблюдавала съм това нещо и при възрасни хора - когато някой е свършил нещо и аз му кажа някоя мила и топла дума лицето му грейва и положителните му мисли се връщат с пълна сила при мен. Когато благодаря на някого, че ми е помогнал, когато оценявам жестовете на околните и споделям благодарността си на глас хората стават още по отзивчиви и имат желание да помагат. В това отношение хората са като малки деца. Когато срещат положителна нагласа, любов, разбиране имат желание и те да дават същото. Някой казва на партньора си: Ти не ме обичаш! А не се замисля, че за да казва тези думи му липсва първо вътрешна любов и я търси извън себе си. Когато обичаш околните ти отвръщат с любов, когато страдаш от безлюбие /а всеки страда в определени моменти/ ти я търсиш в околните и ги обвиняваш, че не те обичат достатъчно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Буболече и Сев, извинете, че се намесвам, но и аз съм преживяла това смачкване в детството си. И точно заради това, реших, че е необходимо да се променям, за да не "програмирам" и децата си по този начин.

Много ми беше трудно да повярвам, че съм нещо, че имам право на мнение...

Но пък това ме е направило по-силна :feel happy:

Може би така е трябвало, благодарна съм.

На децата, на тийнейджърите трябва да се казва, колко са хубави, добри... Когето кажа на сина си, че вярвам в него и зная, че ще се справи, той наистина се справя...

;)

На всички нас ни е нужно понякога да усетим обичта, една добра дума... Без условия, просто нещо хубаво... За това се старая да давам от себе си, колкото мога, защото знам, колко е тежко, когато ти липсва... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата, сама по себе си няма сила.Силата й се отпределя от емоционалния заряд, интонацията и смисъла, който се влага в нея, от този който я произнася.Но най-вече, силата на думите се определя от това как я възприема слушателя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата има огромна сила, дори и да не се произнесе. Думата има огромна сила дори и да не достигне пряко до слушателя. Чел ли си книгата "Тайните послания на водата" от Масару Емото - там има богат илюстративен материал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да думите умеят да придават същности и да превръщат субстанции . Всичко би могло да се подчини на думите ,както и на мисълта .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: Диана! Ина!

Буквите

В писмен вид думите съчетават букви, а буквите също имат свои вибрации... Съчетани помежду си, те носят неповторим заряд. Той още повече се усложнява и усилва в изреченията. Към него се добавят и елементите, за които спомена Вендор:

" емоционалния заряд, интонацията и смисъла, който се влага в нея, от този който я произнася." Получава се уникално "същество", което след изричането или написването си заживява самостоятелен живот....

Още една причина да се отнасяме с много любов и внимание както към думите, които изговаряме, така и към думите, които изписваме... както и как ги съчетаваме в изречения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да думите умеят да придават същности и да превръщат субстанции . Всичко би могло да се подчини на думите ,както и на мисълта .

В допълнение бих добавила няколко интересни сентенции, но за съжаление не мога да си спомня източника:

Мислите са Думи в движение,

Думите са изразени Мисли,

Мислите са формиращи Идеи,

Идеите са обединяващи се Енергии,

Енергиите са освободени Сили,

Силите са осъществяващи се Елементи,

Елементите са частици от Бога,

Късчетата от Цялото, от което е направено Всичко!

Предлагам и този линк който за мен беше много интересен и мисля, че е едно креативно разширение на темата.

http://www.spiralata.net/nakratko/nk1.html :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не мисля, че е така.

Силата на думите се крие във вложения им смисъл, и от Словото което ги мотивира. Не на последно място и от вложената енергия за задвижването им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силата на думите се крие във вложения им смисъл, и от Словото което ги мотивира. Не на последно място и от вложената енергия за задвижването им.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е звук.

:thumbsup: За който може да го чуе. Скалите произвеждат ехо. Ехото е това, което чуваме от Словото, ударило се в камънаците на егото. Затова и чуваме толкова различно.

А думите колкото по-тихо са произнесени, колкото по-малко са, толкова по-добре.

Звук е и тишината. Най - красивата музика. Там ехо няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко казано за думите е хубаво и верно. Благодаря ви приятели!

Наистина много е важно каква енергия/чувство влагаме в тях.

А думите колкото по-тихо са произнесени, колкото по-малко са, толкова по-добре.

Звук е и тишината. Най - красивата музика. Там ехо няма

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И все пак силата на думите , не е в тишината . Силата на тишината си е сила на тишината .

Силата на думите е огромна . Както вече казах те създават същности , променят субстанции , раждат нови форми .

Silviya браво ! Много хубаво си го казала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силата на думите е огромна . Както вече казах те създават същности , променят субстанции , раждат нови форми .

Безспорното си е безспорно!

Обаче дали това е добро... В коя точно почва са плодове... На кой точно зародиш...

Каква е разликата между Словото и словото? И двете представляват непосредствен творец на светове. Подобното ражда подобно. И каква е раликата? Творецът е винаги обвързан с творението си. Защо аз бих предпочел да съм обвързан с Логоса в неговата абсолютност, а не с мръсно-астралните диалектични елементалчета, егрегорчета, мисъл форми и дори най-чистите хоризонтални ментални концепции. Защо и с последните - именно поради обвързаността в плоскостта. Земния астрал е затворен в нас и ние сме затворени в него. Именно той е нашето колективно творение. А сега, когато има заблудени душички, които много биха искали да приключат взаимоотношенията си със земния астрал, се впряга абстракцията, че трябва да победят себе си. И абстракция, но всъщност - много конкретен път, в който критерийността се размива между вертикалните направления и привидно благородните хоризонтални такива.

Та думите, мислите, раждат нови (колко ли нови) форми. Думите и мислите обаче също са форми, тоест родени. Роден в този план, ще рече отразен.

Ние, всички сме Атласовци, държащи на раменете си целия астрален товар на нашата планета. Товар, който сами сме създали и който създава нас понастоящем. В тази среда няма истинско творчество, понеже този, който смятаме за творец, създател на новости, е прикован непоклатимо към старото.

Да създавам същности - от този пластелин, не искам!

Да променям субстанции - в тази лаборатория, не искам!

Да раждам нови форми - в това работно поле, не искам!

За всички които не споделят мнението ми - радвайте се и ликувайте, защото вие сте творци, така или иначе. Импулсът да създаваш е наследство от Древния по дни и ето, човека създава, гради и това, което гради е добро. За него.

Какво лошо има в илюзията? Особено когато самосътворяваме себе си като част от нея... Грях е да искаш освобождение, да вървиш срещу кръвта си, срещу собствената си индивидуализация. Индивидуализация... Колко преходно звучи само. И елементарната логика ми лиспва щом трябва да се търси истината в преходността. Истината - това, което е неизменно... В преходността... Успех!

Други думи ми трябват на мен! Нови думи. И не по форма, а по същност. Друга същност ми трябва на мен! Нова същност.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да създавам същности - от този пластелин, не искам!

Да променям субстанции - в тази лаборатория, не искам!

Да раждам нови форми - в това работно поле, не искам!

Ами като не искаш - недей. По-добри условия едва ли ще получиш. Това си е нашия свят. Ние сме го направили такъв, какъвто е. Като не ти харесва, направи го по-добър. Ако искаш да летиш - измайстори си криле. Само че ще ти се наложи да използваш материала от този свят - да го пречистиш, да го олекотиш, за да може да те изкара над този свят и да те отведе в другия..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×