428.Най-великата наука-УС, държано на 12 декември, 5 ч.с. 1943 г. София – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

Най-великата_наука-беседа

Молитвен наряд за край:

http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/24_Edna_vechna_Istina_koiato_e_Bog_na_Lubovta.mp3

 

Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните.

Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъфне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползва. То трябва да се посее.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Значи, неразумен ще бъда.

„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако преместиш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще изразходваш – нищо повече. Важно е любов да имаш.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (– 3 ст.).

„Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (–4 ст.). Значи, любовта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-силният.

Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното. Мислите ли, че живеете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен със страдания и смущения.

Вчера бях в дома на един от нашите братя. Той разказваше, че отнякъде му дошло едно куче, което проявява голяма ревност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присъствие на кучето, последното се хвърля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козите, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и те ревнуват. Човек мисли, че ако погладят някого в негово присъствие, него ще забравят. Как ще гладиш едновременно и козите, и кучето? Ще дойде ред да се погали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казват „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е мома. Учете се да се освобождавате от заблужденията.

Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантите, философите. Всеки гледа да направи това, което може и знае. Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки...

Най-великата_наука

[Рассвет]

Благодаря!

Цитат

Тия, които ви обичат, говорят отвътре и отблизо. Божественото не е в ума, но някъде под лъжичката.

Най-великата наука

[Слънчева]

Бог казва: „Ще създам ново небе и нова земя". Да създаде Бог ново небе и нова земя, това значи, да тури нов ред и порядък в света. Новото изисква да не се мисли за старото. Старите да се подмладят, а младите да не остаряват. Млади и стари трябва да уповават на Господа и да Му служат.

Сега ще прочета от 6–10 ст. от 42 гл. на Исаия.

Желая ви да се освободите от товара си, да не носите повече от десет килограма на гърба. Силните да носят най-много по десет килограма, слабите – по един килограм, а средните – от един до десет килограма.

Да прославим името Божие в себе си.

Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великите блага на живота.

Да изпълним Божията воля.

Днес, в света се вдига голям шум. Това да не ви смущава. Шумът е мътна вода, която трябва да се избистри. Мътната вода не може да оправи света. Топящият се лед не може да оправи света. Когато мътната вода се избистри, светът ще се оправи. Когато ледът се стопи, и водата се пречисти, светът ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте от нея нещо? Когато зимата мине, цветята и тревите ще израстат. Сегашната зима трябва да мине, да дойдат пролетта и лятото. Като дойде лятото, ще работиш. Ако не работиш, погрешката е в тебе. Лятото ще мине, без да го използваш. Ако през зимата не можеш да работиш, погрешката е в зимата, а не в тебе. Не се занимавайте с погрешките на зимата, но изправяйте своите погрешки. Как ще ги изправите? Като работите през лятото.

Иде вече пролетта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всекиго има възможност да служи на Бога. – Как ще служим на Бога? – Като турим духа си на работа. – Какво представям аз, един човек в света? Да задаваш такъв въпрос, това е все едно, малкият пръст на ръката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмът от главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нещата. Косъмът, малкият пръст са части от тялото. В Божествения свят един косъм е толкова важен, колкото цялото тяло. И пръстът е толкова важен, колкото цялото тяло. В човешкия свят и хиляда косми нищо не струват.

Най-великата_наука

[kipenzov]

В 1.06.2019 г. at 9:45, Слънчева каза:

Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки...

Едно дърво живее докато расте и се развива. Една гъба живее докато расте и се развива...

Живяло едно малко дърво. 
С всеки сезон то пораствало и разпервало все по-широко клоните си да обгърне Слънцето.
Оставяло ветровете да извайват короната му, дъждът да гали листата му, ала изпитвало неистови трудности да задържи всичката вода от дъжда и да черпи от всички плодове на Земята, защото независимо от мощните си корени едни малки гъбки се били заселили в тях. Чувствало голямо нещастие от чуждото присъствие, което му точело от жизненоважната влага от дъжда.
Докато един прекрасен пролетен ден усетило, че няма къде да събере цялата сила от слънчевите лъчи, защото нямало достатъчно субстрат, който да преобразува в органична материя.
В неволята си помолило гъбките да му помогнат като разградят скалите.
Те му отвърнали, че при цялата влага, която им подсигурява с корените си, с удоволствие ще му помогнат.
Било истинска благословия наличието на тези гъбки като микориза в корените му.
Замислило се, че нещастието и благословията били едно и също и се случвали едновременно, а неговата оценка ги определяла като различни.
В този момент усетило, че е малка брънка в разговора между Слънцето и Земята.

[Розалина]

Благодаря!

"Плодът на човека са неговите дела."

"Истинската слава е слава на Цялото."

"Мъж с лош ум и жена с лошо сърце не могат да се споразумеят .В техния живот водата ше се разлива и двамата ще накваси."

"Оня народ е избран,който свири в гамата на Любовта"

"Доброто отваря пътя на човека за другия свят.....Краката са символ на доброто"

"Божественото не е в ума,но някъде под лъжичката.То се проявява по различни начини."

"Далеч ще бъдете от слънцето,но важно е да имате плод."