Jump to content
Порталът към съзнателен живот
karat

Съвет относно родителите ми

Recommended Posts

Здравейте, търся съвет за следната ситуация, в която се оказвам. Става въпрос за отношенията между моите родители.

Те са женени от над 26 години, вече са на 55 години и като цяло винаги сме били стабилно семейство. Аз съм на 24 години, имам и сестра на 17 години.

Наскоро обаче майка ми започна да си комуникира с нейн бивш парньор, с когото са имали взаимоотношения преди да се омъжи за баща ми. Срещали са се тайно и са си писали редовно. След като моят баща разбра (не от нея, а от негови приятели, които са я забелязали някъде), са се скарали и той я е заплашил, че ще я изгони, ако продължават да се случват тези неща. Майка ми е отричала обвиненията и, по думите на баща ми, се е ядосвала от тук нататък всеки път, когато темата се повдигне на разговор, което до нищо не довеждало.

Баща ми тежко понесе тези събития, доста стрес преживя, докара си обостряне на гастрит, отслабна с почти 10 килограма, но след известен период се поуспокои и сега здравословно се чувства нормално. Все още са заедно с майка ми и външно се държат все едно абсолютно нищо не се е случвало. Майка ми изрично е споделила на татко да не говори затова с мен или сестра ми (или когото и да е било).

Но по време на цялото преживяване, баща ми споделяше за тези случвания единствено на мен и до голяма степен това успя да го поуспокои.

Този последен уикенд бяхме 3-та (без сестра ми) на почивка и отново външно всичко изглеждаше нормално.

Но с баща ми продължаваме да си говорим за случилото се насаме, той има опасения, че продължават тези тайни свиждания на мама. Последно ми разказа, че успял да проследи от нейния телефон, че тя продължава да си пише, да се чува с този трети човек и даже по време на почивката са имали кратка комуникация (като изрично ми показа, че са си писали близости и любовни послания, изглежда наистина е така).

Как мислите е редно да се постъпи в тази ситуация, какво да съветвам баща си?

Той все още е доста загрижен и си личи, че продължава да се лута в размисли как да подходи. Не иска да си “разваля семейството” по негови думи. Отделно е и напрежението “как ще реагират другите роднини”. Основно близките роднини сме ние 4-та, леля (сестрата на мама) и двете баби. Особено бабите много биха се притеснили и изживяли евентуална раздяла (те за нужно и ненужно се притесняват изрично много…).

Баща ми през последните почти 10 години е единственият мъж, който се грижи за всички. Затова и всички са доста благодарни, постояно го търсят за помощ. Гледам да помагам и аз, когато се връщам вкъщи, но сега основно живея в друг град. Много е работлив, изключително много време е отделял за разни ремонти по апартаменти, помагане в градините по селата и всякакви такива физически работи, често и до късно. Отделно и над 2/3 от финансовото състояние на семейството е благодарение на неговия труд, професия и финансови решения.

Добродушен е и си личи, че подобна ситуация би го объркала как да реагира правилно. Успявам да забележа как и след тези събития се опитва да е по- грижовен към майка ми, един вид да "позапали някаква искра отново". Но след последните негови разкрития се усеща, че е все по- объркан и изнервен. 

Майка ми, от друга страна, също е била грижовна, състрадателна и достатъчно работлива. Има навика лесно да се ядосва, раздразва и да реагира импулсивно. Но впечатление прави, че тук нещата са по- продължителни като развитие и явно и в нейната глава много мисли играят, въпреки че не изглежда толкова притеснена, замислена външно. Ако се стигне до евентуална раздяла, тя би загубила доста повече. 

Редактирано от karat

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, karat каза:

След като моят баща разбра (не от нея, а от негови приятели, които са я забелязали някъде), са се скарали и той я е заплашил, че ще я изгони, ако продължават да се случват тези неща. Майка ми е отричала обвиненията и, по думите на баща ми, се е ядосвала от тук нататък всеки път, когато темата се повдигне на разговор, което до нищо не довеждало.

Интелигентната позиция на баща ти би била да си постави здрави граници, на фона на много самоуважение, емоционална стабилност и спокойна обич към майка ти. Казваш, че прави опити в тази насока - дано има зрелостта да изостави гнилоча на собственическото поведение и бъде стабилен. Така шансът да си запази семейството, е голям.

Ревностното поведение на принципа на самоизпълняващата прогноза, активно "налива масло в огъня", тоест уж в стремеж да я задържи, той така се държи, че всъщност я гони. Разбира се, какво ще се случи зависи от много фактори. Напълно възможно е нито тя, нито другият човек, поначало да са имали сериозни намерения, както майка ти и твърди пред баща ти. С ревността си обаче татко ти наклонява везните към раздяла. В случая от майка ти зависи какво наистина иска.

преди 12 часа, karat каза:

Майка ми изрично е споделила на татко да не говори затова с мен или сестра ми (или когото и да е било).

И много правилно. В семейната система има субсистеми, които не е добре да се бъркат помежду си. Родителска, на децата (сиблингите) и т.н. Баща ти е сформирал емоционално "военна" коалиция, сдружил се е с теб против майка ти, сформирал е невротична триангулация, с което грубо нарушава субсистемите. Търсейки подкрепа и утеха от теб, утежнява положението, намесва те там, където въобще не ти е работа. 

преди 12 часа, karat каза:

Но по време на цялото преживяване, баща ми споделяше за тези случвания единствено на мен и до голяма степен това успя да го поуспокои.

Което му успокоение обаче е напрегнало теб и те е настроил против мама. Това е защитно поведение, в което кой знае каква зрелост от негова страна липсва. Има търсене на съмишленик в самодоказване колко е прав, при актуална емоционална агресия към майка ти. Тя усеща тази агресия, колкото и външно да се опитва той да промени поведението си. Тоест, на вътрешно ниво баща ти вече я гони, докато говори как иска да я задържи. 

преди 12 часа, karat каза:

Не иска да си “разваля семейството” по негови думи. Отделно е и напрежението “как ще реагират другите роднини”. Основно близките роднини сме ние 4-та, леля (сестрата на мама) и двете баби. Особено бабите много биха се притеснили и изживяли евентуална раздяла (те за нужно и ненужно се притесняват изрично много…).

Как ще реагират, си е тяхна работа. Това, което всъщност би задържало майка ти, не е какво ще каже някой си, а е един емоционално стабилен, лъчезарен, сърдечно горещ мъж. 

преди 12 часа, karat каза:

Ако се стигне до евентуална раздяла, тя би загубила доста повече. 

Не е въпрос до загуба или печалба. Дано минат кризата си. Като цяло, такива кризи са нормални и когато са преминавани успешно, дори заздравяват семейството. То е като днк нишките - във взаимоотношенията има нормално сбближаване, отдалечаване, после пак сближаване. 

Всъщност, въпросът е какво подсъзнателно майка ти дири в другия и може ли баща ти да излезе от рутината и посъбуди живеца, топлината, любовта, с които преминаването през тази криза ще е успешно! 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! Това, което е важно да помислите как  да излезете от този триъгълник, който цели спад на напрежението във взаимоотношенията между родителите. Как да оставите "мама" и "тати" сами да решават трудностите си? По какъв начин ще се справите със загубата при евентуална раздяла? Как живеете живота си в момента?

Проблемът между родителите Ви не е от скоро, а от много отдавна. Има си история. Виждам едно тревожно дете, което се чувства виновно, че мама и тати ще се разведат. Потърсете психотерапевт, който ще Ви помогне да превъзмогнете трудните отношения във вашето семейство.

Поздравявам Ви за смелостта да пишете в този форум!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отговорите, изключително на място са! 

Аз се опитвам да подходя рационално, осъзнато и стоически към цялата ситуация, без да осъждам или да изпадам в емоционални крайности. Така или иначе аз живея самостоятелно и сравнително рядко престоявам за дълго време вкъщи, за себе си вече съм приел всякакъв развой на нещата. 

В подобен дух съветвах и баща ми да действа- рационално, обмислено, осъзнато и да се фокусира върху това, върху което има контрол, а именно как реагира и как да постъпва, да почерпи мъдрост от философия/психология. Разбира се, на думи винаги е по- лесно и определено ми липсва житейският опит, за да мога да съветвам нещо повече и по- успешно, освен временна утеха.

Вчера разбрах, че той приема (по разписание на лекар) деанксит от известно време (почти месец), и мисли още 1 месец да приема на намалена доза. Определено таи напрежение, обърканост, изнервеност у него. А и фактът, че има начин да проследява дали мама си комуникира с този човек (и даже какво си комуникират..) ,  според мен го подтиква към емоционални изблици, а не рационални решения. 

В нашето семейство нямаме изграден навик да си споделяме подобни, лични преживявания, освен ако не е нещо сериозно. Честно казано, аз съм в невидение за искрените отношения между мама и татко за тези 26 години. За пръв път сега тати споделя, предизвикало е у него достатъчно голям дискомфорт. Какво друго може да е ставало някога, някъде нямам и идея.

Но в крайна сметка родителите ми прекарват достатъчно време заедно насаме дори и сега, излизайки на разходки, разкарвайки кучето и т.н. Имат възможност да изчистят взаимоотношенията си.

Трудното при мен е, че усещам баща си напрегнат, поставен в неприятна ситуация, която преживява емоционално. Реалността е, че моето влияние си е ограничено. Освен да бъда добър син спрямо родителите си, останалото не е под мой контрол. В някакъв момент бих препоръчал на баща ми да се обърне и към психотерапевт (а защо не и да предложи двамата с мама да отидат на семейна консултация). 

Редактирано от karat

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има три вида любов 

- сексуална, зависеща от половите хормони

-романтична, зависеща от допамина 

-привързаност, зависеща от окситоцина.

Възможно е, един човек, да е влюбен в  трима  различни човека, изпитвайки към всеки от тях различен вид любов / селсуална, романтична и привързаност/. Най-вероятно това се е случило с майка ти, предполагам с баща ти е налице привързаността , а с другия допаминовото влюбване. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което се случва с родителите ти е най- често срещаната ситуация в семейните двойки. Не мисля, че има двойка, която не е преминала през подобна ситуация. Занимавайки се с фамилна терапия, виждам, че това не е фатално за двойката, ако тя има емоционалния ресурс да премине през кризата, да изговори историята си, за да осъзнае какво и защо е довело ситуацията до там. 

Намесата на трети лица в такава семейна ситуация, обикновено е вредна за справянето на двойката. /освен специалист по фамилна терапия/ Често двойките имат нужда от време всеки сам да достигне по собствения си начин да преживее появилата се емоция. 

Да търси подкрепа и съучастник от теб е незряло поведение на баща ти. На твоите 24 години нямаш нито житейската опитност, нито емоционалния ресурс да му бъдеш съветник или ментор в тази ситуация. Моята препоръка към теб е да поставиш граница в тези отношения, да се отдръпнеш и да повярваш в силата и ресурса на баща ти да се справи сам с партньорската си криза. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×