Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Diva-roza

Психотерапевт в София за семеен проблем

Recommended Posts

Здравейте, направих подобна тема в подфорум Семейството, но тъй като моля за препоръка относно специалист, който да ни помогне се обръщам към Вас тук.

Със съпруга ми сме заедно от 11 години и имаме дете на 5 години. Първите 5 години положихме много усилия за да си направим дете. Много надежди, сълзи, процедури, лекари, държави, хормони, неуспехи и терзания, които накрая се увенчаха с успех - забременях с близнаци. Последваха 8 месеца на очакване, колебания, още лекари и надежди, но въпреки всичко загубихме едното бебе. Слава на Бога, другото ни дете оцеля и в момента е умно, жизнено и прекрасно дете.

След раждането на детето, някак изведнъж цялата отговорност за семейството ни се стовари с пълна сила върху мен /или аз така го  усещах поне/.  Мъжът ми още отначало не беше от умеещите много неща мъже, но се опитваше, а след това дори спря да се опитва. Какво имам предвид: аз се грижех за детето, за къщата, за колата, за парите, за сметките, за неговата фирма, за моята работа, за неговата работа, за почивките и празниците, за делниците и изненадите, за срещите с приятели , за мисленето за осигуряване на бъдещето и ............. се изтощих .......... психически и физически. Абдикирането му от всички проблеми, задачи и нищоправенето /въпреки проведените  хиляди разговори, в които се опитвах да му обясня, че ако нещо не направи той трябва да го свърша аз/, депривирането му от най-малката пречка, която срещне, която го прави неспособен да мисли, се задълбочаваха с годините и в последните 2-3 години взеха страховити размери до достигане на сегашния момент, в който заявява "не мога" или "аз никога не съм правил ... нещото" и дори не се опитва. Работи в къщи на компютър и това му работене продължава по цяла вечер, контактът ни почти изчезна, единствено играе 15 минути с детето и отново сяда на компютъра.  

Моето изтощение, обаче, започна да избива в неприятна посока. Много бързо се ядосвам, а  в последните месеци дори се вбесявам от конкретни негови постъпки. 

Когато съм ядосана - викам, а когато се вбеся - крещя, това пък него го затваря още повече и се получава омагьосан кръг. Не се случва често, но все по-силно, като вълна, която ме залива и ми изтръпват ръцете, и се задъхвам, и започвам да се чувствам като насилник. 

Като образовани хора, потърсихме семеен терапевт. Може би, не го избрахме добре, но изводът на терапевта беше "не се прави така". Ние знаем, че не се прави така, затова и сме на терапия, защото така правим. 

С цялото това изложение, искам да Ви помоля за  насоки, за терапевт за мен, терапевт за съпруга  ми, семеен терапевт , препоръки, литература - нещо, което да ни помогне да постигнем вътрешен мир.

Благодаря Ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Превърнал се е в още едно дете. В това участвате и вие. След като заявите в разговор и на хартия (мъжкият му мозък има нужда да види черно на бяло) и разпределите задълженията си, правите само вашите. Дали ще е традиционното мъжко и женско разпределение, това си е ваша работа. Когато обаче веднъж сте поела СВОИТЕ и единствено своите ангажименти, неговите не пипате, дори земята да почне да се върти наобратно. Ако продължи да не ги върши, отново спокоен разговор - забележете, спокоен, в който се уважавате и именно затова поставяте здравите си граници и държите той да е мъжествен мъж. Когато така поставите здравите си граници, вместо викове и караници, водещиточно до това, до което не искате да водят, самоуважението ви автоматично се пренася като отношение на чаровно присъствие, през което можете с лекота да вдъхновявате мъжа си, да сте му муза, за която е готов на всичко. Защото вярвайки си, му вярвате, твърда сте, без да поемате ангажиментите му, с което бихте го поставяла в ролята на дете, но умеете да резонирате с него, да му влизате под кожата, да събуждате либидото, емоцията и ума му така, че да е готов планини да изкачи заради вас. Тези умения учите при психотерапевта - желателно е да е същият, при който ходи и той. Ходите лично, а отвреме на време заедно - такава е практиката. 

Сега сте влязла в ролята на сърдеща се мама,а той на бунтуващо се детенце.. А това конфигурира ситуацията в липса на интимност, безотговорност от негова страна и много нерви от вашата. Скачени съдове сте - излизайки от тази роля, научавайки се на твърдост, граници и съблазняване (синхрон и водене, за което писах по-горе), цялата система се променя. В този процес самата вие ще видите какво в собствените ви модели ви тласка към подобно поведение. Осъзнавайки, дезавтоматизирате и променяте възприятието си за ситуацията, мисленето, реакцията и поведнието си. Оттам цялото ви семейство потръгва. 

Той - със сигурност има какво да променя също. Обаче заявката за промяна е ваша, както и по отношение на дома и семейството, емоционалната интелигентност на жената е важна. А той - ако има капацитет, ще се промени. Ако няма, във вас ще започне да назрява решение в друга посока. Но, с малко ваши и негови усилия, водени от терапевт, всичко може да се промени. Понастоящем нищо не държи семейството, а разделите са по-скоро масирано препоръчвани и масов факт. По скромното ми мнение, много може да се направи и семейната хармонизация е факт, когато и двамата проявяват мотивация, обич и грижа един към друг! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря д-р Първанов.

Благодаря Орлин Баев.

Опитваме да разпределим задълженията - започнахме от фирмата и работата му, опитва се да си ги поеме сам.  Някои от битовизмите - също.

Прекарваме повече време заедно и говорим много /спокойно /.

Ще трябва време и помощ отвън.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Препоръчвам книгата "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай. Четете я двамата и на края на всяка глава седнете и говорете за прочетеното. Ретроспектирайте брака си. Проследете къде се е появил първия кръстопът и защо.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×