Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Съвет - медицина


Recommended Posts

Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам.

Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия.

 

ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ

Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?

Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

 

 Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ.
Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.
Редактирано от Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 46
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Г-жо Колева, благодаря Ви! Много ми хареса притчата!

Г-н Баев, искам да уча медицина, а не просто да посещавам, каквито и да е курсове! Ходила съм на какви ли не, но за да практикува човек е необходимо да има диплома, нали? Честно казано никога не съм била фен на медицинските сериали и не съм се захласвала по тях. Аз имам разностранни интереси, но някак, правейки си ретроспекция се "вижда", че съдбата ме води по пътя към медицината... Когато кандидатствах след 7 клас залагах много на българския език и очакванията бяха, че ще уча в езикова, докато не се оказа, че без голяма подготовка за изненада на всички получих много по-висока оценка по математика и ме приеха в профил с математика, биология, химия, английски и ИТ. Продължих с тези науки и в университета.

В съвременния начин на лечение в Б-я аз виждам големи пропуски, колкото и лаишки да звучи... 

Как да реша емоционалните си фиксации, за които пишете? 

Искам да уча. За да деца изобщо не се чувствам готова, нито пък имам човек до себе си. Някой ден може би, но не и сега. Някак тези теми са ми били винаги на доста заден план, но това е мой доброволен и осъзнат избор. Кариерата, професионалното развитие ми е по-важно на този етап... Но няма ден, в който да не прочета статия за риска от късната бременност и т.н., което отново ме набутва в дълбоки размисли. 

Как да се справя с колебливостта и несигурността си?

Другото нещо, което ме притеснява е, че за да се подготва за изпитите аз ще трябва да напусна работата си, въпреки че наистина това място не е за мен - безкрайно напрежение, интриги, токсична обстановка, където върша работа на няколко човека, които са приближени на шефа и са заети само с това да си пият кафето, да правят онлайн поръчки, маникюри и т.н. И ако евентуално не ме приемат няма да мога да се върна там, а в днешно време трудно е човек да намери работа по специалността си. Какво ще правя без работа?

Линк към коментар
Share on other sites

,,Д-р Първанов, Вие сте успешен лекар, нали?

 

 

Знаеш ли, живота е  един театър.В него, ти, аз и който и да е, играем само някакви роли- на син/дъщеря, на приятел, съпруг/съпруга, родител, професионалист, брат/ сестра и т.н.. Въпроса е в това, доколко даден човек е добър артист, и до колко държи на определена роля.Едни са добри артисти , други не са.Аз съм просто от първите и успешно играя ролите,  на които държа.Да играя ролята на психотрапевт, ми доставя огромно удоволствие, забавлявам се в нея  и няма как да не съм успешен.

,,Какво пречи и аз да бъда?,,

Ти си много сериозна и бързо би изгоряла в нашата/ лекарската / професия.

,,По Вашата логика кой трябва да учи медицина?,,

Мъж, със стабилна самооценка, обичащ и уважаващ себе си и другите, с чувство за хумор и много, ама много любопитен,  разбира се и достатъчно смел, за да поема отговорност за собствените си действия.Не може да се мине и без това, което се нарича ,,здрав разум,,. 

,,Вашите дъщери към коя сфера се насочиха?,,

Голямата , след като учи три години романска / испанска, италианска и френска/   филология в Германия, ми каза, че  единствените две направления  / преводач и екскурзовод / в които би могла да работи не и харесват, отказа се от това следване и завърши психология.

Малката искаше да учи икономика, кандидатства в УНСС,  но  балът и стигна да я приемат едва по   петото и желание ,, Трудова психология,,.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Мъжете ги приемат медицина с много по-нисък бал от този на жените.

Мисля, че би прегорял всеки един човек, независимо от професията.

Ако една от дъщерите Ви заяви, че иска да учи медицина сега след като вече има висше образование отново ли ще й забраните? Ами, ако това й е призванието?

Между другото днес на работата, случайно или не при секретарката ми попадна документ с мотивирано предложение писан още от преди месец, да ми намалят щата на половина. Документът е написан от една колежка, на която най-много съм помагала... Аз очаквах нещо подобно, но не и по подобен начин.

Та, затова си мисля, че нито специалната педагогика (моята специалност), нито психологията имат голямо бъдеще в нашата скапана държава. Някъде в Европа да, в САЩ също да, но не и тук. Не, че няма нужда - нуждата е огромна просто тъпотията е по-голяма.

Толкова отвратена се чувствам и най-вече, че на никой не му пука за децата, които имат нужда. Толкова големи злоупотреби има. Но в крайна сметка аз съм доволна от себе си, защото помогнах на доста деца или поне се опитах. Едно от децата беше със 100% слепота и множество увреждания, но с такова желание за живот, че виждаше слънцето...

Линк към коментар
Share on other sites

,,Ако една от дъщерите Ви заяви, че иска да учи медицина сега след като вече има висше образование отново ли ще й забраните?

Дъщерите ми са вече доста големи и няма как да им забраня такова нещо.

 

,,Та, затова си мисля, че нито специалната педагогика (моята специалност), нито психологията имат голямо бъдеще в нашата скапана държава.,,

Съгласен съм,че в момента завършилите тези специалности трудно се реализират. Но като отбелязах по - горе всичко е въпрос на късмет.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Когато човек има мотивация и талант в психологията и това е  призванието му ще се реализира.При всяка специалност е така. Обичаш нещото и се развиваш  постоянно и това се вижда в работата и хората просто искат да работят с теб, защото предлагаш резултат. Има и успешни психолози и психотерапевти в България , който са открили нишата си. Извинявам се за включването и  отклонението. Господин Баев, виждам,че частните университети предлагат като вариант и избор магистратура по специалността Социални дейности и консултиране за срок от 2 години , ако си завършил друга специалност нямаща нищо общо с това. Всъщност като не си учил психология и не познаваш психиката в дълбочина какви съвети може да даваш въобще и  в каква насока?

Редактирано от edelvaisvpirin
Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, edelvaisvpirin каза:

Когато човек има мотивация и талант в психологията и това е  призванието му ще се реализира.При всяка специалност е така. Обичаш нещото и се развиваш  постоянно и това се вижда в работата и хората просто искат да работят с теб, защото предлагаш резултат. Има и успешни психолози и психотерапевти в България , който са открили нишата си. Извинявам се за включването и  отклонението. Господин Баев, виждам,че частните университети предлагат като вариант и избор магистратура по специалността Социални дейности и консултиране за срок от 2 години , ако си завършил друга специалност нямаща нищо общо с това. Всъщност като не си учил психология и не познаваш психиката в дълбочина какви съвети може да даваш въобще и  в каква насока?

Аз уча психология, но всъщност съм започнал да чета книги и да се интересувам от психиката на 16, а сега съм на 25. Карам втора година в НБУ и мога да потвърдя, че не може да се разчита на образованието това че някой е завършил не означава нищо. Иска се много желание, осъзнаване и търпение ако искаш да станеш добър психолог. Иначе всеки може да си купи дипломата и да избута 3 години, но кой ще отиде в кабинета му ако чака на готово? Ако някой е по-навътре във футбола ще разбере следното : Сър Алекс Фъргюсън е тренирал и Рууни и Кристияно Роналдо, но как мислите защо ли Кристияно е по-успешен като и двамата са талантливи и с късмет? Трудът? Желанието? :) 

Редактирано от M.Nickolov
Линк към коментар
Share on other sites

Да, при която и да е специалност - ученото е просто насока за собствено учене. При помагащите професии като психотерапията обаче се иска нещо повече от при техническите - личен опит, лично сблъскване със собствените характерови казуси, срахове, тъги, ужасийки, душевни болки. Доколкото са преодолени в собствения вътрешен свят, дотолкова може и да бъде помогнато - водиш дотам, докъдето самият ти си стигнал. Иначе се усеща неотработеността. Не е само до теория, до по-дълбоки процеси на пренос е. Има обучение, дидактика, но в психотерапията специално има и процеси надхвърлящи това (диалектика и дидактика в психотерапията). 

Преминаването през силен и нелек собствен опит - това е реалното обучение в житейската психология. Оттам насетне, академичната е усвоявана с лекота, желание и огромна мотивация, като теорията ѝ само систематизира вече преминатата житейска тегоба, превърната в преживелищна мъдрост. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Аз доколкото знам, ако си завършил психология може да станеш психолог в училище или да преподаваш нещо, ако си психотерапевт тогава вече работиш с паник атаки и разтройства, обаче ако си завършил социално консултиране какво правиш?

Линк към коментар
Share on other sites

Като социален работник също имаш право да учиш психотерапия. А иначе - помагаща професия е, в която се учи доста психология, но спецификата ѝ е по-различна.

 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 14 часа, Орлин Баев каза:

Доколкото са преодолени в собствения вътрешен свят, дотолкова може и да бъде помогнато - водиш дотам, докъдето самият ти си стигнал. 

:thumbsup::3d_020:

преди 14 часа, Орлин Баев каза:

Иначе се усеща неотработеността.

:3d_131:

Линк към коментар
Share on other sites

Има и едно допускане, което до момента не е взето предвид.

Изключвам ситуацията, при която дълбокото желание да реализираш потенциала си е насочено към обучение по медицина и това съвпада с младежката възраст.

Имам предвид ситуация на човек на средна и повече възраст. До момента на проява на подобно желание има вложен огромен труд и време в професионално развитие в дадена област.

Защо с ,,лека ръка" да се отказва човек от развитието си до момента? Защо ,,всяко зло" да не стане ,,за добро"?

Защо ,,да изпуснем питомното, за да  преследваме дивото"?

В крайна сметка желанието ,,да лекуваш" може да се реализира и тук и сега, независимо от ситуацията. Дори и ,,да нямаш други пациенти" един винаги е наличен.

А единственият винаги наличен пациент, при качествено самолечение, става проводник на неподозирани за самия него до този момент сили. Екипност, аналитичност, съобразителност, устойчивост и реалистичност на планирането и т.н. Все качества, продукт, с основа дългогодишният опит.

Единственото ,,препъни камъче" е смиряването на егото/аз-а/.

,,Здравословното" положение за една организация е единния център на управление. Не е добре за системните процеси, когато има не знам си колко ,,шефове" с припокриващи се поради ,,мерене на п...ки" възможности за вмешателство в политиката на управление. Както е на доста места в Б-я - ,,Много вожд, малко индианец":lol:

Да, но в тази, на пръв поглед ,,невъзможна" ситуация за себереализиране, единственото което не може са се реализира са някои желания за себеутвърждаване на егото. А то егото ни има и по-висши форми на функциониране.

За това последният етап на психо-социалното развитие на индивида в обществото е Алтруизмът. Защото е свързан с болезненото за егото действане отвъд първичните лични желания, съобразно оптималните, "спояващи" социалната група действия.

Един ,,жокер" за подобна ситуация!

Стоиш!

От едната страна са далновидните решения и последващите задължителни, адекватни действия, които да допринесат за постигането на оперативните цели, част от стратегическия план за достигането до планираните резултати.

От другата страна са неграмотността, невежеството и липсата на заинтересованост. Но също така и индивидуалният, нереализиран трудов и управленски потенциал.

Сериозен конфликт, от който може да се ,,роди" всякаква форма на безперспективност.

Стоиш все още брокирал, до момента на осъзнаване на самото осъзнаване, че ти си точният човек, на точното място, за да ,,види" точно това, което вижда. Играта на съдбата :)

Съветът ми по отношение на темата е, че преди да ,,скочим да гоним друго диво" е далновидно да опитаме ,,да прогледнем" и отвън видимото до момента ,,диво" дали не се ,,крие" нещо, все още ,,неопитомено"!

 

П.п. познавам доста хора, които не осъзнават и се чудят защо, където и да отидат ,,изпадат" в едни и същи ситуации. А това са ,,непреработени модели", чиято ,,обработка" дава дълбочината на Смисъла...

Понякога трябва да останем ,,глухи жабчета" не само за думите на другите, но и за ,,собствения" ни глас...

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

Имам съученичка, която учи медицина и баща и е лекар. Сега си има собствен кабинет в някаква клиника, където се занимава с разкрасителни процедури . Работата и не е натоварена и тежка. Работи с жени,който искат повече обем на устните или  попълване на бръчки.

Г-н Баев , извинете, но какъв тип клиенти би обслужвал един човек занимаващ се със социално консултиране .Примерно като не се занимава с паник атаки. Каква е разликата между социален консултант и такъв който е психолог-психотерапевт. Не разбирам спецификата на работата на социалния ковсултант

Редактирано от edelvaisvpirin
Линк към коментар
Share on other sites

Медицината е изключително широка като поле на реализация. Включително и като печеливша дейност по удовлетворяване на човешката суета с помощта на силикон, хиалурон и пластични процедури. Да, в малък процент случаи нужни, но в огромния, суета... 

Като питате за социални дейности, предполагам имате предвид социална работа и квалификацията социален работник. Психолог или социален работник са академични специалности, получени след образование във висше учебно заведение в магистърска и евентуално, докторска програма. Психотерапия е след дипломна специализация в професията психотерапевт, в която могат да се обучават психолози, лекари, социални работници и т.н. 

Линк към коментар
Share on other sites

До тук аз едно разбрах, че няма да се откажа да уча медицина! Ей така, щото си заслужава да опитам и защото си е лично мое желание!

Но преди да започна да се подготвям сериозно реших, че заслужавам да си направя подарък и да отида на почивка някъде сама, далеч от всичко и всички познати, за да променя погледа пред очите си... Нещо, което не съм правила през последните 5 години.

Линк към коментар
Share on other sites

Пиши като започнеш - покажи ни, че действаш отвъд думите!

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
В 7.08.2019 г. at 1:12, Lady Gaga каза:

и да отида на почивка някъде сама, далеч от всичко и всички познати, за да променя погледа пред очите си

Извинявам се, че изказвам директна оценка- текста ти до тук звучи сякаш си в тунел, от който не откриваш изход и светлина, и за това сама си създаваш изход на база стара мечта.
Правилно - сами си създаваме изходите, но най-светли са когато идват от адекватната оценка на реалната ситуация "тук и сега".
Професията е само един аспект от множеството роли, д-р Първанов много свежо те е насочил.
Опитай с една котра-визуалиация - представи си, че никога няма да учиш медицина - и какво от това? По-малко човек ли ще бъдеш, ценен, пълноценен и обичащ.
Представи си, че работиш като чистачка (или някоя друга професия, която не цели да спасява хората) и едновременно с това си учиш медицина за лично удоволствие (без цел да се реализираш) - как ще се чувстваш в тази ситуация?

Линк към коментар
Share on other sites

Lady Gaga,ще разбереш дали си направила правилен избор, според мен ,когато още  в процеса на обучение  стигнеш до практиката, когато ти се наложи да зашиеш ръката на някого или да извършиш някаква друга интервенция. Съвсем едно е да се чете медицина, съвсем друго е практика :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

И защо си мислите, че не мога да зашия ръка или че не бих могла да направя някоя интервенция?

Работя с деца, които имат сериозни здравословни проблеми. Знаете ли колко пъти давах първа помощ на дете с епилептични припадъци? Имах много ситуации, в които съм била сама и се е изисквало от мен бърза и адекватна реакция, и смея да твърдя, че съм се справяла добре, Слава Богу! 

Казано е "в началото бе словото...".

Благодаря на всички, които се опитвате да ме откажете. Без вас нямаше да съм така наясно, че точно това ми е призванието.

Линк към коментар
Share on other sites

А не, аз не съм от хората, който искат да отказват някого от нещо.:thumbsup: Аз казах,че  какъвто и път да избереш Бог ще е с теб!Последното нещо,което написах е   във връзка с това , че всъщност от цялата работа и цялото писане тук ,това с практиката в медицината  ще е кулминационният момент в който ще разбереш питането си. Защото на този етап всеки само предполага и си застава зад позицията но , няма как да знае. Аз мога примерно да уча за учител по история или друг предмет и да съм взела успешно  теоретичните изпити и то с отлични оценки и да обичам децата, но на практика да нямам дар слово да застана да говоря пред децата и да представям материала по интересен начин и да не мога да привлека вниманието им и да поддържам реда  и  да не съм в силна в това нещо.Или почти сходни дейности да свиря на китара , но на цигулка да съм не добре.  Когато дойде време за практиката ,тогава става ясно това ли е, не е ли това. Хората отстрани не могат да кажат, докато не го пипнеш лично с ръцете си. Аз няма как да знам  дали не можеш да зашиеш ръка или да правиш интервенции. Ти ще разбереш по време на практиката.
Аз трудно взимам решения и в последните години съм на принципа правя това, което ме ентусиазира  и ако продължи дълго време, просто го правя и не го отлагам. Щом Господ  е дал енергия за това нещо и мечтание към това нещо значи има причина. Никой не може да каже дали след 5-10 години това ще е същото нещо, ама сме хора и се променяме.  Мен родителите ми всеки ден ми говориха да не уча това,което съм завършила, но не съжалявам въпреки,че учих нещото години и си изпатих, защото така се убедих сама, какво искам и какво не  и разбрах неща за себе си. Научих и доста ценни неща за живота и не съжалявам, защото срещнах хора от тази сфера и тн. Всеки си има начин за взимане на решения. Не искам да давам уклон, но ако правилно съм разбрала, при положение ,че не искаш да работиш по тази специалност , която си завършила вече и не се чувстваш удовлетворена, ти остава като опция да се насочиш към нещо друго, което да учиш, а в случая няма друго нещо, което да те привлича освен медицината. Ако не запишеш медицина излиза, че ти трябва да продължиш старото нещо. Все едно да си стоиш на същата позиция, вместо да търсиш варианти за промяна, при наличието на неудовлетворение.Според мен рискът не е толкова голям за провал, при положение ,че зад гърба си имаш диплома по специалност и си работила на нея. Дори в трети, четвърти да ти щукне да се откажеш от медицината, ти вече зад гърба си имаш специалност и практика и може винаги да започнеш работа.Дано да си щастлива в избора си.

Успехи!!! ПОЗДРАВИ!!!;)

Линк към коментар
Share on other sites

В 28.08.2019 г. at 16:31, Lady Gaga каза:

съм така наясно, че точно това ми е призванието.

Супер - драсни няколко реда като започнеш, след няколко години като завършиш също. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...