Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте,

На 29г. съм и винаги съм имала желание да уча медицина, но така и не се престраших да се подготвя за изпитите и да се пробвам. 

Имам завършено образование, практикувам по специалността си вече 5 години, но не съм удовлетворена и смятам да напусна доброволно, защото усещам и голям психически тормоз от страна на работодателя ми. 

Как мислите, късно ли е? Израстнала съм с убеждението, че за да учиш за лекар трябва да си много умен, паметлив и родителите ти да са лекари.

През годините, в които работих се опитах да живея доста скромно и без да ходя никъде на почивка. Целта ми беше да спестя пари за частни уроци и ако ме приемат за семестриални такси и ежедневни разходи, защото нямам представа дали ще мога, и да работя. Не мога да разчитам на родителите ми.

Същевременно с това започнах да си задавам въпроса дали си заслужава и има едно постоянно колебание и съмнение в мен, което не ми дава спокойствие.

Моля, дайте ми насока! Благодаря!

Редактирано от Lady Gaga

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей от мен,

имам две неща за теб - първото е, че няма срок, за да сбъдне човек мечтите си и да прави това, което обича. Само така можем да сме щастливи, пълноценни и ползотворни.

Второто е тази статия, която също подкрепя мнението ми (не е 100% по твоя въпрос, но ще разбереше, защо я поствам).

https://money.bg/economics/23-izvestni-lichnosti-uspeli-sled-40-ta-si-godishnina.html

А да - има и трето - прочети Тайната на успеха вече не е тайна - там има биографични истории точно по твоя въпрос :).

Поздрави и късмет от мен !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Двамата със съпругата ми сме лекари.Имаме две дъщери.Когато, голямата стана в седми клас / ориентира се за това, какво ще учи/ , ние бяхме категорични, че няма да разрешим на никоя от тях,  да учи медицина.Проблема не е в ученето, всеки ще завърши.Проблема, е в самата професия, тя е изключително натоварваща и ангажираща, личното време на практикуващият я.Стреса  убива лекарите, за справка при средна продължителност на живота в САЩ около 80 години, то средната продължителност на хирурзите там е под 60 години.  С две думи, бягай далеч от тази професия.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз си мисля, че ако станеш, цял живот ще плачеш...ама, то  е защото съм лекар и  много от приятелите ми са лекари и знам, за какво,  точно става дума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята работа и сега е доста натоварваща и сълзи имаше в началото... С толкова хорска болка, несправедливост и кофти шефове се сблъсках, че всичко това доста ме промени...

Усещането, че си намерил призванието би следвало да дава стимул и вдъхновение, а при мен за момента липсва.

А Вие защо избрахте да се занимавате с медицина?

Ако трябваше днес да избирате, каква професия щяхте да изберете?

Редактирано от Lady Gaga

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! 

Разбира се, че никога не е късно! 

Проучи и се подготви добре за приемните изпити, защото, до колкото знам, са сериозни. Изобщо цялото обучение е тежко, но това не трябва да те отказва. Добре е да имаш представа в какво се въвличаш - особено като време и финанси, които ще трябва да инвестираш. 

Ако е "твоето нещо", ако ти е призвание, колкото и да тежи понякога, няма да можеш да си представиш да правиш друго - казвам го от личен опит, макар и в друга сфера. 

 

Какво имаш предвид под това? 

В 22.07.2019 г. at 15:08, Lady Gaga каза:

Същевременно с това започнах да си задавам въпроса дали си заслужава

Уточни кое би си заслужавало за теб и какво се крие зад това - какво искаш да постигнеш всъщност през работата си? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато намериш призванието . Вечер се прибираш без капка сила . Физическа и психическа . Но вътрешно си удовлетворен ---знаеш , че правиш най доброто . С течение на времето може да започнеш да чуваш дяволчето как шепне на ушето :)  : ,,можеше да се уредиш по добре" ,, до кога ще търпя това"

Ма,,,  май , ти сега го чуваш :):)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей! И аз реших да се включа, защото когато кандидатствах  не знаех дали да запиша медицина. Почти две години го обмислях.Аз всъщност се двоумях между право и медицина и в крайна сметка правото спечели. Понеже бях завършила с пълно отличие и само тези две специалности виждах като алтернатива , защото в тях се изисква здраво учене. Прецених, че медицината не е удачен вариант,защото се изисква практика с кръв и подобни неща, въпреки че  биологията ми беше най-силният предмет, постоянно четях за различни болести и  поради интереса ми запомнях много бързо материята.   Тези "тежките" специалности поглъщат много време. Когато човек е сам е едно, но ако има деца и семейство става трудно.Господин Първанов е прав,че изпитите все някога ще се вземат и е важна реализацията след това, но още по времето на обучението се учи като луд, ако искаш да научиш необходимото за да може да практикуваш после, а не просто да отбиваш номера с изпитите и после да имаш налице диплома без знание. В  случая трябва много добре да ти се отдават биология и химия за да те приемат  въобще и за разбираш материята.Ако медицината е   твоето призвание както казваш трябва да гориш в него, постоянно да се интересуваш от тази материя за да може да напредваш бързо и да стават нещата с по-голяма лекота. Медицината си е  учене 5- 6 години и би било загуба на житейско време ,ако после практиката не е твоето нещо.Аз също чувствах,че ако не запиша право или медицина после ще съжалявам и в крайна сметка записах, но това не е моето нещо. На първо място според мен човек трябва да си зададе въпросът какво стои зад този мой избор? Защо смятам,че това е моето призвание? Трябва наистина доста подробно човек да разгледа причините поради които иска да запише даденото нещо. Все пак вече имаш зад гърба си образование и работене  години, това ти е дало някаква яснота кои са ти силните страни кои са ти слабите. Има хора, които работят добре под напрежение и това ги мотивира .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,А Вие защо избрахте да се занимавате с медицина?,,

Учих в най-престижното училище в Плевен, класът бе ,,силен,, и когато някой е казал, че иска да кандидатства медицина / на времето това бе  една от най-уважаваните професии/ другите сме се повели по акъла му / в интерес на истината, още търсим, кой го е направил, за да му строшим главата/ и така, от клас с 35 ученика, се пръкнаха седем лекари / 5 момчета и две момичета/ , като, кандидатстваха поне още 5-6 от класа , но  за тяхно щастие другите не ги приеха. Това е, една от причините, днес да съм лекар, другата е, че харесвах Плевен, харесвах домът в който живея и не исках да живея в друг град, по разни квартири и общежития. Както виждаш, никакъв хуманизъм, само детско подвеждане и практицизъм.

,,Ако трябваше днес да избирате, каква професия щяхте да изберете?,,

Ха, ха! Във всяка професия, от тази на сервитьора, до тази на космонавта, има един човек, от няколко хиляди, който е попаднал, точно на мястото си, превърнал е работата си в хоби и е постигнал всичко, за което е мечтал в професионалното си развитие. Този човек не работи, той се забавлява и даже от забавлението си изкарва пари. В този си живот извадих късмет, превърнах работата си в хоби, радвам се на това което правя и ……всъщност характера ми е такъв, че никога не бих работил нещо, което не ми харесва, от друга страна в която и друга област да работех, щом ми харесва / а, то, ако не ми харесва, както казах, не би я работил/ щеше да стане същото.

Всичко е въпрос на характер и много, ама много късмет. Само с характер и желание не става.

Късметлийка ли си?

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз искам да бъда също този човек, който е попаднал на точното си място! 

Вие пишете, че сте превърнали работата си в хоби и същевременно с това не я препоръчвате, тъй като е доста стресираща. Но щом Вие сте успели това означава, че напрежението, което дава тази работа може да бъде преработено. Кое Ви дава сили да продължавате да практикувате, въпреки сълзите?

Мен гледки като кръв и пр. не ме притесняват. В деня, в който завърших магистратурата всички отидоха да празнуват, а аз отидох в библиотеката и после в книжарницата на Медицинския университет. Изчела съм доста от учебницете за 1, 2, 3 курс. Единственият ми страх може би е страхът от смъртта. Любими хора си отидоха още в детството ми и може би идеята за медицината се е зародила някъде там с идеята, че лекарят знае много, може да се изправи пред нея и изпълнява стриктно Хипократовите завети. 

Никога не съм имала някакво приворечие медицина/право/икономика и т.н. Дълбоко в себе си от малка знаех, че рано или късно, каквото и да уча аз ще се завърна към медицината и ще лекувам. Но в момента, в който го реша идва и съмнението.

Моето разбиране за късмета е не на нещо, което е паднало от небето. За мен късметът е да се ограничиш от нещо, за да получиш друго по-ценно и да израстнеш. Мисля, че големите неща в живота не се случват просто ей така между другото. Зад всяка една моя лична победа стои много упоритост, търпение и непоколебима вяра. В случайности не вярвам. "Късметът е, както си го накъсметиш.", т.е. резултат от нашите действия.

Благодаря на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Вие пишете, че сте превърнали работата си в хоби и същевременно с това не я препоръчвате, тъй като е доста стресираща. Но щом Вие сте успели това означава, че напрежението, което дава тази работа може да бъде преработено.,,

От малък съм бил ,,луда глава,, , не съм имал страхове, на 15 години скачах с парашут / в нарушение на закона, който го позволяваше след шестнадесетата година/ , тренирал съм бокс, бил съм се в квартала и училище / както и съм ял доста бой/ .За мен, да си на ,,върха ,, , на адреналина, бе опияняващо и ...това ми помогна, да се адаптирам, към стреса на професията.Не всеки има такъв характер.

,,Кое Ви дава сили да продължавате да практикувате, въпреки сълзите?,,

След като си прочела горните редове, вече ти е ясно, че при мен никога не е имало сълзи - лекарите, които плачат за пациентите си изгарят почти веднага.

,,Моето разбиране за късмета е не на нещо, което е паднало от небето. За мен късметът е да се ограничиш от нещо, за да получиш друго по-ценно и да израстеш.,,

Това което ти описваш е признак на воля и самодисциплина, късмета е нещо съвсем друго.

В живота всичко е толкова просто: щастието зависи от късмет и от гени. Всичко се свежда до гени и късмет. А ако се замисли. то и гените са въпрос на късмет. - Джордж Карлин

 

Ако човек не вярва в късмета, то при него има небогат житейски опит. - Джоузеф Конрад

Актьорството е смес между късмет и избор. На мен ми провървя. - Джон Траволта

„Късметът е главната съставка на успеха.“, Ю Несбьо, норвежки писател

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За втори път "срещам" човек, който да казва, че няма страхове. 

Лекарите, както и специалистите от помагащите професии би следвало да проявяват емпатия. Със силна резервираност и само проявата на властта на лекаря, може ли да се постигне успешно лечение? За мен не, затова има и толкова неизлекувани болни, защото няма доверителна връзка, а само проява на силно его от страна на лекаря. Най-човешкото нещо е да кажеш една добра дума на някого, а не да го обезсърчиш и смачкаш. Напълно наясно съм и с това, че човек, ако иска да се съхрани е необходимо да се дистанцира. Често срещаната грубост и арогантност при лекарите прави ли ги рационални? 

Късметът, който Вие описвате за мен е вид оправдание. Ако разгледаме нещастния случай с починалото бебе в Плевен, то как да тълкуваме късмета тук? Бебето не е имало късмет, а лекарите имат, защото досега осъден лекар няма?! Ако разгледаме и друг случай, днешните кандидат-студенти по медицина обикновено са деца на заможни родители, които могат да си позволят безбожно скъпите частни уроци, това прави ли ги късметлии и успешни, щото обикновено са амбициозни, но не и задължително кадърни?

Когато човек няма достатъчно сила и воля търси разни оправдания и може би едно от тях е късметът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,За втори път "срещам" човек, който да казва, че няма страхове.,,

Грешно си ме разбрала, използвах минало време, подчертавайки, че като дете не съм ги имал.В последствие и аз си имах своите притеснения и страхове, като към днешна дата, наистина съм се отървал от двата основни страха - страхът от смъртта и от това какво мислят за него хората.

,,Със силна резервираност и само проявата на властта на лекаря, може ли да се постигне успешно лечение? ,,

Прибави и много знания и умения. Без тях няма да има лечение.

,,Често срещаната грубост и арогантност при лекарите прави ли ги рационални? ,,

Този въпрос не го разбирам напълно, но определено мисля,че грубостта не е признак на рационалност.

,,Ако разгледаме и друг случай, днешните кандидат-студенти по медицина обикновено са деца на заможни родители, които могат да си позволят безбожно скъпите частни уроци, това прави ли ги късметлии и успешни, щото обикновено са амбициозни, но не и задължително кадърни?,,

,,Бил Гейтс е роден на 28 октомври 1955 г. в Сиатъл. Семейството му е заможно и има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката – неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат. Гейтс показва своите възможности още в началното училище, където изненадва преподавателите си със своите научни познания и особено с математическите си възможности. Родителите му виждат неговия талант и решават да го пратят в престижното сиатълско частно училище „Лейксайд“, като искат той да развие своята заложба там. Тази тяхна стъпка има голямо значение за Бил Гейтс, защото именно там той се среща за първи път с компютрите.

През 1968 година преподавателите в „Лейксайд“ решават да запознаят учениците си с компютрите. По това време машините са доста големи и доста скъпи за финансовите възможности на едно училище, затова се ползва машинно време под наем. Компютърът, който се намирал в „Лейксайд“, е PDP-10 на DEC.

Бил Гейтс, Пол Алън и няколко други ученици от „Лейксайд“ (много от тях по-късно са назначени за програмисти в „Microsoft“) веднага станали неразделни с компютъра.,,

Давам горният цитат с уточнението, че, ако бащата на Б.Гейтс не беше милионер, той нямаше да има възможност, да учи в това много скъпо училище, което точно поради високите си такси,  си е позволило, да закупи една бройка, от току що създаденият, ново поколение компютър, който е бил толкова скъп, че само най- елитните / разбирай скъпи/ училища и университети са можели да си го позволят.

Късмет ли е богатото му семейство? Да, определено е късмет, без него, той нямаше, един от първите в света, да се запознае с този компютър, да започне да програмира на него и т.н..

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз се включвам като една "късметлийка", която изкара късмет  и въпреки ,че не беше учила почти нищо за приемните изпити ми се падна тема по която писах и ме приеха в специалността ,която бях избрала , после пак на късмет 80% от изпитите без да преувеличавам са ми на късмет и ми се падаха теми ,който съм чела и така на късмет завърших без да съм преписвала и учене само на избрани теми.До взимането на дипломата всичко на късмет .По-скоро този късмет мога да нарека Божие благоволение, тъй като съм се молила преди всеки изпит. Въпросът е че на мене този късмет не ми върши много голяма работа, защото диплома без знание няма много полза. Дори и да имаш някакъв познат, който да те уреди на работа пак с късмет и връзки, ти ако не вършиш работата  както трябва,не след дълго ще те шкартират.Аз допуснах грешка в  избора на професия и учих години. И правото и медицината се учат дълги години, това са "тежки"" специалности.Изискват се много труд, умения, учене, практика, много ум. Затова и много хора искат да се асоциират с тези качества и затова именно  са в листите сред водещите престижни специалности . Независимо дали ще избереш да учиш медицина или не в крайна сметка има няколко посоки или ще разбереш, че това е твоето нещо и ще си много щастлива и ще си от хората, който  са попаднали на "точното място "или ще си вземеш "уроците", който не са като тези от университета, а са чисто житейски и ще поемеш по друг път, но ще имаш определена опитност и яснота може би какво би искала да правиш след грешния избор и как да инвестираш парите си и времето си и този път това да е успешно или ще избереш да не учиш медицина и ще продължиш по друг път. Като човек, който е учил дълги години и се е прецакал мога да кажа,че има няколко въпроса с който според мен човек трябва да е наясно преди да реши  да инвестира толкова време в нещо.

Какво стои зад избора ми на професия? В случая ти казваш,че това е защото искаш да лекуваш другите. Аз също обичам хората и ми изглежда много хуманно да защитавам правата на онеправданите, но в случая аз не мога да работя под напрежение и да водя спорове и съм емоционален човек, който  по-скоро проявява емпатия, отколкото човек който е логичен и взима решения на базата на факти, което е противопоказно за професията ми и ме прави неефективна в практиката.

Какъв тип човек съм?  Логичен и рационален,който  взима решения на логика и факти или по-скоро емоционален и взимам решения на базата на чувства, морал и принципи.Човек, който може да работи в структурирана среда и може да спазва правила или по-скоро човек, който обича свободата и е гъвкав. Човек, който е насочен към голямата картина или човек, който има отношение към детайла и е прецизен.Човек, който обича адреналина и може да работи под напрежение или човек, който става неефективен в такава обстановка. 

Прецени качествата, който имаш като личност дали отговарят на професията, която си избрала.

Независимо какъвто и избор да направиш знам,че Господ ще бъде с теб. Надявам се в избора си да бъдеш щастлива. Бъди благословена.

 

Редактирано от edelvaisvpirin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как сте се оттървали от страха от смъртта?

Въпросният Бил Гейтс е последният човек, на който бих се възхитила. Не ме интересува дали е един от първите, защото аз вярвам в думите на Исус Христос - "Така последните ще бъдат първи, а първите - последни".

И какво следва, че ако сме нямали шанса да се родим в заможно милионерско семейство - хора без късмет ли сме, обречени да не можем да постигнем нищо в живота си ли? Честно богатство няма, зад всяко стои по едно престъпление. За мен истинските успехи не се измерват с материални придобивки. Най-важните неща за мен са силна воля, ум, сърце, истина, правда и доброта. Всякакви други късметчета са илюзии на съвременното пластмасово общество. 

Явно голяма част от докторите са големи късметлии щом имат милиони, многобройни имоти и скъпи коли. Това е търговия със здравето на хората и подигравка с тях.

Опитвам се да видя древния Хипократ в съвременната медицина, но не го виждам. Имам си свои принципи и не бих се вписала в тази порочна система, но не пречи да бъда различна, както винаги съм била.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Ако наистина го искаш, годините ти са ок. Аз самият съм пример в тази посока - започнах да уча психология от нулата, на 34 год. Сега съм на 47, продължавам да уча и смятам да уча доживот. Не само формалните обучения, разбира се. 

Какво те кара да искаш да практикуваш медицина? Знаеш, че е нелека специалност. По-горе ти казаха. Ученето - то се минава, кой знае какво не е. Въпросът е практиката, постоянната работа с хората. С хора се работи нелеко и е нужно истински да обичаш работата си. Има много, наистина много реализации през завършена медицина - от хирургия, през психиатрия и психотерапия, до предприемачество в тази област. И десетки и десетки специализации, знаеш... 

За годините - не си закъсняла. ВЪпросът е каква е мотивацията ти. Ще издържи ли на реалните трудности. Как ще минаваш през тях? Някой те е сугестирал, че е еди каква си добра специалност медицината или ти го искаш истински? От его ли го искаш, или от сърце и душичка? Какво би те отказало? Или няма такова нещо! Какво те привлича в медицината - имиджът, парите, някаква твоя си престава, или помагането, провеждането на изцелението и грижата за човека? Парите могат да са добри или не, това зависи от теб, специалността, частна или не практика, предприемачески умения... 

Емпатията и късметът, които дисйутирате по-горе... Аз самият съм силно емпатиен и често работата ми е по-скоро обичане, отколкото работа. Истински обичам хората, на които помагам и ако не мога да обичам човека пред мен, просто не го приемам - забелазал съм, че без любов не се получава а има ли я се създава нещо като среда, контекст, в който всичко работи.Въпреки казаното, напоследък забелязвам в себе си процес, подобен на този при лекарите. Самата ми енергия и емоцията ми претръпват, в известна степен и леко цинично, като при лекарите. Но, продължавам да обичам, безжалостно. Тоест, не жаля човека, не го съжалявам - това е пренос на собствен страх в него. Обичам го искрено и сърцато. Познавам лекари, които въпреки дългите си години практика, са успели да се "защитават" от чуждата болка не с грубост и дебелокож цинизъм, а с много любов - това са ЛЕКАРИТЕ. Познавам такива и никога не мога да ги забравя - оставят траен отпечатък в пациента не смао с механиката на занаята си, а с душевното си присъствие. Тогава и механиката работи с пъти по-силно. 

Късметът. СИлно вярвам в него, но знам, че той си е наш - ние си го градим, ние си го осъществяваме - част от плановете е, както се казва в една реклама... Какво казвам? Това, че каквото сега сърбаме, сами сме си дробили, сели сме причини, жънем следствия - не нещо си ни стоварва нещо си, а ние си творим съдбата и от отношението ни сега зависи всичко. ДОри и пълната липса на "добър" късмет (съдба, карма), може да бъде превърната в огромен късмет, когато ползваме преживяванията със смирена благодарност и се учим. 

.............

Защо искаш да учиш медицина? Какъв доктор би била? Кардиолог, очен, фитотерапевт, ортопед, джи пи, психиатър, бизнес дама, която ползва мед. дипломата си за търговия с медикаменти? Защо искаш медицина? Какво те бута към нея? ДОстатъчно устойчива ли е мотивацията ти? Не питам случайно - знам по себе си и по наблюденията си върху хората.Когато истински искаш нещо, всички трудности са ок и се превръщат в желан баир, по който вървиш с песен, за да гледаш все по-отвисоко панорамата на творчеството си. ЗНам по сбе си - когато искам нещо и душичката ми резониа с него, мога да следвам една цел десетилетия, че и животи и продължавам с невероятна упоритост, постъпателност, търпение и настъпателност, идващи обаче не от инат (поне не само), а от любовта ми към правеното. Иксаш ли медицина? Обичаш ли я? Ако я обичаш, годините ти са нищо, струва си. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Как сте се оттървали от страха от смъртта?,,

Имах късмет, живота ми срещна с хора имащи екстрасензорни възможности и аз участвах в изследване на техните възможности.Писал съм го неколкократно в сайта, но ще кажа само най-важното- няма как да ме е страх от смъртта след като съм разговарял / с посредничеството на екстрасенс/ с починалите си баба и дядо и разбрал,че живота никога не свършва.Второто нещо, което ми се случи, бе, че се занимавах няколко години с регресивна хипноза/ първият ми пост в този форум е точно по тази тема/.За това нямам страх от конкретно от смъртта.

,,И какво следва, че ако сме нямали шанса да се родим в заможно милионерско семейство - хора без късмет ли сме, обречени да не можем да постигнем нищо в живота си ли? ,,

Вчера, една клиентка, с която от много време дискутираме темата за късмета / аз твърдя,че съм късметлия и ако не е бил късмета ми, не бих бил, това което съм/  ми каза ,, събитията обикновено са неутрални и случайни, но,  когато ти  ги използваш, за своя полза ги наричаш късмет, а това не е така, защото много хора, са преживели същите събития , срещна ли същи хора, но просто не са искали или не са се сетили да ги използват в своя полза,,.  Признах се за победен.

По тази логика ,това, че си родила в бедно семейство е факт, но ти си тази която може да превърнеш този факт в ,,късмет,,, и станеш един български Мартин Л. Кинг.

 

,,Явно голяма част от докторите са големи късметлии щом имат милиони, многобройни имоти и скъпи коли. Това е търговия със здравето на хората и подигравка с тях.,,

Това са пълни глупости.Съпругата ми е лекар с 30  години стаж.Работи в държавно здравно заведение/ с още двадесетина колеги/  и е с основна заплата 920 лева, която с класовете става около 1200, от които чисто получава 1000. Кара кола на 17 години и живее в къща строена 1957 година. Понеже съм в професията и имам много познати лекари / обновено със  стаж между 20- 30 години/ , знам, че повечето си докарват заплата около 2000 лева,  работейки най-малко на две места. Ако е само на едно място, тя е 1000 -1500 лева. / ще отбележа,че става дума за заплати в провинцията/ .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Edelvaisinpirin, благодаря ти!

Г-н Баев, благодаря Ви за коментара! Моята работа и сега е свързана с много хора от различна възраст и активна комуникация. И понякога това доста ме уморява, но същевременно усещам и голямо удовлетворение. Парите никога за мен не са били основен фактор, макар че те управляват света. Месеци работих за нищожни пари, водена бях от идеята да помагам и да съм полезна. 

Искам да уча медицина, защото искам да знам как функционира човешкото тяло, защото винаги съм знаела, че аз ще лекувам. Не мога да дам логичен отговор, просто дълбоко в себе си така го чувствам, че трябва да бъда с бяла манта. Конкретно за специалност, към момента съм ориентирана за холистичната медицина, защото вярвам, че човек, за да е добър в нещо трябва да има широк кръг познания. 

Но има неща, които ме спират и постоянно ги мисля. Например, че вече съм стара, че дори и да ме приемат в университета ще ми се подиграват. А и някак животът ми дотук премина в учене, работа и разрешаване на различни семейни проблеми. Не усетих нито детството си, нито пубертета. Не ми остана време за мен самата, приятелите ми вече имат семейства, деца и се вълнуват от други неща, а аз отново ще се изживявам на студентка. При срещи с познати, които стават все по-рядки виждам, че все едно сме от различни вселени. Разговорите се изчерпват за минути. А и натискът защо съм сама, защо не съм семейна и че времето ми да родя става все по-малко се превръщат в голям товар за мен. Сама съм избрала, че не искам да се обвързвам, за момента не ми е важно. Но всички тези неща разпиляват мислите ми, не мога да се фокусирам, изнервям се и същевременно с това чувствам умора и искам да избягам. Майка ми е най-близкият ми човек и изненадващо за мен ме подкрепя! Спестих пари с много труд и лешения, и се питам заслужава ли си да ги жертвам в името на медицината - частни уроци, такси и т.н.?! Ами, ако не успея? Ами, ако се проваля? Ами, ако медицината не е моето нещо, какво ще правя?!

Редактирано от Lady Gaga

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам познато лекарско семейство. Единствената им дъщеря, завърши със златен медал гимназия и пожела да учи за мед.сестра.Веднъж я попитах, дали след като вече работи като такава,  не иска да е лекар, отговори ми, че сега след, като вижда какво е да си лекар, още по- силно е убедена в правилността на решението, да стане мед.сестра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

д-р Първанов,

Не мога да разбера защо толкова много се опитвате да ме откажете и се чудите, какво да ми напишете, за да ме разколебаете?!! 

Преди години бях казала на личния си лекар, че искам да уча медицина и той веднага скочи и ми каза, че не е хубава професия! Сега години по-късно дъщеря му учи медицина.

Аз пък на инат няма да се откажа!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Lady Gaga каза:

Искам да уча медицина, защото искам да знам как функционира човешкото тяло

В съвременната информационна епоха, това може да се научи по хиляди начини.

Току-що, Lady Gaga каза:

защото винаги съм знаела, че аз ще лекувам

Звучи като чудесна мотивация - идеалистична такава. Някакси детска...

Току-що, Lady Gaga каза:

дълбоко в себе си така го чувствам, че трябва да бъда с бяла манта.

Познавам една девойка, расла на медицински филми, внушаващи ѝ социален респект към лекарската професия. Като разбра, че в реалността практиката няма общо с филмите, че трябва да се занимава предимно с възрастни хора, а че медицината каквато е засега, е соматична механика, а в България условията са далеч от идеалните, се отказа...

Току-що, Lady Gaga каза:

към момента съм ориентирана за холистичната медицина

В коя страна би учила и практикувала? Къде се преподава специалност холистична медицина като официална такава?

 

Току-що, Lady Gaga каза:

Но има неща, които ме спират и постоянно ги мисля. Например, че вече съм стара, че дори и да ме приемат в университета ще ми се подиграват.

Това за годините, важността на очакванията на другите, раждането, стара, какво ще кажат важните други и подигравките им, няма нищо общо с евентуалното учене или не, а с теб. 

В реалността учат хора и в шестдесетте, а фиксираната възраст за учене понастоящем е мит, ехо отекващо от други времена. Напротив, в съвремието се учи доживот. В НБУ даже има обучителна секция, която така се и казва: life long learning. 

Току-що, Lady Gaga каза:

Не усетих нито детството си, нито пубертета.

Така и те чувствам - зад външната 29 год. жена, усещам много от една заключена в детските и тийн години емоционалност, от която в настоящето ти идва колебливост, несигурност, искам, но не трябва и не ми стиска... 

 

Току-що, Lady Gaga каза:

Не ми остана време за мен самата

Ако не решиш емоционалната си фиксация, която споменавам по-горе, можеш цял живот да живееш според нечии критерии, не и според своите си, които за сега не познаваш твърде, обличайки нерешени вътрешни противоречия в идеалистични мечти за бели престилки.

Току-що, Lady Gaga каза:

приятелите ми вече имат семейства, деца и се вълнуват от други неща, а аз отново ще се изживявам на студентка

Ти искаш ли сега да имаш деца, или защото приятелите ти ги имат и ти така? Аз познавам много, наистина много майки студентки. Но, сигурна ли си въобще, че искаш да учиш, или просто си фантазираш? 

Току-що, Lady Gaga каза:

и се вълнуват от други неща, а аз отново ще се изживявам на студентка.

АКо ти искаш да учиш, право на всеки е да има, иска и прави каквото си иска, стига да не вреди. Ако ученето уж ти е важно, а както виждаме, реални пречки действително няма, но фактът че излизаш от статуквото на така трябва и какво ще кажат за мен, тогава не ти ли е по-важно комай статуквото, докато тук си чешем пръстите да отговаряме уж за ученето на медицина...Ти кажи. 

Току-що, Lady Gaga каза:

натискът защо съм сама, защо не съм семейна и че времето ми да родя става все по-малко се превръщат в голям товар за мен.

Не бъди себе си. Комформизмът е удобен - не се налага да си решителна, да преодоляваш някои детски страхове...

 

Току-що, Lady Gaga каза:

Майка ми е най-близкият ми човек и изненадващо за мен ме подкрепя!

Дълг на всяко добро дете е да рационализира нескъсаната си емоционална пъпна връв... 

 

Току-що, Lady Gaga каза:

Спестих пари с много труд и лешения, и се питам заслужава ли си да ги жертвам в името на медицината - частни уроци, такси и т.н.?! Ами, ако не успея? Ами, ако се проваля? Ами, ако медицината не е моето нещо, какво ще правя?!

Не можеш да се провалиш, ако медицината е твоето нещо и я обичаш. Фактът, че не си сигурна дали е, насочва разговора не към избора ѝ или не, а към работата с колебливостта ти, извираща от несигурността ти, която пък идва от характер, който е нужно да се попреработи. Не питаш за медицина, освен външно. Всъщност всичко отдолу тази повърхност насочва към тази работа. 

 

Току-що, Lady Gaga каза:

Моята работа и сега е свързана с много хора от различна възраст и активна комуникация. И понякога това доста ме уморява, но същевременно усещам и голямо удовлетворение.

Чудесно!

Току-що, Lady Gaga каза:

Аз пък на инат няма да се откажа!!!

Троп троп с краче... О'к, не се отказвай, както казваш! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,д-р Първанов,

Не мога да разбера защо толкова много се опитвате да ме откажете и се чудите, какво да ми напишете, за да ме разколебаете?!! ,,

От тези, които са ти отговорили, единственият който е лекар и знае от собствен опит, каква е тази професия съм аз. / 31 годишен опит/ .

Ако се замислиш, те по- скоро / с изключение на Орлин/ ти отговарят на въпроса ,, Късно ли е на 29 година да уча нещо ново,, .Ако това ти бе въпроса, аз веднага бих ти цитирал какво пише Хайръм Смит в книгата си ,,Десетте закона на успеха,, . На една от страниците той пише, как веднъж, без да иска, чул как майка му казва на приятелките си :

- Момичета, наесен мисля да се запиша в колеж.

-Мари, та когато след три години завършиш колежа, ти, ще си на 63 години-казала нейна приятелка. 

Изведнъж настъпило гробно мълчание.След което, Хайръм, чул майка си да казва:

-Ами то, аз и да не уча в колеж, след три години ще си стана на 63.

Конкретно, целя да ти поясня/ макар и много на кратко/ , защо аз и съпругата ми, забранихме на нашите деца  да мислят да поемат по нашият професионален път. Предполагам, не допускаш,че сме го направили от липса на любов и загриженост към тях. Може би и подобни чувства ме карат да  пиша и на теб.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов, Вие сте успешен лекар, нали? Какво пречи и аз да бъда?

По Вашата логика кой трябва да учи медицина?

Вашите дъщери към коя сфера се насочиха?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×