Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Ето едни мои размисли, които много ме разстроиха по повод на търсенията ми за устройството и смисъла на вселената. Пребродих пълната гама на махалото - от дълбоки християнски секти до атеизъм, но не мога да намеря отговори на доста въпроси, нито в едното, нито в другото, да не говорим, че се разстройвам по пътя на търсенето:

 

Много съм разстроена по въпроса, че вселената е бездушна, и просто ни е създала да съществуваме и не й пука за нас. Бахти тъпата вселена, просто ни е изсрала там като едни лайна и да се  оправяме, ние сме продукт. Ако ни е ок , хубаво, ако не , се пържим в ада и това е. Къде е смисълът? Откакто започнах да чета за това, всичко започна да ми се струва безсмислено, дори себеобичането. Вселената ако не те е създала с любов, за какво те е създала тогава? Разбирам, че все още стискам разбирането за родител, който да се грижи за теб, но е толкова успокояващо да знаеш, че има ня кой, особено когато си слаб. Но на този етап, след като вече съм прозряла толкова много неща ми е невъзможно просто да си кажа да вярвам в това. Все едно да си кажа, абе ще вярваш, че дядо Мраз наистина влиза през комина и носи играчките. Не става.

 

Говорих с Митко, но съм толкова разстроена, че и на него му говорих напук и той не ми помогна. Той ми говори за някакви негови методи, особено този на съзерцанието, но когато съм толкова напушена не ми е до съзерцание. А и какво да съзерцавам – пустотата в душата си ли? Трябва ми нещо по-силно, но чарковете така са ми разбъркани в момента, че аз няма на какво да се  опра. Да се обърна към себе си и какво? Там има една мизерна вселена, която ни е изсрала тука без никакъв смисъл. Къде е успокоението в това?

От друга страна на мен ми трябва един модел. Казах и на Митко. Ние не знам какво е любовта, но ако там някъде има една любов, коя то е на склад, която е голяма и ние може да ходим да си взимаме от нея, някак си ще ми е по-спокойно. Но... аз това си го измислям, не знам дали това е така, съответно не мога да му се доверя. По-лесно ми е да спазвам модел. Затова вероятно ми е по-лесно да се хлъзна към религиите, защото там има система, която постоянно се подхранва и допълва и ти нямаш нужда да мислиш. Еми аз малко се уморих от мисленето  честно казано. Да, свърших огромна работа. Разграничих религия и Исус от любовта. Не мисля, че мога да намеря любовта повече там в  тези анимационни герои в книга пълна с догми и противоречия и само противоречаща се. Но къде е любовта? На мен днес не ми се обича. Аз съм произлязла от нещо, съответно то трябва да ме обича. Днес искам някой да ме обича и аз да си почивам. Писна ми всеки път като ми е кофти аз да се напъвам да се обичам. Ми то от много напъване ще ми излезе пришка на задника, ама за любов не съм сигурна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites


При един мъдрец отишъл младеж, който искал да разбере как може да стане по-мъдър.

-  Какво трябва да направя? – попитал той.

-  Излез на улицата и постой там. - отвърнал мъдрият човек.

А отвън валял силен дъжд. Момчето се зачудило как може това да му помогне да помъдрее, но въпреки всичко излязло и застанало под дъжда. А дъждът се леел като из ведро. Младежът целият подгизнал. След петнадесет минути напълно мокър до кости се върнал при мъдреца и му казал:

- А, сега какво, целият съм мокър?

Мъдрецът отговорил:

- Какво се случи, докато стоеше под дъжда, до никакво ли откритие не стигна?

- Откритие ли, почувствах се като пълен глупак!

Тогава мъдрецът  отговорил:

- Това е голямото откритие! Точно това е началото на мъдростта! Сега можеш да започнеш да усъвършенстваш себе си.  Когато разбереш, че си глупак, промените вече са започнали!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иван Овчаров, Варна - в.,,Уикенд'',10-16.03.2018г.
        ХЪС
Когато хоризонтът се стъжни
и слънцето мъжди като кандило-
на нишка хъс животът се държи,
когато и ,,когато''... си отива...


И нямаш друго нищо- само хъс
да продължиш:
не затова, а въпреки...
През тъжни дни със миризма на пръст
да чуваш не сълзите си, а стъпките.


Отдавна тъй е подреден светът:
изблееш като агне между вълци-
изяжда те самата суета
на участта да се стопяваш мълком...


Когато хоризонтът се стъжни...
Когато само хъсът те държи...


     ¤¤¤


Когато само хъсът те държи
през всеки ден, зачеркнат от съдбата,
и радостта е коте зад вратата
напъдено - не мърка, а ръмжи...


Какво пък толкова- угасва всичко,
в което си се лъгал, че го имаш;
да разбереш, че туй, което взимаш,
приел си за твое по привичка...


Животът е и порив, и подсказване:
най-свежата трева е също плевел
и да отстъпиш също трябва смелост,
когато се въртиш от пусто в празно...


Ако е само хъсът в мисълта-
повтаряш недоучени неща!


     ¤¤¤


Повтаряш недоучени неща...
И ден за ден - поредната година
измъква се на пръсти, без следа...
И сякаш теб дори не те е имало...


Загърбил вече първия си плам,
дори това - за него да въздишаш...
Светът остава все така голям-
неовладян, а само поописан.


Желанията - мълнии на кръст,
повтарят все: ,,Да бъдем... догодина!''...
А можеш само да измериш ръст
с това, което беше и отмина...


По Коледа се случват чудеса,
когато си надмогнеш над гласа.


     ¤¤¤


Когато си надмогнеш над гласа
и в тишината всичко стане бяло-
засилване за новото начало
преди денят да подреди света.


Преди светът да се превърне в жал -
отново в мъст и сметки да клокочи
и точката да стане многоточие..
Преди снегът да се превърне в кал.


Преди да се превърне във ,,преди''
живецът тук дошъл, да ти отсрочи
дълга към всичко, дето те е сочило
като героя ,,сам себе си убил''...


Когато си надмогнеш над гласа -
дори да е за миг извън света.


     ¤¤¤


Дори да е за миг извън света,
желаното от теб е като черква,
където безуспешно си зачерквал
в молитвите си дни като листа.


Не стига само да извикаш: ,,Стига!'',
каквото е започнало - остава
да те изгарят и позор, и слава
поравно, като в неродена книга.


И като дума- мъртва преди раждане-
откриваш, че извън света си никой.
И бликват думи, страшни думи бликват,
и вместо теб живота ти разказват...


Какъв ти миг- дори извън света,
когато и това е суета?!...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Много съм разстроена по въпроса, че вселената е бездушна, и просто ни е създала да съществуваме и не й пука за нас. Бахти тъпата вселена, просто ни е изсрала там като едни лайна и да се  оправяме, ние сме продукт. Ако ни е ок , хубаво, ако не , се пържим в ада и това е.

Много вдъхновяващо ! Една добра основа да откриеш себе си . Ако си искренна . Ако не повтаряш пак нещо четено .

Цитат

Ето едни мои размисли, които много ме разстроиха по повод на търсенията ми за устройството и смисъла на вселената. Пребродих пълната гама на махалото - от дълбоки християнски секти до атеизъм, но не мога да намеря отговори на доста въпроси, нито в едното, нито в другото, да не говорим, че се разстройвам по пътя на търсенето:

Не можеш , защото отхвърляш всичко . Като че ли всичко до сега не си е струвало . Това е абсурдно .

Цитат

Но... аз това си го измислям, не знам дали това е така, съответно не мога да му се доверя. По-лесно ми е да спазвам модел.

На всеки му е по лесно . ... Но сме разбрали , че моделите са само , модели . Илюзий изградени с думи . ..Множество илюзий , сенки от живота . Истинския живот не се побира в мисленето с думи . Така че постави мисленето на подобяващото  се място . Там в куфарчето за инструменти и усети , почувствай живота . Не го обяснявай. Обясняването ти пречи да живееш . То е само за връзка с Митко и другите ---само връзка .

п.п. Съзерцанието е безмълвно .

Само ти и всичко извънперсонално . :)  Нещо както , ти сама на плажа . Ако спреш обясненията , ще усетиш с кожата огряния морски плаж . Топлината сипеща се от небето , нагряваща пясъка и поглъщана в дълбоката вода .Лекия галещ ветрец , попиващ избилата влага по кожата . Слънчевите лъчи ще престанат да бъдат лъчи , пясъка няма да е само пясък , вълните няма да са само вълни . Ще си Ти , приемаща светлината  идваща , от горе , от топлия пясък , от хладната вода . А морето , ще са безброй възможни тайни стелящи се до безкрайноста .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Александър, да мислите и разсъжденията са абсолютно мои и нищо против, че ги имам, ако не ме разстройваха толкова много. Това за съзерцанието е точно в десятката и от другаде ме посъветваха подобно нещо, така че ще се опитам да го направя. От толкова лутане и скитане , някак си съм изгубила вяра в себе си и като притихна, никога не знам какво ще намеря там вътре, обикновено според настроението. Затова уповавам на модели, но ще се престраша да усещам... сега съм на тема от къде идва безусловната любов, но това го пуснах като нова тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×