Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Вселенска и безусловна любов

Recommended Posts

Добре де, от къде идва любовта и има ли вселенкса такава?

Човешката е несъвършена. Ние мо жем да обичаме и да мразим или да обичаме егоистично, условно. Къде е безусловната любов? Не ми казвайте , че е измислена от Исус ?! 

Според вас тя материя ли е или е плод просто на нашите неврони? С умирането, умира и любовта? Или има някъде източник, откъдето може да се черпи?
 
 Говорейки дори за себе обичането, как можем да си дадем безусловна любов, ако не я владеем. Виж ако има изотчник от където да я почерпим, това е друга работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Множество елементи от живота трябва да се осветлят за да добием някаква представа за тези понятия . Например , на какво се крепи алтруизма ?То е по отношение за вселенската и безусловната любов .На въпроса , може да се отговори и по следния начин . Безусловната любов е по скоро човешка идея , от колкото вселенска истина . Има условие и то е Единството , цялоста . И любовта е силата за взаймодействе между отделните части . Може ли цялото да се откъсне от частите си , като се знае че всичко е едно . До сега няма човек който да се е докоснал до нещо , независимо . Нещо извън цялоста на възприемаемата вселена .

За любовта е неточно да се каже , че можем да я владеем . Човек възприема любовта на вселената във вид на слънчева светлина , както въздуха и водата . Също тук на земята получаваме на готово храната и материята за дрехи и жилища . Но пак не е безусловно . За да те огрее слънцето трябва да излезеш из под сянката . За да се нахраниш трябва търпение и усилие да узрее  плод и го откъснеш . За дреха се изисква да набереш листа и ушиеш рокля . А пари за нова кола се събират още по трудно . :)  . Но всичко това го има във вид готов , за употреба или преработка . За това в религията се казва , че Бог ни е създал и осигурил .Това е неговата любов или по точно тази която можем да разберем . Някъде тук в портала четох една притча за първите същества след голямия взрив . Бог когато започнал , първо създал тези съшества .Но те , като осигурени , само ядели и спели . За това създал мухите и ги пуснал да безпокоят първите . Така започнало вселенското развитие .

Казват че майчината любов е безусловна . Но и това не е точно . Първо и стани чедо и тя ще те обича . Отношението на алтруиста само външно за външните изглежда като безусловна любов . Но той го прави за свойте братя и сестри . Също , на последък вече много се говори за любовта към природата , та нали тя ни дава материяла за да живеем добре .Човек се грижи за съществата--разстения , както за съществата--животни пак по принуда на своите желания и нужди .И няма как да е различно . Нали всичко е една цялост . Човек не владее любовта . Дадена му е възможност да работи с нея , като я възприема и насочва към други същества .Това е живота , или си проводник на Любовта или умираш .

:) мисля терзанията които изпитваш са в резултат на тази категоричност на вселената .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Александър, 

 

Благодаря за отговора. Терзанията , които изпитвам са по-скоро търсене на пътя към любовта към мен самата, но той минава през Вселената, защото както казваш ти, всичко е свързано и всичко е едно цяло. Чета различни източници и всеки говори, че Вселената ни подкрепя във всичко, че ние сме творци на нашата реалност, но и че Вселентата не е антропоморфно същество да ни дарява с осъзната обич, тя е един творец просто и изпълнява наши желания споре нашата настройка. Но ако вселената наистина е бездушна и всичко зависи от нас, то тогава ние както можем да си помогнем, така можем и да си навредим, защото не сме безпогрешни и имаме стари схеми в главата си.

Ако нямам един компас като Вселената , ко йто да ни води , ние един вид ставаме врагове на самите себе си. 

Четох и Луиз Хей по тази тема и честно казано, до сега не съм я интерпретирала така, но ми се искаше да я набия за това , което е писала. Вселената просто те съпортва във всичко, което мислиш, но ако то е безобразно, тя не може да ти повлияе и да те насочи ами ти така мо жеш да се самоунищожиш

И друго си мисля, ако вселената просто изпълнява нашите желания безропотно, защото тя няма съзнание, то тогава ще настъпи един огромен хаос. Ние ще си ходим и пожелавам това и онова и то ще става. Но факт е,че някои желания не ни се сбъдват просто ей така или въобще. Даже ти самият говориш за адекватни и неадекватни. И че трябва да притихнем и да чуем какви са нашите желания , поглеждайки навътре, значи там горе всичко е записано някъде. Не виждам друга логика.

Тези мои размисли са в  едно противоречие с това, което чета и , което по-осъзнати приятели ми казват. За мен вселената е една майка, която има чудни планове за децата си, но ти наистина трябва да се свържеш с нея, за да разбереш какви са ти, но в същото време, не е просто план график, ти можеш да го променяш със свободната си воля. Много е объркващо...

Но все повече започвам да разбирам, че да обичаш себе си е ключът към всичко. И повярвай ми, можеш да се обичаш безусловно. Аз го изпитах в медитация. Просто съм прминала през големи перипети и ми е малко трудно да се доверя изцяло на себе си, по-лесно ми е да се доверя на една константа като Вселената и найния разум, защото те не зависят на нстроения и програми , с които сме задръстени ние от малки. 

Какво е твоето мнение тук?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

утре ще имам време .

Цитат

Но все повече започвам да разбирам, че да обичаш себе си е ключът към всичко.

Да обичаш себе си , още значи , че си положил добра основа . Означава , че съзнаваш ,,Аз съм "  като единствена опорна точка .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета един автор Димитър Кръстев, който е написал няколко книги , една от които Любимо дете на вселената. Човекът говори за просветление и много други хубави неща. Но аз съм във вътрешно противоречи с него относно Вселената. Той твърди, че тя не е антропоморфна и не може да ни обича в този смисъл. Тя не се интересува от нас, има си причинно -следствен закон според който нещата се случват. Но на мен ми е много трудно да приема тази мъртва вселена, която просто ни е изплюла там. Той говори за неща, които аз изпитвам, чуствайки, че Вселената е жива и дишаща и че тя живее чрез нас както и ние чрез нея. 

Митко казва, че вселентата с нейната съзидетелна сила или нежност както той я нарича, не могат да направят нещо насила на някого, само ако  я допуснем. Затова тя не може да спира катастрофи и войни  и т.н. Но според мен тези неща се случват, защото има един голям вселенски план и за мен всичко случавщо се има за цел да ни научи нещо и затова едни преминават през едно, други през друго. И да, аз обичам себе си, но тази любов се проявява през вселенската любов, аз съм дошла с определена цел на земята имам мисия и вселенският разум от когото съм част и аз, е преценил каква ще е тя, а ние просто трябва да си спомним, не е ли така?

Така че тази мисъл, че Вселентата не е антропоморфна и не се интересува от нас, всъщност ми създава физическа болка. Аз съм част от вселентата и тя от мен, как да се обичам, след като нещо в мен е мъртво, да бе да...  Чувствам се в голямо противоречие, изпитвам любовта, но всякаш напук на това, което е напиасл Митко. Моята Вселена е жива и дишаща, грижеща се за мен. Да знам, че така изкарвам фокуса навън, но ако вярвам само в себе си, нещо не ми се връзва...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Категоричността на твърдението, че Вселената е бездушна има силата да обърква. Защото, според мен, е грешно и оттук се поражда противоречие.

Вселената, като образна представа е продукт на Ума. Съответно "бездушната вселена" е проекция на нещо по-дълбоко. Това, според мен, е по-съвършенният ум, "мислещата Вселена", ЛОГОСЪТ, от които като продукт се манифестират ФОРМИТЕ, по които да протече енергията.

Следващата мисъл форма, която споделяш - 

преди 6 часа, holyvalentine каза:

Моята Вселена е жива и дишаща

е проекция на ЕРОСЪТ, "чувствената Вселена". Тази образна представа, обработена от индивидуалния ум, може да придобие форма. В тази, разбираема за умът ни форма, "чувствената Вселена" би се проявила като форма на енергията. Чувствата, като съзнателно възприемане, най-често ги асоциираме с енергията. Да, но енергията в реалността се манифестира в двойна форма. Природата на светлината(фотоните) е достатъчно показателна. Съответно двете форми на проявление на чувствената енергия са съзидателна и разрушителна, които на индивидуално ниво се описват като Ерос и Танатос. Може да се ползва и Либидо и Деструдо, Мортидо. Аз лично предпочитам да си ги наричам Любов и Страх, и да си ги определям като "генериращи полярности".

Така от тези две мисъл форми - "мислещата Вселена" и "чувствената Вселена", коита са проекции на - ЛОГОСЪТ и ЕРОСЪТ, се ражда в съзнанието ти противоречието, което описваш

преди 6 часа, holyvalentine каза:

Така че тази мисъл, че Вселентата не е антропоморфна и не се интересува от нас, всъщност ми създава физическа болка. Аз съм част от вселентата и тя от мен, как да се обичам, след като нещо в мен е мъртво, да бе да...  Чувствам се в голямо противоречие

Всъщност, според мен, това не е проблем, дори напротив. Защото това е процес на съзряването на съзнанието ти. И дори е прекрасно да го наблюдаваш, независимо че както всичко производно на човешката ни оценка и то има "противоположна страна" и може лесно да се "оцени" като "садистично, бездушно наблюдаване на собствената ти болка", но все пак "ние творим собствената си реалност" чрез оценките, които даваме на явленията, които наблюдаваме.

Ако има някакъв "проблем", то той се състои в това, че разделяш в ума си ЕРОСЪТ и ЛОГОСЪТ, които конструира бездушно структурата на Вселената, по която да "протече" чувствената енергия на ЕРОСА. Или малко по-абстрактно - Мъжкото и Женското градивно начало. А те са различните страни на една монета! ИН и ЯН са в един кръг.

 

П.П. ако трябва да парафразирам цитата ми на стихотворението на г-н Иванов от другата ти тема, "циклажа" бих го описал така:

"Ако хъсът е във мисълта, повтаряш недоучени неща", ако хъсът е в чувствата, изпитваш недоумението

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, благодаря за отговора. Не всичко разбрах, но пък това , което си взех и което обяснява доста неща е точно двете генериращи полярности - любов и страх. Затова и религиите казват ще се спасиш с бога, защото там е любовта и някак си това е кукичката да започнат да ти внасят програми като генерират още по-голям страх. 

 

Но да живееш в любовта  е нещо друго. Да живееш в любовта  е да не живееш в страха, при мен е силно изразено. Ако изляза от едното директно попадам надълбоко  в другото, няма буферна зона и затова толкова лъкатуша и толкова се стремя към тази любов. Знаеш ли, преди да прочета отговора ти бях написала нещо отново за любовта, нов въпрос в този дух:

 

Търся божията (вселенска) любов, тази, която е стихийна, буйна, неспираща и чиста. В смисъл лишена от човешките ‘низши’ страсти, като егоистична любов, купена любов, зависима любов. За мен в този смисъл – безусловната любов е божествена, някак си искам да си докажа, че тя е създадена от Вселената от съзидателната сила и ние просто трябва да я овладеем. Някак си искам да си докажа, че любовта е химичнният елемент на самото съзидание, втъкана е във всеки атом, електрон и протон и блаогдарение на това ние съществуваме. Любовта е движеща сила и стихиен генертор. Когато човек живее в любовта, той е щастлив. Да, тук вече говрим за любовта към себе си, и производните й любови към различни хора, животни или предмети дори . И затова искам да си докажа, че тази любов съществува и ние можем да се докоснем до нея, з ащото ясно се виждат хора, които не са се докосвали и такива, които черпят от нея. Дали едните са невежи, а другите просветлени, дали го правят съзнаетелно или несъзнателно? И ако едните прото я генерират, защо другите не могат?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, holyvalentine каза:

това е кукичката да започнат да ти внасят програми като генерират още по-голям страх.

Нищо не може "да бъде внесено" в теб без твоето съгласие! 

Често обаче ние имаме неосъзнати нужди, от които произтичат неосъзнати желания, които са "ключът за бараката" на твоето подсъзнание. За да "е влезнало нещо", то има причина неосъзнато да сме му "дали възможност да влезне", което е мотив за израстването ни. Висшият ни Аз е малко относително понятие - въпрос на лично усещане и дефиниции е! Също и символиката на ""Ябълката" като "Съгласие"

 

преди 1 час, holyvalentine каза:

Ако изляза от едното директно попадам надълбоко  в другото, няма буферна зона и затова толкова лъкатуша

Там, накъдето се стремиш и често попадаш, е нормално не "да лъкатушиш", ами направо да те попиляват бурните вълни. Явно си добила някаква опитност във времето. Ала да може "умственият ти прожектор" да освети по-смислено "талазите на вълните" трябва да "пуснеш" страстта на "ние просто трябва да я овладеем"

Може и да ти прозвучи странно, но често най-ценното за нас идва, когато вече не го Желаем;) Въпрос на смирение. Някои неща нямаш нужда да 

преди 1 час, holyvalentine каза:

искам да си докажа

, защото тях просто можеш да ги чувстваш.

Също така, доста често ми се е случвало да осъзная, че това, което съм искал ми се е случвало, но не съм "имал очи, за да го видя", заслепен от желанието то да е в точно тази форма, която на мен ми се иска. А то просто е в друга форма, но е точно такава, в каквато е било и същинското ми желание.

Накрая просто ще споделя мнението ми, че мнооооого често наблюдавам липсата на осъзнаване, че силното НЕЖелание има същата сила както силното Желание. Въпрос на генерираща полярност. Ако силно те е страх нещо да се случи, то се случва.;) както и обратното. За това е важно да опознаеш Страховете си, защото те генерират по-силни  несъзнателни желания, отколкото съзнателно възпризведените желания. Генетично ни е вродено да обръщаме повече внимание на страшното - инстинкт за самосъхранение, наследство от майката Земя, което често пречи да използваме наследството от бащата Небе... 

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

holyvalentine каза: Дали едните са невежи, а другите просветлени, дали го правят съзнаетелно или несъзнателно? И ако едните прото я ге нерират, защо другите не могат?

Бих ги разделил по друг начин , спред отношението им към света . Всички уж знаят за илюзорноста на света , но едните го гледат през призмата на определени неизменни вярвания . А другите оглеждат фактите и търсят тяхната полезна , практична страна . Това----------  ,,{ Означава , че съзнаваш ,,Аз съм "  като единствена опорна точка }" . Ще рече да имаш като отправна точка  усещането на ,,Аз съм" , като единствено неоспорим факт а всичко друго е въпрос на сетивност и картини , сглобявани от ума . Дънов е казал за човека , За да влезе в царството божие е нужно да се върне в първоизточника . Разбирам го така , че винаги при непреодолими трудности , може да се връщаме в онова състояние , на първична/детска непредубеденост . Временно да изоставим всичкото , явно не помагащо знание , до колкото можем . Изоставяйки ненужното знание увеличаваме кръгозора на възприятията . А търсейки полезното , хубавото , се включваме в градежа и ставаме строители на света .

Ето така разбирам любовта . :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×