Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Никога до сега не съм осъзнавала колко ценен компас носим ние в себе си, който ни е вграден от природата или от Вселентата така да се каже и той се нарича емоционална система за орентиране. Когато локиката те предаде, когато въпреки всички логични прдпоставки да се чувстваш добре, ти се чувстваш зле, означава, че някъде, невидимо за твоето око нещо куца.

 

Днес това го осъзнах натъквайки се на много страра погрешна информационна схема (ПИС) или с други думи стар мой страх, граничещ с фобия. Докато медитирах сутринта исках да си представя , че денят ми ще е прекрасен, че ме очакват само хубави неща, но не, не можах. Страх ме беше да си го представя, защото ние не знаем какво ни носи бъдещето. Ставаш сутринта , тръгваш до някъде и не се връщаш, в най-лошия случай или пък се увреждаш до живот. И така този страх , тази фобия ме заваладява и аз не смея да мечтая и да очаквам хубавото, вместо това постоянно се прпиготвям да посрещна лошото, ако то се появи. Постоянно се приготвям за зима  и пропускам лятото.

ОНзи ден четох, че смъртта не е най-лошия изход, в ня кой случай тя е избавление или по-скоро преминаване от едно състояние в друго. Особено много се боя от наранявания , инвалидизация, постоянен дискомфорт, с който трябва да живееш. Но псоле си казах, аз съм прав , здрава човек и от 20г живея с една травам, която постоянно ме сковава, причинява ми неимоверна болка, макар че е само в ума  ми и ми пречи на пълноценния живот. Та една инвалидна количка  ли ще спре някой да се чувства пълноценен или да прави всички неща, които поиска.

 

Освен това ме е страх, че ако очаквам неизвестното , мога да си предизвикам или поканя инцидента, защото сякаш допускам, че той може да се случи, отколкото ако не допускам по  никакъв начин. Малкото ми съзнание казва, ако постоянно се моля на Вселената и не допускам това да се случи, може би тя ще ме чуе, нали ме подкрепя?

От друга страна самият страх от това какво ще правя ако ми се случи и самото вглъбяване в т ази мисъл, мо же да предизвика то да ми се случи, за да ми докаже нагелдно какво ще стане и как ще се справя.  Гррррр, страшничко!

 

И си казах, вероятността нещо да ти се случи е 50/50. Значи имаш 2 варианта: Или да не правиш нищо с живота си, очаквайки, че нещо може да ти се случи,да затаяваш  дъх, да живееш в страх и ужас какво ще бъде ако или когато дойде това, да се опитваш да си го представяш, да видиш дали ще устоиш психически. Или да приемеш, че това може никога да не се случи и , че вярвайки в теб и във Вселената можеш да посрещаш всеки един ден с любопитство и очакване на неизвестното, за да видиш колко и с какво ще се обогатиш в този хубав ден. Но сега виждам колко стар и колко тлъст е този страх и как трябва да го изстържа от съзнанието и подсъзнанието си, защото много, ама мноооого ме спъва. И затова емоционалната ми система за ориентиране много ми помага.

 

При вас така ли е? Имате ли подобен страх или страхове?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×