Jump to content
Порталът към съзнателен живот
perply

Трайно безработен партньор

Recommended Posts

Здравейте,

Доста съм объркана и се нуждая от обективно мнение за историята, която ще споделя и която много ме измъчва.

На 38г., живея в голям град близо до морето и тъкмо бях приключила дълга, изстрадана връзка, когато по интернет се запознах с мъж, който ми даде много положителни емоции. Това се случи преди около 2.5 години. Той живее в по-малък град и връзката ни беше от разстояние, с редки срещи на 2-3 месеца в моя град. В началото всичко беше страхотно – еуфория, допълване, вярвах, че е сродната ми душа – най-накрая. Виждах бъдеще, макар и трудно, заради това, че всеки си е изградил свой живот в неговия град. Бяхме изцяло откровени един с друг, предвид възрастта и желанието да се обвържем дългосрочно и този път с подходящия партньор. Решихме да не бързаме обаче и да видим как ще се развият нещата.

И тук идва моят проблем. Още в началото той ми каза, че е без работа в момента и си почива след преживени трудности в неговия живот. В началото разполагаше с някакви средства, които свършиха след 4-5 месеца. Отношението му към мен беше безупречно, като изключим липсата на работа и ...както се оказа впоследствие, зависимост от антидепресанти. Пие ги от години. Иска да ги откаже, но не може. Започнал е след някаква консултация след травматично преживяване, уж само за кратко. Приех тази зависимост и се опитах да го подкрепя, доколкото мога. Според мене, проблемът ще се разреши, когато започне работа и се ангажира с нещо. Но вече 2.5 години това не се случва. Не си намира работа.

Започнах да му пращам пари по пощата, за да може да си плаща сметките и да се храни, както и да си купува лекарствата. И това продължава повече от 2 години. Имахме няколко сериозни спора, в които си позволи да ме обиди много грубо, с най-долни епитети и заплахи, задето аз си продължавам живота по старому – работа, приятели и пр., докато той стои сам в родния си град. Очаква от мен да го извикам в моята къща, където той или да се грижи за домакинството, или да си намери работа – било по-лесно. За мене това не е решение. Чувставам се хем обсебена от него – той твърди, че съм целия му свят, хем несигурна и стресирана от това положение - сякаш съм глава на семейство, без реално да имам такова. Не мисля, че е мога да разчитам на него дългосрочно. Когато не е груб, ме подкрепя с думи и ме изслушва, но може от нищо да ‚подпали‘ и приказките да се обърнат на 180‘С. Започнах да го укорявам, че не е достатъчно упорит в търсенето на работа. Как така 2 години само за него не се намери работа? Нито временна, нито нищо. Имаше 2 опита за по 1 един ден, и 2-3 интервюта. Отказва се в последния момент с някакви измислени мотиви. 

Всъщност не е бил на постоянна работа от близо 10 години. Имал е наследствени пари и не е счел за необходимо да работи. Предложих да му помогна да се преквалифицира. Отказа. Вярвам донякъде на чувствата му към мен, но не вярвам, че дава всичко от себе си за да си стъпи на краката. Месеци наред се надявам на промяна. Аз не изкарвам много, помагам на и на родителите си. Засега се оправям, но имам доста проблеми и в офиса, и се нуждая от стабилност, опора. Все повече си мисля, че няма да я получа от този човек. Той дори не разбира, че вечер съм изморена, че ставам рано и имам нужда да си почина след работа, вместо да говорим с часове по телефона, както беше в началото. Имаме постоянен спор за това, че аз съм вечно изморена вече, а той спи до обяд и денят му започва, когато аз вече искам да спя.

Помогнете ми със съвет как да продължа. Опитвам се да зачитам чувствата му, да не наранявам мъжкото му достйноство и его... Но аз самата се сринах и вече съм напълно объркана. Давам си сметка, че това е много време и трябва да направя нещо драстично за да променя ситуацията. Почти съм си тръгнала, но чувствата ми остават – обичта, грижата и тревогата как ще се оправи.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, perply каза:

зависимост от антидепресанти. Пие ги от години. Иска да ги откаже, но не може. Започнал е след някаква консултация след травматично преживяване, уж само за кратко. Приех тази зависимост и се опитах да го подкрепя, доколкото мога. Според мене, проблемът ще се разреши, когато започне работа и се ангажира с нещо. Но вече 2.5 години това не се случва. Не си намира работа.

Антидепресантите потискат и замазват в психиката му наличности, които не желае да посрещне и преобразува. Същите тези наличности изплуват, когато се опита да работи и живее активно и силно. Реакцията му е на бягство. Външно, от работа, а вътрешно от сенките си. Не че антидепресантите са лоши, не. Подходящи са докато човекът реши да опознае и трансформира страховете си. Ако обаче не го иска, зависимостта от тях е удобна. 

 

преди 20 часа, perply каза:

Започнах да му пращам пари по пощата, за да може да си плаща сметките и да се храни, както и да си купува лекарствата. И това продължава повече от 2 години. Имахме няколко сериозни спора, в които си позволи да ме обиди много грубо, с най-долни епитети и заплахи

"Помагайки" му по този начин, подхранвате бягството му от себе си и манипулативните му опити за закачане към добрата "цицка", умело рационализирано обличани в думи за любов. Не е любов, паразитизъм е. Когато донорът "не пуска сокове", зависимата манипулация закономерно прераства в садистична манипулация през генериране на вина в жертвата. На създаване в нея на вярвания от рода на "Лоша си, ако не даваш, защото те обичам!". Нито е любов от негова страна, нито доброта от ваша, а емоционални садо-мазо отношения над орален паразитизъм. 

 

преди 20 часа, perply каза:

Чувставам се обсебена от него – той твърди, че съм целия му свят

Паразитът обсебва жертвата си и дори я кара да си мисли, че тя има нужда от него, обявявайки искането си за любов. Ако, както твърди, сте целия му свят, интересно къде е неговият?! Къде са здравите му цели, следването и реализирането им, кариерното му развитие, мъжкият му пробивен дух, самостойната му зрялост и мъжествената му грижа за партньорката като емоционален стълб и глава на връзката, но и финансово?! 

преди 20 часа, perply каза:

може от нищо да ‚подпали‘ и приказките да се обърнат на 180‘С

Ако тази емоционалност се дискутираше в контекста на характерова, финансова и социална стабилност, здрава връзка с реалността, висока мотивация и добри цели, бих я нарекъл творческа спонтанност. В контекста, който излагате, е емоционална лабилност и манипулативност. 

преди 20 часа, perply каза:

Всъщност не е бил на постоянна работа от близо 10 години. Имал е наследствени пари и не е счел за необходимо да работи. Предложих да му помогна да се преквалифицира. Отказа.

Бихте могла да разширите ареала на "добротата" си - да го осиновите, за да бъдете комбинация от мама (която обаче дава инцестно и интимност) и татко, а той добра домакиня, син, дъщеря. Бихте могли да узаконите такава "любов" с документ и да превърнете отношенията си в поредната невротична връзка... Иронизирам, разбира се - надявам се, това поражда във вас ответна реакция. 

преди 20 часа, perply каза:

Помогнете ми със съвет как да продължа. Опитвам се да зачитам чувствата му, да не наранявам мъжкото му достйноство и его...

Аз не виждам в описаното проява на каквото и да е мъжко достойнство. А такава липса на здрави граници от ваша страна, се превръща в част от невротичната му характеродинамика и поведение. 

преди 20 часа, perply каза:

чувствата ми остават – обичта, грижата и тревогата как ще се оправи.

Колкото повече по този начин се грижите за него, толкова повече намалявате шанса му за осъзнаване и реално справяне. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, г-н Баев!

Самата аз съм съгнасна с Вас - на теория сте прав и много добре го осъзнавам, но на практика друго се случва. Загрижеността ми за него е истинска. Мисля си - как така аз ще седна да вечерям, ако той няма какво да сложи на масата си... Сърцето ми се къса. И прощавам, и пак протягам ръка. Загърбвам 'уж временно' решението си този път да съм твърда.

В мене ли е проблемът? Защо не мога да си тръгна отведнъж и да отстоявам решението, като знам, че е и за мое, и за негово добро дългосрочно?

 

Редактирано от perply

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 

преди 14 часа, perply каза:

В мене ли е проблемът? 

Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 

преди 14 часа, perply каза:

Защо не мога да си тръгна отведнъж и да отстоявам решението, като знам, че е и за мое, и за негово добро дългосрочно?

Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отново Ви благодаря за отговора! Ще потърся книгите и ще се опитам да потърся професионална помощ в родния си град. 

Мисля, че прекалено много анализирам и се страхувам какво би се случило с него, ако го оставя в труден момент - дори се тревожа да не посегне на живота си.

Това не само ме невротизира, но на моменти ми пречи на нормалното общуване - с колеги, приятели... Мислите ми са все някъде другаде. Чувствам се като в капан, от който знам само, че много искам да се измъкна. Със сигурност ще си науча урока за вбъдеще.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Мисля, че прекалено много анализирам и се страхувам какво би се случило с него, ако го оставя в труден момент - дори се тревожа да не посегне на живота си.,,
 

Не  се притеснявай, наивни жени има много.

Ако ти го оставиш, той има шанс да си намери някоя друга, по-богата от теб, която по-добре да го издържа и той да се чувства страхотно. Даже, когато прекъснеш връзката си с него, му го обясни, че го правиш с тази цел, да си намери финансово по ,,мощна ,, жена .Например някоя, която да му купи кола , жилище и т.н. Сигурен съм,че ще те разбере, ако така му поднесеш нещата, не е глупав.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вътрешният ни свят създава нашия външен такъв и събитията в него.

Имаш изказ, разсъждаваш, виждаш нещата - вложи тази енергия в нещо специално, развий се и си живей живота. 

Специално аз с мъж без работа не съм излизала - в крайна сметка това е липса на самоуважение към самия него и още 1000 неща, но няма да ми стигне 1 ден да ги изброя :) 

Умна си, възползвай се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите и насоките на всички! 

Имам върху какво да мисля и да отработвам :) 

Много ми се искаше тази история да не свършва така, но трябва да приема, че само желанието и хубавите думи не стигат. При всичките си добри качества този човек почти нищо не направи, за да си стъпи на краката, и остави цялата тежест да пада върху мене.

Няма как да видя само 'лошото', което е кристално ясно след хладен анализ. Ще трябва да се науча да си тръгвам от хора, които възприемам в същността им като добри, но на мене по някаква причина ми вредят. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Аз бих искала съвет и насока за моя приятелка, която също има проблем , че мъжа до нея близо година не няма работа.Той е на около 40, семейни са от  7-8 години и имат дете..Мъжа е  от "тихите", "кротките" мъже и до  преди  две години  работеше дълги години на постоянна работа.Тогава под мотивацията на жена си(моята приятелка) той реши да кандидатства за по висок пост от фирмата, избраха друг човек, който даже нямаше ден работено във фирмата и той напусна.Напусна защото някак тя го убеди да им каже или или...че той е дал над 10 години във тая фирма и, че или ще го оценят да го повишат или си тръгва..съответно си тръгна.Та, от там насетне започнаха неговите трудности започваше  какви ли не  работи за малко време и от всякъде го махаха, хора му обещаваха работа не се обаждаха, той  търсеше но не намираше и така обаче много време Проблема идва, че той и хем не изкарва хем тайно теглил пари за да плаща сметките, но батака със заемите станал още по голям.Близка съм им много добри човечни хора са, винаги на всеки биха помогнали, но някак той ми се струва че е в тиха депресия...не говори, не търси вече работа, та дори на това какво иска да работи казва не знам.Ние му предлагаме варианти иди тук, пробвай там ще ти дам номер на еди кой си...той все едно стои в ступор.Тя е силно притеснена родителите им помагат, но нея много я е страх че ако тя не го ангажира с нещо или да го накара нещо той ще изпадне в още по голяма дупка.Най -много я притеснява, че се чувства мъжа във връзката и някак ако тя не го насочи той буквално не знае какво да прави..само изпълнява команди,.Озъната жена е , чете и много литература и психология, търси начин да го мотивира и стимулира да се върне към един по пълноценен живот и не на последно място-трябват средства за да живее добре семехството им.Благодаря за всеки съвет ще и го препредам!

 

Аз също имам не бих го нарекла кой знае какъв проблем на тоя етап, но мъжа до мен пък изкарва пари, отдава му се с лекота умее го и за което много се радвам , но някак не е много щедър по отношение на мен.Всичко сметки , разходки и почивки ги плаща той, това не е малко разбира се, но някак така да ми даде без повод да си взема нещо или сам да се сети , както има мъже дават много на жените си или пък направо им дават парите да стоят в тях не го прави,.Когато поискам нещо и то дребна женска глезотия,(обувки,чанта,рокли) ми дава но гледа все да го върже с някой повод.или когато нещо друго пискам казва нали ти взех за еди кой си повод...някак ми се иска да е малко но щедър..иска ми се сам да каже айде какво искаш да ти взема или избери си нещо по скъпо..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, приятелки сте, но не пита дори съпругата, а вие. Видях нещо като развален телефон да препредава нещо си... 

Интересното в ситуацията е, че е постъпил правилно, заявил е правото си на израстване. Ако беше останъл, в тактически план щеше да е ок, но в стратегически по-зле и от сега - много по-унижен и приел унижението като част от себе си. Сега се учи. Учи се на себезаявяване, през дълбоко приемане на собствените, присъствали и допреди това страхове. Учи се на воинско приемане безупречността на решението си, на познанието, че временната липса не е нужно да е застой, а учене и част от един стратегически по-голям път на успех и характеров, и социален. 

Себезаявяване на какво? На правотата на решението си - самият той вътрешно е нужно да преработи вината, срама. Да превърне унижението от ситуацията с назначаването на другия, в смирение - тоест, в мир, в спокоен път по осъзнаване и прегръщане, по преодоляване на страховете си. Те така или иначе вече са били там, но просто събудени от ситуацията, са излезли мощно на бял свят. Това може и сам, но... С добър психотерапевт е десетки пъти по-бързо, като ваденето от депресивността, в която е сега, се случва бързо. 

Част от тази работа, е парадоксалната нагласа: "Готов съм да работя цял живот обща работа - да бъде както е рекъл Господ. Ще продължа да правя каквото е нужно, за да започна квалифицирана, по ценза ми работа, но приемам положението каквото е такова и колкото е рекъл Животът да е такова!"... Пиша тов атук, защото е ключова настройка, която предпоставя реална промяна. На практика обаче, при общуването с психотерапевта, правеното е много по-широко. Самият терапевт с присъствието си, със собствения си нелек опит, със собственото си смирение и себезаявяване, би го 'заразил" в посока преработка на ситуацията в учебна, което гарантира и изхода от нея. 

Практически, като част от поведенческата преработка на събудените страхове, съпругата би могла да настоява да започне обща, груба работа - за няколко месеца, година... През това време, кандидатстване - постоянно кандидатстване - вечер пращане мотивационни писма, автобиографии, намиране време за интервюта - това може да бъде договорено още отначало при започването на неквалифицираната дейност. Ако той и жена му, са умни и донякъде поне мъдри, ще схваната идеята, ще оценят насоката към психотерапевт, ще се задействат качествено различно. 

Успоредно на гореказаното - в къщи той сега се чувства като в капан. Уютен капан, но капан. Никакво висене в къщи. Още отсега, преди да е започнал процеса психотерапевт, груба работа, постоянно кандидатстване - планина, уличен фитнес (лостове), тичане. Когато вече е в процеса - също, във всеки свободен миг. Мотивация! Никакво седене на дивана вкъщи. 

...

За да не става развален телефон при клюкообразно препредаване, разпечатайте това. Дайте го на жена му - тя е следващото звено, вадещо от комбинацията развален телефон-реално желание за помощ. Тогава нека тя му го прочете и предаде. Ако се ядоса защо сте се набъркала там, където не ви е работа и не е искано, ще е прав! Отговорът е, че тук няма нито ред лична информация, име, реални локации, професии, лица, а и питането и отговарянето е общо, в духа на приятелската добра интервенция, водена от сърдечно желание за помощ. 

Останалото си зависи от тях. Изход има и то не кой знае колко труден. Основното е да се осъзнае, че ставащото се поддържа от мисленето за него като за ужасно, несправедливо, жертвено, предадено и т.н. Когато се промени в учебно, се събужда мощна мотивация, вътрешните страхове се прегръщат, външно започва действеност (казах каква временно), което води до стратегически успех във всяко едно отношение. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 28.09.2019 г. at 13:23, mmttkk каза:

Когато поискам нещо и то дребна женска глезотия,(обувки,чанта,рокли) ми дава но гледа все да го върже с някой повод.

Отидете на няколко тренинга по женственост, женска сила - има много такива. Ако е нужно, една-две срещи с психотерапевт заедно, ще ви бъдат от добра полза. Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

След поредния спор на тема работа заявих на приятеля ми, че повече не мога да толерирам това положение, тъй като той не дава всичко от себе си да започне някаква работа, било то само на първо време. Поводът беше поредният отказ - този път не би работил ...за чужденци.

Точно както г-н Баев описва по-горе - цикълът от обиди и манипулативност отново се завъртя. Този път като страничен  наблюдател отбелязвах как познатата схема се повтаря. Започнах да чета и книгата, която ми препоръчахте - откривам доста чертите на "Жените, които обичат твърде много" в себе си.

При всеки спор и опит за раздяла, или пък без спор, но при евентуален реален шанс да започне работа, той се разболява или нещо му случва - грип, стрептококова инфекция, какво ли не... Е, този път е схванат кръст, след вдигане на газова бутилка, според думите му. 

50% не мисля, че го прави умишлено, но според мен подсъзнателно сам се саботира - излиза с тезата, че няма да се справи с работата след дългия период на безработица. 

Защо го споделям? За да Ви благодаря отново за навременните отговори и за това, че всички вие се ангажирахте с моя случай. Вече съм убедена, че правилното решение е да го оставя сам да поеме отговорност за живота си, а аз да спра да се измъчвам от криворазбрано чувство на вина.

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, д-р Първанов!

Нещата при мене се развиват – бавно и мъчително, но развитие има. Постарах се партньорът ми да разбере, че този път съм сериозна и че е минал много граници в отношението си към мене – обиди, вербална агресия, и особено това, че е позволил аз да го издържам толкова време, при всичките трудности, които аз изпитвам, и които ме сриваха като жена и любима. Имаше период на отдръпване и мълчание от моя страна. Сега поддържаме по-скоро приятелски отношения. Окуражавам го в търсенето на работа – виждам, че вече е осъзнал, че няма как да отлага момента повече.

Не можах да се справя се справя съвсем с моите слабости, обаче. Може би е вид егоизъм – не знам как да го определя. Чувствам се много зле, като знам, че той е на ръба, и не знам как да продължа да живея все едно него вече го няма – в положението, в което е. Знам, че не е моя вината той да е в тази ситуация, но ми е мъчно – така да го кажем, и това чувство ме смазва. Затова казвам, че може би е егоизъм от моя страна – не искам и не обичам това чувство. То винаги ми е пречело. Мисълта, че съм постъпила зле с някого е непоносима за мене. За мене е важно да знам, че моите близки хора са добре, за да мога аз да вървя напред.

За момента следвам някаква моя стратегия да го подкрепям, докато си стъпи на краката – чисто морална подкрепа и докато не преминава границите, които аз сама поставих, за да мога да оцелея емоционално. Общо взето, излезе нещо като да избера по-малката от две злини (лично по моите разбирания). Покрай книгата осъзнах, връщайки се назад, че всичките ми проблеми в живота, са идвали единствено и само от партньорите ми във времето. На тези години си дадох сметка колко е важно кого допускаш в живота си и занапред много ще внимавам.

Може би имам нужда от терапия, но покрай работата си доста пътувам напоследък и не мога отделя нужното време. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 18.10.2019 г. at 13:13, perply каза:

всичките ми проблеми в живота, са идвали единствено и само от партньорите ми

Партньорите са резонантни на вътрешните нагласи. Когато те се променят, идват различни партньори.

В 18.10.2019 г. at 13:13, perply каза:

Може би имам нужда от терапия, но покрай работата си доста пътувам напоследък и не мога отделя нужното време. 

Въпрос на приоритизиране е. Имам клиенти, които пътуват от градове, отстоящи на 500км., от Англия, Холандия, Щатите... Приоритети!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, някакъв вариант е, стига да се води от знаещ какво прави човек. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×