Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, от доста години забелязвам, че нещо се случва с мен. На 25 години съм и имам нужда от някаква помощ, но не знам към кого да се обърна. От малка (16г)  се събирам с партньори, които ако много обичам - живея в страх, че ще ме оставят. Започвам да търся причини и да дълбая защо не ме харесват и по някакъв начин това задушава хората и те наистина се дърпат от мен. Единственият начин да се чувствам добре е да не съм сериозно влюбена в човека. Така мога да изкарам и години. Отделно като се замислям не съм оставала сама със себе си, задължително трябва да съм от клон на клон и хората, които ме привличат са такива, които в началото ме боготворят и "умират" за мен. В момента, в който се отдам - това тяхно отношение изчезва и аз откачам. Това лято срещнах страхотно момче, всичко беше чудесно, но бях взела преди това решение, че ще замина в чужбина. Отношенията ни се развиваха нормално, до моментът, в който заминах. От тогава се почна рев, несигурност и много слаба психика от моя страна. Започнах да се концентрирам върху това как въпросния човек се променя, как не ме обича по същия начин и съм фокусирана само в лошите неща. Не мога да намеря сила да стана от леглото и да гледам себе си. Не знам дори как да обясня проблема си :(. Имам нужда от някаква терапия, за да изгладя този проблем и да намеря начин как да имам нормални взаимоотношения, защото всичко завършва по един и същи начин. Приятели ме съветват да се обичам повече, но нямам представа как да го направя. Пробвах спорт, книги, хобита - всичко завършва по един и същи начин. Искам да съм щастлива и вече да се замислям за семейство, а не да провалям всяка връзка, заради това, че съм несигурна и да отблъсквам всички...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива.

Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали.

По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално.

Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене.

И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила.

А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е.

Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации.

Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен страхът от изоставяне е свързан в голяма степен и с ниската самооценка. Ако човек вярва в себе си и в своите ресурси, няма да се страхува чак толкова ако се озове сам или изоставен. Защото където и да отидеш, ти винаги си със себе си. От друга страна, вкопчването в значимия друг авторитет ни гарантира, макар и патологично, че няма да поемем отговорност за собствените си избори и живот, а ще прехвърлим тази задача на друг. А пък ако евентуално той ни изостави, ще имаме кого да виним за собствените си неудачия. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 30.10.2019 г. at 21:40, Човек_88 каза:

 

 

В 30.10.2019 г. at 21:40, Човек_88 каза:

Ако човек вярва в себе си и в своите ресурси, няма да се страхува чак толкова ако се озове сам или изоставен.

Според мен с напредването на възрастта ресурсите все повече намаляват, ако човек се наддържа на това, че е красив или може да се развива и има много възможности да го наемат на всякакви работи, както това да има деца, ако е от женски пол, с напредването на възрастта тези възможности се стесняват и би създало конфликт на по късен етап Според мен, човек трябва да изхожда от това, че е човешко същество и като всички останали щом Бог е решил, че ще го създаде и щом диша трябва да се уважава и да уважава това, че е част от Бог, да уважава душата си, просто защото е създаден. И аз преди имах същото поведение като момичето с мъжете, които харесвах се държах по същия начин, но разбрах, че просто трябва да си представя, все едно не харесвам мъжа и той е обикновен и да се държа с него, така както с мъж, които не харесвам ,визуализацията помага доста и прехвърлянет на фокуса от него на мене  вместо да му вися на врата, започвам да чета, да уча, да свиря на китара и така му ставам интересна, излизам с други приатели и той сам почва да ме търси Също така, когато имаме прекалено преповдигаме качествата на партньора примерно в нас се появява несигурността, според мен това ,което помага е да видим други жени които са семейни.и си имат деца но нямат кой знае какъв вид нито са най умните на света, но си имат мъже, не се иска кой знае какво зправи да се задържи  мъжТи си здрава и това не е малко оцени го Аз живея сама сега и  имам ресурси в определени сфери, но се страхувам да не ги загубя и този страх от загуба в бъдеще убива всичко. Какво ще кажеш по този въпрос човек88?

Редактирано от kukuvica123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което цитираш, са външни обстоятелства /пари, възраст, красота, време и т.н./Те нямат нищо общо с вътрешната локализация на контрола, която изхожда от самите нас, независимо от обстоятелствата. Когато човек има вътрешна сигурност, няма какво да губи. Не му е нужно и да запълва свои дефицити чрез други хора. А когато е с тях се чувства щастлив и съвместен, без това да го обезличава и да го прави непълноценен без другия.

Редактирано от Човек_88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Докато не се научиш да се чувстваш комфортно сам със себе си, няма да разбереш дали избираш да си с някого от любов или от самота."

Изводът е, че такъв човек, който не може да живее без друг човек е зависим. Това означава, че не може да живее достатъчно добре сам и комфортно със себе си, ако няма друг човек около него, който да му прави живота добър. Такъв човек живее с другите не от истинска любов, а от самота и несамостоятелност, незрялост, т.е с неосъзнатата от него цел другият да прави живота му пълноценен, смислен и удовлетворяващ.

Често такъв тип хора търсят в другите това, което нямат в себе си и го получават по патологичен и нездрав начин чрез защитно вкопчване в другия. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно,а ако човек е болен и зависи от други хора или е стар и немощен и не може да намери в такова състояние партньор какво правим,? Да си стои сам при положение, че физически не може

 

Много е лесно като си кууул и млад да говориш от такава позиция

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е лесно и да реагираш защитно и пасивно-агресивно, вместо да приемеш още една гледна точка и повод за размисъл. Но да отречеш нещо е по-лесно  отколкото да се промениш. Говориш само за външни фактори и обстоятелства. Освен това, човек може да е емоционално зависим, страхлив и обезличен дори да е млад, идеално прав и здрав. Може да е стар и немощен и пак да има онази сила на духа, която да му позволи да приеме случващото се достойно и да живее смело, осъзнато и решително. Промяната започва отвътре навън, а не обратното. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×