Jump to content
Порталът към съзнателен живот

срамежливост


Recommended Posts

Здравейте,

Още от малка съм срамежлива. Когато трябва да заговоря някой, когато съм в центъра на вниманието си губя мисълта и изтръпвам, става ми топло, притеснявам се, краката ми се подкосяват. В много случаи казвам нещо объркано или нещо, което не мисля. Просто забивам като стара машина, а имам много неща да кажа. Когато изпия малко алкохол страх и притеснение значително намаляват. Чувала съм мои  приятели да казват: "Остави я, тя няма мнение", или пък "Тя е прекалено стеснителна, никога не говори много, дори глупава, защото не казва нищо, значи нямало какво да кажа. Винаги ми е било трудно в по-голяма компания също, когато трябва да взема думата и се оплета, приятелите ми започват да се шегуват с мен, да ми се подиграват. "По-отворените" и "отракани" говорят, забавляват се, отпуснати са, на другите им е приятно да са в компанията им. А мен ме питат "защо не говориш?", "трябва да бъдеш по-общителна, не трябва да се притесняваш", тоест, те ме виждат като по-слаба от тях и се издигат над моята слабост, чувстват се като нещо повече, не се притесняват от мен, защото аз самата съм притеснителна, когато говоря със срещуположния пол, с връстници, но когато говоря с по-възрастни понякога не изпитвам такова затруднение в комуникацията. Дори и ям притеснително, аз не мога да ям, да се наслаждавам на храната, когато съм в компанията на хора, започвам да потрепервам и полагам усилия да се отпусна и да не съм притеснена, защото знам, че няма нищо страшно. Понякога изпивам малко алкохол, за да се отпусна и да ям и говоря спокойно. Като съм в центъра на вниманието загубвам ума и дума. В училище, в университета и след това винаги са се образували групички, но аз съм стояла като излишна и наистина децата не искаха да си говорят с мен, защото ме виждаха, че се притеснявам и ме имаха за задръстена, задаваха ми въпроси,  "защо съм такава". Не знам как да се държа сред хора и това се забелязва, правя неадекватни неща, заради притеснението си. Искам да си помогна и да променя това, иначе никога няма да имам приятели, винаги ще ми пречи това притеснение в отношението с хората. Понякога стоя като страничен елемент, който гледа и се опитва да се впише в разговора. 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

поздравления от мен, че осъзнаваш ситуацията и си готова да работиш, за да я промениш. Това означава, че си в правилна посока и нещата ще се развият рано или късно добре за теб.

Като препоръка от мен мога да дам книгата Вашите слаби места на Уейн Дайър.

https://vasilenahristova.com/2019/07/10/вашите-слаби-места/ - виж тук цитат :)

Другата ми препоръка обаче е да започнеш психотерапия. Изхождайки от опита ми като психолог и работата ми с моите клиенти, мога да кажа, че подкрепата, която получаваш по време на психотерапията, е една от основните движещи сили за хора като теб. Задачите, допълнителното четене и дискусии помагат на съзнанието да работи в нова посока, която да затвърди и прилага в ежедневието в бъдеще. 

Спорт и групови занимания пък са следващата крачка след като мине известно време от терапията ти. Там ще можеш да прилагаш наученото и да видиш, как всъщност ти вече си се променила и какво си способна да постигнеш сега.

Поздрави от мен и продължавай напред :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Благодаря Ви за прекрасните съвети! 

Ежедневно си пускам клипове на г-н Баев за самоувереност и мисля, че ми се отразяват много добре и променят много неща в мен и мислите ми. Достатъчно ли е и какво още мога да направя, за да придобия самоувереност и да се справя със срамежливостта и безпокойството? Можете ли да ме посъветвате за стъпки, които да предприема и да стана уверена, спокойна и социално активна личност?

Линк към коментар
Share on other sites

Сесиите НЛП са част от справянето, но само с тях няма да стане. Прочети всяка от статиите от тук. Сама ще видиш, че стъпки има. Може и сама, ако можеш сама. Успехи!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Орлин ти е дал правилни насоки за срамежливоста-много екстровертност,почти никакво стоене вкъщи,постояно запълване на времето да нямаш време да подхранваш страха.... :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Тоест не е хубаво да се остава в къщи? Защото аз често оставам, мога да чета нещо, да релаксирам, не ми се иска да съм постоянно някъде, обичам и сама да прекарвам времето си..

Можете ли да ми дадете съвети нещо, което мога да прочета и да помогне по пътя към справянето, какъв вид спорт е най-добре да се практикува, върху какво да наблегна, какви социални експерименти, места за взаимопомощ, къде се намират, как мога да ги намеря, как мога да се включа. С какви хора е хубаво да общувам, какви промени да направя и какво да подобря. Ще спазвам всички насоки, които са необходими упорито.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравей .  ,, Книгата ,,вашите слаби места" , както и статиите на Орлин са четиво за обмисляне . Не е за 1 ден .Прочиташ нещо и да кажем след седмица пак го прочиташ .Тогава ще забележиш промяната в теб . Прочитането няколко пъти през , месец , дава възможност да улегнат нови виждания .  А това ти трябва , Защото само стремеж към вписване в средата е недостатъчен . Трябва ти самочувствие .

 

Цитат

 

Понякога стоя като страничен елемент, който гледа и се опитва да се впише в разговора

 

 

 
  • Това всеки го прави . То е по успешно в зависимост от , колко човек се познава  . Вписването тръгва от себепознаването , себеоценяването . Всеки се стреми към добър живот , но го разбираме по различен начин . И точно индивидуалния възглед е основа за общуването . И обичта към себе си е основата това да се случва по съзидателен начин .
  • И не  е вярно че не знаеш как да се държиш сред хора . Само дето се поставяш по долу от тези хора и желаеш на всяка цена да им се харесаш . Никой никога не може да направи това . Да се харесва на всички . Проверяваш , на кого си му симпатична и така се създават приятелства . Не е възможно да съм приятел със всички . И за това сравнявам моите възгледи , желания , навици с тези на другите . Това е ....Стремя се да обичам всички      и черни и бели , но някои избягвам а с други съм приятел .

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

В духа на казаното от Александър винаги се сещам за една любима мисъл:

"I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me. Now I walk into a room full of people and I wonder if I like them."

Тоест, на първо място трябва да поставиш своята ценност - че ти си ценна и добра личност. И какво искаш ти и какво е приятно на теб в дадената ситуация. А не какво "се изисква". 

Със сигурност имаш качества, които заслужават уважение и харесване - погледни кои са те и се харесай :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...