Jump to content
Порталът към съзнателен живот
asia_

срамежливост

Recommended Posts

Здравейте,

Още от малка съм срамежлива. Когато трябва да заговоря някой, когато съм в центъра на вниманието си губя мисълта и изтръпвам, става ми топло, притеснявам се, краката ми се подкосяват. В много случаи казвам нещо объркано или нещо, което не мисля. Просто забивам като стара машина, а имам много неща да кажа. Когато изпия малко алкохол страх и притеснение значително намаляват. Чувала съм мои  приятели да казват: "Остави я, тя няма мнение", или пък "Тя е прекалено стеснителна, никога не говори много, дори глупава, защото не казва нищо, значи нямало какво да кажа. Винаги ми е било трудно в по-голяма компания също, когато трябва да взема думата и се оплета, приятелите ми започват да се шегуват с мен, да ми се подиграват. "По-отворените" и "отракани" говорят, забавляват се, отпуснати са, на другите им е приятно да са в компанията им. А мен ме питат "защо не говориш?", "трябва да бъдеш по-общителна, не трябва да се притесняваш", тоест, те ме виждат като по-слаба от тях и се издигат над моята слабост, чувстват се като нещо повече, не се притесняват от мен, защото аз самата съм притеснителна, когато говоря със срещуположния пол, с връстници, но когато говоря с по-възрастни понякога не изпитвам такова затруднение в комуникацията. Дори и ям притеснително, аз не мога да ям, да се наслаждавам на храната, когато съм в компанията на хора, започвам да потрепервам и полагам усилия да се отпусна и да не съм притеснена, защото знам, че няма нищо страшно. Понякога изпивам малко алкохол, за да се отпусна и да ям и говоря спокойно. Като съм в центъра на вниманието загубвам ума и дума. В училище, в университета и след това винаги са се образували групички, но аз съм стояла като излишна и наистина децата не искаха да си говорят с мен, защото ме виждаха, че се притеснявам и ме имаха за задръстена, задаваха ми въпроси,  "защо съм такава". Не знам как да се държа сред хора и това се забелязва, правя неадекватни неща, заради притеснението си. Искам да си помогна и да променя това, иначе никога няма да имам приятели, винаги ще ми пречи това притеснение в отношението с хората. Понякога стоя като страничен елемент, който гледа и се опитва да се впише в разговора. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

поздравления от мен, че осъзнаваш ситуацията и си готова да работиш, за да я промениш. Това означава, че си в правилна посока и нещата ще се развият рано или късно добре за теб.

Като препоръка от мен мога да дам книгата Вашите слаби места на Уейн Дайър.

https://vasilenahristova.com/2019/07/10/вашите-слаби-места/ - виж тук цитат :)

Другата ми препоръка обаче е да започнеш психотерапия. Изхождайки от опита ми като психолог и работата ми с моите клиенти, мога да кажа, че подкрепата, която получаваш по време на психотерапията, е една от основните движещи сили за хора като теб. Задачите, допълнителното четене и дискусии помагат на съзнанието да работи в нова посока, която да затвърди и прилага в ежедневието в бъдеще. 

Спорт и групови занимания пък са следващата крачка след като мине известно време от терапията ти. Там ще можеш да прилагаш наученото и да видиш, как всъщност ти вече си се променила и какво си способна да постигнеш сега.

Поздрави от мен и продължавай напред :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви за прекрасните съвети! 

Ежедневно си пускам клипове на г-н Баев за самоувереност и мисля, че ми се отразяват много добре и променят много неща в мен и мислите ми. Достатъчно ли е и какво още мога да направя, за да придобия самоувереност и да се справя със срамежливостта и безпокойството? Можете ли да ме посъветвате за стъпки, които да предприема и да стана уверена, спокойна и социално активна личност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сесиите НЛП са част от справянето, но само с тях няма да стане. Прочети всяка от статиите от тук. Сама ще видиш, че стъпки има. Може и сама, ако можеш сама. Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин ти е дал правилни насоки за срамежливоста-много екстровертност,почти никакво стоене вкъщи,постояно запълване на времето да нямаш време да подхранваш страха.... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тоест не е хубаво да се остава в къщи? Защото аз често оставам, мога да чета нещо, да релаксирам, не ми се иска да съм постоянно някъде, обичам и сама да прекарвам времето си..

Можете ли да ми дадете съвети нещо, което мога да прочета и да помогне по пътя към справянето, какъв вид спорт е най-добре да се практикува, върху какво да наблегна, какви социални експерименти, места за взаимопомощ, къде се намират, как мога да ги намеря, как мога да се включа. С какви хора е хубаво да общувам, какви промени да направя и какво да подобря. Ще спазвам всички насоки, които са необходими упорито.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей .  ,, Книгата ,,вашите слаби места" , както и статиите на Орлин са четиво за обмисляне . Не е за 1 ден .Прочиташ нещо и да кажем след седмица пак го прочиташ .Тогава ще забележиш промяната в теб . Прочитането няколко пъти през , месец , дава възможност да улегнат нови виждания .  А това ти трябва , Защото само стремеж към вписване в средата е недостатъчен . Трябва ти самочувствие .

 

Цитат

 

Понякога стоя като страничен елемент, който гледа и се опитва да се впише в разговора

 

 

 
  • Това всеки го прави . То е по успешно в зависимост от , колко човек се познава  . Вписването тръгва от себепознаването , себеоценяването . Всеки се стреми към добър живот , но го разбираме по различен начин . И точно индивидуалния възглед е основа за общуването . И обичта към себе си е основата това да се случва по съзидателен начин .
  • И не  е вярно че не знаеш как да се държиш сред хора . Само дето се поставяш по долу от тези хора и желаеш на всяка цена да им се харесаш . Никой никога не може да направи това . Да се харесва на всички . Проверяваш , на кого си му симпатична и така се създават приятелства . Не е възможно да съм приятел със всички . И за това сравнявам моите възгледи , желания , навици с тези на другите . Това е ....Стремя се да обичам всички      и черни и бели , но някои избягвам а с други съм приятел .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В духа на казаното от Александър винаги се сещам за една любима мисъл:

"I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me. Now I walk into a room full of people and I wonder if I like them."

Тоест, на първо място трябва да поставиш своята ценност - че ти си ценна и добра личност. И какво искаш ти и какво е приятно на теб в дадената ситуация. А не какво "се изисква". 

Със сигурност имаш качества, които заслужават уважение и харесване - погледни кои са те и се харесай :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×