Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно

Recommended Posts

Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. В хаоса изплува някакъв образ, нещо се оформя в главата ми , но всякаш е на парче, не мога да схвана целия механизъм. Всъщност открих, че аз не вярвам в себе си, не мога да се доверя на себе си. Може би защото преди постъпих много наивно и се отавих външни хора да ми повлияят до толкова, че съсипха живота ми, може би защото имам ниска самооценка от детството, не знам? Но разбрах, че моите търсения за вселенската и безусловна любов са всъщност усилието да намеря родител, една външна устойчива сила, родител, до която да се чувствам сигурна, защитена обичана. Още живея с подсъзнателните мисли, че аз съм едно несъвъшено същество и ми трябва съвършения модел, който да следвам. Избягах от бог и религия, защото там противоречията са много и промивката на мозъка е страшна, но явно още не съм се откъснала от йерархичното мислене. 

С мой приятел спорим. Той казва, че ние имам всички предпоставки да се чувстваме добре, във вселената има достатъчно енерги и нформация, която е оставена на наше ползване и ние просто трябва да се свържем с нея. НО тук идва този мой страх, значи ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МЕН. Ако се издъня, нямам удобното обяснение , еми той бог иска така, така ми е било писано, вселената има план за мен, тук става много натопорчено, че ти не си направил нещо и идва смообвинението. Този приятел казва, че винаги можеш да се чувстваш добре, стига да интерпретираш нещата по подкрепящ начин. Но аз си казвам, че това е като залъгалка на мозъка. Аха, на мен ми се случват беди, но аз ще си казвам, че всичко е наред, макар че подкрепящият начин тук означава, да извлечеш полезното от ситуацията и да останеш спокоен. 

И някъде във всичко това идва и СЕБЕОБИЧАНЕТО, то било ключът към всичко. Според моя приятел, ти вече си УНИКАЛНО И ЦЕННО СЪЩЕСТВО, само трябва да го осъзнаеш. Според мен тук идва проблемът с ЛЮОВТА. Та какво е любовта. Виждате ли, за мен тази безусловната любов, трябва да е я има някъде като модел, защото нашата смъртна любов е несъвършена, тя може да бъде егоистична, така че как да се доверя на собствената си любов, как да се доверя изобщо на себе си след като аз си променям настроениетя и мислите на всеки 5 минути. Не, трябва ми устойчив модел, нещо толкова сигурно и вечено като вселената. Как тогава да сме СИГУРНИ , че ние  обичаме 'правилно'?  

Т.е ето от тук аз прозрях, че не вярвам на се себе си. Все още ми трябва тази защита, на външна сила, която е по-голяма и велика от мен. Все още не съм осъзнала собственото си величие. Страх ме е, че ако ми се слчуи нещо лошо аз няма да имам на кого да разчитам. Всъщност осъзнавам, че нямам добър механизъм за справяне с болката и трудни ситуации и затова съм се вкопчила във вселената. 

Според моя приятел любовта не съществува във вселената като нещо , ко ето е просто там. Във вселената съществуват енергия и информация и нашият човешки мозък преобразува тези вълни в любов. Но това ми звучи доста несъвършно, макар и логично?? Какво ще кажете?

А, и другата страна на монетата, постигането не мечтите. Когато нещо, което не се случва в живота ни , въпреки че много го искаме, си казваме, ами вселената/ съдбата/ бог има друг план за мен. Много съм разсъждавала над това. Ето тук идва вселенския разум, който, според моята теория има 'идея' как да протече живота ти, за да достигнеш ти състояние на просветление, какво трябва да научияш и през какво трябва да минеш. И понякога то не кореспондира с твоите желания, понякога е тежко и това обяснява бедите и нещастията. Ако обаче премахнем вселенският разум, който не съществува според моя приятел, няма 'нещо', което да стои и да бди над теб докато си живуркаш тук долу на малката ни планета земя, то тогава как си обясняваме това? Защо ни се случват неща и как да направим така, че да ни се случват нещата, които искаме? Закона за привличането? Но има някои неща, които ни се случват - хубави и лоши без да сме ги предвидили, които се оказват полезни за нас, така че това ме навява на мисълта, че има някой, който се грижи. Моят приятел отново казва, че няма някой, ко йто да се грижи, просто вселената прави от наличното - възможното и то е най-доброто в този момент. И тук пак кого да обвинявам за несбъднатите мечити, себе си, вселената, с какво да се успокоявам. 

 

Как да се справя с този проблем? Изтръгнах една стара , непотребна ценностна система от главата си, сега поставянето на нова , здрава и устойчива ценностна система не е лека задача. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Със сигурност не е лека задача, но мисля, че е най-важната в живота на всеки един от нас и най-ценната.

Наскоро се запознах с историята на младо момче, което употребява наркотици, а с приятелката му очакваха първото си дете. За съжаление го изгубиха. После се разделиха. 

Споделям тази случка, за да ти дам пример, че ако нямаш устойчива ценностна система, лични принципи и самоуважение, респект към света и природата, не би била способна да се справяш с живота и неговите предизвикателства.

Пътя може да бъде чрез психотерапия,книги,бързи терапевтични техники,спорт...всички усилия и работа са от теб, избора пак е твой относно методите. Но си заслужават. Казвам ти го като човек, извървял пътя. Днес единствено бера плодовете.

Весела Коледа !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
  • Пътят и аз съм го извървяла, очаквам примери как е устроена според вас вселената и има ли този 'някой', който се грижи за нас или в центъра на всичко сме ние? Какъв е  моделът? Според вас има ли една истина, малко или много доказуема, или истината е  субективна. Останалото книги, психотерапии и тем подобни, е все едно като 10 пъти да съм яла таратор и вие да ми казвате, ама сложи си краставици. Т.е, нищо ново под слънцето. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:
  • Пътят и аз съм го извървяла, очаквам примери как е устроена според вас вселената и има ли този 'някой', който се грижи за нас или в центъра на всичко сме ние? Какъв е  моделът? Според вас има ли една истина, малко или много доказуема, или истината е  субективна. Останалото книги, психотерапии и тем подобни, е все едно като 10 пъти да съм яла таратор и вие да ми казвате, ама сложи си краставици. Т.е, нищо ново под слънцето. 

Истината си я видяла , но през грозни лещи . И сега не можеш или не искаш да признаеш и събереш истината от преди + истината от сега в една по мащабна истина .Какво мисля ти пречи ? Същото каквото пречи на всеки по пътя на ученето . Защото тоталното отричане на миналото те връща в точката преди събитията от това минало . Не си си взела поука . Не си преработила събитията .А казват че се учим . Но това е процес на натрупване , не на просто изваждане/събиране .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

И някъде във всичко това идва и СЕБЕОБИЧАНЕТО, то било ключът към всичко. Според моя приятел, ти вече си УНИКАЛНО И ЦЕННО СЪЩЕСТВО, само трябва да го осъзнаеш.

Какво означава това ? Бих оставил любовта за друг път . А това което  е казал той е основа . Ще рече  всеки има единствено себеосъзнаването за отправна точка и тялото , като инструмент за изследване на живота . Всичко останало е усещания и умозаключения .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

очаквам примери как е устроена според вас вселената и има ли този 'някой', който се грижи за нас или в центъра на всичко сме ние? Какъв е  моделът? ------------------------------------

безусловната любов ?

Най лесни са обясненията с религиозния речник . Но там имаш спънки . За това мисля трябва да се убедиш има ли такова нещо , като любовта , в живота на около . Ама разглеждай  всичко с въпроса ,,как това е свъразано с любовта ". Едва убена че любовта е основна движеща сила в света , може да отидеш по правилния начин към въпроса : ,, от къде идва тя ; единна сила ли е ; пътищата и на проява и т. н. "

А любовта е тъканта на християнството .Без стремежа за опознаване истинското лице на любовта се отклоняваме от днешното си положение на ,,разумен човек" .Това е процес на текущо и бъдещо повдигане на нашето съзнание .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:
  • Пътят и аз съм го извървяла, очаквам примери как е устроена според вас вселената и има ли този 'някой', който се грижи за нас или в центъра на всичко сме ние? Какъв е  моделът? Според вас има ли една истина, малко или много доказуема, или истината е  субективна. Останалото книги, психотерапии и тем подобни, е все едно като 10 пъти да съм яла таратор и вие да ми казвате, ама сложи си краставици. Т.е, нищо ново под слънцето. 

Ако беше дистатъчно яла нямаше да питаш това :

,,Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. "

Мога да ти дам обяснения как да си щастлива и по всяка вероятност повечето няма да ти допаднат . Както и други могат да дадат своята рецепта . Но всяка рецепта е валидна в определени условия , само тогава .Защото няма такава за пълно и постоянно щастие в този живот . Щастието е в стремежа и усърдието . Ние  живеем стремейки се и лъкатушейки между добре ми е и зле ми е .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз си имам собствена формула, но пак спорим с един приятел, че субективните истини, които хората са възприели като техни истини не са част от голямата истина, или не винаги. Тогава идва някой и ми заяваява, че живея в лъжа. Аз искам всъщност да се уверя кое е истина и кое е лъжа и как едното помага , а другото пречи. Значи , ако човек си живее щастливо в лъжата, това какво му пречи в крайна сметка? Защо му е изобщо да търси истина? Ами ако истината го прави по-нещастен? Или всичко онова, което не резонира с него просто не е истина, пък било то и който и да го твърди. А ти от къде на къде можеш да говориш за моето минало, след като понятие си нямаш за него и кое в него е било истина и кое не. Защо говориш наизуст?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites


Говоря за това което виждам . И нямам претенций че съм в правилна позиция , поради недостатъчна информация . Но това всеки го прави . Няма друг начин , виждаш нещо и може да си кажеш мнението . Пък останалите да преценят .

Цитат

Тогава идва някой и ми заяваява, че живея в лъжа

Точно тук е мястото да проявиш критичен ум и прецениш спрямо твоя опит/знание .

По въпроса .....Субективните истини  , които споменаваш , са винаги част от обществените възгледи . Това е така защото живеем в една културна среда , най общо казано . И различните виждания се разминават припокривайки се различно . Ако човек си живее щастливо , няма да се интересува това до къде е лъжа до къде истина .Няма да има повод . Защото причината , човек да търси е усещането на незадоволеност , на някаква липса , а не щастието или задоволеноста .

Цитат

Ами ако истината го прави по-нещастен?

Едно много грубо сравнение : Брат ми ( 2 годишен)е по малък и по някакви причини започнах да го бутам от леглото . При това явно съм изпитвал някакво задоволство за да продължавам да го правя .Той падаше и ревеше . Е , баба намери начин да ми обясни колко крива е моята истина . Това направи ли ме по нещастен , или както всеки учащ , си взех поука ?

В живота винаги е така , нещата се случват . И независимо от моментното мнение , след време преживяванията потъват в нас , напасвайки се със светогледа , стават част от този светоглед .

А светогледа на множество хора е следния . Има една обща интелигентност . Съзнание създало всичко във вселената чрез себе си и във себе си . В религийте го наричат Бог . Във вече отмиращия вид наука  е закономерности и взаимоотношения между фактите . А ние като част от това съзнание дарени със собствено осъзнаване на индивидуален ,,Аз" , сме определящ фактор в тази вселена .Осъзнаването на този факт води до отговорно поведение . Ще рече , когато човека види че е грешил , това да е повод за бъдещо по--перфектно поведение . Както пишат мъдреците ,,да се поправи" .

ето един клип третиращ смисъла и любовта в ежедневието    

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, в случая аз изброявам стандартни методи, които от своя страна могат да бъдат валидни или не за теб. На мен и на моите клиенти те помагат. Нелогично е да ти препоръчвам нещо, което не съм прекарала през моя собствен опит - все едно да ти кажа запиши се на курс по гимнастика - ами аз не съм го правила и това може да ти навреди повече отколкото да ти помогне. В моята практика най-важното правило е да използвам само техники и знания, които самата аз съм използвала или прочела и приложила.

Истината е субективна - както се казва Боклукът за един в съкровище за друг. Търсенето само показва, че все още не живееш според твоята собствена истина. Ако беше така най-малкото щеше да знаеш, как и кога идват отговори на такива въпроси и колко време отнема.

Аз бих продължила да търся и опознавам, да поемам нови рискове. На повърхността всичко ни е кристално ясно и го познаваме. За да се сдобием обаче с вътрешен свят, който отговаря на нас самите и сме пълноценни, по-добри, изисква смелост, промени, кътерене на върхове :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите, но може би моите търсения за базират около това как да сбъдваме желанията си и можем ли ние със силата на мисълта да привличаме това, което искаме в живота си. И ако то не идва, ние ли сме си виновни или една по-висша предопределеност, която знае какво е най-добро за нас в този момент и ни дава ситуации , от които можем да си извелчем поука. Според приятеля, с когото спорим, няма висша предопределеност, но тогава какво има, просто едни хаотични действия от които да си извличаме поука. Аз лично бих живяла по-спокойна ако знам , че има някакъв механизъм/форумла/действия, чрез които да привличам желаните неща в живота, да ги привличаме чрез мисълта си или по някакъв друг начин. 

Проблемът ми е, че не мога да мечтая, да поискам със съзнанието, че го заслужавам и то ще се случи. Мисля, че то тук идва потребността да се чувствам обичана от Вселената, (макар че според моят приятел това е абсурдно , да търся любов и подкрепа извън себе си) защото тогава ако нещо не ми се дава, ще знам, че е за добро,  а иначе ще знам, че то ще ми се даде рано или късно. Това не означава, че аз не трябва да правя нищо. И доста често се обвинявам, че мрънкам на съдбата вместо да се настроя позитивно, защото само така ще бъда в унисон с нея.

Осъзнах още един конфликт . Че духовността е пасивна, т.е ти се  радваш на всичко , което имаш или ако си в ситуация да нямаш много , можеш да сеи припомниш на какво да се радваш или да тълкуваш нещата по подкрепящ начин и така ще ги видиш под друг ъгъл.

Но наистина това променя ли нещо? Само твоята вътрешна настройка, някак си залъгване на съзнанието?? Ако наистина искаш да постигнеш нещо, трябва да си изпотиш задника, за да имаш успехи. Т. Е , виждам духовността като по-пасивна, а желанието за успехи като по-агресивно и тук виждам разрив между тях.

А когато стане наистина трудно си казвам, ама аз не връвя ли портив себе си, сигуно не съм открила какво точно ми е на сърце и сега се боря против природата си. Нещата не могат да се случват по трудния начин, те се случват лесно, ако са наистина нещата предназначени за мен. И тогава се отказвам от начинанието и автоматично попадам в омагьосания кръг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александър благодаря за клипа. Интересна дискусия, различни гледни точки, бих искала да гледам повече такива, но диригентът тотално ме изгуби със пристрастеността си към страданието и футуристичността на християнството като религия. Всяка религия е отровна, а християнството е замираща религия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще взема само част защото иначе трябва книга да се пише :)

Цитат

 

Осъзнах още един конфликт . Че духовността е пасивна, т.е ти се  радваш на всичко , което имаш или ако си в ситуация да нямаш много , можеш да сеи припомниш на какво да се радваш или да тълкуваш нещата по подкрепящ начин и така ще ги видиш под друг ъгъл.

Но наистина това променя ли нещо? Само твоята вътрешна настройка, някак си залъгване на съзнанието?? Ако наистина искаш да постигнеш нещо, трябва да си изпотиш задника, за да имаш успехи. Т. Е , виждам духовността като по-пасивна, а желанието за успехи като по-агресивно и тук виждам разрив между тях.

 

 Основен проблем . Как да се гледа на света?...Когато се ожених с жената започнахме да посещаваме курса по йога на Гешанов . Тогава изникна този въпрос по отношение на някои практики . Жената казва , както ти сега , Ха това със самовнушението е самозблуда . Знаех че не вижда по правилен начин факта но не знаех какво да кажа ...По някога изпитвам мъка , че не се постарах да си изясня въпроса . Тогава смятах че всеки сам да си се справя е най добре и не положих никакво усилие .

:):):)    Дано доживеем да видим , но християнството сега излиза от първия си етап на сумрачност . Все още не се срещат истиснски християни на живо , а само четем за тях . Само казвам че до сега винаги думите от делата са се различавали . Има изключения , малко . Като бай Добри и отец Иван от Ихтиман и др. разбира се

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та . как да се гледа на света ? То е много простичко , в друга тема си го казала . Чувстваш ли се добре , значи нещата са правилни .Мъчи ли те нещо ,търси причината или се върни на познато/добро място/преживяване и друг път ще търсиш .Мъдреците препоръчват да търсим хубавото , полезното , нещо което ще ни трябва и върши работа във всяка случка .Този съвет трябва да се приложи , да се опита , не са ни нужни празни приказки .КОгато го опитваш известно време , може и да помислиш за по дълбок смисъл на често срещаното като позитивизъм/песимизъм .

Хубав е примера със задника . Но подчертавам , че с мисълта се определя посоката , как да се поти той . Така че само практикуването носи резултати , когато задника не противоречи на главата .Тогава резултатите са категорични и човек няма колебания .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

https://duhovno-razvitie.com/hiuit.pdf

не съм я прочел още :)

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За много години!

Благодаря, книгата изглежда много интересна, ще я прочета. 

Започнах едни медитации на Дийпак Чопра и изобилието. Усещам, че трябва да си в правлното разположение на ума, че да сещаш изобилието. Но въпросът ми тук е дали можеш да го предизвикаш? Чрез мисълта си? Както вече споменах в предишния си пост, в момента фокусирам проблема си  в сбъдването на мечтите. Дълго време живях с погрешната програма, че не заслужавам. НО сега тук откривам доста неясноти всъщност те ме правят да се лутам. 

Въпросът ми е има ли Вселенска интелигентност, сила, разум, който предопределя нещата? Който се грижи за това как се подреждат нещата, за причина и следствие? Осъзнах днес, за нещо, за което много ме болеше, че всъщност това, че не се е случило по начина , по който съм го искала всъщност ме е предпазило да не хабя повече време , енергия и емоция да се опитвам да го 'натъманя'. Дали това е моя интерпретация и до колко е моя не знам, но понякога имаш чувството, че нещо или някой се грижи нещата да се нагласят по определен начин, добър или лош, защото ти не виждаш цялата картинка,  но то/той/тя я вижда. Най -близко до мен това е да се нарече вселенски разум, но този разум няма чувства и емоции, не е бог, който си играе на цар на царете, прощава, наказва и т.н. А е информаицонно поле или някакъв вид информация, която обаче какво?? Направлява животите ни? Знае  кое е добре за нас и го прави да е добре? Не ми е ясно. 

И тук идва следващият неясен въпрос? Как да поискаме и да получим нещата, които искаме? Щом няма бог или разум или нещо друго , на което да се молим, как нещата ни се случват? Как вселената се преживява чрез нас? Значи и тя иска да й е хубаво. Аз лично не виждам връзка между себеобичането и получаването на желаните от теб неща. Някой ще каже, ако се себеобичаш, ще си напълно щастлив и няма да ти е необходимо нищо. Ами за мен не е така. Това ми звучи като себеубеждаване или като обичай Исус и всичко в твоя свят ще е наред, няма да ходиш гладен и той ще се погрижи за теб. Просто се измества фокусът на обичането. Т.е да ползваш себеобичането като някаква дрога, с която да 'лекуваш' липси и страдания, но понякога страданието трябва да се преживее, понеже чрез него израстваме. С други думи искам да кажа, че себеобичането не ми дава директно отговори на всички въпроси. Аз търся механизъм, част от който е себебоичането...но с който ще мога да задвижа към мен, желаните от мен неща. Себеобичането би ми помогнало да разбера, че аз наистина ги заслужавам, което не е малко. Но ако да се себеобичаш означава , да нямаш силни желания, защото виждаш ли , можеш да изпиташ липса, или пък да не търсиш съюз с други хора, защото винаги може да си си самодостатъчен, това не го виждам много като за мен. Демек, не можеш да измести всичко друго в живота ти. Да , то е важна част от себеосзнаването и освобождаването от робството на ненужни програми, но ако пак се върна на основния ни въпрос, каква е връзката между себеобичането и сбъдването на желанията. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

 

Осъзнах още един конфликт . Че духовността е пасивна, т.е ти се  радваш на всичко , което имаш или ако си в ситуация да нямаш много , можеш да сеи припомниш на какво да се радваш или да тълкуваш нещата по подкрепящ начин и така ще ги видиш под друг ъгъл.

Но наистина това променя ли нещо? Само твоята вътрешна настройка, някак си залъгване на съзнанието?

 

От гледната точка зависи как се чувстваш и следователно дали си щастлив или нещастен , което е нещото търсено от всеки .

Когато се расъждава върху някой проблем се тръгва от простото към сложното . Никога не се тръгва от края , а от началото . А началото е , кой съм аз ; какво има на около и в какво съотношение  към всичко съм . Това което казват ,,да обичаш себе си" , е просто  естественото и правилно поставяне на себе си спрямо останалото . Било е естествено , защото се е случвало от самосебе си преди да развием днешния ум . Само през ума , чрез неправилно мислене в нас навлизат влияния които могат да ни растроят и извадят от равновесие . А равновесието е да се грижим за тялото , за чувствата , да подбираме мислите . То е , когато потдържаме жизнените сили на едно добро ниво , когато сме любопитни и изследваме околноста .

Следващото е едно объркване последователноста в мисленето . Ти сама го усещаш като не може да сглобиш задоволителна картина :

Цитат

Проблемът ми е, че не мога да мечтая, да поискам със съзнанието, че го заслужавам и то ще се случи. Мисля, че то тук идва потребността да се чувствам обичана от Вселената, (макар че според моят приятел това е абсурдно , да търся любов и подкрепа извън себе си) защото тогава ако нещо не ми се дава, ще знам, че е за добро,  а иначе ще знам, че то ще ми се даде рано или късно.

Огледай се на около , в контекста на търсенето си , как живеят хората . Какво правят за да имат това което желаят , нали и ти си една от тях ?Някои  го получават , други не , трети полу . Защо--намери обяснения , повечко . Едва тогава се заемаш , да искаш от вселената като определяш параметрите на исканото .Например:

--Искам да подменя колата . Трябва ми по проходима , по възможност 4по4 . Но да не е много мощна , да не е дизел . Нали данъците са по високи . Бензин/газ е по икономично и няма толкова вредни газове . Нищо че за сега няма някой мислещ за най малките , та не се ,,сещат" да обвържат замърсяването с техническото състояние а не с възраста , което за машина  си е смешно да не се направи . После идва минималния комфорт и от какво го определям . Което ме кара да изоставя сузуки--самурай . щото е за под 100 км. пробег ., или за младеж понасящ друсането . После идва потдръжката в течение на , да кажем 5 г. , и така на татък до като стигнем до парите като определим диапазона на допустимост съобразен с търговските качества .После теглим чертата и в зависимост от нуждите , започваме да работим за реализиране на желаното . Първо това се иска от човека , желаещ нещо и молещ се на космичекия разум . После следват някои душевни качества , като търпение , вяра , недопускане противящи мисли .Което означава , че с мислите също се работи в посока на реализацията . С две думи простичкото обяснение за измолването на нещо е това , формулирано като насъщна необходимост . Още по друг начин казано  е  , работиш физически и психически , като се държиш буден/очакващ , да не пропуснеш момента на случването .

А дали се моли на Бог или на Абсолюта , или космическия интелект не е първостепенно  . По важно е , човек да вижда ясно природните закони и се съобразява с тях  .

Цитат

Въпросът ми е има ли Вселенска интелигентност, сила, разум, който предопределя нещата? Който се грижи за това как се подреждат нещата, за причина и следствие?

До тук исках да кажа , че на човек му е достатъчно да вижда подреденоста на вселената като едни общи правила . А за идеята и усещането на нещо свръх интелигентно може да се стигне с осмисляне на познатите отношения .Както и ти го казваш : ,, че не се е случило по начина , по който съм го искала всъщност ме е предпазило да не хабя повече време , енергия и емоция да се опитвам да го 'натъманя "

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвест е другото име на Истината  и всеки според нея живее... За това е различна за всеки.

А за себепознанието ето нещо, което напълно споделям.

 

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/duhat-na-zdraveto-kak-da-izlezem-ot-klisheto-na-kvadratnoto-mislene-i-da-sabudim-tvorcheskoto-nachalo-v-sebe-si.html?fbclid=IwAR0Z7Ds0SnDIxpn44xVsx0xVAqymI3j9qjYCwFLlE4RRw9fI68s2wsV4dlQ

 

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Въпрос:

Цитат

И тук идва следващият неясен въпрос? Как да поискаме и да получим нещата, които искаме? Щом няма бог или разум или нещо друго , на което да се молим, как нещата ни се случват?

Отговор:

Цитат

Осъзнах днес, за нещо, за което много ме болеше, че всъщност това, че не се е случило по начина , по който съм го искала всъщност ме е предпазило да не хабя повече време , енергия и емоция да се опитвам да го 'натъманя'.

защото

Цитат

нещо или някой се грижи нещата да се нагласят по определен начин, добър или лош, защото ти не виждаш цялата картинка,  но то/той/тя я вижда.

Вместо да се чудим как да си навлечем поредната беля, защо не го оставим нещото да ни подреди нещата - винаги по най-добрия за нас начин, който ние не виждаме, не осъзнаваме, но се напъваме да натъманим... а после като му сърбаме попарата на нашето натъманяване, обвиняваме нещото, че ни наказва. (установено от горчиви и благи опитности)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. В хаоса изплува някакъв образ, нещо се оформя в главата ми , но всякаш е на парче, не мога да схвана целия механизъм.

Има вътрешен път, има и външен. Вътрешният - доколкото себе си познаваме, дотолкова схващаме живота. Външният - отразява вътрешния и му влияе отвън-навътре. Четем автори, синхрониращи с вътрешния ни процес. Работим, следваме цели, в партньорски отношения сме, отговарящи на вътрешната ни честота, осъзнаване, себепознание. 

Готови формули и да се дадат, те ще бъдат тези на даващия, не на питащия. Ако ти кажа, че един Оробиндо, Ани Безант, теософията или Учителят Дънов дават точна, детайлна космогония, но и силни, психотерапевтични себепознавателни пътища, това би било споделяне на мой път, нищо повече. 

В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

Всъщност открих, че аз не вярвам в себе си, не мога да се доверя на себе си. Може би защото преди постъпих много наивно и се отавих външни хора да ми повлияят до толкова, че съсипха живота ми, може би защото имам ниска самооценка от детството, не знам? Но разбрах, че моите търсения за вселенската и безусловна любов са всъщност усилието да намеря родител, една външна устойчива сила, родител, до която да се чувствам сигурна, защитена обичана.

А сега не търсиш ли отново външна валидация, през същата детска зависимост и нагаждане, даващи външна опора...? Многократно споменаваш "приятелят ми така мисли, в това вярва или не вярва..." Докато центърът е отвън, сме деца, несъзнавано вкопчващи се в другия компенсаторно, за да избягаме от несигурната си привързаност (виж в уикипедия за това - Боулби, Ейнсуърт...) отвътре. 

Намирането на тази вътрешна сигурност променя всичко. Изгражда се през трансферно базирана психотерапия, систематично следвана колкото е нужно. Такава терапия определено не е "пробвах..., минала съм през...", а е дълбочина на себесвързване и себеразбиране, променящи възприятието за живота и качеството му драстично. 

В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

Избягах от бог и религия, защото там противоречията са много и промивката на мозъка е страшна, но явно още не съм се откъснала от йерархичното мислене. 

Има здрава духовност (клик) и тя далеч не винаги е свързана с външната религиозност. 

Маса хора имат нужда от външна йерархия, от това някой да им каже "това е така!"... Нужда от външни татко и мама в образа на проповедник или еди какъв си гуру, които вместо да стимулират самостойна автономност, подхранват инфантилната зависимост, импрегнирана с тревожни вярвания. 

В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

Той казва, че ние имам всички предпоставки да се чувстваме добре, във вселената има достатъчно енерги и нформация, която е оставена на наше ползване и ние просто трябва да се свържем с нея.

Оказва се, че приятелят ти всъщност е един здраво вярващ човек, който обаче не нарича основата на живота Бог, а вселена... И е прав в разсъжденията си. 

В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

значи ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МЕН. Ако се издъня, нямам удобното обяснение , еми той бог иска така, така ми е било писано, вселената има план за мен...

Това е стария разговор за свободната воля, за това "Кой съм аз?", "Бог нещо външно ли е?". Вече е воден. Няма същинско аз като тяло, мозък, дори натрупани спомени, енергии, програми и впечталения - всичко това е преходност, следователно нереалност. Всичко зависи от мен, но от мен като неделима част от Бога (вселената, Дао, Дхарма...). Тоест, доколкото сме единни с Бога, дотолкова ни има, дотолкова сме зрели, свободни, творящи, истински, а не пинокиовци на въглеродна основа... Не някакъв външен Бог, а психодуновен, вътрешен. Единението с него преминава през чисто психичното преработване на характеровата несигурност. Достатъчно продължителната и качествена психотерапия, е част от този вътрешен път. Самият живот се явява най-силният психотерапевт, когато умеем да го слушаме и чуваме... 

В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

Виждате ли, за мен тази безусловната любов, трябва да е я има някъде като модел, защото нашата смъртна любов е несъвършена, тя може да бъде егоистична, така че как да се доверя на собствената си любов, как да се доверя изобщо на себе си след като аз си променям настроениетя и мислите на всеки 5 минути. Не, трябва ми устойчив модел, нещо толкова сигурно и вечено като вселената.

Да, трябва ти. И да, има го. И да, лабилната циклотимия се овладява освен в достатъчно продължително, трансферно базирано психотерапевтично отношение в лична и групова психотерапия (в които незрелите пси механизми на идеализация, девалюация, проективна идентификация и т.н., се осъзнават и дезавтоматизират...), през систематична здрава практика на молитва и медитация, в които разбирането е различно, както споменавам по-горе. Тук постепенно количеството прераства в качество. Каже ли някой: "пробвах, но...", вече е видимо драскането по повърхността и преливането на пусто в празно...

В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

прозрях, че не вярвам на се себе си. Все още ми трябва тази защита, на външна сила, която е по-голяма и велика от мен. Все още не съм осъзнала собственото си величие.

Не вярваш, да. А това Себе е идентично по същността си и е единно с Вселената, Бога. Да, не някаква външна вселена/ Бог, а вътрешно единение с любовта, мъдростта, творческата свобода.

В 27.12.2019 г. at 10:34, holyvalentine каза:

Как да се справя с този проблем? Изтръгнах една стара , непотребна ценностна система от главата си, сега поставянето на нова , здрава и устойчива ценностна система не е лека задача. 

Луташ се в крайности. От религиозна зависимост, към магическото мислене на популярните книжки, целящи его угаждане, при също толкова силна откъснатост от здравата духовност и въобще, автономно самоопределяне, както в тези човешки институции, религиите. Но, това е нормален процес - стига да е процес... 

В 30.12.2019 г. at 10:33, holyvalentine каза:

Благодаря за отговорите, но може би моите търсения за базират около това как да сбъдваме желанията си и можем ли ние със силата на мисълта да привличаме това, което искаме в живота си.

От позицията на его, откъснато от същината, такова задоволяване се явява отцепена от цялото магия, нежели живот по любовта. Когато обаче намерението за осъществяване на дадени цели идва от Богочовека (забележи, не външна божественост, вселена и т.н.), тогава да - тогава всичко от закона на привличането, подкрепено с активни действия, реализира такива здрави цели. 

 

В 30.12.2019 г. at 10:33, holyvalentine каза:

Аз лично бих живяла по-спокойна ако знам , че има някакъв механизъм/форумла/действия, чрез които да привличам желаните неща в живота, да ги привличаме чрез мисълта си или по някакъв друг начин. 

Има. Стъпка едно - преобразуване на характеровите страхове, превръщане на несигурната привързаност в сигурна. Оттам потокът на любовта протича. Стъпка две - проба и грешка, все повече даващи отговори "това искам, това не" - съединена с първата стъпка, се получава: познавам се, знам какво искам и как да го постигна, като мисля и действам от сърце и душа, а его умът ми се явява само добър слуга. Тогава, стъпка три - активно продвижение в посока целите, идващи от Теб. 

 

В 30.12.2019 г. at 10:33, holyvalentine каза:

Проблемът ми е, че не мога да мечтая, да поискам със съзнанието, че го заслужавам и то ще се случи. Мисля, че то тук идва потребността да се чувствам обичана от Вселената, (макар че според моят приятел това е абсурдно , да търся любов и подкрепа извън себе си)

Да. Дори по-силно да искаш, ще е през компенсаторно надъхване, гонещо никога нестиган морков, като сопата на страховете налага и колкото повече гонене на такова искане, повече сопата "масажира" пси гърбината. Когато несигурността е прегърната, ти сама си мама и татко на себе си, любовта протича, сигурността се загнездява стабилно дълбоко в теб, а съзнателното искане вече не е бягство от страх, а творчески импулс, вдъхновено тласкане към, а не бягане от... 

В 30.12.2019 г. at 10:33, holyvalentine каза:

Осъзнах още един конфликт . Че духовността е пасивна, т.е ти се  радваш на всичко , което имаш или ако си в ситуация да нямаш много , можеш да сеи припомниш на какво да се радваш или да тълкуваш нещата по подкрепящ начин и така ще ги видиш под друг ъгъл.

Но наистина това променя ли нещо? Само твоята вътрешна настройка, някак си залъгване на съзнанието?? Ако наистина искаш да постигнеш нещо, трябва да си изпотиш задника, за да имаш успехи. Т. Е , виждам духовността като по-пасивна, а желанието за успехи като по-агресивно и тук виждам разрив между тях.

Никакъв разрив, никаква пасивност. Здравата духовност е заземена, простичка, много активна и действена. Действеност, стимулирана обаче не от сенки, а от вдъхновената виделина на любовта. А задникът - поти се здраво, при всички положения... 

В 30.12.2019 г. at 10:54, holyvalentine каза:

Александър благодаря за клипа. Интересна дискусия, различни гледни точки, бих искала да гледам повече такива, но диригентът тотално ме изгуби със пристрастеността си към страданието и футуристичността на християнството като религия. Всяка религия е отровна, а християнството е замираща религия.

Слушал съм човека от клипа. Никъде не съм видял пристрастеност към страданието. Да, приемането му и ученето от него, както и здраво радване на житейските добрини, поравно - диалектика. Тоест, смирена радост, включваща и активно заявяваща потенциала, преминаващ през това смирение. Не и примиренчески мазохизъм при умишлено търсене на страданието, не - но, когато животът го даде, а това е неминуемо, о'к, без прекалено да се впечатляваме, се учим от него толккова, колкото и от удоволствието. Защото любовта е над едното и другото, докато ги обхваща в земната двоичност. 

Християнството като дума действително замира, не поради ключовите си и смея да кажа, извечни и непреходни, дълбоко психологични принципи, а поради преобръщането на ценностовата система в западния човек... За сметка на това пък, ислямът тепърва ще присъства все повече. А бъдещето не е на тази или онази религия, а на здравата човещина, или по-скоро Богочовещина, която успява да предаде дадена научна, религиозна, изкуствоведска, културална или друга система. 

Та, християнството като социална байпасна псевдодуховност действително отмира. Ядрените му принципи обаче, са отвъд тези социални процеси и присъстват в много други системи, без значение как се наричат. 

В 2.01.2020 г. at 1:37, holyvalentine каза:

Въпросът ми е има ли Вселенска интелигентност, сила, разум, който предопределя нещата? Който се грижи за това как се подреждат нещата, за причина и следствие?

Въпросът всъщност е доколко в теб го има. Доколкото в теб, дотолкова го виждаш и наоколо си. Отново стигаме до чист психичните съдържания и процеси на несигурност, проектирана навън, или на базисна сигурност, разтваряща пътя на любовта, а оттам и осъзнаването ѝ в живота. 

Горното отговаря и на следващите разсъждения за себеобичането. Не е от его решение - насила обич не става. От стапянето на въпросната базисна несигурност следва това провявяване на любовта - тя просто протича. 

...

Пиша горното не само като отговор на автора на темата, а като разсъждение върху добри, ключови насоки. Благодаря за тази възможност! 

За много години!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да споделя един съвсем пресен пример по темата. Той сякаш се случи, за да ми даде не само отговора, но и един съществен въпрос, който всъщност е пътят към отговора. Та въпросът е: "Да повярваш в себе си - в КОЕ себе си?"

Тази сутрин се вдигам от леглото с ясното вътрешно усещане, че ми е нужна лечебната ми супа от червено цвекло и корени. "Себе си 1" е категорично. "Себе си 2", обаче започва да отлага - сега е рано, нека за обяд и т.н. На кое себе си да повярвам? "Себе си 2" тръгва към лаптопа - важно е. :) Аз трябва да реша в кое "себе си" да повярвам, кое да послушам. Разумът надделява и отивам в кухнята. Половин час по-късно съм благодарна и на "Себе си 1" и на проявената разумност.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, благодаря ви за отговорите. Аз продължавам да размишлявам по темите. Съгласна съм, че някои от страховете ми са базирани на психологически състояния, но търсенията ми дават резултат. 

Все повече виждам как моите мисли успяват понякога да ме смачкат, много повече от външни обстоятелства. 

Вчера бяха в следния аспект, за който искам да поговорим: Усетих едно тягосно , отровно чувство, което ме налегна, когато си по мислих, ами защо вселената понякога ни поставя в трудни ситуации. И когато казвам трудни аз имам предвид да си стигнал дъното. В смисъл , случва ти се нещо гадно, не можеш да продължиш живота си по същия начин, представям си осакатял човек, чвоек бездомен , мръзнещ на минусови температури, и си казвам ако няма замисъл зад всичко това, то защо ни се случва? Да, човек израства от трудностите. Следователно това ли е замисълът?

А когато ни се случва нещо хубаво? Ние тогава не питаме защо ни се е случило, приемаме го с отворени обятия.

Общо взето това, което вчера си представих и меразстрои е точно обратното на това, което се опитвам да се науча, как да привличам нещата за мен в живота. Но когато изпаднем в беда или трудност, точно тогава се проявява умението ни да боравим с живота, да останем позитивни и да премнием през него. Аз се страхувам как бих се справила, дали изобщо ще се справя. Защото се знам, че рухвам много бързо.  Имам чувството, че усвояването на този въпрос, да се научиш да живееш без страх, е разковничето към щастието. До тук аз се научих да оценявам щастието, но някак си треперя  да не ми избяга, в смисъл не постоянно, но какво ще правя без него. Все още си ми сля, че щастието е моментно състояние, а не постоянно. Все още трябва да полагам усилиля да се чувствам щастлива. Постоянното състояние не е нещастие, но е   едно неутрално състояние, нито на щастие, нито на нещастие. Така можем да изживяваме върховите моменти или пък , тези по-ниските, когато наистина сме нещастни.

Липсата на партньо в живота ми и това, че нямам дете все още , ме кара да се разколебавам в съдбата. Чувствам се обречена. И си казвам , ама защо? Толкова ли не го заслужавам? А другият, който е пострадал или в трудна ситуация си казва, ама защо на мен? Това ли заслужавам. Чувстваш някак си несправедливостта на съдбата, чувстваш се наказан от нещо по-висше от теб и си казваш, как едновременно да обичам тази съдба/вселена, да й вярвам, когато има и такива мигове и ти нямаш ни най-малката гаранция за нищо. Да, ще каже  някой, вселената нее  жива. Това , което ни се случва е низ от причинно-следствени действия. Но защо те са подредени така? Все още търся този механизъм за справяне с трудни ситуации, та дори и на имагинерни трудни ситуации, защото това ме хвърля в паника.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво означава справяне с живота ? То е същото каквото прави един скиор , когато се спуска по пистата между вратичките .Воден от желанието си да покаже умения , се справя по най добрия за него начин .Той дълго се е готвил за това като го е правил както мислено така и на живо :) .Тези два начина са задължителни за доброто изпълнение . Мисленето е за по добро обхващане на проблема и  предвиждане на повече варианти на решение . А практиката е за усъвършенстване и откриване недостатъци в предложените варианти .Без редуване на тези два начина е невъзможно напредване .
 

Цитат

 

Постоянното състояние не е нещастие, но е   едно неутрално състояние, нито на щастие, нито на нещастие. Така можем да изживяваме върховите моменти или пък , тези по-ниските, когато наистина сме нещастни.


 

По дългото пребиваване в едно състояние постепенно го прави нормално . Започваме да го приемаме за неутрално . Нещастието и щастието не са определени отделени от нас предмети . Те са наши временни състояния , повлияни от мисленето ни . Не можем да ги задържим поради свикването . 

Цитат

ме разстрои е точно обратното на това, което се опитвам да се науча, как да привличам нещата за мен в живота.

Ако това е желанието да гониш щастие , за мен е много грешен ход . По , са ми ясни тези самонараняващите се .Щото после след лошото от самосебе си идва хубавото .  И в спорта го има това . Колкото по трудна цел преследваш , толкова е по голямо щастието от постигането и .Щастие наричаме усещането , на разликата между нивата .Това са естествените преживявания при липсата на страх . Ако има страх , той превръща и хубавото и лошото в неприятни изживявания .

Цитат

В смисъл , случва ти се нещо гадно, не можеш да продължиш живота си по същия начин, представям си осакатял човек, човоек бездомен , мръзнещ на минусови температури, и си казвам ако няма замисъл зад всичко това, то защо ни се случва? Да, човек израства от трудностите. Следователно това ли е замисълът?

Дори в малките периоди от по няколко години , може да се забележи как създаването на правилни навици при натрупване на опит , води до по качествен живот .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

В смисъл , случва ти се нещо гадно, не можеш да продължиш живота си по същия начин, представям си осакатял човек, чвоек бездомен , мръзнещ на минусови температури, и си казвам ако няма замисъл зад всичко това, то защо ни се случва? Да, човек израства от трудностите. Следователно това ли е замисълът?

Винаги съм смятал подобни расъждения , за излишно интелектуализиране . То  и често води до затъване в обяснения и зацикляне , когато не е съпроводено от практическо опитване . Колко по лесно е , да се смени подхода и от нова позиция се разгледа случая .Например да се смени въпроса , защо , със въпроса , какво да се прави сега .Това простичко заменяне действа като магия и сменя перспективата почти , както се сменя  ноща с деня . Разрешаването на въпроса , защо , отива на заден план и се заемаме да видим , сега .Успеем ли да изоставим оценките за случката и предположенията за бъдещето , изоставяме ненужните емоций и се заемаме с реална оценка , на настоящето и как тя може да доведе до желаното . Това в никакъв случай не е самозалъгване . Това на практика е справяне с непознатото поднесено от живота .

Едва когато излеза от ,,гадното"  , Когато всичко се уравновеси , мога да си позволя пренасочване на ресурси за търсене на смисъла . Подобна препоръка има в беседите . На първо място да се справяме с ежедневните задачи , независимо колко дребни са те . И после може да се заемем с така наречените духовни . По друг начин :) когато си наранена се спираш и обгрижваш раната . Първо даваш шанс на тялото да се възстанови .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×