Jump to content
Порталът към съзнателен живот
nikivvvvv

Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?

Recommended Posts

Здравей!

Прегледах и предните ти постове.Правилно си написала, че мозъка ти те лъже и това е просто една натраплива мисъл. Не знам, какво точно сте работили с психотерапевтите, но подхода трябва да бъде като при ОКР.

Това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Купуваш си един пакет хартия  А4 - бяла (като тази за принтерите в офиса),  няколко комплекта фулмастри и всеки ден рисуваш по едно сърце и го оцветяваш и така докато не свършат всички листи от пакета, старай се всеки ден да са в различен цвят сърцата ти, светли цветове : ) като приключиш пиши, какъв е ефекта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 38 минути, д-р Тодор Първанов каза:

Здравей!

Прегледах и предните ти постове.Правилно си написала, че мозъка ти те лъже и това е просто една натраплива мисъл. Не знам, какво точно сте работили с психотерапевтите, но подхода трябва да бъде като при ОКР.

Това е.

Здравейте д-р Първанов и благодаря за отговора. 
Аз напълно разбирам, че мозъкът ми ме лъже, но съзнаването на това не ми помага, т.е тази тегоба продължава да ме измъчва и да ми пречи да живея живот с нормално качество. 
Интересува ме, какво ще проработи в този случай? Какво трябва да направя, за да имам някакъв план за действие, за да си реша проблема?
Очевидно не се справям с това просто да не го мисля или да забравя, мисълта е натраплива и не е толкова лесно да си кажа "не го мисли".
Същевременно мисълта може без проблем да се превърне в реалност. 

Какво бихте ме посъветвали да направя, за да има реален ефект?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хлъзгава риба" е хипохондрично-натрапливият страх. Може да е монофобично фиксиран в една телесна област/ болест или да се сменя, но в основата му стои силното и много устойчиво вярване "Ако загубя страха и свръхконтрола си, ще умра!". Оттук вторично имаме една забрана на щастието - нали в него контролът се губи и човекът е нужно да се довери... Уж иска човекът да го няма страха, а всъщност не го пуска. Защото пускането му води към нуждата от доверяване, приемане, от стапяне невротичната спечена гордост на свръхконтрола.

Това доверие е ключово при разрешаването. Смирено доверие. В тялото, съдбата си, в Бога. Всички поведенчески и нлп/ хипнотични техники тук са добри, но стигат само до някъде. Нужен е вертикал при такъв тип страх. Нужен е онзи X елемент, онази квинтесенция, придаващи смисъл, ресвързващи с разумната мъдрост на Битието. Този елемент липсва тук. 

Нужно е да се задържиш при някой терапевт, който знае какво прави. Сега сменяш и почваш всичко отново, търсейки външно решение. Подход, гарантиращ бавни резултати, поради липсата на дълбоко вътрешно осъзнаване точно какво имаш да учиш. 

Успехи!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Орлин Баев каза:

Хлъзгава риба" е хипохондрично-натрапливият страх. Може да е монофобично фиксиран в една телесна област/ болест или да се сменя, но в основата му стои силното и много устойчиво вярване "Ако загубя страха и свръхконтрола си, ще умра!". Оттук вторично имаме една забрана на щастието - нали в него контролът се губи и човекът е нужно да се довери... Уж иска човекът да го няма страха, а всъщност не го пуска. Защото пускането му води към нуждата от доверяване, приемане, от стапяне невротичната спечена гордост на свръхконтрола.

Това доверие е ключово при разрешаването. Смирено доверие. В тялото, съдбата си, в Бога. Всички поведенчески и нлп/ хипнотични техники тук са добри, но стигат само до някъде. Нужен е вертикал при такъв тип страх. Нужен е онзи X елемент, онази квинтесенция, придаващи смисъл, ресвързващи с разумната мъдрост на Битието. Този елемент липсва тук. 

Нужно е да се задържиш при някой терапевт, който знае какво прави. Сега сменяш и почваш всичко отново, търсейки външно решение. Подход, гарантиращ бавни резултати, поради липсата на дълбоко вътрешно осъзнаване точно какво имаш да учиш. 

Успехи!

Здравейте и благодаря за отговора. 
Аз нямам проблем да се задържа при един терапевт, но винаги идва моментът, в който ми се казва "прекалено много знаеш и е трудно да се работи с теб, защото трудно подлежиш на промяна на мисленето".
Отделно, всяка сесия преминава по един и същи начин, което не води до никакви изводи, промяна на мисленето в мен. 
Също,  аз наистина не разбирам как някой смирено може да приеме смъртта. Как е възможно и има ли наистина такъв човек на земята, който е успял да пренебрегне всички инстинкти за самосъхранение (кодирани в нас още преди раждането ни) и да приеме смирено, че във всяка една милисекунда е възможно да умре. 
Ето пример - страшно много ми се тренира в момента, ама много! И не мога да преборя този страх и да се изправя да тренирам. 
Защо? Защото преди 2 дни отново случайно попаднах на статия (по болната ми тема) "30 годишен шампион по фигурно пързаляне получи сърдечен арест и почина". В последните месеци успях да си избия такива мисли и новини от главата, но този път пак ме "удари" и започнах да чета, да ровя, да чета. За сърдечни арести при млади хора, особено покачен риск при спорт. И ето и резултатът - 2 дни искам да тренирам, цялата ми същност го иска, но мозъка ми казва "поставяш се под голям риск, ще те сполети същата съдба". И сега дори да го направя, ще има паник атака по време и паник атака след спорт. Като моята паник атака се изразява във много висок пулс до 180. 
И вече размишлявам как и без това ще е висок, после ще стане по-висок и т.н.
Имах огромна мотивация да се справя с всичко това, но просто не знам как и започвам да се предавам. 
Иначе, разбирам всичките ви думи, но наистина не ми е ясно как да ги приложа, за да работят за мен по някакъв начин. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, nikivvvvv каза:

Също,  аз наистина не разбирам как някой смирено може да приеме смъртта. Как е възможно и има ли наистина такъв човек на земята, който е успял да пренебрегне всички инстинкти за самосъхранение

Не става дума за пренебрегване инстинкта за самосъхранение, а за доверие в това, което не може да бъде контролирано. Тук умът се намесва и почва да иска да се меси във всичко. Но, това именно е механизмът на неврозосформиане. Рационализира страха си с псевдорационални обяснения, нагаждащи нещата към его контрола и страха зад него. Липсва смирение, липсва доверие в една по-мащабна картина на живота, в която случващото се е разумно, неслучайно. Липсва мъдрост. Много знание, та чак до многознайко знание, но без мъдростта на това смирено доверие, което умеейки да пуска невротичния контролец, успява да премине границата съзнание-несъзнавано, за да прегърне с въпросната мъдрост страховете. Интелектуално това може да се предъвква всякакси, но се познава само преживелищно. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

чудно

Цитат

Как е възможно и има ли наистина такъв човек на земята, който е успял да пренебрегне всички инстинкти за самосъхранение (кодирани в нас още преди раждането ни) и да приеме смирено, че във всяка една милисекунда е възможно да умре.

Чудя са какво по напред да посоча ? Напримет онази баба , миналата година която скача с бънджи за рождения си ден . Или аз , за това карам мотор . Или сина ми , до като караше колело на Витоша , две каски потроши .Значи на кратко , кой не го прави ? Ако се замислиш ученето е точно това , изследване на непознатото . Всяка човешка стъпка в неизвестното е истинския тонизиращ живот носещ познания и наслада .  И това го правим от първия рев и първите стъпки , гушкани и приласкавани от майка си .Тя ни дава вяра , а после изграждаме своя .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×