Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Аз и дъщеря ми


Recommended Posts

 Казусът е следният - моята майка е перфекционист във всяко отношение, добра домакиня, подържана жена и т.н, ОБАЧЕ....аз не помня нито една прегръдка, нито една хубава дума, нито някак да ми е показала, че се гордее с мен, нито един мил поглед и топлинка не помня. Знам, че е имало. Сигурна съм, че ме обича, но помня само обидите (знам ги наизуст) и ооонзи поглед, а и понякога "защо съм ви родила" Сега съм на 30, осъзнавам че човек трябва да възпита невероятна психика, за да отгледа дете с увреждане (сестра ми). Дано никоя майка не преживее това, през което е минала тя, но ... между мен и нея няма нищо! Никаква емоционална връзка! Дори онзи ден ми каза - Спри да ядеш, виж се на какво приличаш. Мъжът ти няма да иска да легне с теб като си такава! - Мноооого ме обиди, много ме нарани! 

Досега говорих като дъщеря, сега като майка

- имам дъщеря на 6 и син на почти 3.  Аз се превръщам в майка си! Не искам! Не искам! Самосъжалявам се и се чувствам толкова жалка, че не знам, как да го кажа.  Днеска ми стана криво, че малката вече трета вечер иска да спи при баба си и мрънка и тропа с крак и аз и казах - ами слизай, но аз не съм ти майка вече! Наранявам детето си с думи и не само сега. Щом го изрекох ми идваше да си отхапя езика, ама... извинявах се, прегръщах, целувах, но най ме е страх, че тя ще запомни само думите. Знам, че ще стане така и не знам сама на себе си как да помогна и да не се превърна в майка си. Връщам се назад, опитвам се да се погледна отстрани - не се харесвам. Дори ужасно не се харесвам! 
 Дали един психолог би ми помогнал? Или психотерапевт? В нашият град няма и очевидно ще трябва да пътувам, но имам нужда от помощ.  Благодаря Ви

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Най-честата форма на възпитание е, чрез наблюдение и копиране на моделите на поведени, на родителите. Майка ти е станала такава, копирайки своята майка, ти ставаш такава, копирайки майка си.За да се излезе от този порочен кръг, не е достатъчно само да знаеш,че заучените форми на поведение не са ефективни и не носят нищо добро.Нужното е, да се запознаеш с други-ефективни модели на поведение и и ги усвоиш/ което става бавно/.За целта, наистина, трябва да се поработи, с психолог или психотерапевт. Защото, колкото и да е странно, хората правят едно и също, а очакват различен резултат- в случая, ти трябва да започнеш да правиш нови, нетипични за теб неща, които колегата ще ти подскаже и помогне да усвоиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Психотерапията може да се извършва и онлайн, разбира се е по-добре да водите лично сесиите.

Чудесата се случват непрекъснато и колкото повече вярваш в тях, толкова повече ти се случват :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравей, 

Директно казано - докато се страхуваш да бъдеш като майка си, твърде вероятно е твоят родителски стил да бъде като нейния. Не си ѝ простила, от което естествено следва и поемането на жертвената роля, която върви ръка за ръка и с ролята на насилника. Чувствам много вина, болка и гняв в историята и на двете ви. 

Отношенията родители-деца са изключително сложни и многопластови и в тях има повече, отколкото предполагаме. Обаче при всички положения го чувстваме и отразяваме, дори често да не е съзнателно. 

В 14.01.2020 г. at 14:01, rouzichka89 каза:

между мен и нея няма нищо

Има много - без нея нямаше да те има и теб и това е един от законите на Живота. 

Психотерапията понякога е най-добрият и необходим избор - да умееш да признаеш, че искаш да учиш и да се самоактуализираш, че осъзнаваш грешките си, е огромна сила! В процесът на психотерапия ще разбереш, че всяка гледна точка, парадоксално или не, ни върши работа и ни носи определени печалби, удобства... Въпросът е дали можем да понесем последствията от тях? Въпросът е как искаме да изглежда животът ни? 

Порицанието не учи, обвиненията и обидите също, ти самата чувстваш това, което е ценно. 

Ще завърша с този цитат, който ми беше казан веднъж:

"Децата имат да прощават на родителите си, че не са родителите, които искат. А родителите имат да прощават на своите деца, че не са децата, за които са мечтали."

Успех! 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...