Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ines Raycheva

Реална стойност и добавена стойност?

Recommended Posts

Ще се радвам да се включите с мненията по темата и да обсъдим този баланс между реалната, човешка стойност и добавената. Тук съм писала какво конкретно имам предвид - смятам, че темата е значима за всеки от нас и си струва размисъла. 

И друго - съзнателни ли сте в отношението към самите си себе си, към думите, които си казвате, етикетите, които сами си лепите?

Нека който желае, сподели, сигурна съм, че ще е изключително ценно за всички четящи! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инес, а дали не е по-далновидно, преди да се развие темата, в началото да опишем как се формира стойността, която е крайният резултат от процеса на вземане на решение и последващата ни самооценка, или ще е прекалено "зациклящо в детайлите"?

В линкнатата ти статия си дала прекрасни дефиниции за стойността, но от морално-ценностната система на хуманизма, където важен е Индивидът.

Обаче често, и най-вече, в съвременния ни свят, оценките, които имат решаващо значение за вътрешният ни баланс идват от обществото под някаква "вътрешната" форма ( Свръх Аз, Супер Его). Пък колкото и да ни се иска целият обществен свят да е хуманистично насочен, той реално е резултатна(средна стойност) от множество течения, не само хуманизмът. Дори според мен културната хегемония се диктува от Утилитаризма, от който произтича и "диктатът на стадото" чрез основната оценка, която се дава на човека на обществено ниво - полезен ли е за обществото или не. И най-вече НЕ Човекът като човек, ами Човекът като индивид, без значение каква е индивидуалността му. Това последното е "най-смазващото" при всички хора с изразена индивидуалност, при формирането на самооценката им. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смазващо е, когато самооценката разчита на "диктата на стадото" на културната хегемония. Разчита ли на хегемонията на духа извътре, всичко се променя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм!

Но, според мен, "хегемонията на духа извътре" е крайна фаза на дискусията като форма на насока, извод и заключение-предложение за избор. Осъзнат избор за постигане на практически резултат.

А за да се "подредят" мислите и чувствата в хармоничната цялост на "хегемонията на духа извътре" има два пътя.

"Чувственият път" изисква самообладание и силна воля при "подреждането" (систематизирането и класифицирането) на чувствата. Често се налага да се потиска мисълта, усилено да се налага самодисциплина, а това, погледнато от "перспективата" на вървящ предимно по "Мисловния път" изглежда като неоправдано "самобичуване". Не за друго, а защото "приетото програмиране, диктатът на стадото" под формата на "добавена стойност" при самооценката си ги има в процеса на "самоочистване от паразити". А те тези мисъл-форми, предизвикват и смесените чувства, които се налага да "организираме" за достигане до хармонична цялост. Съответно този път е по-подходящ за хора с определени темперамент и характер.

"Мисловния път" пък изисква разумно "подреждане" на мислите при непрестанен "натиск" от смесените чувства, а за целта е нужно човекът да има в ума си представа кое от къде идва и то предимно в обществения живот извън обществено-религиозният, защото религиозният живот често е продукт на идеологии, а идеологията "е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват." И в същността си съдържа идеята, че нещо трябва да се промени, но по точно описаният от самата идеология начин, а това си е проекция на баш "диктатът на стадото", "тълпата вътре".

За това дадох предложението

Току-що, kipenzov каза:

в началото да опишем как се формира стойността, която е крайният резултат от процеса на вземане на решение и последващата ни самооценка

За да може евентуално дискусията да е ползатворна и за вървящи по "мисловния път", на които им е по-трудно да подреждат чувствата единствено, защото някой така казал. Съответно "оценките" под формата на "добавена стойност" придобиват негативни окраски, защото се базират на отрицание, а не на обединяване на смисли.

Малко дълго се аргументирах, извинявам се!

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за включванията! 

@kipenzov, опасявам се че не съм компетентна да продължа в посоката, която си поел и, признавам си, не очаквах такова развитие на темата и в най-смелите си представи! Даваш ми храна за размисъл, благодаря!

Но, ще бъда откровена, като напиша, че се питам защо изместваш фокуса от личното/индивидуалното? Тази скромна статия касае именно него - и е радостно за мен, че вече успя да срещне няколко човека с други персонажи на тяхната "вътрешната сцена". В този смисъл е дори интимна. Всъщност е много, много простичко напомняне за себелюбов и откритост, за една искрена, смирена слабост. Нека не го изтласкваме с толкова сложни интелектуализации и философизиране, макар че, държа да добавя, ми е приятно да чета нещата, които пишеш тук и съм впечатлена от твоя многопластов ум, наистина! 

преди 1 час, kipenzov каза:

Съответно "оценките" под формата на "добавена стойност" придобиват негативни окраски

Поне не и в статията. Затова и съм написала, че "оценяването" не е нито лошо, нито добро. 

П.п.: Ако не добавим уточненията/изясняванията, които предлагаш, как става ясно губенето на далновидността? 

_____________________

Подновявам питането си "съзнателни ли сте в отношението към самите себе си?", какви думи и определения ползвате, когато се обръщате към самите вас?

Нека, който желае, остане в този първоначален и основен фокус на темата. 

 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инес, извинявам се!  Още в началото се чудех дали няма да е "зациклящо в детайлите", но след поста на Орлин Баев баш се отнесох "в детайлите"...:)

А всъщност целта ми изобщо не беше да се измества фокуса от личното/индивидуалното, а същото, като  преживяване да бъде обогатено с връзките чрез които "шаблоните" в обществото се проектират като "добавена стойност" в процеса на самооценка, по-често с отрицателен знак и така губим ясна представа за "реалната ни стойност" като човешки същества.  И така по-лесно да се ориентираме какво несъзнателно отношение имаме към нас самите. В това "виждах" далновидното.

Извинявам се отново за проявеното нетърпение! Уча се, както всички разумни хора. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен също е полезно проследяването връзките между личностово и социално. Фокусът на темата на Инес обаче, е върху собствената автентична, естествена стойност. Говорейки за измиването на диаманта ѝ от налепите на добавените компенсации, поддържащи всъщност липса на реална дълбинна самостойност, мисълта се притегля от пътя към тази естественост. 

По-горе много полезно се споменаха два пътя. Емоционалният и менталният. Индусите ги наричат бхакти и джнана пътеки, бхакти марга и джнана марга. А прогресивните съвременни водачи в тези пътеки забелязват същото, което и ние помагачите на души регистрираме. Пътят към въпросната автентичност на по-високо ниво, е молитвно-медитативен, но е нужно да стъпи на здрава основа. Тази основа се предоставя от психотерапията, водеща човешкия процес в посока себепознание, себеобикване и саморегулация. Когато "психичните възли" на маладаптивните вярвания, травми и душевни болезнени механизми бъдат хармонизирани, пътят към автентичната, смислено-естествена стойност става реален. Без споменатата стабилна база, емоционалният и ментален пътища се првръщат във фанатизъм и фантазъм, в изтласкващата пси сизифова обреченост на едно постоянно буксуване, водещо до още буксуване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 21 часа, Орлин Баев каза:

Без споменатата стабилна база, емоционалният и ментален пътища се првръщат във фанатизъм и фантазъм, в изтласкващата пси сизифова обреченост на едно постоянно буксуване, водещо до още буксуване.

Орлине, (чак сега като ти написах името се замислих, че идва от орел :hmmmmm:) нека да добавим, че е добре да има "стабилна база", ала фанатизмът идва и от несъзнаваният стремеж за постоянно "пребиваване" в този образ. 

На времето всеки "Москвич" буксуваше, ма като "зацепи" и качваше бая баири, "сизифово изнасяйки" полезен товар, до къщата в балкана на собственика му, за да може последния да си пали огънче през зимните месеци на осмисляне и вчувстване в изминалата година.

Все пак "всяка душа" си има собствен "предначертан план" иначе щяхме да сме еднакви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А по отношение на първоначалният и основен фокус на темата, и с дълбоко уважение и извинение към Инес щото не се усетих за идеята й, ами преекспонирах собственото ми мнение, бих споделил:

Мога да задам начало на споделяне на несъзнателно отношение към мен самия и думите, който използвам като обръщение, ала имам нужда от посочване на някаква примерна ситуация!

П.п. вероятно и други желаят да го направят, но ако нямат куражът, то аз мога да разкрия напълно интимните дебри на огромната като обем патология, която "съм открил" в себе си. Все пак бил съм достатъчно агресивно "преминаващ чуждите граници" и би следвало да дам личен пример, че "преминаването" на моите не е болка за умиране"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 8.04.2020 г. at 22:24, Ines Raycheva каза:

Ще се радвам да се включите с мненията по темата и да обсъдим този баланс между реалната, човешка стойност и добавената. Тук съм писала какво конкретно имам предвид - смятам, че темата е значима за всеки от нас и си струва размисъла. 

И друго - съзнателни ли сте в отношението към самите си себе си, към думите, които си казвате, етикетите, които сами си лепите?

Нека който желае, сподели, сигурна съм, че ще е изключително ценно за всички четящи! 

Както и ти си написала, всеки притежава стойност като човек, която не зависи от това кой е, какво може, какво прави, правилно ли го прави и т.н. Това мога да оприлича на стойността на зърното. Що се отнася до добавената стойност, не ми стана съвсем ясно дали имаш предвид илюзорна такава - породена от погрешна (само)оценка, някакви пристрастия, незнание и всичко друго в този дух. Или пък става въпрос за действително изявени качества и способности, за реализиран потенциал - т.е. вече израстналото растение. А може би и двете? 

За илюзиите мисля, че е ясно - те следва да бъдат разпознати, разбрани и по този начин да изчезнат. Ясно е, че това, което е свързано с реалната стойност е неспособно на това - нужни са наистина развити, а не само потенциално заложени качества.

Балансът виждам единствено в приемането и на реалната, и на добавената стойност. Но с втората трябва да се работи. Всъщност за мен може да се каже, че в това се състои животът.

Дали съм съзнателен в отношението към себе си - опитвам се, постоянно. Разбира се, по-лесно е да откриеш проблемите в другите, отколкото в себе си. Още повече пък да ги разрешиш. Етикетирането, категоризирането - не знам дали изобщо може без тях. Лошото е когато при това има пристрастност - да, хващал съм се да го правя. 

Не засегнах въпроса за щастието, за удовлетвореността от себе си, а може би когато говорим за самооценка трябва да засегнем и чувството за идентичност. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11.04.2020 г. at 11:16, kipenzov каза:

Мога да задам начало на споделяне на несъзнателно отношение към мен самия и думите, който използвам като обръщение, ала имам нужда от посочване на някаква примерна ситуация!

Моля заповядай, ще е ценно, сигурна съм! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ееее, така вече след "многопластовия ум" и "впечатлена...наистина" направо си ме предразполагаш да дам пример за несъзнателно отношение през призмата на Нарцисизма ми и даже еветуално и "по-надълбоко", на едва ли, щото пак ще направя грешката да преекспонирам желанието ми за изява, базирано на нуждата от споделяне, породена от самотата при "дълбокото дълбаене", където рядко можеш да срещнеш други.

Та на по-повърхностното ниво на проява на Нарцисизъм несъзнателното ми отношение мога да го дефинирам с думите - "Е, бре Кире, къф си пич, невероятен просто".

Примерна ситуация - написал съм нещо, което що-годе добре изразява връзките между идеи в текстове, които съм чел и съм си обяснил по мой си начин. Несъзнателно ми се получава едно вътрешно  усещане за удовлетворение. И в този момент изникват и горните думи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така или иначе, съм започнал, а и търпението не е добродетел, който съм интегрирал напълно, ще дам и друг пример за несъзнателна реакция, произтичащ от началото на темата.

При устрема да споделя познанието, до което съм се "докосвал", ма изобщо не обърнах внимание, че идеята на темата е малко по-различна от това, което аз си помислих. Съответно бях безсъзнателен за този аспект. Така се отвори възможност да "излезне" някакво несъзнавано съдържание като мотив за проявено поведение. Ако "задълбая" ще се отнеса в "дълбините" и за това ще отбележа само по-повърхностното - Перфекционизмът и съпътстващият го Свръхконтрол. Те пък отразяват и допълнителния аспект на "изместването на темата" от личното, интимното, като вероятно опит да "избягам" от потиснати съдържания, които не искам съзнателно да преживявам. Ако не го бе удебелила Инес, нямаше да го забележа, което е добре да се прави щото води до осъзнаването, че сме си нужни като хора, за да си служим един на друг като "огледала" и така да си помагаме при себеизследването, ако има такъв стремеж, де, а и склонност да се приема и чуждата позиция.

Така, де, ситуацията в моето съзнание беше следната: Инес отваря тема. Аз давам практичен съвет "да добавим повече инфо" относно формирането на "добавената стойност",  от което "прозира" стремежът към перфектност за оформяне на темата чрез довеждането й до всеобхватност. За това пък е нужно голяма степен на целенасоченост и целеустременост, а пък те се постигат със силна концентрация, което пък е проява на стремежът за свръхконтролиране.

Е, така или иначе, докато си пишех втория пост, след Орлиновия, не бях съзнателен за пълноаспектността на действията ми, и така несъзнателно "преминах границата" на първоначалния фокус на темата. 

А след осъзнаването на резултатът от действията ми веднага "опрях" и до източникът ми за оценяване, който идва като инструмент от обществото и от който идва и "добавената стойност".

Това е възприетата ми форма на морално-ценностната система.

Съобразно моят вариант или така да се каже -начинът по който съм я интерпретирал и приел на "вътрешно ниво", имам един морален принцип, който напоследък се стремя да изменям. Той е "Не прави на друг това, което няма да ти е приятно да ти направят на теб".

Е от този принцип се породи и оценката ми като думи. "А бре Киро (даже по-скоро "Кириле" щото тази назидателна форма често беше използвана я от даскали, я от близки хора, когато ме критикуваха), как можа да постъпиш така глупаво?". И даже, ако "изпусна" съзнателния контрол, често това е последвано от продуктиваното от перфекционизма - "Не те е срам! Как можа!"

Малко дълъг пример се получи, сори....!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.04.2020 г. at 19:43, Ines Raycheva каза:

Всъщност е много, много простичко напомняне за себелюбов и откритост, за една искрена, смирена слабост.

Думата "слабост" ми направи впечатление още преди дни. Да, реалната стойност предполага да се приемаме и обичаме такива, каквито сме - дори и да виждаме определени свои слабости. Същото може да се отнесе и в отношенията ни с другите. При мъжете това е по-трудно, защото стремежът да сме силни, да сме победители ни е вроден. Мъжът в общия случай не иска да бъде обичан защото е слаб. При жените желанието да бъдат оценявани, вкл. да им се правят комплименти обикновено също е много силен, но базата в този случай е друга - качествата, които правят жената "ценна" за пред себе си и за пред мъжа са други. Споменатата слабост, може да мине като нещо положително що се отнася до жената, но за мъжете проявата на слабост и признаването й е проблем. 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@kipenzov, благодаря за примерите. :) Добре си хванал самобичуването! 

 

@Станимир, да, спрямо днешните западни норми на възпитание е трудно, често недопустимо за един мъж (вече и жените все по-рядко си позволяват) да бъде слаб.

Това е свързано и с един от базисните ни активни модели на поведение (писах тук и за тях) - този на подчинението. Когато човек умее да се подчинява (базирано на опита от детството), той умее и да бъде И слаб - защото това не е равностойно на провал, на унижение, отхвърляне и смачкване. Ако не умее - слабостта се преживява като голям ужас, като малка смърт. 

Слабостта не е проблем нито за жените, нито за мъжете, всъщност - въпросът е кой стои срещу теб и можеш ли наистина да се довериш (тук има и обективен и субективен фактор).

Като жена мога да кажа, че съм истински възхитена и респектирана от мъже, които признават слабостта си и умеят да остават в нея. Когато се опитват да я прикриват, да бягат от нея - което има различни проявления - тогава ми е много трудно да ги усетя близки. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Май "се отвори" следващия слой на моето неразбиране за идеята не тамата! 

Мислех, че идеята е всеки да даде примери за несъзнателно отношение и така да се оформи база данни, на основата на която темата да прерастне в един вид ръководство за ориентиране във вътрешния ни диалог като хора?!

Аз все пак ще продължа да давам лични примери, независимо, че това "разкриване" ме прави да изглеждам слаб в моите си очи, ама кво ми дреме, вече показах, че не ми е проблем да се самобичувам, стига да носи ползи на всички, хихи. Пък и така може да се "проследи" чрез мен като "опитно зайче" как се формира самооценката във варианта на мъжкото его.

Това със "самобичуването" ми е само един пример, който е най-силно изразен в моя мисловно-чувствен модел. Ако "бръкна по-надълбоко" колко "неща" мога да изкарам:lol:, но те ще "дойдат" от "резервоара на обществения модел"(свръх аз-а):3d_067: и взаимодействието му с индивидуалната ми същност. :3d_163:

Ейй, това "разтваряне на сърцето", тази "интимна слабост", "смирено приемане", от  края на "младежа" са ми "трудни" за проявяване.

Не за друго, а защото се налага да работя с много хора, а когато "слабостта"( колкото и вътрешно присъща да ни е - "светлото дете отворено към света") е проявена като характеристика в обществения ми образ(персоната) това е неконструктивно за общото. Това се дължи на простият факт, че когато се върши работа е нужно да има организация, а тази обществена нужда определя и ролите, които участващите се налага да заемат, за да може да се върши качествена работа и да се произвеждат обществени блага (а не иди ми, дойди ми, този бил "наранен" - не му се работело, натоварвал се, друг пък с други претенции, а в крайна сметка "зацикляне" на работния процес. А пък това често ме вкарва "в циклажа" да се опитвам да "избягам" от "лошия, настоятелния, пъдара", за да мога да съм "светлия, грижовния", неразбирайки че "лошия" има и силна градивна функция, за тези които прекалено се самосъжаляват, "спестовни" са при допринасянето ;)).

Или както го е описала Инес - стискам се в "менгемето" на социалната тревожност.

И често забравям, че "отхлабването" става, когато осъзная градивното "лошо" и че често "Всяко зло е за добро", стига първичното намерение да е "общото добруване", което много хора не виждат, вперили поглед в носа си или "сочещи другия, без да осъзнават защо другите пръсти сочат към тях";).

Съответно, за да има качествена организация и съпътстващите я общи придобивки(обществ.блага) в обществото ни са били възприети модели, които са прерастнали в морално-ценностна система. Това е "стабилната обществена(колективна) база, от която идва "добавената стойност" в процеса на самооценката ни. "Търкането" между "детето", което иска да играе и "възрастния", който се налага да "ограничава детето" са вътрешното отражение на точно този процес. Същото в по-едър мащаб е и с моделите на поведения, базирани на половите характеристики.

Още от малки "сме възпитавани" кое е "момчешко", кое "момичешко", а така индивидуалната енергия бива "впрягана" в рамките на обществения модел, който все пак е продукт на развитието ни като общество до момента. Ся хубаво ли е, че сме тръгнали към "унисекса", лошо ли е, не е оценка, която е правилно аз да давам - това го оценява единствено Времето.

Обаче с горното ми "словоизлияние" :lol: дадох пример и за други несъзнателни отношения, който влияят на самооценката ми - Идентифицирането ми с обществения образ(персоната).

А пък думите, който съпътстват това ми несъзнателно отношение са - "Така ТРЯБВА" и "Не ми се предвземай, Кириле!" :lol:

Честото ми, несъзнавано, негативно действие е "прекрачване на границите", което пък води до изолирането ми от колектива.

Ся ми е интересно каква е "женската" реакция по отношение на общата работа, щото като си говоря с жена ми е една реакция и оценка, спрямо нейния мисловно-чувствен модел, а това не е представително като статист.извадка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×