Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, 

 

Тук се обръщам най-вече към психолозите в групата, защото водя един дебат със себе си, който породи конфликт у мен след спор с един приятел, който по принцип много ми помага с разширяването на съзнанието. Но тук нещо се разминахме и аз се почувствах много натоварена, сякаш някой ми взе жизнената сила.

Става въпрос за следното: когато има човек, който ни притеснява или дразни ние имаме няколко начина на реакция - да му се разкрещим, да му направим кротка забележка, че това поведение не ни е приятно, но най-правилният, според моя приятел, и единствен правилен за него, е да се научим да запазваме спокойствие и доброто си настроение и да потъваме в себе си и не се афектираме по никакъв начин от този човек. Тогава сме истинските победители и тогава вървим към просветлението. 

Аз му разказах една история от миналия ден, в която реагирах по нов начин на стара травма и бях много горда от себе си, но когато с радост му споделих, той  я омаловажи. Понеже напоследък наблягам на себеобичането и виждам плодовете, ко ито носи, бях в състояние да направя кротка забележка на баща ми, да му кажа по време на скандал с майка ми, че постъпва по неблагоприятен начин за околните и че това негово поведение често го наблюдавам и му го разясних. И понеже говорих спокойно , а не се развиках и аз, той се заслуша. И изведнъж напреженеито падна и те успяха да се изяснят. Аз лично бях много горда от това, защото баща ми е голям мой узурпатор от малка и аз или се свивах в себе си изпълнена с презрение и омраза и или бягах. Но сега разбирам, че това му поведение е породено от комплекса му за малоценност и затова реакциите му са такива. И така, когато споделих на моя познат за този хубав изход на ситуацията, той всъщност ми каза, че  е било погрешен ход едва ли не, и аз останах ка то гръмната. 

Значи според него, каквото и да прави другият човек, каквото и да ни говори или да ни обижда, ако ние запазим доброто си настроение, ние ще бъдем недосагаеми. И нещата ще се разминат. Според него аз говорейки с другия човек, му заявявам какво аз искам, т.е той да се съобразява с мен, вместо да си свърша аз вътрешната работа и да не се афектирам от неговите думи и действия.  Така че няма смисъл да се говори с него, изцяло зависи от нас да променив вътрешната си настройка?

Но.. питам аз.. не е ли това изключително пасивен метод? Аз лично чувствам някакъв дълг да изправя ситуацията ако чувствам, че мога или поне мога да опитам. На семинари по психология съм правила техника по заявяване, с издаване на агресивни звуци като войници, и това помогна, най-напред да се заявая пред себе си , а след това го приложих и на баща ми и за първи път излязох от ролята на жертва. 

Всеки в спора с моя приятел, който според мен има неразрешени проблеми с майка си, всеки гледаше от неговата си гледна точка. Той споделяше колко го е дразнила майка му, как му пресолявала манджите и ли как ги прегаряла, въпреки, че той й казвал много пъти. А тя е жена над 80г все пак. И той се научил да не се ядосва на това и на други нейни навици. Питам аз, това може ли да има нещо общо, с човек като баща ми, който те е държал в страх, който те е удрял със сила и злоба? Онзи ден гледах едно предаване, в което едно момиче отиде да пее в един формат и се разплака на сцената пред журито, защото много я тормозели в училище. Тормозът в училище понякога може да бъде много разрушителен, да не говорим и с телесни травми. Еминем 2 пъти е бил в кома от това. Та момичето им оябсни защо е там, за да им покаже на тези нехранимайковци, че тя може и е талантлива,  и разби цялата публика. Изкара толкова болка и мъка, че цялото жури и публика плачеше. Накрая се личеше облекчението й, тя се заяви, макар и косвено пред тези, който са я малтретирали. това има такъв изцелителен ефект. Сега да се върнем на моя приятел и твърдението му, с което аз съм съгласна до една степен. Но в подобни ситуации, само да не обръщаш внимание и да не си разваляш настроението достатъчно ли е? Достатъчно ли е ако онзи е решил да те нападне или постоянно ти трови живота дори и ти да не показваш признаци? Но според мен когато си заплашен и физически няма как да не покажеш признаци на страх или агресия, защото това е инстинкт.  Така че лично за мен в някои ситуации заявяването е необходимо, за да поставиш другия на мястото му и да му покажеш , че вече не си жертва. Простото нереагиране на неговите нападки може и да доведе до спирането им, ако той види, че ти не реагираш и се отегчи, но това може да отнеме дълго време, а и няма гаранция , че ще проработи. А ако пък си израснал травмата и можеш да поговориш с човека спокойно, това е още по-добре,, да разбереш на какво се дължи всичко това. Но според мен и моите разбирания, ако аз мога да променя или подобря даден ситуация аз със сигурност ще го на правя, вместо да се грижа единствено за моето добро настроение. Знам , че всеки е отговорен за действията си, но ако можеш да посочиш грешката на другия и той да разбере и да я поправи, то тогава това е двойна печалба. 

И понеже вече доста пъти съм споменавала за една моя тежка травма, нанесена ми от религиозна секта, снощи имах много интересен сън по темата със заявяването. Не знам дали имате сънища, в които разсъждавате като будни, не просто картинки на някакви действия, ами разсъждения. Понеже аз доста години живях със страха, че съм обладана от демон, защото не приех Исус христос тогава, т.е проявих неподчинение, абсурдът , на който се базират всички религии, та ми отне доства време докато разбера, че това са мои мисловни модели и програми, които са ме карали да се чувствам така. И сега когато съм подтисната или уплашена се обръщам към себеобичането. Снощи сънувах, това ми се случва за 3 път как ме напада някаква същество, то няма форма и визия. Но започва да ме стиска по тялото  и да ме тормози. Осъзнах, че мозъкът ми ипращаше импулси към краката и ръцете и цялото ми тяло конвулсираше. И когато осъзнах и се присмях на страха си импуслите започванаха да затихват и когато казах на мозъка ми , че това е моя фантазия, той спря да изпраща тези импулси. А в моментите, в които все пак се питах дали това може да е  някакво адско същество , те се усилваха. Накрая ми писна и казах, независимо какво си, не ме вълнуваш, напусни, аз съм по-силна от теб и някак си го изтласках навън през краката си. Това си беше заявяване.

Вие как мислите?

Редактирано от holyvalentine
допълнение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 14.04.2020 г. at 10:06, holyvalentine каза:

Значи според него, каквото и да прави другият човек, каквото и да ни говори или да ни обижда, ако ние запазим доброто си настроение, ние ще бъдем недосагаеми. И нещата ще се разминат.

Ситуация: Срещу теб идва озверял човек, който иска да те наръга с нож - нека видим до къде ще доведат спокойните обяснения - до това да бъдеш убит. 

 

Такава реакция показва невъзможност да бъдем адекватни - тоест всичко зависи от ситуацията. В някои едно е адекватно, в други друго - универсална рецепта няма, едно поведение не може да ни свърши работа с всички и навсякъде! Някъде е нужно да съблазним с чар, другаде да викнем и да се скараме или пък да бъдем делови и обрани.

 

В 14.04.2020 г. at 10:06, holyvalentine каза:

Но според мен когато си заплашен и физически няма как да не покажеш признаци на страх или агресия, защото това е инстинкт.  Така че лично за мен в някои ситуации заявяването е необходимо, за да поставиш другия на мястото му и да му покажеш , че вече не си жертва.

Именно. 

____________________________

- Как да заявим себе си? - 

Вече в една тема писах за активните модели на поведение  - те са три:

1. Подчинение - да мога да си поискам помощ, да призная слабостта си и нуждата си от подкрепа;

2. Съблазняване - да мога да привлека внимание, да ме забележат;

3. Агресия - да си пазя територията, да поставям здрави граници;

- Като агресията бива здрава (здравословна), садистична и мазохистична (обърната навътре - автоагресия). 

За да мога да заявявам себе си, нужно е да бъда асертивен, поставящ здрави граници, идващи от любов, себеуважение и мъдрост - както учим в нашата школа по Естествена Психотерапия.

Проявленията на асертивността вече могат да бъдат различни - горе писах за това. Задължително е обаче да мога да ползвам гнева си (ако има такъв) като гориво, да мога да го отделя от себе си, осъзнавайки, че имам гняв в себе си, а не че той е цялата ми същност и е погълнал всичко друго! Което също е нормално, но е добре тогава да постигна известно ниво на спокойствие и вътрешно равновесие и тогава да се заявя - когато това е Възможно. За това също си има начини и техники, на които научаваме хората в хода на терапия.

Ако сме в екстремна ситуация може и да не е възможно да постигна самообладание - тогава животното надделява (ако е на живот и смърт) - и Слава Богу!

Защото животното, когато е нападнато, или отстъпва, защото умее да се подчинява здраво и за него това не е повод да се преживява като унизено, а начин да се спаси и е естествена реакция - или отвръща - средно положение няма (когато е в природата, а не заробено в клетка!) 

 

При хората има - гълташ моментната агресия и я проявяваш към някой друг - по-слаб от теб (Садизъм) или я гълташ без изобщо да я проявяваш директно (Мазохизъм), а заобиколно през страдалчество, самосъжаление и мрънкане. И двата варианта са като своеобразна клетка! От която, обаче, имаме шанса да излезем. 

Себезаявяването се учи и е естествен резултат от умението да сме здраво агресивни (асертивни) и обичащи се (което върви ръка за ръка с това да сме обичани). Това са необходими условия - или ги имаме от детството или си ги създаваме сами в последствие...

Или не ги - това е третият вариант, в който нямаме и самоуважение, чувство за значимост, принадлежност (не съм свободен, съответно не мога да живея автентично себе си - няма и как да се почувствам напълно приет от другите, след като не съм приел сам себе си), съответно не умеем и да се заявяваме адекватно и здраво. Оставаме с потъпкани граници - един път от нас самите и втори - от другите. 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ооо Инес, много ти благодаря за изчерпателния отговор. Много информативен наистина. Ориентира ме. Би ли коментирала и по новата ми тема, моля? 

Благодаря предварително :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×