Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! Извинявам се,че навлизам така в темата,но не знам къде да пиша.  Искам да помоля за съвет. Страдам от паническо разстройство и агорафобия от 5 години като през това време съм била и добре. Пила съм най различни АД които действат извратно време и край... В момента съм бременна в 6 месец и от както разбрах нищо не пия. Бях добре до преди 1-2 седмици. Всичко ме връхлетя със сила която до сега не е била. Започнах да ходя отново на психолог,който също ми изписа хомеоматия. Най-страшното е сутрин когато мъжа ми трябва да тръгва за работа а аз естествено да остана сама. Рева,тръшкам,блъскам,самосъжалявам се,вътрешно му се ядосвам,че ме оставя...абе просто е КОШМАР. Хем знам,че всичко е в главата,но не мога да си контролирам мислите. Моля ви помогнете ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Рева,тръшкам,блъскам,самосъжалявам се,вътрешно му се ядосвам,че ме оставя...,, Това което описваш е поведение и чувства.Зад тях седят мисли-какво си мислиш сутрин, та имаш такива чувства и такова поведение?  

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

най-добре би било ако можеш да си осигуриш психотерапевтична подкрепа.

Слагам тук няколко статии, които да прочетеш за паническите атаки и тревожността изобщо. Изключително важно е нагласата при справянето с тези проблеми да не е механична (отвън-навътре) - така в състоянието ти ще има само временни промени - а за да не е механична нагласата, нужно е да работиш с психотерапевт, който може заедно с теб да те насочи към градяща смисъл работа по себеоткриването, себеприемането и себелюбовта ти. 


Все пак тук ще напиша някои техники-патерички, които да ползваш - могат да облекчат положението, но в никакъв случай да "изкоренят" причините за възникването на проблемите!

  1.  Смяна на доминантата - Нервните процеси са два вида - възбудни и задръжни. Когато сме в силна емоция - независимо дали отрицателна или положителна, това е възбуден процес - затова мисленето за хубави и приятни неща не може да успокои негативните емоции, такава ни е неврофизиологията. Затова вниманието на мозъка от възбудния процес (тоест намаляването на възбудата) се измества с мисли и действия, които не са зареди с емоция - като смятане, броене, спомняне кои са последните 5 чифта обувки, които сме си купили и т.н. - така мозъчната активност се премества в лявото полукълбо (то става доминантно), от което зависи логиката, рационалността. 
     
  2.  Биоенергийно дишане - Вдишваш дълбоко през носа и издишваш през устата с въздишка! Това създава усещането за разтоварване и  активира парасимпатиковата система, която е отговорна за умението ни да се отпускаме и да си почиваме. Дишай така известно време, бавно и спокойно.
     
  3. Автогенен тренинг - Лягаш на удобно място и започваш да си представяш отделни мускулни групи като си казваш наум "Левият ми прасец се затопля, левият ми прасец натежава" - така продължаваш от пръстите на краката до върха на главата, като стигнеш до нея ползвай "Усещам приятен хлад в челото си". 
     
  4.  Разходки сред природата - докосвай дърветата, пръстта, тревата, ходи боса, времето вече го позволява. Това е изключително успокояващо и задоволява сетивата ни.

И при теб пътят не е да се контролираш, а да се отпуснеш, ти вече си изключително напрегната, няма повече накъде... Това идват да ти кажат и симптомите ти - учат те на доверие в себе си, в живота, в Бог/Вселената/Дао, която думичка ти харесва.

Успех!
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.04.2020 г. at 11:14, iren1201 каза:

Започнах да ходя отново на психолог,който също ми изписа хомеоматия. Най-страшното е сутрин когато мъжа ми трябва да тръгва за работа а аз естествено да остана сама. Рева,тръшкам,блъскам,самосъжалявам се,вътрешно му се ядосвам,че ме оставя...абе просто е КОШМАР. Хем знам,че всичко е в главата,но не мога да си контролирам мислите. Моля ви помогнете ми.

Да контролираш мислите е чудесно, но няма как да стане, ако не разпознаваш емоциите, които те подхранват. Д-р Първанов ти е задал чудесен въпрос, помисли над него.

Когато разбереш какви чувства излизат по този начин, ще разбереш и какво ги поражда. Не сега в кризите, а когато по една или друга причина си ги потиснала, вероятно преди около 5 години, когато разстройството се е отключило.

Едва след това ще можеш да видиш, че в момента ги проектираш върху човек и ситуация, които напомнят на мозъка за нещо старо не преживяно от теб със съвсем друг сюжет. Мозъкът ни има тази функция да прави алтернативи. 

След това ще можеш да разрешиш сегашния, актуален проблем.

И ...ще се успокоиш, тогава ще можеш да контролираш мислите. Сега няма да стане.

Ходиш на психолог, той трябва да те преведе през този процес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Към д-р Тодор Първанов. Мисля си как ще остана сама вкъщи и ще ми стане лошо и ще ме е страх. Страх ме е от страха май. А какво ли не пробвам да се успокоя...дишане,броене,физическа работа дори,рисуване,но в такъв момент нищо не може да ме разсее от паник атаката и от страха,някак си не мога да се откъсна. Преди можех,сега не ми се получава. Имам чувството,че дори психолога ми не рязбира колко зле се чувствам и колко ме е страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам си мислиш нещо такова ,,Сега ще остана в къщи, ще ми стане лошо, ще умра ,, или нещо подобно.

Ако мислите са такива, най - простата техника е да вземеш листове хартия и да започнеш писмено / повтарям ПИСМЕНО/ да ги променяш. Например ,, Аз съм здрава, съвършено здрава, хиляди пъти съм оставала сама в къщи и не съм умряла, знам че и сега всичко ще е наред....,, и така пишеш лист след лист, до момента в който се успокоиш.Повтарям, не бива да спираш преди тялото ти да стане спокойно.Може да пишеш, час или повече, ръката може да те заболи, но докато тялото ти стане спокойно не спираш.След време, ако старите мисли се повят-а те ще се появат , сядаш и започваш да пишеш, да пълно успокоение. Ако трябва, ще го правиш десетки пъти на ден, но постепенно, за няколко дни ще се успокоиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно това си мисля...също и,че ще полудея и винаги ще остана в това страшно състояние. Обзема ме паниката,пуска ме за малко и пак и пак и не мога да се успокоя. Започвам да пиша! А мислите ли,че хомеопатията ще стабилизира нещата като се понатрупат в организма? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма техника, която веднага ще даде резултат, който ще е достатъчно задоволителен и траен.

Въпросът е да опитваш! Проблемите не се появяват за ден, те зреят дълго, преди да ги забележим - лекуването и самолекуването, на което всеки е способен, преодоляването, те също отнемат време. Единственият начин да не успееш е като се откажеш да опитваш - отново и отново. В началото са опити, в последствие ще се разлистват до сериозни осъществени промени, но за това е нужно постоянство! 

Продължавай да дишаш дълбоко всеки ден, пускай си музика, която те успокоява, легни, пусни си водена медитация, която ти приляга - има хиляди варианти вече. Пиши мислите си, както те посъветва и д-р Първанов. 

Справянето с проблема отнема време, усилия и се осъществява само, ако си мотивирана за това, ако не се предаваш и отказваш примиренчески. А последното също е вариант, разбира се. 

 

Пратих ти статии, които ако прочетеш, ще ти дадат много отговори за това, което става в теб - тези отговори са в теб, просто е необходимо да ги откриеш. Докато продължаваш да търсиш отвън какво да реши проблема ти, той ще остане.

Няма механично, безусилно и автоматично решение, няма магическо хапче. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×