Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

И така справедлив ли е животът. Често този въпрос ме вълнува не от моята гледна точка, а от голбална. 

Ако си роден прав, здрав общо взето можеш да направиш нещо с живота си. Но ако си роден с тежко генетично заболяване, безпомощен, то тогава малко или много си зависим от другите. Често се чудя какво мислят тези хора за живота. Не че няма пирмери от тях са чудесно приспособяване към него. Но защо не започваме всички от един и същи старт? И често се чудя кое е по-тежко, да си роден обезобазен и недъгав или по-късно в живота си да станеш такъв. В единия случай няма да знаеш какво е от другата страна, а във втория случай ще знаеш и ще бъде още по-тежко. Може би тези чуденки, които са всъщност безсмислени, са базирани на дълбок мой страх дали ще се справя с подобно нещо. А от къде идва страхът, не знам. 

В този ред на мисли прераждането като феномен би звучало съвсем на място тук. Тогава просто бихме казали,  това проявление на живота за тези хора се е случило по този нчин този път, нищо имат и други шансове, нека направят най-доброто от това, кое то им е дадено този път. Тук също така може удобно да навлезе и кармата като феномен. Аз лично не виждам кармата като наказание, а като урок. Примерно ти се се надсмивал или третирал лошо недъгави хора, или нарочно си наранявал някой да бъде недъгав. В следващия ти живот ти се дава възможността да изживееш това от първо лице. Но  това са само теории , а ние нямаме доказателства за тези теории. 

И тук идва интересното със самоубийците. Ако наистина има прераждане, то тогава не се ли, един вид, стимулира самоубийството като shortcut към следващия  живот. Този нещо не те кафи и хак! Би ставало много лесно. Кое ще спре хората? Да, ние имаме механизма инстикнт за замосъхранение, но ако нещата станат нетърпими?? И може би това е хубаваото, че не знаем с точност има ли прераждане или не, защото може би имаш следващ шанс, а може би не, а а ко го имаш той може да е след хиляди години. 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:

И така справедлив ли е животът. Често този въпрос ме вълнува не от моята гледна точка, а от голбална. 

Ако си роден прав, здрав общо взето можеш да направиш нещо с живота си. Но ако си роден с тежко генетично заболяване, безпомощен, то тогава малко или много си зависим от другите. Често се чудя какво мислят тези хора за живота. Не че няма пирмери от тях са чудесно приспособяване към него. Но защо не започваме всички от един и същи старт? И често се чудя кое е по-тежко, да си роден обезобазен и недъгав или по-късно в живота си да станеш такъв. В единия случай няма да знаеш какво е от другата страна, а във втория случай ще знаеш и ще бъде още по-тежко. Може би тези чуденки, които са всъщност безсмислени, са базирани на дълбок мой страх дали ще се справя с подобно нещо. А от къде идва страхът, не знам. 

В този ред на мисли прераждането като феномен би звучало съвсем на място тук. Тогава просто бихме казали,  това проявление на живота за тези хора се е случило по този нчин този път, нищо имат и други шансове, нека направят най-доброто от това, кое то им е дадено този път. Тук също така може удобно да навлезе и кармата като феномен. Аз лично не виждам кармата като наказание, а като урок. Примерно ти се се надсмивал или третирал лошо недъгави хора, или нарочно си наранявал някой да бъде недъгав. В следващия ти живот ти се дава възможността да изживееш това от първо лице. Но  това са само теории , а ние нямаме доказателства за тези теории. 

И тук идва интересното със самоубийците. Ако наистина има прераждане, то тогава не се ли, един вид, стимулира самоубийството като shortcut към следващия  живот. Този нещо не те кафи и хак! Би ставало много лесно. Кое ще спре хората? Да, ние имаме механизма инстикнт за замосъхранение, но ако нещата станат нетърпими?? И може би това е хубаваото, че не знаем с точност има ли прераждане или не, защото може би имаш следващ шанс, а може би не, а а ко го имаш той може да е след хиляди години. 

 

 

 

Човешката природа винаги се стреми да намери причина, обяснение и доказателство за това което го заобикаля. Живота е несправедлив, а и няма как да е по-различен все пак представи си живот без усилие би ли могла да направиш нещо по-смислено и добро? Ако всичко беше справедливо означава, че съдбата ти е предопределена и единственото което трябва да правиш е да чакаш. Аз лично за себе си, не мисля че това е "живот". Имаш проблем и страхове с несигурността и се опитваш да се вкопчваш във всякакви теми, които биха ти дали обяснение как да си сигурна във всичко. За щастие ти контролираш нещо и това е умението да си сигурна в себе си (не във външния свят). Да, има нещастие, има войни, вируси, болести и убийци? Но в същото време има готини хора, Природа, красиви моменти и т.н.

Редактирано от M.Nickolov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В живота ни в зависимост от възможността ни за въздействие има най-общо две сфери.

Сферата, в която с личните ни действия можем да променяма средата. И сферата, в която нямаме подобна възможност! Един "вътрешен" и един "външен кръг".

Когато даваме оценки на света е добре да имаме предвид тези две сфери. Защото, за да направим глобална оценка на света, би следвало първо да можем да го познаем в целостта му.

Също така да се има предвид и че дори и адекватна, тази оценка се отнася към "външния кръг", а там "Една птичка пролет не прави!".

Т.е. при положение, че не можем да променяме светът, то за кво правим подобна оценка в подобен мащаб?!? За да може да имаме "по-голямо Огледало", в което да "видим"  "още по-голямо отражение" на вътрешните ни страхове??!??

Това би било самопораждащо се "зацикляне" в чувство, което не можем "да преработим"("пуснем да си отиде", "приемем", осъзнаем, трансформираме). А мислите "отразени" от вече доста по-голямото "огледало" ще се връщат обратно като изводи и така ще "затвърждават" чувството, поради което самите мисли са излъчени към "огледалото". Това е механиката за възникване на обсесивно-компулсивните цикли от първо несъзнавани чувства, последвани от мисли, които поддържат предното чувство! Обаче по същата механика, ако съумеем да "излъчваме" друго чувство, а не Страх, биха се "отразявали" други мисли!

А и друго!

Светът е Свят! Всеки живее собствен живот в този свят. Извървява индивидуален Път. И не е добре да съдим за това как живее друг човек, без да го познаваме. Не е представителна извадката, за да провим генерална оценка.

Така въпросът "Справедлив ли е Животът" докато се цитират чужди тегоби всъщност е "НеСправедливо е това което хората изживяват?", а това е прикрито Самосъжаление, което често, за да не видим го "проектираме" като съжаление и прекалено вчустване към чуждия живот. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, M.Nickolov каза:

Ако всичко беше справедливо означава, че съдбата ти е предопределена и единственото което трябва да правиш е да чакаш.

Аз лично, в това отношение "предопределеността"(Съдбата) я "виждам" като Кръг, в чийто Център е събитието на моето раждане( с цялото му там местоположение на планети, комети, галактики и т.н). От тоя Център до "края на окръжността" може да се стигине по много много пътища.

В тоя свят се "движим" с определена крайна скорост. Да ма посоката е Въпрос на Избор. "Чакането" също е Избор! Да не избираш също е Избор, макар и в повечето случаи да е от незнание. 

Даже готина представа е, че ние сме "корабчета, платноходи" в "кръгло море". Едно е "да те повее, да ти изпълни платната" Източния Вятър, друго е Западния, трето е Северния, а четвърто е Южния Вятър.;) 

П.П Мисъл на деня :

Ако искаш да се огледаш в морето, то трябва да е не само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира какво е неговото състояние, сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на своя човешкия дух да види своя образ. Щом не можем да се огледаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ. (Беинса Дуно)

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 57 минути, holyvalentine каза:

И така справедлив ли е животът. Често този въпрос ме вълнува не от моята гледна точка, а от голбална. 

Справедлив е. Щом има общи правила и закони на които всичко е подчинено и които нищо не може да измени и избегне, следователно от гледна точка на тези универсални правила и закони, животът е справедлив. Оттам нататък започват личните интерпретации и оценки според които нещо може да изглежда несправедливо, нечестно и т.н.

преди 1 час, holyvalentine каза:

И тук идва интересното със самоубийците. Ако наистина има прераждане, то тогава не се ли, един вид, стимулира самоубийството като shortcut към следващия  живот.

А дали ще се получи точно шорткът? Затова, там където се говори за прераждане, се говори и за карма. Двете учения вървят ръка за ръка. Но и там където не се говори за прераждане, също се казва, че всеки си създава бъдещо съществуване според това, което е посял. Т.е. самоубиецът е в грешка и при двете. 

Смъртта не слага край на желанията, интересите, предразположенията и психическите зависимости. Даже напротив. Силните желания и влечения стават още по-силни. И за каквото мисли човек, към такава среда ще бъде привлечен. Но ако желанието е материално, то без тяло няма как да бъде удовлетворено. Това е адът на християните, който за щастие обаче не трае вечно. Зависи от това каква енергия е вложил човек през живота си подхранвайки въпросното влечение. Самоубиецът ако е нямал някакви нисши склонности, може и да не страда по описания начин, но ще остане в съзнание привързан към земната сфера за цялото време, което първоначално му е било отредено да живее, най-вероятно осъзнавайки допуснатата грешка и невъзможността да направи каквото и да е. Всъност възможните варианти са много и зависят от конкретния случай. Но самоубийството, освен ако не е някаква саможертва осъществена от човек, който е наясно какво точно прави, а не е подведен от емоции примерно, ще има неблагоприятни последствия за извършителя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 
 
0
 Advanced issue found
 
 
Току-що, Станимир каза:

 

А дали ще се получи точно шорткът? Затова, там където се говори за прераждане, се говори и за карма. Двете учения вървят ръка за ръка. Но и там където не се говори за прераждане, също се казва, че всеки си създава бъдещо съществуване според това, което е посял. Т.е. самоубиецът е в грешка и при двете. 

Смъртта не слага край на желанията, интересите, предразположенията и психическите зависимости. Даже напротив. Силните желания и влечения стават още по-силни. И за каквото мисли човек, към такава среда ще бъде привлечен. Но ако желанието е материално, то без тяло няма как да бъде удовлетворено. Това е адът на християните, който за щастие обаче не трае вечно. Зависи от това каква енергия е вложил човек през живота си подхранвайки въпросното влечение. Самоубиецът ако е нямал някакви нисши склонности, може и да не страда по описания начин, но ще остане в съзнание привързан към земната сфера за цялото време, което първоначално му е било отредено да живее, най-вероятно осъзнавайки допуснатата грешка и невъзможността да направи каквото и да е. Всъност възможните варианти са много и зависят от конкретния случай. Но самоубийството, освен ако не е някаква саможертва осъществена от човек, който е наясно какво точно прави, а не е подведен от емоции примерно, ще има неблагоприятни последствия за извършителя.

Обясни ми по-подробно защо самоубиецът е в грешка? Вселената не наказва, това вече го знам със сигурност. Така че кармата не е сигурна. 

А и от къде така добре си осведомен какво се случва след смъртта, имаш ли доказателство? В слчая аз търся обяснение как да не попаднем в капана на страданието, причинено от някакви тежки обстоятелства, като се успокояваме, че имаме и други животи/шансове, но ако положението е нетърпимо (това също е относително), как просто да не се самоубие човек с лека ръка, защото дори и да няма наказание, този акт на насилие срещу себе си ми се струва дълбоко грешен 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:

Обясни ми по-подробно защо самоубиецът е в грешка? Вселената не наказва, това вече го знам със сигурност. Така че кармата не е сигурна. 

Той сам се наказва. А кармата са просто последствията от действията ни. Думата "просто" е подвеждаща де, защото да можеш да проследиш последствията от едно действие всъщност е трудно, да не кажа непосилно за нас хората. 

Не знам защо примерът със самоубиеца точно ти е интересен, след като той всъщност не чак толкова често срещан, а е по-скоро изключение. Същественото в случая не е действието, а мотивите и мислите, които са довели до това действие. Те ще породят тези последствия, които ще се проявят след смъртта. С умирането на тялото самото действие се изчерпва и толкова. Но както споменах в предния си пост, моделите и тенденциите в мисленето ни, предразположенията, склонностите, желанията - остават. Как точно ще се прояви кармата в бъдеще зависи от това какви точно са тези характеристики на психиката на човека. На изток точния термин за тях е самскари. Точно описание на това какво ще се случи с убиеца не мога да направя, дори и да знам каква точно е била мотивацията му за въпросното действие, но при всички случаи имаме една злоупотреба с жизнения принцип или жизнаната енергия, които най-вероятно ще доведат до ограничеността и в бъдещ живот. Така човекът ще бъде провокиран да се научи да я цени и пази, евентуално. Но сигурно ще има и други съпътстващи последствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:

В слчая аз търся обяснение как да не попаднем в капана на страданието, причинено от някакви тежки обстоятелства, като се успокояваме, че имаме и други животи/шансове, но ако положението е нетърпимо (това също е относително), как просто да не се самоубие човек с лека ръка, защото дори и да няма наказание, този акт на насилие срещу себе си ми се струва дълбоко грешен 

На теория нещата са лесни. Каквото можеш променяш, а останалото приемаш без страх и изживяваш. Ясно е, че така е само на теория. Да, имаме други животи, но страховете ще си останат и те ще породят аналогични обстоятелства. Истинското решение идва когато откриеш същинската причина породила ситуацията в която се намираш. Тук отново конкретните възможности за безброй така че отговорът всеки си го намира сам за себе си. Всеки следва сам да изследва мотивацията за всякое едно свое действие, мислите си, чувствата и да изчисти тези, които прецени, че . Особено важни са тези мисли, които се появяват често в съзнанието ни при определени аналогични ситуации, защото те показват предразположения, създават навици и е въпрос на време да провокират някакво събитие в живота ни - този или следващия. 

Конкретно за страданието, може би е добре да се отговори на въпроса: какво точно поражда страданието в конкретния случай? Дали е физическа болка; психическа болка; трудност; страх; неприемане... 

Мислите са като магнит. Например, когато се страхуваш да не те ограбят, то с мисълта си е много вероятно да привлечеш някой крадец към това, което се страхуваш да не изгубиш. В крадецът има предразположеност да открадне, а в теб страх да не изгубиш нещо на което държиш - имаме два противоположни полюса, които съвсем естествено е да се привлекат, ако интензитетът на силата е достатъчен. Звучи странно когато подобни закони се прилагат за психиката, но те си действат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подкрепям и бих допълнил Станимир!

Карма, по-наизток е другото име на Причиннно-следствения закон. Но невежите тълкуватели по-назапад така са "заредили" понятието, че са "вкарали вътре" и манипулиращата концепция за "Страшния съд", поради неправилно съчетаване на доктрините, изхождайки от предубеждения.

Току-що, holyvalentine каза:

А и от къде така добре си осведомен какво се случва след смъртта, имаш ли доказателство?

Преживявания близки до смъртта(Near death experience), това го комбинираме със Закона за запазване на енергията на Ломоносов - "Енергията не се губи, а преминава в различна форма". Добавяме съответно и екстрасензорно наблюдение, Remote viewing-а и подобни техники, удостоверяващи пренос на обективна информация за ситуации в различни локации като време и пространство, което изисква наличието и на "друг свят", от който да се пренася тази информация.

Така се получава изискуема форма на съществуване, до която се "достига" явно след смъртта. Или "преди" раждането ни. 

Но след като е установен Причинно-следствения закон (Кармата), то резултатите, довели до дадени действия - съответно моделът в съзнанието, би следвало да се повтори, при ново проявление на Съзнанието в някакъв момент от времето в пространството (и тук не е задължително да е бъдещ, нито на Земята, освен ако не се вярва, че живот има само на Земята и че сегашната ни престава за времето важи за цялата Вселена;))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 
 
0
 Advanced issue found
 
 
преди 46 минути, kipenzov каза:

 

 

Това би било самопораждащо се "зацикляне" в чувство, което не можем "да преработим"("пуснем да си отиде", "приемем", осъзнаем, трансформираме). А мислите "отразени" от вече доста по-голямото "огледало" ще се връщат обратно като изводи и така ще "затвърждават" чувството, поради което самите мисли са излъчени към "огледалото". Това е механиката за възникване на обсесивно-компулсивните цикли от първо несъзнавани чувства, последвани от мисли, които поддържат предното чувство! Обаче по същата механика, ако съумеем да "излъчваме" друго чувство, а не Страх, биха се "отразявали" други мисли!

 

 

Съгласна съм с теб. А може би и аз се чувствам като тези хора, имам нещо, което ми пречи да живея щастливо и това е като недъг. Или ме е страх, че ако нямам добри основи, подобна случка би ме изравнила със земята. Но кое поражда натрапливите мисли не мога да разбера и кое поражда чувството на несигурност също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че коментарите ти за чуждите животи са проекция на вътрешните ти усещания всеки го разбра! 

И това е супер, защото имаш куража да се поглеждаш навътре, макар и да го описваш като външен поглед върху ситуации!

Току-що, holyvalentine каза:

Но кое поражда натрапливите мисли не мога да разбера и кое поражда чувството на несигурност също.

Страхът! Той е преди всичко в Ума ти! А после си "намираш" потвърждения в Света, ама само в тази част, която "наблюдаваш потвърдително". "Каквото търсиш, това намираш"

п.п. това се опитваха да ти намекнат и в психотерапевтичния форум, и то "по-вещи в тази материя" хора, а именно как да опознаваме, преодоляваме страховете си, трансформирайки ги.

А и друго! Според мен си била свидетел или си била обект на насилие още преди "сектата", иначе нямаше да се стигне до там, а и така ми се "навръзват" споделените ти мисли и преживявания в света. Ако е така и до сега не си го съзнавала, тогава е хубаво да го отработиш с някой вещ в подобна вътрешна работа по преработване! и според мен е добре да е мъж, за да може да отпадне силата на този, според мен "мъжки образ" в подсъзнанието ти, изразен като "безформен източник на подкрепа", който все не "откриваш", и който те "източва" и обуславя липсата на "стабилна основа" и последващата хаотичност в мислите.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:

 Или ме е страх, че ако нямам добри основи, подобна случка би ме изравнила със земята. 

А по тази линия, за да изградиш "стабилна" интелектуална основа, ще ти трябват доста години на четене. Това, което споделям във форума ми е отнело 20 години четене. Аз съм си прежалил това Време, но съзнавам, че можех да го прекарам в по-приятни социални занимания.

Ако не си решила да ставаш богослов, теолог, социален антрополог или нещо подобно, или пък сестра в някой манастир, където се изисква и широко теологическо познание, то не виждам причина да "насочваш" действията си в търсене на подобна "добра основа". Д-р Първанов имаше това(времето) предвид, когато ти написа, че "ще ти отнеме 2-3 или 10 години рехабилитацията"!

А иначе "добра емоционална основа" се постига доста по-бързо, ама си им методи, за които са ти нужни напътствия, иначе ако ги знаеше и прилагаше, сега нямаше да пишеш тук в теми, чиято форма обусловено от това задаваш.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, holyvalentine каза:

имам нещо, което ми пречи да живея щастливо и това е като недъг. Или ме е страх, че ако нямам добри основи, подобна случка би ме изравнила със земята. Но кое поражда натрапливите мисли не мога да разбера и кое поражда чувството на несигурност също.

Дали критерият ти за щастие не е твърде висок? Или самооценката ти е нереално ниска? Търсиш щастието сякаш то е някакво постижение изискващо заслуги и усилия. Това ти пречи да го изпиташ, отдалечава те от него. Не съм в течение на писаното в темите в Психоогия, но виждам нереална оценка на теб самата и на представата ти за щастие. За теб сякаш щастието е високо горе, ти си ниско долу, а страхът е да не паднеш от високото. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 
 
0
 Advanced issue found
 
 
преди 14 часа, Станимир каза:

 

Не знам защо примерът със самоубиеца точно ти е интересен, след като той всъщност не чак толкова често срещан, а е по-скоро изключение. 

 

 

Защото те отнемат даденото им, и някак си надделяат над вселелената. Но това е свободна воля, ако тя ни е дадена, защо ще бъдем наказвани каквото и да сме направили? 

 

 
 
0
 Advanced issue found
 
 
преди 14 часа, Станимир каза:

 

Не знам защо примерът със самоубиеца точно ти е интересен, след като той всъщност не чак толкова често срещан, а е по-скоро изключение.

Защото те отнемат даденото им, и някак си надделяат над вселелената. Но това е свободна воля, ако тя ни е дадена, защо ще бъдем наказвани каквото и да сме направили? 

Същественото в случая не е действието, а мотивите и мислите, които са довели до това действие. Те ще породят тези последствия, които ще се проявят след смъртта. С умирането на тялото самото действие се изчерпва и толкова.

Че защо мотивите да са по-важни? Та те са само мисли довели до действие?

Но както споменах в предния си пост, моделите и тенденциите в мисленето ни, предразположенията, склонностите, желанията - остават. Как точно ще се прояви кармата в бъдеще зависи от това какви точно са тези характеристики на психиката на човека. На изток точния термин за тях е самскари. Точно описание на това какво ще се случи с убиеца не мога да направя, дори и да знам каква точно е била мотивацията му за въпросното действие, но при всички случаи имаме една злоупотреба с жизнения принцип или жизнаната енергия, които най-вероятно ще доведат до ограничеността и в бъдещ живот. Така човекът ще бъде провокиран да се научи да я цени и пази, евентуално. Но сигурно ще има и други съпътстващи последствия.

 

Това ми звучи  като да попаднеш в една пълна безизходица и безнадежност. Все едно Вселената те е създала да страдаш безкрайно. А кога ще бъдеш щастлив? Ако сме дошли да вършим работа на земята, то след като си отидем от тук някъде бях чела, че няма болка и страдание, това са симптоми свързани с физическото ни тяло.. Виждаш ли, вякакви ограничения наложени от Вселената са погрешни схващания за мен. Къде е свободата тук? Имаме много условна любов, всякаш вселената е някаква кучка. Ето затова избягах от шибаната религия защото ми писна от условности, вина, срам, страх. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, holyvalentine каза:

Защото те отнемат даденото им, и някак си надделяат над вселелената. Но това е свободна воля, ако тя ни е дадена, защо ще бъдем наказвани каквото и да сме направили? 

Въпрос: средата в която човек се ражда, според теб, как се определя? Примерно раждаш се в Африка, в някое гето в Найроби (Кения), където шансовете да водиш лесен и безгрижен живот са почти нулеви. Ясно е, че ако отговорът ти е, че раждането в подобни условия не е случайност, то след самоубийството пак ще се родиш в също толкова лоши или по-лоши условия. Т.е. нищо не си спестяваш, нищо не печелиш - нито знания, нито твърдост на характера, нито гъвкавост, нито опит, нито разбиране. В най-добрия случай само отлагаш. Всяка житейска ситуация е като една задача, която трябва да решиш правилно. Иначе ще я повтаряш, докато не се научиш как да го правиш. 

Ако допускаш пък, че условията в които човек се ражда не са обвързани с действията му в миналото, то тогава за справедливост не може да се говори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, holyvalentine каза:

Че защо мотивите да са по-важни? Та те са само мисли довели до действие?

Защото те те правят това, което си. Те са истиското ти аз. Едно и също действие може да бъде продиктувано от страх, от желание да изглеждаш добре в очите на другите, от чувство за задължение или от добри намерения. Самото действие може да се окаже полезно като видимо за теб последствие и в четирите случая. Но тези видими последствия нямат значение за бдещия ти живот, а това, което си ти реално - твоята психика. Тя се преражда и нейната промяна е от значение. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, holyvalentine каза:

Това ми звучи  като да попаднеш в една пълна безизходица и безнадежност. Все едно Вселената те е създала да страдаш безкрайно. А кога ще бъдеш щастлив? Ако сме дошли да вършим работа на земята, то след като си отидем от тук някъде бях чела, че няма болка и страдание, това са симптоми свързани с физическото ни тяло.. Виждаш ли, вякакви ограничения наложени от Вселената са погрешни схващания за мен. Къде е свободата тук? Имаме много условна любов, всякаш вселената е някаква кучка. Ето затова избягах от шибаната религия защото ми писна от условности, вина, срам, страх. 

Физическото тяло може да изпитва болка. Страданието е вид оценка, която даваме на случващото се с нас. Най-вече поради трудността да я превъзмогнем. Както споменах, важна си самата ти. И леките, и тежките моменти ще отминат. Ти ще останеш и само научавайки се как да преминаваш през трудностите без това да се отрази негативно на теб самата, само тогава те ще спрат да се появяват. 

Условията за живот са тежки, защото хората сами си ги правим такива. И докато човекът масово не се промени, те ще продължават да са тежки - няма какво да се заблуждаваме с илюзии, че нещата могат да се случат по друг начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 часа, Станимир каза:

Дали критерият ти за щастие не е твърде висок? Или самооценката ти е нереално ниска?

"Критерият" всъщност е производна на болезнено голямата й амбиция да "се слее с Вселената, Бог", ама не знае как и за това търси модел, ама шорткът! Самооценката й е нереално висока и й се "връща от вътрешното й огледало" като "безкрайно дълбока бездна", в която пропада след всяко агресивно излъчване, и която отразява действителната й нереално ниска себестойност, която усеща и сама си е дала, и която се стреми да повиши, ама с цената на "битки". "Сцепването" й (дисоциацията в съзнанието) е толкова дълбока, че от 

видимото в цитирания пост - "Осанна", "скача" директно в "Разпни го"!

А самопораждащия се, дълбок и съответно широкомащабен, биполярен цикъл от "мисли-чувства" се обуславя от неовладяното чувство за власт. Изразява се като безкрайна склонност за борба и себедоказване. Защитатавне на собствената правота, при положение че борбата е само в нейната глава. А цената е десоциализиране! "Постига" го след всяка "битка", в която всеки положително настроен за комуникация човек се отдръпва след "досега" с неосъзнатата агресия, която тя няма усет, че излъчва. Тази агресия, която в същността си е самоагресия, породена от дълбоката вътрешна малоценност, предизвикана от постоянното "сравняване" с другите (дори и несъзнавана идентификация с Вселената, Бог), а така неусетно не Живее собствения си живот, а изживява чуждите животи и така реализира "бягството си" от собствения. 

Всъщност дълбокият страх от изоставяне, зад който се е спотаил страхът от смъртта(който се проектира като "съжаление за самоубийците") е причината да проявява подобно поведение.Непрестанните опити да изрази Себе си влизат в саботиращия конфликт с болезнената амбиция да "извоюва" уважавана позиция в контактите си(проекция на "борбата за живот", инстинктът за самосъхранение като компенсиране на страха от смъртта), да се "докаже" пред другите, а така се проектира и "бездната" на собствената й малоценност, която направо може да "всмука" всеки, който си направи труда да споделя.  Кофтито при комуникацията е, че не осъзнава, че "фазатата й на съществуване" е аналогична на "черна дупка". Малко като "удавник и сламка".

Даже към момента е във "фаза" на "повдигане" не за друго, а защото се "захранва" от насоченото към нея внимание. Неосъзнаването на това, й създава последващите проблеми в психиката. Защото всяко "отдаване" на внимание от други хора е до време. Никой не може да "даде" още, след като е "източен" и съвсем естествено се "отдръпва" от комуникацията с нея. Така "драмата Горкият Аз"( ползвам терминче от "Селестинското пророчество" за некво по-кратко описание) се прехвърля в следваща комуникация (енергиен обмен) с друг човек. Дали ще спори с майка й, дали ще ангажира вниманието на комшии или колеги с "някакво поведение", с цел предизвикване на внимание е все тая. Моделът на "търсене" на живителна доза внимание( насочена енергия) отново и отново се проектира в ежедневието й. А причината е, че все още не може да намери "вътрешния си източник" и "се храни" от присъствието на другите в съзнанието й. Разчита на външното, а то не е достатъчно, защото е на моменти.

И така до следващия момент, в който липсата на външно внимание(енергия отвън) я оставя във вакуума на собствената й неспособност да се зарежда от самата нея, от себеприсъствието си, божественото присъствие у всеки човек. От собствената й Любов към нея, под формата на самоуважение. А така за пореден път се "стартира" процесът на "сравняване с и съдене на другите, Светът".

 "Надига" се силата на "вътрешния мъж"(анимуса, същия този "Него" от цитирания й пост в началото), който е в тотално нестабилна форма и съответно е агресивно налагащ се, готов да спори, знаещ. Малоценното й женско его, под формата на "нежното малко момиче" бива "изтласквано" в периферията, защото "силата" проявена от "вътрешния мъж" е обладаваща, обвземаща, и неустоимо води Аз-ът към пълно идентифициране с този "порив" на духа. А така се "преповтаря" цикъла на "жертва-агресор", който се корени в някаква претърпяна травма в детството, от която несъзнавано бяга. Този цикъл, с фазите му, се проектира и в ежедневните й междучовешки взаимоотношения.

Само че, цялото това "въздигане" не стои на "стабилната основа" на реалистичното самосъзнание. Така "въздигането" бива последвано от естественото "пропадане в бездната"(спомената в първия абзац). Това го компенсира с последващо волево "въздигане"(с анимуса) и отново "пропадане". Тази "цикличност" се вижда постоянно в постовете й. "Махалото" така я "люлее", че "транса на несъзнавания й танц" в крайна сметка "приключва" след пълното й изтощение (или прекъсването на контакта, от който се "зарежда с внимание").

Проблемът на "въздигането"(чрез анимуса) е, че е съпътстван от несъзнавана Горделивост, която идва като компенсиращ механизъм да прикрие липсата на самоуважение. Това обуславя липсата на достатъчно търпение за "вслушване" в комуникацията с другите и Светът, и съответната редукция на ползотворни изводи, които би могла да си направи. Това "ограничаване на информ.поток" от външната среда не спомага за "разширяване на кръгозора й" и така фокусът на наблюдение е само в зоната на собственото й страдание. Също така и горделивостта й пречи да приезнае, че има нужда от помощ, а "заявява", че такава й се дължи, "изисква" я. Така се стеснява "от две страни" кръгозора й, още повече се "зацикля", защото не може да види по-далече "от носа си", пред който стои единствено това, което е предизвикало предното й поведение, а така се затваря и самопораждащия се цикъл на собствената й агония.

Цялата тази "Буря" е в "чаша вода". Но не и за нея. Вътрешната й психодинамика е "заела" почти цялата й съзнателност, а така "обръща гръб" на Света такъв, какъвто е. Така изпада често в несъзнавана реална десоциализация, тъй като няма "свободно внимание" да прояви уважение към друг човек, освен нея самата и собствените й проекции за другите хора, но не и самите тях. Заражда се несъзнавания егоизъм, поради неразумното отдаване на прекален егоцентризъм. Така Егото се "втвърдява" и всеки "вътрешен изстрел за промяна" прониква с ужасна болка в его-тялото й. За да се "избяга от болката" се влиза в "цикъла на агонията", а веднъж попаднала в него, този цикъл е самопораждащ, тя с цената на тоталното си изтощение "излиза" от него и остава в "самотата на собствента си празнота" (прилича ми на Скорпион, който след като "изяде всички", "изяжда" и себе си и накрая остава сам в Празнотата)

Всичко това, цялата тази "Бура в чаша вода" й го описах съвсем кратко

преди 19 часа, kipenzov каза:

за да може да отпадне силата на този, според мен "мъжки образ" в подсъзнанието ти, изразен като "безформен източник на подкрепа", който все не "откриваш", и който те "източва" и обуславя липсата на "стабилна основа" и последващата хаотичност в мислите

  ама едва ли би могла да го разбере, към настоящия й етап на самобичуваща агония, независимо, че в момента е в етап на "повдигане".

За това и в предната й тема за "Пре-дерминизмът и свободната воля" я посъветвах да прочете темата за "Вечната девойка2", ала едва ли ще прояви внимание, поради горното повествование. А пък в тази в по-преден пост и споменах за травми, защото има кураж да гледа навътре, ама като водно конче - само се пързаля по повърхността( и това и беше вече намеквано в предните й теми, не само от мен), а не стига до корена на страданието си. Уж иска по този метод, ама не, уж по пруг метод, ама не - просто несъзнава, че просто не иска, защото страданието й й осмисля живота, тъй като не може да открие друго

Не мисля, че ще разбере поредната доза "споделена опитност" като такава. Просто ще я приеме като още нещо интелектуално, с което да "захрани" мисловните си "цикли", отричайки и критикувайки, без некъв кой знай какъв качествен синтез. Градивната Скептичност често битува повече в деградивната форма на Критикарство. В главата си, както й намекнах има толкова много "ЗНАЕНЕ", че не й "остава място" за "ЗНАНИЕ".

Аз споделих доста в темите й, отдадох достатъчно много Внимание, и вече си е нейна грижа какво да прави. Същото гледах и гледам, че са направили и доста други хора в темите й.

Плутарх много ме кефи:

"Ако се научиш да слушаш, ще можеш да извлечеш полза дори от думите на тези, които не умеят да се изразяват добре."

"Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече."

"Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания."

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко много сте написали .... 

 
Цитат

 

  В 18.05.2020 г. at 10:28, holyvalentine каза:

И тук идва интересното със самоубийците. Ако наистина има прераждане, то тогава не се ли, един вид, стимулира самоубийството като shortcut към следващия  живот.

 

Ами няма друг живот . Живота е само един и няма скок , както си въобразяват самоубииците . Потискане на паметта става с формирането на друга личност в ,,следващия живот". А до тогава преживяваш започнатото . Или както Станимир спомена , през чистилището , ада или рая , каквото е необходимо там . И това докато станеш готов за следващото .

 
Цитат

 

В 18.05.2020 г. at 16:28, holyvalentine каза:

имам нещо, което ми пречи да живея щастливо и това е като недъг. Или ме е страх, че ако нямам добри основи, подобна случка би ме изравнила със земята. Но кое поражда натрапливите мисли не мога да разбера и кое поражда чувството на несигурност също.

 

 

 

 

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? —

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? —

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право —

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.     https://chitanka.info/text/11434-vjara

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
 
Цитат

 

В 18.05.2020 г. at 16:28, holyvalentine каза:

имам нещо, което ми пречи да живея щастливо и това е като недъг. Или ме е страх, че ако нямам добри основи, подобна случка би ме изравнила със земята. Но кое поражда натрапливите мисли не мога да разбера и кое поражда чувството на несигурност също.

 

 

Ние сме обикновени хора . Значи само с мислене нищо не може да променим . В окултните школи обучението върви с практика . С практика се изгражда воля и вяра . А практиката е според ученика .А практика е всичко което правиш . От помръдването на пръста , отварянето на очите , подбора на мисли за определен момент , формули , молитви , промяна на чувствата , смена на настроенията .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересни разсъждения! Благодаря! Докато ви четях, си спомних преди доста време д-р Първанов, психиатърът (огромното ми уважение!) беше писал някъде, че според статистиките им огромното болшинство от самоубийствата и самоубийците всъщност съзнателно или подсъзнателно "наказват" някого - когото смятат за виновен за своето страдание; или "налагат волята си" в смисъл - след като светът не става такъв, както АЗ искам, напускам го. Сигурно има изключения, но като се замисля, има нещо много вярно... Лазарев, и не само той, често напомнят, че психичните отклонения обикновено са "блокаж на агресия срещу света такъв, какъвто е създаден от Бог", т.е. на амбиции за безгранична власт над ситуациите и хората в тях. Аз лично познавам няколко такива примера... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 21.05.2020 г. at 0:39, АлександърТ.А. каза:

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? —

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

Хубаво стихотворение, патетично. Ама, ако имаш Истинна вяра, то няма да те заболи, ако някой "вземе" и цялата, защото това би било невъзможно.Никой не може да ти отнеме вярата. "Борбата" е да ти бъде "показана правата Вяра"!;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Беинса ДуноДокато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. (Беинса Дуно)
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 22.05.2020 г. at 17:39, kipenzov каза:

Хубаво стихотворение, патетично. Ама, ако имаш Истинна вяра, то няма да те заболи, ако някой "вземе" и цялата, защото това би било невъзможно.Никой не може да ти отнеме вярата. "Борбата" е да ти бъде "показана правата Вяра"!;)

Точно , нашата приятелка страда от такъв грабеж . Сега слуша всякакви глупости и се лута гледайки всеки претендиращ многознайко . Вместо да се затвори и намери основата в себе си . Единствено значение има вътрешната борба за възстановяване на радоста и любопитството към всеобщия живот . И намирайки вътрешни опори да възстанови стабилноста си .

Да , всичко от вън  е сенки на вътрешни дадености .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 18.05.2020 г. at 10:28, holyvalentine каза:

И така справедлив ли е животът.

Животът изтича и се втича в мен, когато съм лист от дървото.И така справедлив ли е животът. За мен този въпрос не стои. Дървото има грижата. Падна ли от дървото обаче, веднага изникват въпроси. Сега накъде ? Посоката, разбира се е надолу, към земята. Там ще се извършат едни справедливи органични процеси, докато един ден се появя като нов лист от дървото. То е по отношение на формата. Аналогични справедливи психични процеси ще се извършат и в съзнанието ми. По лесния начин е да се намери някой добър вълшебник, който да ме залепи обратно на дървото, без да се налага да минавам през тези нелеки процеси на трансформация, но така се случва само в приказките за деца.

Избягаме ли от Бога, т.е. от Любовта, Мъдростта и Истината, завръщането при тях е дълъг и труден процес, но напълно възможен, ако имаме висок идеал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×