Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Духовете на исторически личности


Ahmet

Recommended Posts

Здравейте .Чел съм по езотеричната литература че духа на човека може в едно и също време да бъде на различни места! поне на две. Че един дух може да се прероди в 2 тела и да живее паралелно в тях. Още че един дух може да е прероден но понеже духовете не идват в този свят с цялата си енергия това прави възможно общуването с духове които са преродени. и че човек отивайки си от този свят и попадайки в отвъдното може да види душите на свои починали близки които същевременно са преродени и да общува с душите им. тъй като не са изцяло въплътени в материята.

Това значи ли че ако някой призове духовете на исторически личности които вече са преродени те реално може да се явят и да му свидетелстват за своето време и дела??

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 49
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Току-що, Ahmet каза:

един дух може да се прероди в 2 тела и да живее паралелно в тях. 

На това се базира и концепцията за Висш Аз. Както и преражданията на душите.

Но, Ахмед, съдейки по акаунта ти, вероятно си мюсюлманин?! А в поста ти се съдържа дилема свързана със Спиритуализма.https://bg.wikipedia.org/wiki/Спиритуализъм_(религия)

Е тогава, замислял ли си се през какви мистични преживявания е преминал Ходжата, с какви форми на Духа се е сблъсквал, за да се изчисти и да може да е полезен за групата, на която е религиозен водач?!? (Имам предвид "извисения ходжа", а не чиновника в институция).

Дали един качествен Ходжа би привикал дух

Току-що, Ahmet каза:

да му свидетелстват за своето време и дела??

или би се осланял на сигналите и символите дадени от Аллах в ежедневния живот?!?

Линк към коментар
Share on other sites

Тъй като малко лаконично се изказах, а това вкарва дисонанс, бих споделил и още:

В контраст на Спиритуализма, но на същата основа е и Спиритизмът. Разликата между двете е в нравствената основа, според мен.

Дали "викаме духовете" преследвайки лични цели или за да подпомогнем някого в дилемите по пътя му.

А и отново към @Ahmet - едно предложение, което съм сигурен, че вече обмисля от доста време.

Правоверният мюсюлманин, надраснал радикалния фундаментализъм вече има подготовка за навлизане и в езотеричния аспект на Исляма.

В това отношение културното наследство е доста богато! Но в унисон със споделения интерес за "духовете", смятам, че "дервишите те зоват"! "Битката" на правоверния с "тъмните", "пътят на героя към светлината на правата вяра", "десният танц на въздигащия вихър".

Смятам, че ти предстоят вълнуващи предизвикателства! Зове те и пътя за преминаване на "Долините на Суфите", поезията на Руми.

Не забравяй, че истинската светлина на Аллах огрява пътя на взаимното уважение и общото благо, а не на разделението - там са "тъмните"!

Линк към коментар
Share on other sites

Ами не! 

В интерес на истината не съм чел ни Библията, ни Корана. Ни Ведите, ни Торите. Разчитам, а и обикновено така става, че ако нещо от тези текстове ми е нужно, то само ще дойде в моето възприемане на реалността.

В този контекст ми е интересен въпросът ти. Защо всъщност според теб е забранено да се викат духове в библията?

Линк към коментар
Share on other sites

След като на си чел Библията и т.н., какво си чел? Понеже ми се струва много странно човек да прочете камари езотерични книги (предполагам тъй си сторил) в много от които да се съдържат малко или много библейски текстове и християнски ценности, а да не прочете поне Новия завет.

Ровенето в историята може да не е най важното нещо във Вселената но не виждам лошо в това че се правят исторически проучвания. Нито ми се струва за лошо да се ползват и алтернативни способи за изследване (стига да не се нарушават вселенските закони ).

Има ли случаи когато викането на духове да е оправдано ? Доколкото знам са го забранили защото хората са го превърнали в средство за забавление по време на пирове .

Редактирано от Ahmet
Линк към коментар
Share on other sites

В 6.06.2020 г. at 12:03, Ahmet каза:

Това значи ли че ако някой призове духовете на исторически личности които вече са преродени те реално може да се явят и да му свидетелстват за своето време и дела??

Може да се явят духове. Може да свидетелстват. Въпрос е дали свидетелстването им ще бъде истинно. По - добре е човек да намери връзката, която съществува между него и Природата, от една страна и  между него и разумните души, от друга страна. Намери ли тази връзка, човек трябва разумно да се справи със своите си исторически личности, живеещи в него, да ги възпитава и да не ги сваля от високите им места. Ако пък те са попаднали в затвор като последствие на неизпълнение на Божествените закони, да съдейства за освобождаването им от затвора.

Линк към коментар
Share on other sites

@Ahmet, има доста неща, които един човек да е чел, а друг да не е. Въпросът е до колко мога да съм ти полезен с мнението ми, все пак не съм си насочвал вниманието към религиозни текстове, защото не ми е оставало време докато съм изучавал научни такива. Ти сам си решаваш какво от това, което съм написал да си ползваш!

Вече ти написах за предизвикателства пред теб, в ролята ти на изследовател.

Едно от началните от тях е да се запази "чист ума" - да оценяваш безпристрастно обекта, който изследваш. Независимо какъв е Обектът - историческо събитие или човек или ситуация или същност. Станимир "ти го намекна" в темата за "книгите и акаша", а аз в момента ти го изказах директно... 

В случая, предизвикателството се състоеше в това да "вникнеш" в написаното от друг, при положение, че човекът е заявил, че не е чел някакъв текст. А така да ти се отвори възможност да изолираш Предубежденията си, да разгледаш обективно Нагласата, с която подхождаш в анализа и оценките, отвъд първоначалното ти Впечатление.

Конкретната твоя нагласа, видно от поста ти, беше, че е странно човек да има езотерична култура, а да не е чел Библията или друг религиозен текст. В тази нагласа има всъщност поне три логически грешки (в линка от уикипедия са описани всички):

Ad hominem – Ad hominem аргумент е всеки (аргумент), който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. 

Прибързано обобщение – аргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод;

Аргумент на личната недоверчивост – твърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно — че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. 

Така че конкретно, а не принципно, това, което бих те посъветвал(предлагам) по пътя на личните ти изследвания е да прегледаш Логическите грешки от линка, защото те са основата за ползотворните, обективни резултати, до които би могъл да стигаш.

Те са основа за формиране на логически правилното мислене, което е задължителна основа при представителни изследвания (а какво по-представително и важно, ако не собственото ти развитие, с което да можеш да допринасяш, а не само да ползваш). Намират супер далновидно приложение и при изследванията на езотерична литература. "Да отсееш житото от плявата" става с ума, а с него е добре да работим по изчистени модели, а не на основата на предразсъдъци.

И всъщност Нагласата("изкривяване"), с която подходи, но все пак далновидно не отиде в крайност!(евалла, написа "предполагам"!) е част от когнитивните склонности, които съм споменавал вече -

В 15.05.2020 г. at 18:18, kipenzov каза:

И също така, мнението ми е и с цел да подчертая едни ефекти, които често не се вземат предвид при изследванията.

Когнитивна склонност . Защото, ако не се вземе предвид и идеалистическата позиция, ще гледаме едностранно на инфото, поради "изкривяване (на английски: cognitive bias, от bias – предразположение, склонност, пристрастие, предубеждение)"

 

Съветът, които ти споделих е евентуално да избягваш "автоматизирания подход", за да не се забиеш в "глух коловоз" и да губиш ценно време. Както този виц:

В 28.04.2020 г. at 0:20, kipenzov каза:

Есперименталните данни са информация, която се интерпретира от изследователите.

Две мутри решили, че искат да станат учени. Шефът им бил доволен от тяхната работа и ги финансирал щедро. Платили си и един професор по зоология, със зациклила кариера ги приел за докторанти.

Заизследвали стоножката. Според записките им, когато подали на стоножката команда - "Върви!" и я докоснали с пинсета тя вървяла.

Откъснали й половината крака и при командата - "Върви!" и докосването с пинсета, тя отново се движела.

Откъснали й всичките крака и тя спряла да се движи. В дневника си записали, че при откъсването на всичките крака на стоножката, тя оглушава и става безчувствена!

 

П.П А и още един съвет - "духове на исторически личности" е термин от Спиритуализма/Спиритизма или и от още по-рано, ала съвременните изследвания в когнитивната наука влагат доста по-комплексно значение в "личност" и в "дух". Един "дух", който в трансово състояние може да ти се  "яви", не е задължително да е самата историческа личност с Духът, който е бил в основата на човека с тази личност. Понякога "виждаме" това, което имаме нагласата "да видим"!!! Питаш как да има сигурност в това - като изследваме нагласите и предубежденията си като за начало и определим безпристрастно и целта на заниманието ни - нравствената му основа, но според Сърцето ни - изпълва ли ни с трепет.

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

В темата се съдържа и Мемата за личностното развитие, а то е базирано на учене.

Има три типа УЧЕНЕ - основно, социално и вербално.

В следващата страница съм линкнал втора страница от лекция на Джордж Буре, учен когнитивист - "Единна теория за личността", в която много добре човека е описал видовете учене като е обидинил трудовете на доста учени в насока когницията.

На мен лично текстът доста ми помогна в изследванията ми на това какво съм Аз!

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Иначе като алтернативни способи могат да се посочат и автоматичното писане , разговорите с дух на историк (едва ли някой дето цял живот е изучавал някакви неща като премине отвъд ще пропусне да отдели малко време за да порови още- особено ако бъде помолен за сведения). Но не знаеш кой точно ще ти се яви и дали няма да те заблуди .

Линк към коментар
Share on other sites

Практиката винаги е свързана с прилагане на способи. Дали ще са описвани в някакво учение или ще са изнамерени от изследователя, те са си способи.

Въпросът е, че в Животът е пълно с възможности, но ние от всички моментни избираме една, която реализираме затвърждаващо с действие.

Трудното е да установим характера на действието ни - градивен или разрушителен е.

За това можем да пробваме и ако резултатите са негативни да се замислим на какъв порив на Духа сме се осланяли в изборът на действията ни.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 20 часа, Ahmet каза:

Но не знаеш кой точно ще ти се яви и дали няма да те заблуди .

На земята никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга. Всички хора носят псевдоними. Ето вече първата заблуда. Учителят препоръчва на своите ученици преди да направят връзка с когото и да е, първо да намерят Божественото в него, а за да се случи това, те трябва да са намерили Божественото в себе си. Такива връзки са естествени. Всички други връзки са забави за деца.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересна ситуация преживях по-миналото лято.

Бяхме семейно с кумовете на едно малко комплекс-къмпингче на Халкидики. Имаше оградено частно плажче и беше супер, защото оставахме децата ни да си играят, без притеснение че ще се изгубят.

През една от нощите можеше да се наблюдава някакъв "метеоритен дъжд" и с кума ми, както и в студентски град си се бяхме усамотили на плажа, за да си говорим и да наблюдаваме нощното небе. Дъщеря ми също прояви желание да е с нас.

Беше вече заспала, когато от къмпинга се изсипа компанията от млади пияни момчета с някакъв плеър, които бяха пристигнали предния ден на къмпинга. Купонясваха сериознно, музиката силна, съблякоха се по едно време голи и почнаха и в морето да скачат. 

Бях готов да им "скоча на скандал", ама се замислих... че и ние правехме диви купони на тяхната възраст. Те дори май не бяха видяли в тъмното, че има и други хора на плажчето.

Погледнах и кума ми, а и той ги гледаше и само с "поглед се разбрахме". Каза ми - "Мале и ние бяхме така!".... много странно усещане за "завършеност на момента" се получава, когато се окажеш "от другата страна" и ти се наложи да изпиташ реакцията на твои предишни действия.

Осъзнах, че гневната ми реакция, ако е затвърдена и с действие, би била безсмислена критика(заяждане) и към самия мен. Към "отминалото мен", когато опитвах да откривам Себе си, изразявайки бурно "бунтът ми към порядките" с изразено антисоциално поведение. Изследвайки, пробвайки, изпитвайки, проверявайки...

Моментът с поривът на Духа, под въздействието на който реваншистки "да търся справедливост", укорявайки или сбивайки се с компанията(бяха доста пияни и нямаше да е проблем да ги ступам) много бързо отмина, след като осъзнах, че е предизвикателство от етично естество за самия мен.

Пък и като помислих още, отвъд първоначалния афект осъзнах, че момечетата бяха "загряли" още в къмпинга, а не бяха събудили съпругите и другите ни деца, което означаваше, че все пак са съобразителни, а не безпардонни гамени. Пък и дъщеря ми си спеше непробудно в мен на шезлонга.

В следващия етап на случката вече се замислих и почувствах как са изглеждали "студентските ни купони" от странична гледна точка, от страна на другите хора, които със сигурност са се дразнили доста. 

Мислено Благодарих за търпението на всички, които са били засегнати от поведението ми като доста по-млад и си простих и на мен, че не съм се замислял достатъчно. Осъзнах, че мен са ме "търпяли" и е редно и аз да проявя търпение... странно, но скоро купона на момчетата на плажа приключи... некви си 15-20 мин...

Тогава осъзнах, че "да дам" Свободата на някой да прояви поведението си е свързано и със Свободата, която аз съм си давал. И от тогава не забравям, че всички сме били Деца, всички сме "грешали", но пък е добре човек да изследва, а не да е малодушен послушник на "заповеди". А "резултатите от грешките", за това сме в общество, за да може младите да се учат, а старите да ограничават последствията.... 

 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 13 часа, royalrife каза:

На земята никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга. Всички хора носят псевдоними. Ето вече първата заблуда. Учителят препоръчва на своите ученици преди да направят връзка с когото и да е, първо да намерят Божественото в него, а за да се случи това, те трябва да са намерили Божественото в себе си. Такива връзки са естествени. Всички други връзки са забави за деца.

Знам че носят псевдоними.Аз не съм ученик .Дете съм. Не виждам защо е нужно да се разводнява темата .

Какво имаш предвид да си държим историческите личности на високо? Да не ги изпускаме от поглед, да не ги изпускаме от контрол ? да не позволяваме да ни ръководят? и какво означава да ги освободи ? имаш предвид постигане на духовен напредък и освобождаване на ограничаващи емоции и мисли ?

Кипензов - правя разлика между Дух и личност . Като казвам историческа личност визирам предвид духа стоял зад тази личност, който евентуално да ми сътрудничи с информация за времето на изявата му като личността Хикс. ако се окаже че аз самия съм някоя историческа личност може да взема да се явя на себе си и после ако разкажа на някой и да ме въдворят в лудница.

Понеже никът ми е мюсюлмански ти веднага предположи че съм мюсюлманин. Ако бях се писал Джон Сина щеше ли да предположиш че съм американец протестант , а ако се бях писал Окинава Куросава че съм японец шинтоист ?

Редактирано от Ahmet
Линк към коментар
Share on other sites

Логическата грешка Ad hominem се основава на фокусирането на личността(и не само на предаващият, а и на приемащият) а не на информацията, която бива предавана към изследователя. 

В случая не е важно ти дали си ме "осъдил" или аз теб или каквото и да е, а самата "връзка" между "странно"(неочаквано) и "прочитане на религиозен текст". Така излиза, че е неочаквано човек(който и да е, а не конкретно аз) да има езотерична култура, без да е прочел поне "Новия завет" или някой друг текст. Ами преводът?!?!?. А това вече е предубеждение, което е вид когнитивна склонност.

Като кофти пример: 

Предубеждение, често споделяно в обществото е, че Кръстоносните походи са били до Обетованата земя. Е, първия отива единствено до разграбването на Константинопол и установяването на Латинската империя. Не знам какво "освобождение" е било това плячкосване.

Така с неовладян Ум, при един търсен и осъществен контакт с "кръстоносец" ще се напълни главата с предразсъдъци.

По същия начин и Тамплиерите са установили "Небесното царство", ама всичко е било за контрол и "таксуване" на търговските пътища и за това възниква конфликта със Саладин и превземането на Йерусалим. Е дали при "контакт" с едната от воювалите страни или "невзелите участие англичани и други", няма да се изпадне в едностранчива оценка, която да подхлъзне?!?

Прегледай отново логическите грешки, човек! Полезни ще са ти, ако искаш да изследваш. Особено при ситуации като тази в мъдростта, дето май е от Корана - "Когато сочиш някого, останалите пръсти сочат към теб".

А и още нещо вече лично, не си длъжен да ми отговаряш, още повече пък да си искрен, но би ли ми отговорил - "Какво ти е семейното вероизповедание?".

Щото наистина предположих на слуки, че си мюсюлманин, но поне предположих...пък макар и да съм почти сигурен, все пак си е напосоки.

Пък и в езотеричното наследство на мюсюлманския свят е доста по-застъпено "общуването с духове", па и "джинове", а това е основната цел на питанията ти! Искаш да ти "сътрудничат" и гаранции за истинност! Но не се замисляш, че за точни координати ти трябват поне три опорни(триангулачни) точки!?!

Написах ти вече и "Насила хубост не става!".

Ще добавя и - "Проверката е висша форма на доверие"

А и думите на лит.герой Шерлок Холмс -"Когато отметнем невъзможното и най-невероятното може да е истина".

Толкова от мен! На разумен човек един път се казва...още повече с претенции за "изследовател"

Линк към коментар
Share on other sites

В 14.06.2020 г. at 23:27, Ahmet каза:

Какво имаш предвид да си държим историческите личности на високо?

Във всеки човек има  най- малко  по един Наполеон. Мисията на Наполеон е да обедини Франция, а той тръгва да покорява други държави и в резултат е заточен на остров Света Елена. Този вътрешен Наполеон не трябва да ходи на заточение, а да изпълни мисията си както трябва. Човек е колективно същество от милиони души заедно, с много мнения,  по - близки или далечни от единицата човек. Обаче щом са влезли в това съдружие трябва да бъдат в пълно съгласие и единство за да успява съдружието. Те са дошли на земята в туй съдружие да живеят не за себе си, а за своя Създател. Най-възвишените същества в човека не обичат да знаят имената им.

 

Линк към коментар
Share on other sites

В 18.06.2020 г. at 8:18, royalrife каза:

Във всеки човек има  най- малко  по един Наполеон. Мисията на Наполеон е да обедини Франция, а той тръгва да покорява други държави и в резултат е заточен на остров Света Елена. Този вътрешен Наполеон не трябва да ходи на заточение, а да изпълни мисията си както трябва. Човек е колективно същество от милиони души заедно, с много мнения,  по - близки или далечни от единицата човек. Обаче щом са влезли в това съдружие трябва да бъдат в пълно съгласие и единство за да успява съдружието. Те са дошли на земята в туй съдружие да живеят не за себе си, а за своя Създател. Най-възвишените същества в човека не обичат да знаят имената им.

 

„Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи - да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи съединени щати от държавите тук. С първите две задачи той се справи, но с третата той се провали. С това той не изпълни напълно възложената му мисия". Учителят е казвал, че всеки един план на Великото Бяло Братство, ще се изпълни, когато и да било. Ако един пратеник не го осъществи, то ще изпратят друг с тази задача, дотогава докато се намери пратеник, който да я изпълни. В хода на големите исторически събития и силите на доброто, и тези на злото, изпращат свои представители, на първите и отговорни места. Едните са за благословението на човешкият род, а другите - за да донесат разруха и страдания, от които пък хората ще се поучат.
Изминаха десетилетия и сега европейските държави се опитват да създадат европейски щати, но под друго име." (https://petardanov.com/topic/17153-35-наполеон-бонапарт/).
Линк към коментар
Share on other sites

Бъркаш кръстоносния поход . Писал си за четвъртия .Целта му е била да освободи Божи гроб , но и да се придобият богатства и власт както си споменал.Поради определени причини похода се отклонява обаче от целта освобождаване на Йерусалим и се стига до създаване на Латинската империя .Иначе първоначалната идея е била наистина освобождаването на светия за християните град(дали е била тази идея основната движеща сила на кръстоносците -това е друга тема  ;и да е било най - важна цел за някои , не мисля че е била за всичките хиляди учасници.)

Нали човек като премине в отвъдното лека полека се оттърсва от земните влияния и може да види събитията в реалната им светлина .да ги види и реални и през очите на другите участници в тях. Може да преживее всичко което са преживяли другите участници в следствие на действията му. вижда най - детайлно живота си. тук не става въпрос за оценки а за факти. Примерно. Наистина ли си умрял от естествена смърт или са те убили ? и ако си убит - как те убиха ? какво значение има тука оценката на събитията ? духът ако иска да е честен с мен ще ми каже факта какъвто е бил .Дадено събитие или е станало или не се е случило .Тук личните оценки нямат значение макар че и те са ми интересни (но са второстепенни за мен).един преминал преди векове  дух ,който е видял всичко както си е в най малките му подробности ,ако е достатъчно честен би трябвало да каже реалните събития (дори и ако все още има някакви пристрастия по дадените случки -но и да има ако е честен достатъчно ще си каже както е било .неговите лични оценки са друга работа). Но най сигурно е да се чете директно в Акаша .Там човек може да прочете нещата както са станали и както са били видени през очите на различните участници в станалото.

Цитат

А и още нещо вече лично, не си длъжен да ми отговаряш, още повече пък да си искрен, но би ли ми отговорил - "Какво ти е семейното вероизповедание?".

източно православие .

Редактирано от Ahmet
Линк към коментар
Share on other sites

Е щом ти харесва да си играеш на криеница, ок!

Поне се възползвай от факта, че се подведох по ника ти, в желанието ми да съм полезен!

Нагледен пример за предубеждението от моя страна при елементарно изследване, което ме вкара в заблуда.

Точно това, което ти препоръчах да имаш предвид при изследванията си.То се дължеше на нагласата ми, че и другите са открити както и аз.

Също така не съм историк и е нормално да объркам номерата на "походите", щото не ме вълнува кога са били, а самият претекст за "оправдаване" на чисто завоевателските действия. Така както в последно време от поне 20 г. експанзионистично ни налагат неолибералните модели от запад....

Страдал съм винаги от наивността си, но поне зацепих защо "Наполеон" се включи в темата........

Линк към коментар
Share on other sites

В 21.06.2020 г. at 14:29, kipenzov каза:

Поне се възползвай от факта, че се подведох по ника ти, в желанието ми да съм полезен!

Ако никът ми беше Иван, Паоло или Киркегор нямаше ли да опиташ да си ми полезен?

Чудех се дали да направя корекцията с номера на похода (понеже ми хрумна, че може да те подразня и че не е толкова важна поредността), но накрая реших все пак да го сторя. Няма лошо. Просто уточнение, нищо повече.

В 21.06.2020 г. at 14:29, kipenzov каза:

Така както в последно време от поне 20 г. експанзионистично ни налагат неолибералните модели от запад....

Така е. Преди това пък друго ни налагаха.

В 21.06.2020 г. at 14:29, kipenzov каза:

Страдал съм винаги от наивността си, но поне зацепих защо "Наполеон" се включи в темата........

Да не би страдание да съм ти причинил или принципно хортуваш? Защо "Наполеон" се включи в темата?

Линк към коментар
Share on other sites

В интерес на истината и точността.

Пускайки тази тема в съзнанието ми не е присъствала идеята да се допитвам до всички страни замесени в съответните събития, а само до духовете на личности към които имам симпатия, които на мен са ми по - интересни. В ума ми не е присъствала идеята да събирам информация за нечии субективни възприятия за станалото. И да ми е минавало като мисъл, било е за малко. По принцип си прав, че трябва въпросите да се разглеждат от различни страни, а затова е нужно да се потърсят сведения от различни замесени в станалото лица. Прав си, да. Макар че и така няма гаранция до колко вярна ще е съставената накрая картина. Определено субективните усещания и размишления на някои хора са ми по - интересни от тези на други хора и вероятността да правя усилия за запознаването с едни субективни възприятия е по - голяма, отколкото с други субективни възприятия. Но и без да питаш някой конкистадор защо е грабил индианците, и без да питаш някой кръстоносец защо е грабил Цариград можеш да се досетиш горе-долу как са разсъждавали съответните хора. Това са и работи, които може да се прочетат. Но предвид на това, че историята е с претенции да е наука и че в една наука обективността е нещо изключително важно, най - важни са фактите (без значение дали става за изследвания чрез стандартни или алтернативни методи).

Идеята ми беше да получа информация във връзка с потвърждаване/отхвърляне на неща, които са приемани днес за факти (същото и относно твърдения, които са спорни/недоказани в науката), плюс обогатяване на представите ми с неизвестни на историческата наука сведения. Нито съм се сещал да търся информация от всички замесени страни, нито ми е хрумвало, че тези които бих питал за събитията ще тръгнат да ме лъжат (особено предвид на пречистването през което те ще са преминали в отвъдното и предвид на това, че между дух и личност разлика има и логично звучи да е по - малко вероятно дух  да "седне" да те лъже; съответно - логично звучи дух на починал преди векове човек, преминал през определени неща в някои от незримите светове да лъже или да представя станалото крайно субективно...).

Ако приемем, че някой починал преди векове е способен да ме лъже за нещата от своето време, тогава няма ли опасност този някой да рече и да ми напакости докато аз се мъча просто да направя разностранно проучване? Ако това е духът на човек, който е пострадал от предците ни например...и таи определен негативизъм...

Най - удачният вариант за нестандартни проучвания ми се струва Акаша. Гадното е, че този начин е много по - труден отколкото просто да четеш.

Това за питането на духове е главно израз на желание за по - пълно докосване до фигури от миналото ни.

Относно историята като наука: може би няма как тя да е съвсем лишена от субективизъм предвид на факта, че я пишат хора. Важното е да има стремеж към обективност.

Редактирано от Ahmet
Линк към коментар
Share on other sites

Това с обективността на историческата наука ме вълнува отдавна. :) И на мен ми е минавало през ум да попитам някой от свидетелите на събитията...НО това желание ми се обезсмисли през годините, докато пред очите ми различни хора (мои приятели и роднини) възприемаха и наричаха (дори не говоря за тълкуване) едно и също събитие с диаметрално противоположни термини и определения. За журналисти, политици не споменавам изобщо. Така че дори и да събудим духа на някого и го попитаме, това отново ще е само неговата лична гледна точка. Е, може би ще излязат наяве скрити подробности, но каква е гаранцията, че не преувеличава, изопачава и дори измисля??? 

Така че най-добре е изобщо да се откажем от критерия за обективност на фактите. Само по себе си това отказване вече ще ни приближи до истината. Няма да се доверяваме изцяло на архиви, на летописи, мемоари и прочие. Те ще служат само като една от многото гледни точки към случилото се. 

За мен проблем на историята е по-скоро липсващата гледна точка на обикновеното население. Преди време в едно видео беше зададен въпросът замисляли ли сме се защо това, което сега наричаме история е просто списък от биографии на владетели, тяхното царуване и войните между тях. И да - съгласна съм с видеото - това е не просто промиване на съзнанието, това си е програмирането му от самото начало... 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...