Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте. Няма да разказвам историята на дълго, защото се изморих да го правя, ходила съм при 3 терапевти и 2 психиатри. Като цяло винаги съм се притеснявала за нещо, главно заради родителите си защото си насаждаха напрежението върху мен. Та така аз постоянно бях под стрес докато не се изнесох, имам 2 малко дечица. Лятото изкарах цистит и започна страх да не се изпусна, имах ПА в превозните средства, но спрях да го мисля това, може би защото споделих с колежка и тя ми каза, че ще полудея. И така вече 3 месеца аз полудявам. Миснах през мноооого състояния. Първото беше че не знам коя съм, гледах се в огледалото и се чудех аз ли съм не съм ли, но предполагам, че беше защото четох пост на човек с раздвоение на личността, след това бях с шизофрения, защото единия психиатър ме пита дали чувам гласове, от товара се озъртам и ослушвах, беше ме страх да съм сама с децата за да не ги нараня, сега и този страх го няма, остана шизофренията. Знам оттук оттам някои симптоми и навярно си ги предписавам, например в магазина почти стигнах ПА, защото се изплаших дали продавачката е реална или е халюцинация. До ден днешен като я видя ме връща към този момент и ми е неприятна. Общо взето всичко започна откакто моята колежка ми го каза това. Вглеждам се в себе си, в мислите си, анализирам ги, например кой е казал, че теябва да сме щастливи, за какво живея казвам си за да съм щастлива и от там и авто въпроса, или кой е кзала че 2*2=4. Такива главоблъсканици които не знам какво значение имат за мен, но знам и, че няма да намеря отговора. И така заради висока доза на АД имах много ярки сънища след това разбрах че е от това, събудих се и си виках сън ли е или реалност, знам че не е било реалност, но се замислих. Започнах след това да мисля дали не съм убила някой и да не помня, съответно го сънувах и като се събудих си викам ми ако съм го направил, ами СКО съм убила как ще живея с тая вина. Много ме е страх да не съм шизофреничка. Честно да Ви кажа мисля си, че бих си сложила края само и само да не съм психотична. На 27 съм. Искам да живея хубаво и да не съм болна. Искам да съм си предишната АЗ. Да не си следя мислите, викам си с глас ли ги чувам или не, постоянно съм в напрежение, нонс стоп дали правя нещо нелогично, дали съм в ред. Следя си движенията, недай биже да забравя нещо... и преди години имах този проблем, мислех си, че съм правила секс с др човек и съм забравила и че детето ми не е т мъжа ми след този секс. Това е било преди 4 год. Ест не съм правила секс с никого, но изкарах кошмарна бременност. Страх ме е защото знам, че те не различават сън от реалност, и аз също се чудя дали не съм такава. Виждам, че умеят да пишат, та това вече, че мога да пиша не ме успокоява. Не знам вече къде да отида. Бях се подпряла, защото ходя на терапия и уж вярвах на терапевта, държа постоянен контакт с него, но прочетох коментар на д-р Първанов, че шизофрения се назначава само от лекар, т.е терапевтите не могат да кажат дали си болен или не и край завъртях се отново. Не искам да съм болна, седя и плача, не искам да имам това заболяване, срам ме е как ще живея с него. Не искам да ходя в психиатрия, но и ме е страх да си сложа края. Просто не знам какво да направя. Омръзна ми от сториците въпроси на ден, започнах да се филмирам, че ме е страх от тв или от телефона сиг, защото единия терапевт ми каза, че шизофрениците вярват как от предмети излизат хора и т.н. Много Ви моля за помощ. Не искам да съм болна, не бих мигла да живея с тази диагноза. Страх ме е да не би да ми се причува или привижда нещо. Постоянно се блеща. След срещата с единия психиатър си мислех, че следващия като не пита дали някой ми говори аз няма да мога да отофовря, защото миже да мие. Говорил някой и да съм забравила. Ходя на работа все още, но трудно. Това не спира да ме преследва. Не знам дали е страх или тревога вече. Къде да отида, как да заживея нормално. Мислят че никога няма да мога да се преборя. Преди не беше страх да спя, защото се бях уплашила, че чувам гласове точно преди да заспя. Сега след снощи понеже пак така ми стана пак ме е страх да заспя. Мислех, че имам страхова невроза, БАР, шизофрения, психоза и като цяло знам, че нещо психически не съм добре, но не искам да ида в психиатрия. Страх ме е да съм там и пак си казвам, ето като лудите ме е страх от всичко. Знам си ЕГН-то, трите имена, имената на децата си, всичко си знам, но просто това ме убива. Не мога да съм спокойна. Единия психоатър ни изписа золофт и флуанксол мислех че действат малко но от вчера ми е много зле, пак нямам светлина в тунела, пак приемам всичко буквално. Ако ще живея живота си в психиатрия и трябва да се отделя от приятеля си или децата по добре да ме няма. Преди мислех, че има рак на стомаха, после на пикочния мехур. Сега това. Мислех дали ен съм леснийка и това много ме товари също, защото мислех, че

обичам приятеля си. Бихте ли ми казали какво ми е според Вас. Проблема ми е и, че не вярвам на лекарите, майка ми ми каза още като тръгнах в началото, че не им вярвам което е истина, защото ходих 8 месеца по гинеколози, защото мислех, че съм бременна и те не виждат бебето, това пък беше след четене в нета за цветна бременност и тн. Какво ми има? Как да се оправя? Ще се оправя ли. Сякаш не е страх да съм спокойна вече. 

 

Ето, сутринта беше страха от шизофрения, сега си мисля, дали нямам страх да убия децата си ами ако е желание а аз се залъгвам, че е ОКР. Кълна се преди да ми каже колежката за лудостта винаги треперех над момичетата си, но от както ми го каза започнах да мисля за луди неща. Едното спирам и почвам другото. Да Ви кажа може и да в лудост, но гледай дали биха ми ампутирали крайниците някъде, за да не мига да нараня някого. Това ме плаши, че не знам дали е желание или страх. Вече сякаш не се усещам. Днес както си седях и ми се беше заделила малко устната и аз си скъсах кожичката със зъби и както си седях и си викам ами ако стана канибал, ако започна да се само наранявам и да ям от себе си или ако изям друг човек. Госпожо гнус ме е от мен, страх ме е, чудя се дали да не се предам в полицията да кажа, че съм много опасна и да ме приберат, но тогава пак ще е ужасно за мен, защото пак ще е затвор както психоатрията. Не виждам как да продължа живота си. Просто съм луда. Какви са тези мисли сега за канибализъм. Гледам си моничетата и ме е страх да им се зарадвам. Те са красиви и малки. Смях се по детски с глас, а аз не мига да им се зарадвам, защото нахлува мисълта за убийство в мен. Защо съм такава страхлива себе си да убия да не страдат други. И си викм ето щом плача значи не го искам значи се тормозя и няма да го направя, но в следващия момент си казвам, глупости ти си психопатка и се самозалъгваш, че страдаш. Съжалявам от дъното на душата си за всеки пропилян ден в който съм се ядосвала за глупости, поне не съм и ала такива мисли. Аз съм пълен изруд. До сега споделях всичко с. Приятеля си, но днешното ме е срам. Страх ме е че ако не споделям ще го направя, ще превъртя от мисленето или ще се излъжа че е желание и ще го направя. Къде да ида. Страх ме е да ида да ме прегледат в психиатрия, защото си мисля че и нищо да ми няма биха ме приели само за да ме друсат и да точат от здравната каса с мен. Така ме държаха и в родилното заради пътеката 15 дни. Аз съм изруд и не заслужавам да живея, не аслужавам и въздуха който дишам. Бих искала да ме няма, да изчезна и да не ме боли повече. Но ме е страх да го направя. Мислех да се обеся обаче няма как, страх ме е, да скоча от терасата ме е страх ами ако не умра а само се нараня. Представях си как скачам от 13 етаж и как ще нараня майка си. Тя много ме обича, има хора които ме обичат, а аз какво правя, какво мисля, за глупости. Много се мъча. Къде и тая колежка ми го каза това. Спомням си кк се изплащих защото ако съм луда бащата на децата ще ги вземе и си викам ето значи ги обичам и се опитвам да се успокоя и после си казвам, глупости сиг искам да ги убия и за това не ги пускам. Въпреки това ще ми

липсват ако ме затворят някъде. Там ще ме мъчат сигурно и ще се гаврят с мен. Знам че

дори и да съм болна няма да съм виновна, просто така се е стекло. Но съм много объркана. Тояа за яденето на хора ми дойде от кожичката, преди това съм нямала такива мисли. Сега искам да ме е страх от шизофрения а не от това но не става, сякаш до сега толкова лоши мисли не съм имала

това е бруализъм, и точно защото съм неосъзната не мога да си сложа края. Не осъзнавам колко съм лоша и противна. Милите ми момичета, знаете ли как ме търсят, постоянно мама мамо а аз мисля такива неща дори не искам да ги пиша отново. Мислех си да ги оставя на родителите си, или да ме осакатят за да не мига да ги нараня и да ги гледам от далеч. Ще ми липсват че не са край мен, но сигурно ще е за тяхно добро. Викам си да вариант е и

после си викам ми ако нараня другиго ок децата ще

ги оставя ами другите хора. Мислех да ида да живея на село и да не ме търси никой но все храна трябва да си взимам значи ще срещна все някой човек и пк може да го нараня. Живея в самия ад. Моля се да имам рак или нещо смъртоносно да си ида не насилствено и да се свърши, да знам, че съм била добър човек и да се свършат тия брутализми, но не се разболявам. Искам го наистина, искам да има край, но не насилствен. Моля Ви дайте мнение, без да ми се карате или иронизирате, просто съм лесно внушаема и не искам подигравки. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Натраплива си, това е. Няма да стане без стабилна работа със силен в уменията психотерапевт. Не кой да е, а действително вещ в процесите на натрапливостите. Но, даже и такъв, може само да ти помогне да си помогнеш и ако е наистина добър, освен да те разбира и ти синхронира през обич и доверие, никак няма да те жали. Тост, именно поради обичта, съдействайки на здравата теб, ще е безжалостен с окр-то ти, ще го предизвиква и многократно всяка сесия ще те вади от комфортната ти зона, за да се осъществи промяната в разбирането, нагласата, възприятието в точната посока, което променя всичко. 

Засега чувствам в теб само мрънкане, хистерична нагласа за жертвичка, очаквания за механично "завинтване на гайките" - такава настройка поддържа и е далеч от реално справяне. Когато истински се опиташ да разбереш тези мисли - дълбоко прекрасната им основа, учебната природа на цялото ти състояние, водещо те към един по-хармоничен и здрав характер, тогава изходът е истински лесен. 

Прочитането на някои статии (клик) би ти било полезно - евентуално, ако искаш да тръгнеш към реално справяне, отвъд мрън мрън и "зле ми е, аз горкана"... 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря все пак за отговора. Статиите почти ги изчетох. Но това което прочетох в едната леко загатваше за психопата и започнах да си мисля, че съм психопат. Сега понеже знам те какви са (понеже беше обяснено) започнах да се мисля за такава. Вече не знам дали е страх или желание. Сякаш не ме е страх. И мислите ми се обърнаха в друга посока. Предпочитам да не бях разбирала за тях. Или да е болест, а не придобито състояние. Така вече знам, че няма шанс да полудея, но знам, че

психопат мога да стана. За това сега като не реагирам на тези мисли и си викам, ето значи съм такава. Гледах снимки на един дядо и те не ме разстроиха, значи съм емоционално осакатена. За колко време се става психопат? Възможно ли е за ден два? Или това пак е от това ОКР. Разбирайте, че като не съм тревожно започна да си мисля, че съм психопат. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А бихте ли ми казали дали психопат се става ей така? Не ме интересува точно пътя, но до колкото прочетох това зависи и от възпитанието. Аз съм възпитавана на добро и лошо, за убийства не ми е говорено, но то се подразбира, че е лошо. Отделно съм на 27, за шизофрения и психоза ми е късно, ами за психопат? Вас как не Ви е страх хаха малко глупав въпрос, но, аз например не мога да работя такава професия, ето успокоявам се от едно и започва нещо друго. Днес просто съм тревожна, ей така за спорта. Вече дори не знам за какво е така. Ходих на детска площадка и ме “нападнаха” деца. И си казвам ето ако съм била опасна до сега да съм ги приключила. Аз се държах любезно с тях, нищо, че повечето ме дразнеха Хахах. Но идеята ми е, терапевта ще ме изважда от зоната на комфорт (макар, че то един комфорт при мен) но аз мисля, че винаги ще допускам варианта : ето днес не съм направила нещо лошо, значи може да е утре. Тоест това по време на терапия ще се изясни ли? И последно мислите ли, че дишането е добра насока като част от терапията? Било е предпоследно, значи последно. С хапчета оправя ли се? Защото ги пия вече 2 месеца, а не виждам никакъв ефект, да имах и добри дни, но рядко. Изобщо имам ли нужда от тях? Благодаря много, че се отзовахте. И ако мога да вмъкна нещо към Орлин: 

П.С- Ако ги прочета, тъй като наистина съм на финала, ще ме приемеш ли отново? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, Габи Петрова 1993 каза:

Благодаря все пак за отговора.

Все пак също благодаря за все пак. 

 

преди 5 часа, Габи Петрова 1993 каза:

Статиите почти ги изчетох. Но това което прочетох в едната леко загатваше за психопата и започнах да си мисля, че съм психопат.

Никак не се загатва - директно се разяснява как и защо окр няма общо с това и се взаимоизключват. 

 

преди 36 минути, Габи Петрова 1993 каза:

С хапчета оправя ли се? Защото ги пия вече 2 месеца, а не виждам никакъв ефект, да имах и добри дни, но рядко. Изобщо имам ли нужда от тях?

Хапчета - с терапевта в екипна работа с психиатър решавате как и доколко. 

преди 36 минути, Габи Петрова 1993 каза:

П.С- Ако ги прочета, тъй като наистина съм на финала, ще ме приемеш ли отново? 

Приел съм те веднъж на опознавателна консултация. За терапия, не - имаме разминавания в цели и нагласи, което би направило процеса нецелесъобразен. Нищо лично - просто се разминаваме. Искрено ти желая успехи.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за психопата може ли отговор? :) Става ли се психопат, или наистина зависи от възпитанието? Просто да не би да съм психопат като не усещам тревожността? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже прочетох статия, че някои психопати са били лекувани от натрапливи мисли. Т.е всеки с натрапливи мисли може да стане психопат или съм в грешка? Това пак ли е изменение в мозъка, т.е с мисли можеш ли да станеш такъв?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.07.2020 г. at 23:02, Габи Петрова 1993 каза:

всеки с натрапливи мисли може да стане психопат или съм в грешка?

Това е непозволено обръщане: "Всички мишки са бозайници, следователно всички бозайници са мишки.".  Да, при някои характеропатии и психози се наблюдават натрапливи мисли и ритуали, но при загубен вътрешен коректив, критичност и връзка с реалността. При обичайните натрапливости, съзнателната критичност е силно налична. Затова както казах, обсесивно компулсивното р-во изключва психоза или характеропатия. Тоест, има огромна разлика между невротичното обсесивно компулсивно р-во и натрапливости, присъстващи при другите споменати състояния. 

Оттук насетне коментарите ни биха се превърнали в предъвкващо преливане на пусто в празно. Само силен, преживелищен психотерапевтичен процес може да промени нещата стратегически!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора. Това го пишеше и в статията, извинявам се за глупостта, но мен ме притеснява, че вече не ме е страх от тези мисли, а все пак ги има. Не генерират тревожност и за това си мисля, че съм започнала да ставам психопат. Това мисля сега, дали може да стана само от мисли психопат. Като толкова си повтарям че е ОКР-то и да спре да ми пука, защото наистна се чувствам, че не ми пука за нищо. Държа се добре с децата, но като ги видя и това ми е първата мисъл, че мога да ги нараня. До преди 3 дни ревях, а сега не мога. Пълна апатия. Сякаш вече не ги обичам и ми е все едно. Това, че съм имала ОКР то може ли да премине и да стана психопат. Защото знам, че то е със силна тревожност, а аз вече я нямам. Това пак ли е част от това ОКР? Четох доста теми в които хора така изведнъж спират да се тревожат, но мислите им остават, за това си мисля, че до някъде е нормално и не съм единичен случай. Извинявам се, че така досаждам, може би въпросите са ми едни и същи. Вероятно сега това е новата “игра” на мозъка, че съм психопат и се залъгвам и за това не усещам да съм тревожна, защото започна от както прочетох, че те са безчуствени.  Преди това не се мислих за такава, но от както го прочетох и си викам ето и аз съм безчуствена, въпреки мислите, подсъзнателно аз ще продължа да си знам, че е нередно нали? Супер объркана съм :(   Сякаш вече не го приемам за нередно, и това е заради всичко което изчетох. Пресен пример от снощи, малката се спъна на терасата и аз се страснах, т.е подсъзнателно знам, че е нередно, но сякаш

като

го мисля и си викам какво от това. Терапевт може ли да ми промени това мислене, да ми набие в главата, че е нередно. Преди исках да ида в лудница сега не искам. И те нали и лудите не искат. Ако съм около позитивни хора дали ще съм по-добре. И сега се едно си измислям. Викам си какво се правя пред хората аз съм си психопат. Не ми пука за никой и нищо.  Сега си играх с едно кученце и викам колко е сладко, но в акъла си викам да бе пак се пренасям. Дали това, че съм

психопат пак е на подсъзнателно ниво. Вчера подарих на една баба една чанта и преди бих се зарадвала, че съм помогнала, обаче не беше така. Викам си правя се на добра, сякаш не изпитвам удоволствието от нищо. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,, не ми пука за нищо.,

Мило момиче, ако не ти пукаше за нищо нямаше да пишеш тук.Всъщност, те е страх, много, много те е страх. И това е напълно естествено при ОКР-то.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 минути, д-р Тодор Първанов каза:

,, не ми пука за нищо.,

Мило момиче, ако не ти пукаше за нищо нямаше да пишеш тук.Всъщност, те е страх, много, много те е страх. И това е напълно естествено при ОКР-то.

Добре доктор Първанов, но, защо вече не го усещам като страх, нито като тревожност, просто е мисъл...знам, че реално е трябвало да се успокоя и да преработя мисълта, за да не ме тормози, или просто това, че сега мисля, че съм психопат просто е като един вид маскировка на мозъка, за да не изживявам нещата? За това попитах дали психопат се става ей така само от мислене, толкова неща минаха през главата ми за последните 3 месеца. Наистина много, много състояния, всяко от което ме мъчеше наистина зверски. Сега знам, че не мига да се разболея от шизофрения, и си викам ми значи няма да съм луда която да си убие децата и братовчедка ми каза, че то нормален няма да го направи и пак си викам ето щом го приемам за нормално значи не съм в ред. Започнаха и мисли, кой е казал, че трябва да живеем дълго, ами ако смисъла на живота е друг, мисля, че имам нужда от промивка на мозъка, в манастир ли да ида вече или в секта....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано ми се иска да ми кажете, че е нормално да стана апатична, да не чувствам страха и тревожността. Сега си мислех, че ако ми гарантират, че

ще си сменя мисленето бих се съгласила да вляза в клиника за някакъв период, въпреки срама. И си представям кк децата ще дойдат да ме изпратят и ми става мъчно, това значи ли че все пак ги обичам. Не усещам страха и това ме разколебава. Признавам, че преди 3 месеца с това започна ОКР-то силна тревога да не нараня малки теб ме исках да съм с тях, но сега не е така. Просто объркана съм, къде да ида, да не съм повярвала на мислите и да го направя. Сега ми се доплака много, имат хубави усмивки, но ако го забравя, моля Ви за помощ, нека да ми се набие в главата че нещата дето мисля са лоши и да не ги забравям, да не вярвам на това ОКР! Дали да ги изоставя? Мога да ги дам на майка ми просто ако съм опасна след като нямам страха, а само мисълта, по добре на време да ги дам. Вие сигурни ли сте, че не мога да направя нищо. Аз не съм сигурна. Гадни мисли имам, защо да съм щастлива, защо да живеем, да не им повярвам, както сега вярвам,’е съм психопат. Сякаш не обичам никого. Не се трогвам от нищо. Извинявам се много, че пиша постоянно, но просто разбрах ОКР-то, изцяло, знам му механизмите, но знам, че липсата на страх и тревожност при такива мисли не е ОКР. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И последно, прочетох коментар на д-р Първанов, под пост на момиче с подобни оплаквания, че не и пука и не обича децата си и тн. Пие някакви хапчета. И там доктора ѝ каза, че е възможно това подтискане на чувтствата да е от тях, както и от АД. Аз пия флуанксол х 2 на ден и 1 х Золофт, дали и при мен този ефект не е от хапчетата, тъй като и аз не реагирам сега на протестите например, или на нещо тъжно, сякаш съм празна, може би от там имам усещането, че съм психопат. Извинявам се на модераторите, че им създавам работа постоянно с моите коментари нуждаещи се от одобрение. И благодаря на специалистите за включването в темата! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,, Не се трогвам от нищо.,,

Габи, помисли малко....дали ако това е истина и не се трогваш от нищо ще ни пишеш.Напротив, уплашена си, за това и само питаш .ОКР-то те лъже, че не се трогваш ..но това само лъжа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако му повярвам. Ако се взема за психопат и реша че няма да ми е мъчно за тях и го направя? Както ме лъже, че не се трогвам да не се излъжа и, че няма да ми е мъчно. На подсъзнателно ниво знам, че може и да не съм психопат. Понеже имам притеснения, но сега като не преминават импулсите когато ги има тези мисли си викам,е сигурно съм станала психопат. Което е малко неоправдано, защото всички хора които са се справили с ОКР и вече не се поддават на мислите значи са психопати по моята логика. Също ми трябва мотивация. Знам, че тя е важна за терапията, но си викам, каква терапия след като не трепвам. Дали може да е от хапчетата. Ето сега усещам, че съм напрегната, а дори не знам защо, сякаш е по навик. Викам си ще заживея нормално, и в следващия момент кой е казал, че

трябва да живеем така, признавам, че те и мисли ме тревожат, може би, защото са против правилата, а аз сякаш се опитвам да ги оправдавам. И като си го кажа, обикновено е в моменти в които съм ок които са за много кратко, си викам защо пък да сме щастливи и то ми се попарва надеждата. И си мисля, че

щом вече не ги разграничавам, да не развивам психоза и то и с тези мисли за нараняване. Отделно усещането, че не обичам никого е много объркващо, викам си празен живот. Сякаш се преструвам във всеки момент. Имали ли сте такъв случай. Просто вече ми разцентрова мисленето тотално, само се питам за какво да ходя на терапия и си викам за да се оправя и ми се е случвало да си казвам, че нищо ми няма...Имам чуството, че от сутрин до вечер все това правя, сломи ме, на колене съм пред тази “диагноза”. Проблема ми е и, че

всичко трябва да знам, обичам да анализирам, винаги съм била такава, а в живота не всичко има логика, а и не знам защо ми е важно да го правя, преди анализирах всяка свия мисъл когато мислех, че ще полудея, а сега анализирам чувства, усещания....Вечно трябва да имам отговор на даден въпроси, когато си го дам той е логичен, но сякаш не го приемам и започвам да човъркам. Леко лично отклонение, ако вече сте станал дядо, желая много благодат на малкото бебче. Благодаря още веднъж :) 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Габи, всичко което описваш, са само натрапливи мисли / ОКР с тема психични болести/. Каквото и да ти пишем, ОКР-то е обсебило мозъка ти и въпросите ще са безброй. Една терапия, отнема година или малко повече, това са 30- 40 часа.Ти искаш да решиш проблема си пишейки във форума.Да, това е възможно, но за  300 - 400 години. Не вярвам някой от нас да е жив толкова време.

Започни психотерапия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Габи, всичко което описваш, са само натрапливи мисли / ОКР с тема психични болести/. Каквото и да ти пишем, ОКР-то е обсебило мозъка ти и въпросите ще са безброй. Една терапия, отнема година или малко повече, това са 30- 40 часа.Ти искаш да решиш проблема си пишейки във форума.Да, това е възможно, но за  300 - 400 години. Не вярвам някой от нас да е жив толкова време.

Започни психотерапия.

Благодаря Ви доктор Първанов! Аз искам да посещавам терапия, съвсем не жаля средствата, просто нямам доверие на никого, на себе си нямам и не мога да се доверя и ан терапевта, въпреки, че ми беше препоръчан.

Пиша във форума не с цел “ изцеление” ами не знам и аз защо, просто чета, търся сходни състояния с моето, за да не се отпускам и междувременно ми е добре, че поддържам връзка с професионалисти които ми разбират проблема, защото като кажа на някого от обкръжението си започват да се плашат и това ме подтиска допълнително. 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писането ти във форума и четенето в интернет е също вид натрапливо поведение.

Спри го.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов, гледай снимки от психиатрии и си представих как нашите ме карат натам и ми стана много мъчно, разплаках се. Объркана съм, мисля си, че не ги обичам, но пък страдам за тях. Условията са много лоши, и здрав да се влезе човек ще полудее. Представих си как седя на леглото и чакам да дойдат. Мисля си, че ако отида ще ме държат под наркоза, за да не направя нищо и сигурно ще се мисля за камион. Доктор Първанов зле ми е много. Плача защото вече съм тотално объркана в мислите си. Знам, че по желание се влиза в такова заведение, но ако не ме оправят. Те чрез изтезания ли връщат човек към нормлания живот. Сигурно тормозят хората докато не проумеят кое е добро и кое лошо. Честно казано не искам да ме тормозят. Имам роднини в Карлуково в селото и са ми разказвали лоши неща, как бият психично болните. Къде да отида вече и какво да направя. Сякаш се опитвам да търся мотив за мислите към децата. Викам си сигурно бог ще е доволен. Кой бог по дяволите, лудите така правят, убиват в името на Господа. Аз щом го мисля така сигурно ще се убедя, че някой ме кара. Родителите ми няма да се съгласят да вляза в психиатрия. Майка ми особено е много привързана към мен и ще

го изживее много тежко. Е началото когато отидох за първи път на психиатър си спомням, как си галех децата защото може би ги виждам за последно, сега пак си мисля, че ще страдам за тях, но в ежедневието сякаш не усещам обич към тях. Галя ги но си викм че е на сила. Държа се добре с тях, изпълнявам им желанията, храня ги, къпя ги, те ми търсят компанията, но на мен ми навяват лоши мисли. Викам си аз знам че са лоши и няма да го направя и от там пак авто въпроса кой е казал че са лоши. Ако ме вземат в психиатрия според Ваши сметки колко ли време биха ме държали? Има ли шанс да не ме пуснат никога от там и там да си заживея? Лошото е, че има решетки на прозорците, знам защо, да не го пиша, но ако ми се прииска да използвам прозореца няма и да мога, т.е мъките ми ще са вечни там. Сигурно и ще казват на родителите ми, че не съм готова да се върна в семсйтвото, за да не ме взимат. Имам един познат, майка му ходи години наред на свиждане, не знам какво му е, не искам и да знам, но значи

той там живее. Понякога си мисля, дали едно такова изолирано “общество” няма да ми се отрази добре. Но условията са много лоши, там няма да има и с кого да си говоря. А дали ще ми позволят да ползвам телефона си? Те имат ли право или ще ми го вземат при постъпването. Чела съм как човек се е обадил на 112 да каже че е отвлечен и се замислих ами ако човека е ок психически и не го пускат, да кажем лъжат близките му, че

той не е ок само и само да го задържат заради касата. Питам Вас понеже знам, че работите в тази сфера и сте запознат. Почти се бях навила да ида в психиатрия ако знам, че ще ми сменят мисленето и ще ми отворят очите за правилно и грешно. Дразни ме и, че

преди исках да си сложа края, а сега не го искам. Сякаш има смисъл да живея. Защо съм го прегърнала толкова този живот? Знам, че и лудите не разбират и не се самоубиват. Вероятно и аз не си осъзнавам състоянието и за това не мога да си помогна. Възможно ли е така както си мисля, че някой ме кара да го направя и да повярвам на това. Аз по принцип не съм и вярваща, но знам, че тези на тема религия им се промиват мозъците и започват да убиват уж в името на нещо. Представям си как седя на пейка и ги виждам, ще се затичам да ги прегърна, и мама също. Доторе, психопатите плачат ли? Четох, че нямат чувство за критичност, аз винаги критикувам хората, не съм перфектна, но някои неща са в разрез с моите разбирания и започвам да критикувам. В работата си съм ок. Живея сама само с децата, мъжа ми се изнесе преди 2 седмици, просто несходства в разбиранията, мисля, че

моите са нормални тъй, като той много пиеше, започна да употребява и наркотици. Имам едно преживяване с него, откакто се помислих за луда имаше нощ в която си дойде пиян и се опита да ме изнасили, знае, че аз не искам контакт с него и много се разстроих, защото той като кажа нещо и постоянно ми казва “Габи в твоето състояние” и си викам сигурно ще ме изнасилва и няма да ми вярват защото знаят, че не съм ок. Един вид ще се възползва сексуално от мен. И се уплаших. Стана ми тъжно за мен самата. Защото аз ще разбирам какво ми се случва, но те няма да ми вярват, защото съм в особено състояние. И се разделихме. Постоянно съм сама с децата, родителите ми живеят на 3 етажа от мен, но са на работа и така аз от сутрин до вечер съм сама с тях. Изнервена съм понякога. Но само им се карам не си позволявам да ги удрям, но ме ядосват често. Това, че съм сама дали играе роля? Когато има някой около мен поне не го мсиля толкова. Пак мисля, но малар и за минута има нещо което да ме разсее, а така самичка, започвам да чистя и авто въпроса кой е казал че трябва да е чисто, така е с всичко. Вечния въпрос. Разбира се продължавам да чистя въпреки въпроса. Това ОКР то не е ли на една тема. Аз имам по 10 на ден понякога. Объркана съм . Знам, че и досаждам, но нямам връзка с никого в момента, всички са на работа, терапевта мислят че го е страх, така го усещам, пита ме как съм днес, сякаш очаква да му кажа, че съм убила. Ами ако подаде сигнал, че съм опасна. То май ще е по добре, поне да има някакво развитие. Има ли някакви по- нормални психиатрии в които да ме насочите? Ако трябва платени, знам, че нашите поне това ще направят за мен?

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mило момиче, за съжаление не виждам смисъл, повече да отговарям едно и също. Имаш ОКР и лечението му може да бъде проведено по три начина - с медикаменти, с психотерапия и комбинирано.

Кой от начините ще избереш и кой ще го провежда си е твой избор. 

Това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам Ви и Ви Благодаря за отделеното време до тук! :)  Само искам да добавя, че аз пия сега флуанксол и золофт от 2 месеца , има ефект но е минимален

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам, че прекратихме темата, и досаждам, но....:( Доктор Първанов Вие сигурен ли сте, че липсата на емоции е от ОКР-то. Не знам точно дали нямам, радвам се на децата си и като се усетя и си викам, че съм паихопатка и нямам емоции, а иначе се смея с тях, целувам ги, това също ли е ОКР. Сега нашумя случая с жената която удряше детето си и днес прочетох, че е в психиатрия. Не знам, защо, но смятах, че лудите са неадекватни, а тя например все пак го е отглеждала това дете, това значи ли, че и аз може да съм луда. Избягвам да посягам на децата, после ми е гузно и не ми се случва, но често се ядосвам и си викам ето сигурно ги мразя и за това им се ядосвам. Лошото е, че ОКР е съпроводено със силна тревожност, а аз не я усещам, сано мисли са, т.е сега кто не се притеснявам да не би да съм му повярвала или да му повярвам, че нямам чувства и да направя нещо. Това идва и от мислите, че нямам емоции, честно казано като гледах клипа с детенцето и ми ставаше гадно как плачеше и си виках ето значи не съм луда, имам някви емоции. Моля за последен отговор. Просто, защо така сякаш нямам чувства, сякаш съм празна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами прочети си пак поста-къде е тази липса на емоции?

,,радвам се на децата ,,  ,, иначе се смея ,,  ,,ставаше гадно,,

  ,,ОКР е съпроводено със силна тревожност,,,

Хайде, сега да видим, като не ти отговорим на поста, спокойна ли ще си или тревожна?

Спокойна или тревожна?

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами пак мисля, че ще съм спокойна, защото вече знам, че е ОКР, но пък дега искам да съм тревожна обаче не става бихте ли ми казали психопатите изпитват ли радост, или не по-добре да знам, че както си притъпявам емоциите ще взема и радостта да не зачитам. Добре възможно ли е да стана ей така психопат? Например представям си ако не видя децата известно време и си мисля, че ще им се зарадвам и в следващия момент си казвам ама аз съм психопат няма да се зарадвам, само, че тази мисъл вече не буди тревожност в мен, както и тази за лудостта, както и за убийствата, това означава ли, че вече нямам център с главния мозък? Вече не плача, просто са мисли които рядко имат някаква емоция в мен. И за това се чудя дали е нормално това. До някъде си мисля, че не е нужно винаги да се притеснявам, но някак като не се и сякаш не се усещам себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×