Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

тоест с това ми казвате отново, че няма да полудея, понеже вече нали се имам за луда и да се

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво чувство за хумор, т.е да разбирам, че няма да полудея? До сега трябваше ли да съм полудяла вече 5 месеца ще станат? Знаете ли вчера гледах шизофреници, наистина нямам общо с тях. Но това е само с тях а то има и други психиатрични болести.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Момиче, за пореден път ти казвам - спри да четеш за каквито и да е болести в нета.СПРИ!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пак съм аз. Снощи гледах един филм и актьора каза, че е социопат. Уби сина си. Сам се досещате, че филма беше турски, аз уж съм интелигентна, но майка  ми ме подхлъзна. Отделно знам и, че всяка мисъл която ми докарва тревожност е на ОКР. Вчера бях протеснена цял ден. Днеска мисля си за убийства за наранявания и нищо не трепва в мен. Ок дори и да приема че това е ОКР и аз съм го приела и да кажем за това да не усещам тревожостта, но като не ме е страх ще направя ли нещо. Вчера цял ден ме тормози въпроса “кой е казал, че не трябва да се убива” и си знам, че е лошо и какво значение има за мен изобщо и си казвам, че това е закон за живота никой не си го е измислил, опитвам се да подхождам философски в отговорите, но цял ден се тормозех с този въпрос. Днес от както чух снощи за този и пак нямам емоции и чуства. Апатия. Това има ли връзка с ОКР? Апарията симптом ли е и като го нямам страха ще направя ли нещо? Първата психиатърка ми каза, че няма да направя нищо защото имам съзнание, но ако сега липсата на страх ми стане нещо? Ако съм загубила съзнанието си? И наистина пиша ви го но нищо не трепва в мен. Предпочитам да си усещам тревожноста. Пия и АД и флуанксол освен и те да ме занитват т.к. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така се чуствам. Наистина, не усещам тревожността. А искам да я имам, защото сега пък си мисля, че е желание, а не страх. Аз трябва ли да съм луда за да го направя. Иска ми се да ми се каже, че трябва да съм луда иначе в осъзнато състояние не бих го направила. Просто чуствам се странно. Не знам и как да работя с терапевт след като там ше искат да ми изкарат страха който аз нямам. Психопат ли станах. Едва ли съм психопат чак понеже днес блъснаха една жена на пешеходната пътека до работата ми естествено веднага излязох за да попитам дали има нужда от нещо, но си викам после сигурно съм го направила не защото съм добър човек ами заради сеира, за да видя какво става не че ми пука толкова за нея. Просто ако мислите ми ми докарваха тревожност ще си кажа да това е ОКР и спирам, но това не е така и се чудя какво ми е вече. Може би сега като знам, че имам ОКР и сама си го търся за това постоянно си анализирам емоциите, за да видя как реагирам на определени неща. Това ме държи в кръговрат аз тоест аз знам имам ОКР трябва да се притеснявам обаче като не съм притеснена и се мисля за психопат. А дали мога да си повярвам че съм такава и да направя нещо лошо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега пък ми се плаче. Мъчно ми е за децата. Искам да им се извиня за нещата които мисля да ги погаля. Просто не знам какво да кажа повече. Нали трябва да съм луда за да го направя? Аз не съм луда или поне така ми казвате, значи няма да го направя, сигурно се филмирам, че не ми пука, не се разбирам себе си. Искам да си изплача очите. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко често трябва да посещавам? Какво значи редовна? И изобщо ние нямаме план с моя терапевт, само си говорим. Аз не знам в какво трябва да се изразява същинската терапия. По-скоро се чуствам като при психоаналитик. Може ли да пия хапчета за психоза без да влизам в психиатрия и без да ми отнемат децата? Просто според мен започвам да я развивам, щом мисля такива неща и не се притеснявам значи не съм в ред.  Например нали знаете нещо ако човек е изнервен и казва “ ще те убия” или “ще полудея” това просто така се казва, но аз това не мога да спра да го мисля. Според психолога ми съм емоционална изтощена и за това нямам емоции. Как да нямам като плача за децата си, обаче в същото време не усещам мислите да ме напрягат. Това ми е проблема, че искам да ме е страх от тези мисли. До колкото прочетох за страха е отговорно определено поле в мозъка. Моето да не се е объркало, че не го е страх? Макар, че ако да кажем стана свидетел на бой не бих гледала, а как мисля за убийство. Просто искам да си живея стария живот. Искам да му се радвам без глупави въпроси. Като говоря с мама и тя ми казва, че не бих го направила, че ако ми е имало нещо да не съм в ред те да са ме видяли понеже живеем почти заедно, а за нея нищо ми няма. Аз я питам как не я е страх, че

ще полудее и тя започва да се смее, как така нея не я е страх? Просто преди бях много добър човек, винаги съм изпитвала удоволствие да помогна, сега не го усещам. Не усещам удовлетворение от нищо което правя. Даже бих казала, че съм комплексирана, макар, че не съм грозна. Имах и агорафобия. Минах и хипохондрия на тема рак, притеснения да не се разболеят и децата ми, но просто сега като знам че Имам ОКР и сякаш постоянно искам да усещам симптомите му, защото ако не е така започват деуги мисли да ми нахлуват които отново не ми влияят, но ми губят времето например. Това моето какво е? Психоза ли е? Не мисля, че съм психопат, защото плача на филми, обичам приятеля си, родителите си, обаче съм се вкопчила в децата си, сякаш не усещам да ги обичам, а аз ги обожавах до преди мислите за полудяване и тн. Като им купя нещо и бързам да си разваля удоволствието, целувам ги, гушкам ги, но сякаш съм празна, а в същото време ско паднат и се стряскам значи не ми е все тая за тях. Не искам да ми ги взимат, не си представям да ме търсят и да ме няма миличките. Да живеят по приемни семейства и тн, но тези мисли за нараняването не ме оставят на мира. Извинявам се за нахалството, знам, че Ви омръзна от мен наистина го знам, но с Вас някак ми е по-напоителен разговора от колкото да пиша на терапевта си. 

 

Нещо нецерзурно ли има в коментара ми, че не се одобрява? Мисля, че не съм нагрубила никого в него, за да седи висящ? 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами,  май ни омръзна, да пишеш едно и също и да ти отговаряме, как не си луда и никога няма да полудееш, защото хората които имат ОКР не полудяват. Преливане от пусто в празно е  Габи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де, а мислите сигурна ли съм, че майка ми ми е майка, че децата са ми деца, че мъжа ми ми е мъж пак ли е ОКР. Признавам, че са мисли които ме вкарват ужас. Сега започнах да се питам какво правя вкъщи е такива нелогични които ме изпиват. Просто усещам как пулса ми се очестява

от тези въпроси. Знам, че тези хора са те, обаче като си ги задавам тези въпроси сякаш съм разколебана. Сякаш не съм сигурна с нищо, знам отговорите на всички въпроси обаче, въпросите ме напрягат, защото си ги задавам, сякаш се опитвам да излъжа сама себе си и страдам неистово. Вече 5 месеца съм така до сега дали щях да съм луда? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес гледах новите и тези бяха объркали заглвието. Аз машинално прочетох обаче после видях, че грешно съм прочела и сега ме е страх да не забравя да чета и пиша. Как ще си уча децата, ами ако забравя да чета как ще звънна на някого ако имам нужда. Много ме е страх да не би да забравя. Тежко ми е, всеки ден съм с нова мисъл която ме изтощава. Съсипах се последните 5 месеца. Вече не виждам светлината, че ще се оправя. Това пак ли е натраплива мисъл? Възможно ли е да забравя да чета и пиша?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Габи :) Като специалист, мога да те уверя, че никога няма да забравиш да четеш и пишеш. Специалист съм в грамотността, не в психотерапията. След ограмотяването, мозъкът безвъзвратно влиза в нов режим на работа, така че дори и да поискаш, няма как да "забравиш" грамотността си. Колкото до неправилното прочитане, няма човек, който да не го е правил, дори и аз - след 37 г. учителски стаж и проверки на правописа на 3 езика. 

Като човек, който ти съчувства, бих ти предложила вместо да се фиксираш и пишеш за страданията си, да опиташ да прочетеш нещо от написаното в сайта ни - не само в тази секция на форума. Вдигни очи над тревогите си и ще видиш колко много интересни неща има в света и в нашия сайт и форум... :) Не ти препоръчвам, защото твоята интуиция ще те заведе в мястото, където е твоето лекарство. просто си дай шанс да разгърнеш всички страници и раздели, не само своята тема... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много Ви благодаря за отговора. Чета всеки ден във форума, но за съжаление само по моята тема. Опитвам се да намеря теми които да ме заинтригуват, но състоянието ми е погълнало цялото ми съществуване, вглъбена съм в него и нищо друго не ми се получава. Успокоихте ме, определено ми стана по-леко :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов, възможно ли е състоянието ми е да следствие на несгодите в живота ми? Усещам, че когато нещата не станат както аз искам и се напрягам и започвам да се притеснявам. В момента с приятеля ми сме във връзка от разстояние, гостувах му 5 дни и забравих дори да си пия хапчетата, имах ОКР, но отшумяваш е изключително бързо. Когато се върнах в София отново ми се активира. Имам варианта да замина да живея там, но родителите ми не са съгласни с това и се спирам, подтискам се постоянно в София, но те не ме разбират. Приемат го като предателство. От друга страна аз си мисля ако замина и не ни потръгне, как ще ги зарежа за няма нищо. И постоянно съм с ОКР не го забравям за секунда, постоянно ми е свит корема, днес е едно утре е друго. Та възможно ли е тази неподреденост, това насилствено живеене в София да ми влияе на психиката? Според Вас как да взема решение кое е правилно, в момента трябва да избирам между своето щастие и това на майка ми, тъй като тя ми каза ако замина с децата да не я търся никога повече. Страшно объркан период от живота ми.  И сякаш никой не ме разбира, не разбират какво е да се бориш със собствените ти мисли, напрежението, смазващото притеснение, водещо до нетърпимо ежедневие. Сякаш съм загубила себе си, живея на сила поради страх да се самоубия. Да, имам две хубави деца, но и те не ме радват, нищо не ме радва. Рядко имам прозрения, и когато ги имам все нешо се обърква за да попадна пак във въртележката на ОКР. С такова усилие правя всяко действие в дните си, и никой не вижда как съм, не се интересува, всеки си живее живота и аз се чуствам като страничен наблюдател което допълнително ме скапва. Злобна ли съм? Може би. Може би това ОКР ме промени много, вече не съм АЗ. Сякаш съм човек с две лица, когато съм спокойна съм себе си, но в момента в който нещо ме скапе а това е постоянно, тъй, като съм много критична по характер и винаги се разочаровам и ставам другия човек, намръщения, затворения в себе си, с мислите си, прикован за собствения си мозък и объркани възприятия. Дори хапчетата не ми помагат. Не знам, може би съм от каръците на които не им действат, така и така нищо лесно не ми се е случило в живота, всеки ден имам трудности, нямам един спокоен ден в който да се усмихна искрено, не от любезност. Изключително сломена се чуствам, без изход, без мечти за бъдещето, просто като една бройка от населението на планетата, апсолютно безсмислено съществуване. Как ще се оправя? По какъв начин терапията ще ми помогне? 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали има човек забравил да чете и пише и смята? Аз не спирам да мисля за това. Днес сигурно 18 пъти си повторих и написах азбуката. Звучи смешно, но това ме плаши изключително много. Просто аз няма да съм човек ако не умея да чета и пиша, това е изключително лош вариант. Дори не мога да си го представя. Не искам. Сигурна съм,е до сега никой не е страдал от ОКР на тема “забравяне на грамотността”. Каква е логичната връзка, за да не се забравя. Днес се наблюдавам цял ден, струва ми се, че чета и пиша по-бавно. Припомних си и таблицата за умножение и деление. Просто сега се следя във всеки момент. Където има надпис ме напряга. Междо другото миже да имам просто проблем с очите, тъй като ме боли главата от няколко дни и когато си ги натисна ме облекчава. Наистина ли е невъзможно да забравя тези неща? Защо винаги аз се страхувам за такива работи? Ако аз мога да забравя значи всеки може, да, но, защо точно аз ще го мисля това и това ще е от значение за мен, а не за някой друг например. Аз дори на работа няма да мога да ходя. Ще съм да не кажа като кой. Това ще ме убие вече. Какво трябва да ми се случи, за да забравя? Алцхаймер, сътресение на мозъка? Има ли изобщо някакъв минимален шанс това да се случи при мен. Сега пък ще се вманиача, накрая ще си купя и буквар и сметало като първолак. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Почти съм на ръба на паник атака, усещам се, че правя грешки като чета, освен това не смятам бързо колкото преди и като чета един текст освен, че чета бавно и с грешки сякаш и не съм разбрала нищо от прочетеното. На 27 години да се уча да чета просто ми се вижда неестествено. Ами ако не мога? Как ще съм неграмотна? Защо не чета бързо като преди и правя грешки? Значи започвам да забравям вероятно как се чете. Имам чуството, че тази мисъл ще ме вкара директно в психиатрията, не мога да се успокоя, плаче ми се и съм страшно напрегната. Пиша бързо, но чета бавно и това ме напряга много. Освен това като чета вече и следя изкъсо да не прочета нещо грешно и сякаш точно тогава правя грешката, в напрежение съм когато чета. Това вече не е нормално. Възможно ли е да развивам дислексия? Трябва ли да посетя логопед? Изобщо какво трябва да направя? Виждам, че сме изписали 3 страници и във всяка аз пиша роман, а отговора е все, че имам ОКР, да, но тук няма връзка ОКР. Аз забравям да чета. Как ще живея така? Та това е основата на живота, аз ако не мога да чета не мога да работя, ще ми се подиграват всички, голямата красавица, неграмотна. Какво се случва с мен? Страх ме е много? Не искам да се губя. Моля за разбиране и да не ми се сърдите, просто имам нужда да говоря с хора които разбират човешката психика, защото ако просто споделям на майка ми тя ми казва “викам линейка и да те вкарват в лудницата аз не мога да се разправям с теб”. На приятеля ми като споделя той ми се смее, не разбират какво изживявам. Защо забравям да чета? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aабсолютно всичко, което описваш в постове си, са симптоми на ОКР.Нищо друго, само неоснователни страхове.

Темите на ОКР са безброй, сега те лъже,че не можеш да четеш, преди че ще полудееш и така ще бъде години наред, защото не се вземаш мерки.

Питаш как ще ти помогне психотерапията - ще промени мисленето ти, ще станеш устойчива на стрес и много по-смела.Отделно ще знаеш, как да различаваш натрапливите мисли и се справяш с тях.Една такава терапия би продължила около година, обикновено сесиите са един път седмично / в началото/ после стават по-рядко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А възможно ли е да забравя да чета? Наистина ли това е само лъжа на мозъка ми, защото се забелязвам, че запъвам. По принцип работата ми е свързана с пари, отчитам по хиляди левове на ден и работя само с касов апарат, нямам компютър на който да си смятам рестото. Идеята ми е, че

преди само като видех парите и знаех колко е рестото, а сега ми трябва време да изчисля. Възможно ли е да забравя да смятам и пиша? Наистина ли е на основателен страха? На психотерапия съм ходила 3 пъти за 3 месеца, мислех, че се ходи само по веднъж в месеца, не знаех, че е необходимо 4 пъти в месеца. Явно това също е моя грешка. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз до сега, когато усетя напрежение и все си казвах ОКР е, но сега го виждам, че наистина се запъвам като чета, как да си кажа, че е ОКР-то като то няма връзка с четенето или вече лъжа сама себе си? Или може би ми казвате, че са неоснователни и свързани с ОКР-то понеже това от което се страхувам е ирационално, отново?  Сега отново по пътя на логиката се чудя дали е възможно да спра да говоря, да забравя, какъв ми е проблема с това забравяне и аз не знам и, защо това Окр ме мъчи

токкова. Ако забравя да чета и говоря аз няма да имам връзка с хората как ще им кажа какво ми има или че ги обичам. За много хора може да е смешно притесненията които имам, но просто мен ме тормозят изключително много, почти до побъркване. Обичам близките си, и живота си, искам да съм нормален човек, да си говоря, да пиша и т.н много ли искам? Искам да съм в кондиция. И това, че може някак тези неща да се променят ме ужасява. Това мо е трудното да различа кога си измислям, кое е възможно и кое не. Реално аз не знам дали е възможно да забравя да говоря или да чета. Знам ли, може да ми стане нещо на мозъка и да спра да ги правя тези неща. Това не е ли налудничаво мислене? За мен това е лудо мислене. Просто ме е страх от всичко имам чуството. Страх ме е главно да не се от чужда по някакъв начин от хората които обичам, да не би случайно да дойде момент в който да не мога да комуникирам с тях. Не знам къде ми е основата на глупостите, не знам какъв ми е вътрешния проблем, за да изживявам всичко това. По какво се познава дали един човек е луд? Тези мои мисли не са ли налудничави, че и рева от тях. Може би не толкова, че вярвам колкото, че си го представям и се натъжавам, не мога да го обясня и аз. Страх ме е да не загубя комуникацията със света по някакъв начин. Аз съм страшно общителен човек, пбичам да се запознавам с нови хора, обичам да говоря, интересно ми е и да чета, това просто няма да е моят свят. Ето разказах на майка ми и знаете ли какво ми каза да ходя в Пазарджик на ходжа, че аз не съм вярваща какъв ходжа, просто не знам аз дали съм ненормална или срещам ненормални реакции на състоянието си. На ходжа-сякаш съм безвъзвратно зле и това ми е последната надежда, наистина така ме накара да се почуствам.  Сега надявам се, разбирате, защо Ви досаждам толкова, самотна съм и се страхувам, от реакциите на хората около мен, отчайват ме. Аз се опитвам всъщност не се опитвам, аз се уповавам изцяло на медицината, на изследванията, а не врачки и баби баячки, но когато ме тикат в такива среди, ами как да не се чуствам луда? Хора повярвайте ми, погледната отстрани нищо ми няма, дори колегата ми се изненада, че приемам хапчета, наистина, но явно реакциите към мен са неподходящи и няма здраво мислещи около мен с които да говоря, с терапевта не ми стига, а нямам чак толкова много финанси, за да си позволя да съм всекидневно при него. Просто си търся хора които ме разбират, че скоро време може и на екзорсист да ме заведат. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 6.09.2020 г. at 13:26, Габи Петрова 1993 каза:

 

В 6.09.2020 г. at 13:26, Габи Петрова 1993 каза:

Имам варианта да замина да живея там, но родителите ми не са съгласни с това и се спирам, подтискам се постоянно в София, но те не ме разбират. Приемат го като предателство. .....................в момента трябва да избирам между своето щастие и това на майка ми, тъй като тя ми каза ако замина с децата да не я търся никога повече.

.............Как ще се оправя? По какъв начин терапията ще ми помогне? 

 

състоянието ти е в следствие пасивното отношение към мислите . Оставяш ги да те занимават .

За мен ,задължение е на родителя да покрие всички нужди на децата . Но явно твоя , не е успял да ти покаже как да се радваш на живота , как да посрещаш и преодоляваш трудностите . Знае само един начин , които явно не е твоя . За това едно разделяне ще е от полза .

Цитат

Та възможно ли е тази неподреденост, това насилствено живеене в София да ми влияе на психиката?

Определено те разстройва . Страхуваш се да избереш . Ако мислено избереш  едното , после другото , като развиеш темите до дълбока старост .Ще имаш по ясна представа за бъдещето . Например..............съжалявам вариантите са безброй( зависи от твоите вътрешни промени) и показването на някои , ще е манипулация .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Габи, лъжите които може да ти пусне ОКР-то са безброй.То може да те лъже, че не може да правиш каквото и да е, например да гълташ, да дишаш, да чуваш, да говориш, да ходиш и каквото и да е.Това е неговото естество - един лъжец в собственият ти мозък. Може да те лъже и че може да направиш каквото и да е, че може да полудееш, да спреш да имаш чувства, да започнеш да харесваш жени, а не мъже и така до безброй варианти.

За съжаление, лъжите му изглеждат като истина и ти им вярваш/ както и всеки с ОКР/.

Основното правило е, да не се правят никакви проверки в истинността на тези лъжливи мисли.Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти.

Много мощно средство е съгласяването, за него се иска доста смелост, но то е по-ефективното. Например, ОКР то те лъже,че не може да четеш.Ти му отговаряш всеки път -,, да така е,, и повече нищо не правиш.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 8.09.2020 г. at 12:41, АлександърТ.А. каза:

състоянието ти е в следствие пасивното отношение към мислите . Оставяш ги да те занимават .

За мен ,задължение е на родителя да покрие всички нужди на децата . Но явно твоя , не е успял да ти покаже как да се радваш на живота , как да посрещаш и преодоляваш трудностите . Знае само един начин , които явно не е твоя . За това едно разделяне ще е от полза .

Определено те разстройва . Страхуваш се да избереш . Ако мислено избереш  едното , после другото , като развиеш темите до дълбока старост .Ще имаш по ясна представа за бъдещето . Например..............съжалявам вариантите са безброй( зависи от твоите вътрешни промени) и показването на някои , ще е манипулация .

Ако послушам Вашия съвет, се пренасям мислено след 30 години и се чувствам по-свободна. Тук съм като в окови. Чуствам че имам нуждата да направя тази промяна. Но те не ме разбират. Казват да не ги търся повече ако тръгна. Дори ми дават съвети да си намеря друго момче. Не го одобряват, въпреки, че не го познават. Толкова ги е яд на него, че дори не искат да се запознаят с него и само ме плашат, как там няма да съм добре, как ще съм робиня и т.н така ме разколебават, а аз съм сигурна, че искам да съм там. Но това, че не ме подкрепят ме замисля. Утре правя 27 години, а все още съм като 15 годишна, нерешителна, нямам свободата от там и щастието, защото не живея както аз искам, а както ми се нарежда. Дразни ме, че не искат да го опознаят, а говорят. Не отценяват нещата които той прави за мен, подминават ги. Не уважават избора ми. Отделно когато не съм щастлива ОКР ми се засилва. Постоянно съм така, а тук рядко съм щастлива. Справям се със шопинг терапия. Всеки ден харча пари, за да се разсейвам, но до кога така. Вече дори не искам да си купувам нищо. Искам да съм само с моя човек. Само това мисля, представям си как съм там и ми става топло. Дори и да е грешка искам да се убедя, че е така, не да се откажа, защото така трябва. За първи път чуствам нуждата да се отделя от родителите си и си мисля, че е защото усещам момчето, до сега не съм била така, никога нв съм се отделяла, дори вече когато аз самата съм родител, това ме подриска аз не мога да взема решение дори как да облека децата си, защото родителите ми са много критични. Аз също, понеже тала съм израстнала и съм свикнала да съм критична. Това ми пречи, вечно съм недоволна и вечно се притеснявам за нещо, когато няма реална причина си я измислям. Просто съм в омагьосан кръг. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×