Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

преди 23 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Габи, лъжите които може да ти пусне ОКР-то са безброй.То може да те лъже, че не може да правиш каквото и да е, например да гълташ, да дишаш, да чуваш, да говориш, да ходиш и каквото и да е.Това е неговото естество - един лъжец в собственият ти мозък. Може да те лъже и че може да направиш каквото и да е, че може да полудееш, да спреш да имаш чувства, да започнеш да харесваш жени, а не мъже и така до безброй варианти.

За съжаление, лъжите му изглеждат като истина и ти им вярваш/ както и всеки с ОКР/.

Основното правило е, да не се правят никакви проверки в истинността на тези лъжливи мисли.Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти.

Много мощно средство е съгласяването, за него се иска доста смелост, но то е по-ефективното. Например, ОКР то те лъже,че не може да четеш.Ти му отговаряш всеки път -,, да така е,, и повече нищо не правиш.

 

 

 

Доктор Първанов, много ме успокояват нещата които ми казвате. Наистина, за това и постоянно Ви досаждам. Обещавам да следвам съветите Ви. Ще пробвам, нищо не губя, сега съм доста зле, ще пробвам и това. Благодаря, че ме подкрепяте. Днес пак имам страха да не забравя. Просто си представям как се случва и сърцето ми започва да бие ударно и усещам как ме обливат топли вълни, сякаш ще получа ПА всеки момент. Работя, но само аз си знам как. Супер напрегната съм, едва издържам на напрежението. Отделно си мисля, че от това напрежение ще мина на още по-силни хапчета, а аз не искам да пия хапчета като лудите, бе искам да съм отпусната, страх ме е и от това, но не мога да си помогна, да се отпусна, постоянно съм в напрежение. Мисля си и че от него греша като чета и смятам, просто съм разсеяна и все се следя да не сгреша и мисълта ми е обременена. Не искам да пия по-силни хапчета. Страх ме е дори да се събудя, защото знам, че се започва тормоза, тормозя се сама. Знам, че е навързано- разсеяна съм защото се притеснявам мисълта ми е в грешката и не разбирам и нищо от прочененото защото съм разсеяна и не вниквам в текста. Знам, че не съм психопат, до някъде се радвам, че усещам окр, но много ме тормози, съсипа ми живота. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега пък след като колежката ми ме извика по име си викам сигурна ли съм че така се казвам, аз съм сигурна обаче тая мисъл ме напряга. Имам чуството, че мога да се захвана за плочката в банята. Страх ме е да не е шизофрения или някоя друга болест, как така ще си задавам въпроса сигурна съм, че се казвам Габриела. Наистина ще ме докара до психиатрия това състояние. Не мога да издържам на това напрежение. Всеки ден е ново, или старо ново, това го миснах преди 3 месеца, сега пак ми се връщат същите въпроси. Забелязала съм го, тъкмо си тръгне една мисъл и след време пак започвам да я мисля. Това не е нормалното, задавала съм си и въпросите сигурна ли съм, че е ден, аз съм сигурна знам, че е ден, но някак самия въпрос ме парализира. Колко още ще се слуша? Изключително се притеснявам за състоянието си. Имам чуството, че трябва да се сбогувам с целия свят и, че нещата с моята психика не вървят на добре. :( страх ме е ужасно много

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Габи, рано или късно, ще трябва да замениш шопинг терапия с психотерапия.Направи го по-рано, измъчваш се напразно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов, имам чуството, че моят терапевт няма да ми помогне. Просто не виждам разлика от сесиите до сега. Ходила съм 3-4 пъти мисля. И нищо. Дава ми съвети, но на много философско ниво. Просто как да се насоча към добър такъв? Как да реша кой ще ми помогне? Скоро и от работа ще ме изгонят, защото само плача, треперят ми ръцете, чуствам се зле и не се концентрирам. Аз разбирам, че имам нужда от терапия, но ми се струва, че не съм при точния, не знам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И се опитвам да се успокоя, че до сега е трябвало да съм полудяла, защото четох Ваш пост как до 1 седмица максимум до месец е трябвало да полудея, но после си казвам ами ако просто стреса не е достатъчно силен в момента за да ме подлуди, значи мога да очаквам да полудея във всеки момент. Всеки си викам ако не е ОКР, а нешо друго и полудея всеки миг. Защото нали от стрес се генерира полудяване, ако съм носител на ген. И всеки ден се усещам като че съм на ръба да полудея, мислите които имам не са нормални. Не знам как да реагирам, знам, че трябва да посещавам терапевт, но просто с моя явно не си допадаме. Той е прекалено спокоен, а аз съм по-дейна, по жива някак и неговото спокойствие ме изнервя, сякаш няма живинка в него, говори ми бавно като на полуидиот. Ами ако стреса не е бил достатъчно силен последните 5 месеца и все още не е отключил ген-а. По принцип знам, че баба ми е лежала няколко пъти в психо диспансер, нещо като е стигнала менопаузата и е започнала да прави нервни кризи, но мама каза, че не е била луда. Обаче аз си мисля, че и аз съм носител на това нещо. Знам, че тя пиеше ривотрил, баща ми също пиеше ривотрил и ме е страх много да не съм прихванала от тях ген-а. Да не полудея и аз или да ми изписват силни медикаменти от които да не съм себе си. Как да си помогна вече, ден и нощ страх и себе наблюдение което ме скапва. Ами може и аз да направя нервна криза като баба ми, мама каза, че са и били диазепам и след като я пусне хапчето след някво време пак ставала така. Това е наказание моето, сякаш съм прокълната да нямам един спокоен ден в живота си. Никога не съм била спокойна. Винаги съм се притеснявала за нещо, но сега от както разбрах за баба и баща ми се страхувам още повече. Дали съм носител на техния ген? Мама каза че не са били луди, баща ми го е пиел дори без назначение от лекар, просто го успокоявал и го е пиел, взимал е от баба ми, а на нея и е назначен от психиатър. Дали го нося тяхния ген? Ще полудея ли и аз? Те не са били шизофреници, нито луди пак казвам. Баща ми беше агресивен, но като пийне ако го закачи някой ей такива. Не съм ги виждала да изпадат в кризи някога и не мога да кажа дали са се държали налудничаво. Баба ми си беше сприхава, но не ми е направило впечатление да е луда. Спомням си, че си говореше тихочко сама, на нея си някакви неща. Шепнеше си. Боже ще полудея като тях. Започнала съм. 

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Габи Петрова 1993 каза:

Доктор Първанов, имам чуството, че моят терапевт няма да ми помогне. Просто не виждам разлика от сесиите до сега. Ходила съм 3-4 пъти мисля. И нищо. Дава ми съвети, но на много философско ниво. Просто как да се насоча към добър такъв? Как да реша кой ще ми помогне? Скоро и от работа ще ме изгонят, защото само плача, треперят ми ръцете, чуствам се зле и не се концентрирам. Аз разбирам, че имам нужда от терапия, но ми се струва, че не съм при точния, не знам.

Да . до като бяхме роби беше лесно , няколко шамара и марш на нивата .Бачкаш и само мислиш как  да го омилостивиш . Но сега се чудя  какво ми се прави и от колебания направо изкрейзвам ... Та си мисля , че философията , като описание на нещата ,  наистина не помага . Трябва да се прави нещо , а сигурно терапевта ти е дал някакви упражнения . Като д-р Първанов на предната страница :

,, Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти. " .

И се питам , ти какво не разбра . Както бицебса(мускул) се увеличава с гирички . Така и способноста на ума да борави с мислите се увеличава с подходящи упражнения .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, АлександърТ.А. каза:

Да . до като бяхме роби беше лесно , няколко шамара и марш на нивата .Бачкаш и само мислиш как  да го омилостивиш . Но сега се чудя  какво ми се прави и от колебания направо изкрейзвам ... Та си мисля , че философията , като описание на нещата ,  наистина не помага . Трябва да се прави нещо , а сигурно терапевта ти е дал някакви упражнения . Като д-р Първанов на предната страница :

,, Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти. " .

И се питам , ти какво не разбра . Както бицебса(мускул) се увеличава с гирички . Така и способноста на ума да борави с мислите се увеличава с подходящи упражнения .

Това което ми казва терапевта ми е когато усетя напрежението да вдишвам, да задържа въздуха и да издишам. Общо взето сме до тук. Обясни ми механизма на ОКР, но това не ми помага. Може би имам нуждата да ми се казва “да Окр е” на всяка откачена мисъл, защото за мен всяка следваща е все по-откачена. Плашат ме, изглеждат истина наистина, не знам дали сте имал ОКР, но ако не сте имал едва ли ме разбирате напълно. Ясно е, че трябват усилия и от моя страна, не очаквам терапевта ми да ме влачи нагоре, но просто аз не се чувствам добре, не съм спокойна. Вероятно аз съм проблема, а не терапевта, може би прекалено много съм се отпуснала и чакам някой да ме измъкне. Просто щях да кажа в такъв момент, но то не е момент, а при мен е ежедневие, ми е страшно трудно да се вдигна на крака. Случва ми се понякога, имам и хубави моменти, когато забравя за ОКР. Обаче се наблюдавам и понеже знам, че го имам когато не съм напрегната си казвам “ето психопатка” или нещо такова и отново започваме да се гоним, аз него, то мен. Много трудно намирам силите, защото мислите са супер тегави. Както каза Орлин, на човек с ОКР му трябва преживелищен терапевт, или такъв кокто да познава отлично неговите игри. Моят терапевт е супер добър като човек, усещам го, и може би ме съжалява дори, виждам го, че се опитва да ми помогне, но просто аз вечно съм с рогата напред, явно трябва да поработя и върху характера си, който съм далеч от илюзията, че на 27 години ще се измени съществено...Благодаря за хубавия пример с бицепса, наистина ме замисли :) може би ми трябва практика, аз си кажа 1-2 пъти за деня например, че това ми е ОКРто видя, че няма промяна, откажа се и започвам да плача. Общо взето така ми минават дните. Може би ако ми се обясни по-разбираемо, не, че се имам за глупава, но явно не съм развита достатъчно интелектуално, ще го схвана по-добре. Почти като на дете, а забележете, че не се имам за полуидиот :3d_139:. Миже би ми трябват простички примери, все пак съм жена :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Може би имам нуждата да ми се казва “да Окр е” на всяка откачена мисъл, защото за мен всяка следваща е все по-откачена.,,

Не да ти се казва / мислите на ОКР са безброй и няма кой да седи денонощно до теб за да ти казва -това е ОКР/ ти трябва да го правиш.Написал съм ти го в предният пост -ТИ ТРЯБВА ДА СИ ГО КАЗВАШ. САМА .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, обаче си мисля, че съм ненормална с тези мисли или, че ще се побъркам от тях и ми е трудно. Знам, че няма кой да е 24/7 до мен. Най-трудния въпрос който не ми позовпява да продължа напред е “защо да съм щастлива, кой е казал, че трябва да сме щастливи” тази мисъл ме деградира като човек. Сякаш е грешно да съм щастлива. Това е въпроса който скапва всичко. Казвам си, за да съм добре, за да се радвам и пак авто въпроси от същия ред. Това ми е трудното, трябва да съм все сломена, за да го нямам въпроса. А ако бях носител на този ген щях ли да полудея до сега? Те луди ли са били или невротични?

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ооо, интелигентна си , няма спор . Но ти не правиш нищо и позволяваш на ОКР-то да говори през устата ти .

Цитат

, Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея

това бе упражнението ! колко пъти го прави ? Няма да цитирам нищо , направо ти казвам че може да го правиш постоянно и непрекъснато , само него без да се отплесваш . Опитай един ден и после може да говорим пак .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено приключвам с моя терапевт. Сцепих се да бързам, отидох на уговореното място в утечения час, не вдига 2 пъти, звъня 3 път на една жега и ми казва, че не е на адреса да го почакам 15-20 мин. Това не е ли несериозно или пак моето ОКР се включва. По принцип много държа на точността и коректността, като са казали един час и едно място значи остава така и това не се променя. За мен е несериозно. И така, моля да ми се препоръча добър терапевт в София занимаващ се успешно и сърцато с ОКР. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здраяейте отново! Доста време ремисия т.к. :) За съжаление имах доста стресова седмица и тревожността ми се вдигна отново. По време на първата си бременост имах ужасни мисли, че детето не е от мъжа ми, без реално да съм била с деуг мъж, просто си мислех, ами ако съм била к не помня е такива. Страшни дни изживях. Сега имаше шанс да съм бременна отново, и в началото бях с много приповдигнато настроение, радвах се, после пак ми мина мисълта “ами ако изживея същото като първия път” това помрачи щастието ми. Пак започнах да се чудя дали не съм пропуснала нещо, дали не съм забравила, и така това ме завъртя отново в ОКР и не можах да го увладея :( . Признавам, че повече от месец бях добре, почти никакво ОКР, и добро овладяване, още в начален стадий. Е, оказа се, че не съм бременна, но започнах да си мисля за бебе, че искам, отново. Пак започнах да се радвам в трепетно очакване, и отново мислите, в опит да ги избутам, защото наистина ми помрачаваха емоциите, се върнах назад, в момента след който бях прочела пост на момче с раздвоение на личността. Имах дни в които се гледах в огледалото и се питах “аз ли съм наистина” това ме плашеше, казвах си “разбира се, че съм аз, Габриела, кой друг може да е” това също отмина с времето. Е, до преди няколко дни, явно, за да изместя мисълта за бебето се настани тази. Ужасно е, гледам се и не си вярвам, че съм аз. Страх ме е, че имам раздвоение на личността, че ще се излагам пред приятеля си, сигурно и ще ме зареже. Не искам да си мисля това, знам, че съм аз, не знам какъв друг отговор очаквам. Кълна се, че преди да прочета поста му никога не съм се питала такива въпроси, просто явно се филмирах тогава и не съм го надживяла щом все още ме владее. Това отново ли е натраплива мисъл? Нормално ли е да се гледам и да си задавам този въпрос? Сякаш не съм сигурна в птражението в огледалото (това също го прочетох, как се гледа и нв се разпознава) ще развия ли раздвоение? Има ли шанс? На 27 години съм. Тези мисли могат ли да ме объркат до толкова, че да не се разпознавам вече? Отново живота ми започва да прилича на ад. Отново се будя с нежелание, защото знам, че ще е пореден ден на оцеляване. Срам ме е да кажа на приятеля си, защото не знам каква ще е реакцията му, почти съм сигурна, че ще му падне мнението за мен, ще ме мисли за луда и няма да иска да се занимава изобщо с мен. Даже, честно Ви казвам, сутринта докато пътувах към работа видях един старец и му завидях, че е изживял живота си, а на мен ми остава още много време да се мъча. :( 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Не искам да си мисля това, знам, че съм аз, ,,

E, когато не искаш една мисъл, но не може да се отървеш от нея, тя каква е?

Всичко което те плаши са само едни натрапливи мисли, нищо истинско няма в тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А мога ли да развия раздвоение на личността? Според моя терапевт, човек се ражда или психотичен (носи гена на лудостта) или невротичен (каквато съм аз за него) и изключи всякакво такова заболяване при мен,  тъй като съм с осъзнато ОКР от 6 месеца, не осъзнато може би повече от 7 години и ако съм носител до сега е трябвало да се отключи при мен. Поне така ми го обясни той. Знам, че и Вие сте ми казвал, че никога няма да полудея, но явно страха си е на приливи и отливи. Отстрани погледнато няма причина да съм в това състояние, живея с приятеля си, обичам го, децата ми са живи и здрави, задоволена съм от почти всичко което желая,  нямам някаква свръх драма в живота си. Не разбирам състоянието си, вместо да се радвам на това което имам аз буквално се съботирам сама.

Редактирано от Габи Петрова 1993

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коментирай това с терапевта си.Ние, нищо повече от това което сме ти казали не можем да ти кажем.Самата същност на ОКР-то е да те кара да се съмняваш във всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×