Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Трябва ли да съдим злите хора?


holyvalentine

Recommended Posts

В 3.09.2020 г. at 2:19, Mirela каза:

И аз често си мисля, че това е така. Обаче има нещо в степените на ада, през който преминават различните души, което пак те кара да се замислиш. Защото когато страданието е прекалено, когато преживяването е силно травматично или продължава твърде дълго, дори да се освободиш от него в някакъв момент, вече си пречупен и всъщност не можеш да бъдеш "щастлив".

Ето тези деца примерно. Един ден някои от тях ще бъдат спасени от насилниците. И после какво? Товарът на това което са преживели ги е смазал и деформирал необратимо. За какво щастие говорим. 

И всъщност на каквато и да е възраст когато болката е непосилна или прекрачи някакви твои граници на способността ти да се справиш, се пречупваш. Затова и нихилизмът е в известен смисъл  валидна позиция.

Аз лично често съм се питала, ако ще е толкова ужасно, не е ли по-добре просто да няма нищо? Сигурна съм, че много живи същества на тази планета, биха се молили отчаяно просто да умрат и да се разтворят в нищото. И никакви оферти тип, чакай после ще дойде хубавото, няма да могат да ги убедят, че болката си струва.

Нима няма болка, която никакво благо, получено и дори извоювано след това, не могже да изкупи и да оправдае? Дори само физическата болка може да бъде такава. 

 

 

В тази тема трябва да си призная, че пиша с нежелание, защото осъзнавам, че някои неща е трудно да бъдат приети. Някои неща може да бъдат приети за прекалени и нечестни, или пък ненужни. Истаната си има и своята обратна страна, тя може да е бреме ако е преждевременна, не за друго, а защото недоразбрана тя може да е непоносима.

Да се пречупи човеш е възможно. Може да изпадне в криза от която да не успее да излезе до края на живота си. Но затова идва следващо прераждане когато човекът е освободен от бремето на спомените, а условията са различни. Да част от кармата и предразположенията остават... Промяната може да дойде само с осъзнаване на ситуацията. На хората им е трудно да приемат, че причината за страданията им в настоящето може да са те самите. Още по-трудно е да се приеме, че човек е отговорен и за действията на другите доколкото е част от същото общество. Насилникът задължително ще бъде поставен в ролята на жертва. На него ще му се наложи да погледне на ситуацията и от другата страна. Да, може и да се окаже напълно безпомощен и сломен. И не, няма такова нещо като това някой да не иска да живее. Личността може да иска под тежестта на страданията прекратяването на отделно въплъщение, но това е само една ограничена част от истинския човек и от живота. И тук трябва да се подчертае, че случващото се поради някакви кармични причини не е защото Бог или някакви владетели на кармата, или други сили са решили така. Жертвата привлича насилника, защото имат някакво общо предразположение. Затова и много жертви на свой ред стават насилници. Не за друго, а защото предразположението, което е привлякло насилника, още е живо в тях. Да, жертвата може да привлече насилника и по линия на принципа на противоположностите - т.е. да привлече това от което се страхува. Но това също е шанс да преодолее страха си, като се сблъска с него. 

Да не забравяме и, че сме в кали юга, когато животът е далеч по-интензивен, наситен, а всичко отрицателно е усилено до краен предел. Съответно и възможността за развитие е по-голяма за разлика от другите епохи в които животът е далеч по-щастлив, но и развитието бавно.

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 52
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

В 9.09.2020 г. at 12:24, kipenzov каза:

Пусни, за да се върне!

В тази фраза има нещо ключово по темата. Всичко е заради завръщането на хората. Ние трябва да го пожелаем. За да може да сме истински свободни и щастливи е необходимо някои неща да бъдат дълбоко осъзнати от нас хората. В притчата за блудния син е заложена същата идея. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 11 часа, Станимир каза:

Съответно и възможността за развитие е по-голяма за разлика от другите епохи в които животът е далеч по-щастлив, но и развитието бавно.

Аз не съм бил там и не мога да кажа как е "било", но като цяло съм съгласен с мнението в поста ти.

 

преди 9 часа, Станимир каза:

Всичко е заради завръщането на хората.

И заради завръщането обратно у хората.

"Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" - Корана.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...