Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Трябва ли да съдим злите хора?

Recommended Posts

В 3.09.2020 г. at 2:19, Mirela каза:

И аз често си мисля, че това е така. Обаче има нещо в степените на ада, през който преминават различните души, което пак те кара да се замислиш. Защото когато страданието е прекалено, когато преживяването е силно травматично или продължава твърде дълго, дори да се освободиш от него в някакъв момент, вече си пречупен и всъщност не можеш да бъдеш "щастлив".

Ето тези деца примерно. Един ден някои от тях ще бъдат спасени от насилниците. И после какво? Товарът на това което са преживели ги е смазал и деформирал необратимо. За какво щастие говорим. 

И всъщност на каквато и да е възраст когато болката е непосилна или прекрачи някакви твои граници на способността ти да се справиш, се пречупваш. Затова и нихилизмът е в известен смисъл  валидна позиция.

Аз лично често съм се питала, ако ще е толкова ужасно, не е ли по-добре просто да няма нищо? Сигурна съм, че много живи същества на тази планета, биха се молили отчаяно просто да умрат и да се разтворят в нищото. И никакви оферти тип, чакай после ще дойде хубавото, няма да могат да ги убедят, че болката си струва.

Нима няма болка, която никакво благо, получено и дори извоювано след това, не могже да изкупи и да оправдае? Дори само физическата болка може да бъде такава. 

 

 

В тази тема трябва да си призная, че пиша с нежелание, защото осъзнавам, че някои неща е трудно да бъдат приети. Някои неща може да бъдат приети за прекалени и нечестни, или пък ненужни. Истаната си има и своята обратна страна, тя може да е бреме ако е преждевременна, не за друго, а защото недоразбрана тя може да е непоносима.

Да се пречупи човеш е възможно. Може да изпадне в криза от която да не успее да излезе до края на живота си. Но затова идва следващо прераждане когато човекът е освободен от бремето на спомените, а условията са различни. Да част от кармата и предразположенията остават... Промяната може да дойде само с осъзнаване на ситуацията. На хората им е трудно да приемат, че причината за страданията им в настоящето може да са те самите. Още по-трудно е да се приеме, че човек е отговорен и за действията на другите доколкото е част от същото общество. Насилникът задължително ще бъде поставен в ролята на жертва. На него ще му се наложи да погледне на ситуацията и от другата страна. Да, може и да се окаже напълно безпомощен и сломен. И не, няма такова нещо като това някой да не иска да живее. Личността може да иска под тежестта на страданията прекратяването на отделно въплъщение, но това е само една ограничена част от истинския човек и от живота. И тук трябва да се подчертае, че случващото се поради някакви кармични причини не е защото Бог или някакви владетели на кармата, или други сили са решили така. Жертвата привлича насилника, защото имат някакво общо предразположение. Затова и много жертви на свой ред стават насилници. Не за друго, а защото предразположението, което е привлякло насилника, още е живо в тях. Да, жертвата може да привлече насилника и по линия на принципа на противоположностите - т.е. да привлече това от което се страхува. Но това също е шанс да преодолее страха си, като се сблъска с него. 

Да не забравяме и, че сме в кали юга, когато животът е далеч по-интензивен, наситен, а всичко отрицателно е усилено до краен предел. Съответно и възможността за развитие е по-голяма за разлика от другите епохи в които животът е далеч по-щастлив, но и развитието бавно.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.09.2020 г. at 12:24, kipenzov каза:

Пусни, за да се върне!

В тази фраза има нещо ключово по темата. Всичко е заради завръщането на хората. Ние трябва да го пожелаем. За да може да сме истински свободни и щастливи е необходимо някои неща да бъдат дълбоко осъзнати от нас хората. В притчата за блудния син е заложена същата идея. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 11 часа, Станимир каза:

Съответно и възможността за развитие е по-голяма за разлика от другите епохи в които животът е далеч по-щастлив, но и развитието бавно.

Аз не съм бил там и не мога да кажа как е "било", но като цяло съм съгласен с мнението в поста ти.

 

преди 9 часа, Станимир каза:

Всичко е заради завръщането на хората.

И заради завръщането обратно у хората.

"Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" - Корана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×