Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте,мили хора!

Пише ви едно отчаяно момиче на 23 години. От половин година имам проблем който ми пречи да живея нормално,тази година завършвам бакалавърска степен "философия" и най-лошото е,че очаквах това да ми помогне,но не. Всичко започна когато баща ми ненадейно и абсолютно тихичко ни напусна и се изнесе от вкъщи.  Явно тогавашната ми илюзия че сме здраво и щастливо семейство се е разбила,защото нещата които наговори на майка ми още  кънтят в ушите ми. Месеци наред се стягах психически за да не узнаят близките ни. Беше шок.  Майка ми плачеше всеки ден с глас...Така започна всичко с моите физически оплаквания и началото на хипохондрия която усещах че се заражда в мен още когато преди две години загубих и двамата си дядовци от рак...

Първо започнаха едни бодежи под лявата гърда,личната докторка ме прегледа и увери че е от нерви...Аз естествено четях в интернет и мислих за болести. Отшумя след около две седмици и започна световъртеж. Отново доктори които ме убеждават след преглед че е от стрес. Добре и това мина след доста хипохондрични дни и дойде гаденето което и до днес не преминава и колкото повече се задържа,толкова повече ме е страх да не би да съм болна от нещо лошо. Личната ми докторка отново ме разпита но вече явно и писна от мен защото заедно с гаденето нямам засега нито повръщане нито киселини нито отвращение от храна нито позиви да повърна. Случва ми се обаче всеки ден или поне през ден и преминава за секунди но с такъв страх в момента че дните ми са запълнени със страх от повторение и болести. Правих си пълни кръвни изследвания през месец май-нищо,но гаденето не отшумява. Накрая докторката склони да ме прати за мое успокоение при гастроентеролог и прегледа ми е след няколко дни. Страх ме е,не бях такова момиче,не искам целия ми живот да мине с това или по-лошо,ако съм болна от нещо...Когато ми се догади просто умирам от страх защо вече месеци това не минава и от какво е. От стрес ли си го докарах? Теоретично бих дала съвет на човек в моето положение но на себе си защо така не мога да помогна? Майка ми казва че си втълпявам,но дори когато съм заета и мисля за нещо приятно това гадене отново се появява. Опитвала съм с мисловни нагласи,книги...не успявам. Какво да правя? Има ли някой който е имал подобен проблем? Моля ви,споделете.

Редактирано от Веселина97

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и добре дошла при нас! Сигурна съм, че ще се справиш и ще научиш уроците на всичко, което ти се е случило и ти се случва. 

Имала съм подобни усещания като млада, по-скоро като тийнейджър. Отвратително беше. Нямам спомен някакво конкретно събитие да го е предизвикало, но тогава лекарите казаха на родителите ми диагнозата нервен стомах. Препоръчаха ми да не ям тежки храни, но и също да не се претоварвам психически (т.е. да се разстройвам - бях много стеснителна и се обиждах, съответно страдах, че не ме харесват и нямам приятелки - имах си, но явно не са ми стигали :) ) Когато пораснах и прочетох симптомите на нервния стомах, установих, че лекарите са били прави. Като по-голяма освен гадене ми се появяваше и световъртеж, и стягане в областта на сърцето - пак си знаех, че е от тревоги, но съм се плашила да не би да е инфаркт :) Всъщност се оказа сърдечна невроза, от която страдаше и майка ми. Много помага една комбинация - мента глог валериан - таблетки или капки. Но това е само временно. И когато се докарах до астма и инхалатор и отчаяние, че съм провалила своя живот и на моите деца и родители.......

Сега нямам астма, нямам нервен стомах и сърдечна невроза, животът е песен :) Не пия никакви хапчета, което е странно за моите 61 години. Щастлив човек съм.

Обаче

- тогава започнах да чета Сергей Лазарев за кармата и заедно с това - Учителя (Извора на доброто).  Помогнаха ми и Дон Мигел Руис, особено четирите споразумения, Дийпак Чопра и други подобни

- размишлявах много над Господнята молитва и особено Добрата молитва и се опитвах да я внедря в живота и психиката си

- малко по-късно започнах да играя упражненията от Учителя и Паневритмия

Това е моят скромен опит. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма сериозно заболяване което да протича само с гадене и то толкова време.Просто адреналина свива корема ти и ти наистина усещаш гадене/ не си внушаваш/ но то е от страхът ти да не си болна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви! Как да прекъсна този порочен кръг?  Случва ми се непрекъснато дори когато няма видима причина 

Редактирано от Веселина97

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

За самото гадене не мога да кажа нещо конкретно, но искам да копирам извадка от статия относно стреса, която надявам се, че може да е полезна. 

Цитат
СЪЩНОСТ НА СТРЕСА (1)
 
Общо погледнато, стрес е всяка по-рязка промяна на обичайното физическо (психическо, психофизиологическо, емоционално, познавателно, философско-религиозно и светогледно) състояние, което води до (по-малък, по-голям, голям, огромен, смазващ и невъзможен за понасяне) дискомфорт.
 
Достатъчен е примерът със звъна на будилника и рязкото скачане от леглото, при което за няколко секунди сърдечният ритъм може да хвръкне от 50-60 на 110 удара в минута, повличайки взривно нагоре и кръвното налягане.
 
Ами, ако в един миг, като светкавица, осъзнаете, че през целия си живот сте били отвратителен егоист, мислили сте, че светът трябва да се върти около вас и затова съпругата ви се е разболяла и умряла, а децата, чиито живот сте съсипали и объркали, с право са ви напуснали и не искат да ви видят?
 
Майтапа на страна, има хора, които се самоубиват за много по-малко.
 
Ами, ако носите ежедневно, години наред в себе си като непосилен товар осъзнатата истина, че сте човек (мъж или жена) втора ръка, че нямате воля, смелост, знания, образование и кръг от приятели, с които да промените живота си, да направите нещо различно за близките си, че бъдещето е абсолютно безизходно и черно, за което до голяма степен сте виновен вие и това ви смазва, съсипва, изчерпва психически и физически?
 
Очевидно е, че онова, което повечето хора разбират под „стрес“, може да е:
 
– мигновена външна интервенция на границата или над психо-физическите възможности на човека
или
– мигновена, краткотрайна повторяема външна интервенция, продължаваща ежедневно за дълъг житейски период (прим. „звънът на будилника“ като тип въздействие)
или
– продължаващ и задълбочаващ се във времето психофизически срив (депресия)
или
– тежки, предизвикани отвън или отвътре мигове на духовно-емоционална, познавателно-религиозна промяна и осъзнаване, познати под името „катарзис“
или
– комбинация от всичко изброено
 
СЪЩНОСТ НА СТРЕСА (2)
 
Може би най-голямото вътрешно прегаряне, изчерпване и до голяма степен самосъсипване идва от невъзможността
 
– да направим нещо, когато имаме огромна необходимост да действаме
– да предприемем нещо, което да реши проблема
– да набележим реален план за решаване на проблемите
 
Или комбинация от трите, изразяваща се в бавно настъпваща, постъпателна, в началото неосъзната, впоследствие осезаема лепкаво-прилепчива безизходност, която с течение на времето повишава неимоверно вътрешното психофизическо напрежение до…
 
… до степен човек да изпадне във видим поведенчески и нервен колапс.
 
Изброеното е следствие от вътрешна невъзможност за отреагиране, емоционален път без изход, който може да е наложен от външни обстоятелства, но общото е, че сме като с вързани ръце…
 
… което създава неимоверен натиск върху съзнанието и е възможно да блокира възможността на организма за естествено самостоятелно възстановяване.

 

Ако ви се струва полезно или интересно може да прочетете цялата статия тукКъм края има вмъкнати и основни работещи препоръки. 

Поздрави и повече приятни моменти желая!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, до тук има три прекрасни мнения, които дават различни страни на проблема. Едното лична опитност и справяне, другото ти дава отговор за физиологичния процес, а третото аналитичната част от проблема.

Справянето се състои в осъзнаването на трите мнения и промяната на фокуса.

Кога ни се гади? Когато тялото ни не приема нещо, което сме му дали и иска да се освободи. Това е защитен механизъм за самосъхранение. Пречиства ни и ни прави по- леки.

Отговори си на въпроса: Какво има в мислите ти и в съзнанието ти, което ума приема за опасно и вредно за теб и през рефлукса за гадене ти подсказва, че е време да го изхвърлиш от себе си. Това ще освободи напрежението и ще се почувстваш лека и спокойна.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 8.09.2020 г. at 11:53, Веселина97 каза:

Защо никой не се отзовава на молбата ми? :( Знам,че може би има подобни теми тук,но наистина имам нужда да чуя странични мнения..

Преди 4 часа си била тук ? Може още да не си мислила по отговора на Диляна ?

Учиш философия . Учиш описание което може да ти помага ако го свързваш с реалноста/живота .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×