Jump to content
Порталът към съзнателен живот
solar69

Зависимост от фейсбук

Recommended Posts

Здравейте! Аз съм един дълбоко нещастен и неудовлетворен човек,който погледнато отстрани е успял. Имам две големи, реализирани деца,успял съпруг,уважавана съм в професията ,изглеждам поне 15 години по-млада ,но отвътре съм толкова нещастна и неудовлетворена,че на моменти ми идва да сложа край на всичко. 

 Дори не знам за кой проблем да пиша от целия букет :)

 Ще пиша за последно появилия се: зависимост от фб и месенджър. С часове превъртам фейса,ако не съм на работа или всяка свободна минута проверявам за съобщения. Искам постоянно да ми пишат определени приятелки,а те имат пълноценен живот и явно съм им безинтересна и не ми пишат. А в началото на приятелството ни пишехме постоянно и споделяхме всичко. После нещо се случва. Може би започвам да показвам отчаяната си страна,която крия,но пред приятелки понякога си позволявам да се отпусна. Никой не обича отчаяни хора! 

Голямата ми нужда е да пътувам,да се запознавам с интересни хора,да се виждам с приятелките си от други градове. Но ми е отнета тази възможност чрез гадна манипулация от страна на мъжа ми. Няма да споделя каква е от съображения за сигурност да не ме разпознае някой. Но това ме убива бавно- от работа вкъщи и пак на работа. Нямам желание нито да готвя,нито да чистя,нито да гледам тв....само превъртам фб в очакване на интересно съобщение и съдържателен разговор. Такива естествено са много редки. Разбира се,че винаги мога да звънна и разговорите са приятни,но не може все аз....

Мразя се,че заради факта,че мъжа ми ми дава сигурност,останах в този "безплоден" и съсипващ брак. Брак изпълнен със забрани и манипулации. У дома с дни не си говорим,не че сме скарани,просто ние не си говорим. Когато го правим е на контра. Знам,че много от вас ще се питат какво правя в този брак? Еми не мога да се справя сама,не финансово,а чисто емоционално. Ще кажете сама съм си виновна. И ще сте прави донякъде,но имам прекалено много за губене и не само материално. 

Объркан съм.Отчаяна съм. От години съм на антидепресанти и намаля ли ги потъвам,плача.

Стана объркано. Липсва ми човешки ,задушевен,разговор след тежък работен ден,с чаша вино....

Толкова се надявам на отговори от специалистите тук... Благодаря!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mоже би, защото съм на възраст ,,над 55,, такива истории, много ме натъжават. Но, за жалост, често съм ги чувал. С приказки няма как да ви помогна.Бих могъл обаче, да ви дам една идея - започнете психотерапия. Идеята да приемате антидепресанти е неудачна, те не могат да променят нищо, нещо повече, взимат ви и останалата ви малко сила, да направите каквито и да е промени в живота си и да се чувствате по-щастлива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Mоже би, защото съм на възраст ,,над 55,, такива истории, много ме натъжават. Но, за жалост, често съм ги чувал. С приказки няма как да ви помогна.Бих могъл обаче, да ви дам една идея - започнете психотерапия. Идеята да приемате антидепресанти е неудачна, те не могат да променят нищо, нещо повече, взимат ви и останалата ви малко сила, да направите каквито и да е промени в живота си и да се чувствате по-щастлива.

Преди година ходих на психолог за около две години. Нищо не се промени. Мислите ли,че е възможна изобщо промяна във възприятията ми,защото явно е ,че ситуацията не може да се промени,мога само аз да се променя евентуално. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Какво обичате да четете? Чели ли сте нещо от Дийпак Чопра, Дон Мигел Руис, Учителя Петър Дънов, Сергей Лазарев и подобни...? (Списъкът съвсем не се изчерпва с тези автори)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди  много години, при мен дойде млада жена / на около тридесет годишна/ .Каза ми, че търси психотерапев за оседемдесет и две годишният си дядо, който живее в едно село на тридесет километра от мен.Попита ме, дали бих се съгласил да работя с него.Поисках да ме закара при дядо си  и предвид възрастта му, да преценя, мога ли да му помогна.Качи ме в колата си и отидохме при дядо и.Оказа се, че той е глух, но за него се грижи брат и и по неведоми пътища, той може да чува само честота на неговият глас.Тоес, аз трбваше да говоря, а брат и да повтаря думите ми, за да ги чува дядо и.Прецених,че човека  не е засегнат от атеросклероза и и се съгласих да работя с него. Връщайки се,  тя каза нещо което много ме изненада ,, От месец търся психотерапевт, който да работи с дядо ми и едва ви намерих,,. Направо не повярвах на ушите си и я попитах  ,, Боже, кой търси в България, психотерапевт за 82 годишният си дядо, от къде ви хрумна тази идея?,,  Тя ми отговори -,, Ние със съпруга ми живеем в Тел Авив.Във фирмата в която той работи, има осигурен безплатен такъв  и той го ползва.Но, когато влезна в болницата за лечение на бронхопневмония му назначиха псохотерапевт, който работи там, за да му помогне да преодолее, среса от заболяването и лечението му да е по-бързо. Така че, аз знам,че всеки човек в затруднено положение , независимо какво е то, се нуждае от психотерапевт.,,

Нейният дядо, бе най-старият ми клиент, с кого съм работил, най - старта жена бе с ОКР, на оседемдесет годишна възраст.

Вие, сама очаквате, психотерапията да промени възприятията ви, но когато възприятията се променят....твърде често се намират и решения на предварително обявени за непроменими ситуации.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 8 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Вие, сама очаквате, психотерапията да промени възприятията ви, но когато възприятията се променят....твърде често се намират и решения на предварително обявени за непроменими ситуации.

Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. 

Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. 

Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. 

В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите,изчетох ги няколко пъти внимателно. Искам да споделя,че имам наистина верни приятелки, членувам в групи по интереси ,имам любимо хоби и време за него,но искам да бъда търсена като компания,не просто аз да ги поканя да се видим. Осъзнавам,че това е детинско,то и за това искам да го променя. Определено искам да променя отношението си към проблема нездравата нужда от споделеност. Нездрава,защото явно за мен е вредна. Колкото се отнася до семейните отношения,там също нямам желание за кой знае каква промяна,искам просто да не отдавам толкова голямо значение.

  Определено имам нужда от психотерапевт,който да пренареди матрицата :) Ще бъда благодарна да ми препоръчате такъв специалист от Варна,Стара Загора или Бургас.Сякаш Бургас ми е най-удобно,но важното е да ида на правилния специалист,така че в един от трита града.И май имам проблем с мъжете като цяло,че се чудя дали да не е жена,или точно заради това трябва мъж?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 часа, Донка каза:

 Какво обичате да четете? Чели ли сте нещо от Дийпак Чопра, Дон Мигел Руис, Учителя Петър Дънов, Сергей Лазарев и подобни...? (Списъкът съвсем не се изчерпва с тези автори)

Не обичам такава литература,за мен живия контакт е най-ползотворен ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди две години едно момче пишеше че има проблем с общуването с жените, и ходи на психотерапия при мъж.Посъветвах го да си намери терапевт жена, за да може чрез общуването си с нея да добие нов опит който явно му недостига.Днес застъпвам същото мнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Преди две години едно момче пишеше че има проблем с общуването с жените, и ходи на психотерапия при мъж.Посъветвах го да си намери терапевт жена, за да може чрез общуването си с нея да добие нов опит който явно му недостига.Днес застъпвам същото мнение.

Предположих,че трябва да изляза от зоната на комфорт и да потърся мъж :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зоните на удобство са като драпирани с плюш ковчези.

Но когато си настанен в драпиран с плюш ковчег,

ти всъщност си мъртъв.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, solar69 каза:

искам да бъда търсена като компания

Търсено е слкънцето, търсен е изворът, търсени са радостта, стабилността, доволството, хармонията, търсени са хора с любящо и вдъхновено присъствие.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×