Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, 

 

Смятате ли, че изневярата е най-вече предателство към себе си? Че не можеш да се справиш във връзката си по друг начин и трябва да изневериш? Или е предателство към другия? А предателство ли е въобще или това е просто досадно клише на обществото? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека да дадем първо някакво определение за предателство. 

За мен, за да се квалифицира едно действие като предателство, то следва да е поет определен ангажимент, който да бъде нарушен. Това е свързано и със съответното доверие, което съществува между страните. Остава въпросът дали единично действие, предизвикано от моментна слабост трябва да се приеме за предателство или просто като грешка.  ... Така си мисля, че ако връзката е създадена с очакването, двете страни да имат сексуални отношения само и единствено един с друг, то неоправдаването на тези очаквания е най-малкото лъжа. А може и да е предателство, ако е имало в достатъчна степен осъзнатост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мерси на Станимир като започна с уточняването , че то е доста разтегливо . И като че ли наистина въпроса се свежда до осъзнаването . Дали човека го прави знаейки , че по този начин наранява партньорa или изобщо не се сеща :)  .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2.11.2020 г. at 17:14, holyvalentine каза:

 

 

Смятате ли, че изневярата е най-вече предателство към себе си?

Да ,най-вече предателство към себе си. От изневярата е произлязъл страхът, най-опасната болест на човека. Лекът срещу тази болест е любовта. Нямам предвид човешката любов, а жива, съзнателна Любов, която включва едно правило - никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината. Жива съзнателна Любов, която има само един път - пътят на Мъдростта. Жива съзнателна Любов, която носи само едно благо - добродетелта. Жива, съзнателна Любов, която си служи само с едно право - Божията правда. Тя няма да дойде отвън.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Присъединявам се към написаното от Станимир. Всичко зависи от началната основа на една връзка. Ако тя е била връзка между душите на двамата, то включването на други хора в нея, докато тя все още е в сила и действие, я компрометира. Не бих ползвала думата предателство - просто пътищата на тези души се разделят. Всяка от тях остава свободна да се свързва с друга, или да остане сама. Определено смятам, че не е възможно да има връзка между две души и в същото време да има и плътска връзка на единия човек с трети човек. Но е възможно и съвсем нормално, ако връзката между хората е само на плътско ниво, да се "размножи". Моята лична позиция е - ако човекът, с чиято душа съм свързана е усетил нужда от плътска връзка с друг човек, освобождавам го от моята връзка с душата му - без значение какво мисли, желае или предприема той. Така той няма да има възможност да изневерява. Просто ще задоволява нуждите си, а аз ще продължа по своя път, в своята вибрация. Той ще си поеме своя в своята. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

 

Просто ще задоволява нуждите си, а аз ще продължа по своя


 

Няма как да не се съглася с това . Но чувствата ми се бунтуват . Не ме приемат за животно въпреки очевидното . :( 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3.11.2020 г. at 20:13, АлександърТ.А. каза:

Мерси на Станимир като започна с уточняването , че то е доста разтегливо . И като че ли наистина въпроса се свежда до осъзнаването . Дали човека го прави знаейки , че по този начин наранява партньорa или изобщо не се сеща :)  .

Ако връзката между двамата е на ниво между душите, този, който е решил да даде волност на плътската си нужда, определено наранява връзката между душите. Тя започва да се разпада веднага след първия плътски контакт с друг човек, като отровата на ниската вибрация се влива в нея и започва да трови другия свързан партньор. Обикновено той го усеща като безпричинно напрежение, тревога, отровни мисли и емоции, които "лови" през общата нишка. Ако понижаващият вибрацията партньор, навреме се осъзнае, ако двамата честно, искрено и с любов си изяснят какво чувстват и мислят, има вероятност да се спаси връзката между душите, като незабавно се пресече намесата на ниската вибрация и човека, свързан с нея. Връзката може да се поднови дори на по-високо ниво от предишното, но само ако плътската наслада не се е случила реално, а е останала изкушение, или се е случила само веднъж с последващо незабавно отрезвяване. Мисля, че няма как това да се случи повече от веднъж за една връзка. Вторият път отровата директно я убива без шанс за оцеляване.

Вторият случай е, когато между партньорите няма връзка между душите, а само на материално и плътско ниво. Бих казала, че този вид връзки неминуемо водят до т.нар. изневяра. При тях нараняването може и да не се усети, ако партньорът-жертва се почувства "освободен" да задоволява своите нагони по същия начин. Наряняване може да се усети през чувството за собственост на партньора. Това е най-агресивният случай, за който не ми се пише... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Не оплитайте сърцата си със сърцата на другите хора! Не се влюбвайте! Любете без да се влюбвате. Не залагайте сърцата си! Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си на земята те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърцето си? Ще кажете, че в замяна на вашето сърце ще получите сърцето на друг човек. – Да, но с чуждо сърце не се живее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърца, гледа в какво състояние се намират и, ако има нужда, пречиства ги." Свободно даване

Излиза, че влюбването в същество подобно на мен е вече изневяра. Заложил съм,предал съм сърцето си на друг човек. Нещо се разочаровам, взимам сърцето си обратно и го залагам на друго място, после на трето и т. н. При всяко залагане, предаване на сърцето си евентуално получавам едно чуждо сърце. Най-смешното е, че продължавам да си мисля, че живея.

"Всички млади са се разочаровали в своите възлюбени, в иконите на своите сърца. Колкото и да се молят на своите икони, те няма да им помогнат. Следователно, човек не трябва да се моли и да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образи, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце."Свободно даване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×