Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, пиша ви понеже имам проблем или поне така си мисля. Мисля си, че никога не съм обичала и няма да обичам. Със бившия ми приятел с който бях близо 8 години се разделихме понеже почнах да не го понасям по никакъв начин. Дори само дишането ме дразнеше. Всичко истина към него. Със сегашния ми партньор съм от 7,8 месеца заедно и по същия начин си мисля, че не мога да обичам или поне не знам какво е. От време на време се появява една топлина в гърдите едно приятно чувство което ме кара да си мисля, че обичам, но след някакво време изчезва. Всъщност обичта чувство ли е. Дали е възможно с времето да заобичам партньора ми, и как да разбера, че се е случило и го обичам. Имам страх, че всеки така ще ми омръзва и няма да го понасям. Напълно ми е ясно, че тръпката, и емоцията е до време и след като си замине какво остава. При мен е нищо или поне нищо не чувствам. 

Редактирано от Промяната

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питаш , защо нямаш усещане че обичаш . Това се отнася за емоциите и е трудно с SMS  да се обясни . Но мога да ти кажа как аз усещам обичта . Тя обичта е връзката ни с околния свят Посредством тази връзка въздеистваме на света , както и той ни въздейства . Да  погледна през прозореца с любопитството , какво вали вън , сняг или дъжд , е тази връзка--обич .

Сина има мотор който даде на ремонт . :) Ремонта се проточи една година и той не издържа ,  купи си друг . Добре е да ти кажа че съм износил , 2 ,,Балканчета" , но с години не съм се качвал на мотор и не ми се е искало . Та оправиха мотора и кавам , как ще го продаваме . С цел да му помогана ако иска . Но той ме погледна и ми дума , че не може да си върне парите които е дал и е най добре ти да го караш . Беше ми минавала тази мисъл , но я отхвърлях като безмислена . Стигаха ми разходите по колата ,та да се натоварвам и още . А един мотор има разходи като кола .Но какво стана ? До вечерта като че ли ме заля еуфорична вълна . Пред очите ми бе черния никелиран мотор със супер удобното седло . А представата за ускоряването и съпротивата на вятъра нямат аналог . ...Няколко дена почти не можех да спя и въпреки че вън има сняг , пред мен постоянно бе удобното возило и усещането за свобода витаещо около него ..

Мисля че лесно се вижда какво е обичта .Тя е вътрешната връзка със всичко на около .В случая ме вдъхновява идеята  ,,мотоциклет". А самия предмет е иконата помагаща за тази връзка .То е подобна с обичта която човек има към друг човек .Там връзката е душевна , между душите . За това можем да обичаме хора с недостатъци .Можеш да харесваш нечие тяло , но не го обичаш .

Творчеството , когато правиш нещо и влагаш душата си , е обич . Човек може да сложи челия си живот в само една идея и да няма място за друго нещо . Както става при голямите спортисти или други успели хора във всякакви области . Когато насочаш желанията , амбициите , обичта си към определена идея , тя става твой живот и хората те определят като много успял човек .

Та това е с две думи за обичта . Живия човек е обичащ . Самия живот е постояна проява на обичта , независимо какво си мисли всеки от нас .

Четеш ли беседите от Дънов ? Те действат и ни променят , облагородяват  . Не само на мен въздействат така .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А възможно ли е да обичам без да го знам и усещам и дали мога с времето да се науча да обичам даден човек. Дали обичта зависи от мен към някой или тя просто се случва без да имаш избор към кой. Ако съм с даден човек както вмомента аз, искам да го обичам и мога ли да се науча, понеже съм избрала този човек. И как мога да го направя. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо обичаме

Гледай тези лекции и ако има нещо неясно питай

https://www.ted.com/talks/helen_fisher_tells_us_why_we_love_cheat?language=bg#t-473058

 лекциите са две, но втората не мога да я кача, намери я в сайта на ТЕД сама

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, изгледах, няколко видеа. Разбрах, че това което търся е именно чувството да си влюбен(романтична любов), идеята за която е да сме съсредоточени само в един партньор за да може да създадем поколение. Разбрах, че явно е болест, която все някога преминава и не може да я има вечно, понеже се изисква много енергия от мозъка аз така си го обяснявам. Но именно след като премине какво остава? Със сегашния ми партньор имам сексуално привличане, чувствам се спокойна покрай него, хубаво ми е, разбираме се много добре, виждам и лошите му чарти точно защото влюбването го няма, но съм го избрала, поради някаква причина. Просто го харесах. Това, че не съм влюбена в него, означава ли, че няма смисъл да съм с него. В редки моменти усещам като топлина в гърдите, но не е постоянна, може ли да се каже, че това е обич или не е. Плаша се, че ще стане като при  бившия ми приятел след 7 годишна връзка, не можех да понасям и дишамето му, но е него се бях влюбила. Мога ли да си повдигна допамина към сегашния ми партньор, за да се влюбя в него. 

Редактирано от Промяната

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Това, че не съм влюбена в него, означава ли, че няма смисъл да съм с него.,,

От лекцията трябва да си наясно, че всъщност си влюбена, но не с допаминов тип любов, а окситоцинов /привързаност/ и естрогенов /сексуален/ тип любов. 

В езика ни  окситоциновия тип наричаме ,,обич,, , а

,допаминовия ,,любов,,. Практиката доказва,че в основата за една успешна връзка е обичта, докато любовта .....често си е просто едно надрусване и когато  то изчезне, може да се окаже, че картината която сме виждали в това състояние, няма нищо общо с действителността.

Темата е подробно разработена в една главите на ,,Изкуството да бъдеш Бог,, от Морган Спек ./ не помня в кой точно том/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как мога да различа оксициновата привързаност и как се усеща дали я има, от това дали нямам нищо към човека. Понеже постояно сръвнявям с бившия ми и към него мислих, че съм превързана, но като се разделихме съвсем не беше така, бях много щастлива без него. Просто оксициновата обич дали се изразява с чувства и емоций. Когато той ми призна, че ме обича сякаш вече не ми е интересен. 

Редактирано от Промяната

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мога ли понякакъв начин да си увелича окситоцина(обичта) към него. Страх ме е да не стане така, че да не мога да го понасям. Мисля си, че понеже мога да живея без него, даже сега ще заминава на кораб и не се чувствам кофти или да ми е гадно и поради тази причина си мисля, че не го обичам. Изпитвам ужасна тревожност, че няма да мога да го понасям а искам да е той човека. 

Редактирано от Промяната

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеш да обичаш стабилно (окситоциново) продължително и устойчиво, когато изчистиш от характера си страховете, които те карат да изстиваш и се дразниш/ отблъскваш. Когато ги изчистиш, обичаш, просто обичаш. Не само партньора, а и партньора си Живот като цяло, природата, животинките, самата любов обичаш. Научаваш се да отразяваш емпатийно (огледални неврони), да се свързваш, да тече потокът през теб. 

Ходи на психотерапия, изчисти блокажите/ бентовете, спиращи обичането ти. Тогава знаеш, че далеч не е само физиология, много повече е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×