Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Тежка загуба


M_Pavlova

Recommended Posts

Здравейте,

На 27 съм и до сега в живота си не съм имала прекалено тежки изпитания и моменти, през които съм минавала. Някак си съм се справяла с не толкова сериозните сътресения и макар и не всичко да е било идеално, нещата са били в рамките на нормалното. Всичко обаче тръгна надолу в семейството ми в началото на 2020 г. Не мога да не призная, че винаги съм имала някакви притеснения за родителите ми още от малка, но това усещане се засили дори повече от година по - рано. Започнах интензивно да сънувам родителите ми без причина, просто техните образи се явяват насън.

Така до началото на 2020, когато майка ми беше диагностицирана с пак на гърдата в напреднал стадий. Всичко в нашето семейство се преобърна. Преминахме през доста нелеки моменти, тежки операции, химиотерапия и всичко в разгара на ковид кризата. Това определено повлия негативно на моите близки, но се опитахме да продължаваме напред въпреки всичко. Баща ми пое грижите за майка ми и се справяше чудесно. Заради изолацията и фактът, че живеем в различни градове, нямах възможност да помагам пряко, но правех всичко възмойно от разстояние. И двамата ми родители минаваха с гордо вдигната глава и запазиха духа си въпреки тежката битка. 

Вече бяхме свикнали и приели борбата, която трябва да водим и така до декември миналата година, когато баща ми внезапно почина. Всичко се срути и изгуби смисъл. Майка ми се обвинява за неговата смърт и излкючително трудно преминава през това. При мен също не е лесно, защото баща ми беше най- близкият ми човек. Всичко наоколо ми се струва сюрреалистично. На фона на това леченето на майка ми не върви по план, заради целия стрес, които преживява, като това много я обезкуражава. В ежедневните ни разговори постоянно ми казва как иска тя да умре, че не може и не иска да живее по този начин.

От своя страна аз вече не знам какво да правя. Да чуваш това от майка си всеки ден, при положение, че наскоро си загубил другия си родител, е нещо, което не пожелавам на никого. 

Бих ви била благодарна да чуя професионален съвет или насоки за това как да намеря сили да продължа напред в тази ситуация. Бих се почувствала добре ако се консултирам с психолог, на който да разкажа дори за странните си сънища през целия този период.

Благодаря!
Павлова

Линк към коментар
Share on other sites

Едиственото което ми хрумва е, че  и двете с майка ти се нуждаете от психологична работа и подкрепа. Особенно майка ти. Потърсете колега.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...