Страх от обвързване или погрешен път на душата?

[holyvalentine]

Здравейте, 

 

Търся нещо като второ мнение тук, макар че никое мнение не може да разреши конфликта вътре в мен, но все пак реших да споделя. 

Намирам се в следната ситуация. Преди 9 месеца се запознах с едно момче с 8г по-малко от мен. Аз съм на 43, той на 35. Запознахме се на шега в един секс сайт и решихме да се видим, защото много си допаднахме като мислене. Той кавалерски ме покани на вечеря, и въпреки че не усетих флирт, нито пеперудки от целувката му когато ме изпращаше до вкъщи, реших да го видя отново, защото просто беше страхотен кавалер, забавен, позитивен и доста привлекателен на външен вид. Отидохме на спа уикенд и аз все  повече се уверявах от поведението му, че той не е много опитен любовник, а за мен това е свръх важно. От секса имаше доста какво да се желае и от уменията му като цяло, но все пак видях потенциал за учене. Започнахме да се виждаме, защото той ме обсипваше с внимание и това много ми харесваше, Разбирахме се сякаш се познаваме от отдавна. Аз му давах насоки в секса и той беше много надъхан да се учи.  Но с времето той не се подобри много, просто сме различни темпераменти. Аз съм от жените амазонки, обичам страстта, дивото, разкрепостеното, той е от добрите момчета, срамежлив, алтруист и не е разкрепостен, няма желание да експериментира или опитва нови неща. Това започна да се отразява на сексуалния ни живот и колкото повече се привличахме духовно и емоционално, толкова сексът залиняваше все повече. Започнаха съмнения от моя страна, какво да правя. Виждах потенциал за дълга връзка и евентулано семейни взаимоотношения, но се измъчвах, че не съм удовлетворена в леглото. До като в един момент се стигна до там, че той изгуби ерекция. Блокира се някак си ментално и спря да му става. Тогава взехме решение да се разделим. Беше много болезнено, но си казхме, че няма смисъл. Решихме да си останем приятели и да се виждаме с други хора. Това не проработи, защото все още имахме чувства. Интересното при него беше, че с другите жени сексът му се получаваше, даже бил получил похвали. Не знам какви са били те като опит и очаквания. Опитхаме няколко месеца да сме разделени, опитахме да прекратим всякакъв контакт, но любовта ни ставаше все по-силна и винаги се връщахме да си общуваме , защото намирахме утеха един в друг иразбиране както никъде другаде. 

Опитвах да започна наново с други мъже, но никой дори не се доближаваше като отношение към него дори на хиляди километри. Един хубав ден той ми каза, че дори и нищо да не стане между нас, той би искал да си имаме дете, защото аз ще бъда страхотна майка, и защото и той ще се чувства по-спокоен ако е оставил нещо след себе си. Това е най-голямата ми мечта в момента, а и нещо като фикс идея, защото трябва да хвана последния влак, а на хоризонта няма никой. И тук е голямата ми дилема.Имам този прекрасен мъж, който ме обича до полуда, иска семейство с мен и дете, но не ми дава никакъв секс. Толкова се е блокирал, че дори го е страх от каквато и да е била интимност помежду ни. Не сме били интимни от 5 месеца. Т.е, не само аз имам дилема, но и той. И тук искам да попитам за вашето мнение.

Моята психоложка казва, че аз определно имам страх от обвързване, както и той. Ние много искаме да се обвържем заедно, но при липсата на какъвто и да се секс, перспективата да ходиш неудовлетворен е голяма, и естествено е , че има колебания. От друга страна си казвам? Дали това е наистина човекът за мен? Ако беше моят човек, не щ ата щяха да се случват с лекота, а не с такива трудности, мъки, боли, колебания. Казвам си, толкова много искам семейство и дете, и той толкова много ми покрива този идеал за баща на децата ми и съпруг, че аз сама се заставям да стоя в тази ситуация на незадоволителен секс, или даже на липса на всякакъв секс. И някак си се боря сама срещу себе си. Тук за страх от обвързване ли става въпорс? Ако нашият сексуален живот ставаше, наред с разбирателството ни, дали щеше да има страх от обвързване, и ако тогава имаше, щях да се съглася с моята психоложка, но при нашето положение, много хора щяха да се разделят без да се замислят?

Все още си мисля, дали ако го пусна и се оставя на съдбата и на течението ще срещна наистина този за мен, който ще ми пасва? Не казвам идеалният, но който ще ми пасва и няма да ме натоварва така. Имала съм такива връзки, вярно, и те са приключили , но са били пламенни, страстни , които са оставили следа в живота ми. Може ли една връзка да бъде такова мъчение? Вяра ли ми липсва , позитивзъм ли? Вкопчила съм се в този и това е. Но от друга страна, разбрах, че ми е много по-спокойно сама, защото някак си живея с идеята, че ще срещна господин точния за мен и съм в апогея си, флритувам, креативна съм. И като че ли това ми е най-доброто състояние. В момента , в който срещна някой, освен ако не е за забавление, започват съмненията, ама това не му става, ама онова, чакай да се огледам още малко , някъде другаде тревата може да е по-зелена. И като се знам, дори и да срещна някой, който прави хубав секс, ще му намеря други кусури. Примерно има такива, които се обаждат само за секс, непостоянни, лъжат, изневеряват и прочие. Все ще има нещо, което ще е пречка. Т,е в крайна сметка не мога да разбера, състоянието ми чисто психологическо ли е? Или аз не следвам пътя на душата си, така както тя има нужда и иска да се развива? Защото усещам, че се насилвам за тази връзка, от страх да не изпусна влака. Пришпорвам се и това ме кара да избудалявам. Ще ми е итнересно да чуя вашето мнение. Изивнявам се за дългото представяне, но исках да дам точна информация на случващото се. 

 

[д-р Тодор Първанов]

Моето мнение е, че трябва да потърсите сексолог и работите заедно, за да решите този проблем.