Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силата на мисълта за изпълняване на желания?


Recommended Posts

Силната положителна мисъл и вяра в хубавото, което се случва като че ли проправя пътя напред. Като силен вятър, който разчиства прахоляка и камъчетата настрани. Изпълнена с любов и добро отношение към хората, поглеждайки ги с усмивка усилвам вярата си, че човек е дошъл на тази земя за радост и щастие и колкото е по-доброжелателен, толкова повече истинска радост ще има.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 81
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ако се съберат повечко хора, които мислят, че няма да се унищожим, че всичко е за добро и хората ще се осъзнаят, значи няма да се получи... Лично аз вярвам, че имаме сили да спрем разрухата ако имаме достатъчно вяра и сила в себе си.

За това сме тук, за това търсим Светлината, за да я покажем и на другите. А всеки я носи вътре и стига да поиска, ще я запали.

Много пъти са се правили сбирки на различни групи с цел групова концентрация или медитация над определен проблем, но често се пропуска едно от най-важните условия - ритмичността и постоянството. За да бъде ефективно мисловното въздействие, понякога може да се наложи то да бъде извършвано доста продължително време през определен период (примерно всеки ден в определен час).

Линк към коментар
Share on other sites

Да си припомним как отговаря на учениците си Исус когато те го питат защо не могат да вършат чудеса като него - "Истина ви казвам, ако вашата вяра беше голяма колното грахово зърно, вие щяхте да правите това, което правя и аз". Вярата е връзката на мисълта с първичния - духовния свят. Това обяснява множеството случаи на излекувани от тежки болести хора, след искренни молитви и вяра в Бог и доброто.

:thumbsup: Но имам и уточнение: не може всеки само като му хрумне и да прояви такава вяра. Колкото и да вярва първокласникът, че ще направи научно откритие, това все още няма да стане, а вярата ще му помогне да се развива по-удачно в рамките на собственото си ниво, ен.вентуално някога и до откривателство. Разбира се, повечето професори също не правят истински открития, въпреки че много от тях имат знанието като предпоставка - може би защото не си вярват и не се посвещават на това... Но и тази отдаденост, дори да ги има предпоставките, сякаш е включена в някакво по-общо призвание. :hmmmmm: Най-добре си е все пак за това призвание да се молим, да бъдем правилно насочени, за да не пропилеем силата на мисълта си в преследване на нереализирани или даже реализирани, но оказали се вън от истинското ни призвание работи... :3d_119:

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля че истинското призвание или да го наречем смисъла на живота е в това да се слеем с първопричината за всичко - Бог. По пътя към постигането на тази цел, ние израстваме духовно, осъзнаваме себе си, своето място във вселената, постигаме по-висша степен на мъдрост, откриваме същността на всемирната Божествена любов. А всичко това е немислимо без вяра. Мисълта е най-силното въздеиствие върху материята! Спомнете си как започна всичко: "Да бъде светлина! - и биде светлина" - тази мисъл създаде вселената!

Линк към коментар
Share on other sites

Мисълта е творческа сила, но Бог еи нещо повече, т.е. източникът на тази и на всички други сили, а и самостойност сам по себе си. Психолозите на позитивното мислене спират до мисълта и нейните възможности; мистиците продължават до самите корени. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Виждам, че филмът Тайната за който писах преди време е предизвикал размисъл в много от вас. Има още два филма с подобна тематика за силата на мисълта . Единият от тях е

What the bleep do we know - има и субтитри на български, ако не се лъжа го изтеглих от Арена

Другият филм е:

What the bleep - down the rabbit hole също има български субтитри. И двата са много интересни.

Редактирано от Буболече
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

233. Равновесието, лърху което се гради животът, дефинира разпределението на различните явления. Например дух, който жадува някаква външна цел, може да я привлече чрез своята воля и в зависимост от качеството на своите стремежи. Законът за Равновесието, който предотвратява всяко несвойствено явление, или ще насити духа, или ще го лиши от някакво друго качество. Светът боледува, защото човешкият дух се е отклонил от желанията, спомагащи за равновесието, и не гради, а разрушава. Поели към Огнения Свят помнете законите за Космическото Равновесие.

Агни Йога - Огнен Свят ІІІ

Подчертаното е от мен.

Линк към коментар
Share on other sites

В темата за филми, видях че се споменава за филма "Тайната". И мен ме впечатли доста, но предимно ме накара да се замисля.

Малко увод за тези, които не са гледали филма. Става въпрос за силата на мисълта. Целия филм прокламира как трябва да ползваме силата на мисълта си, за да получим здраве, пари и въобще каквото си поискаме. Разбира се всичко е представено много положително, доста хора приказват как са успели да получат в рамките на няколко месеца или години, всичко което са искали.

След като гледах филма, бях доста въодушевена от идеята, но не след дълго ме налегнаха дълбоки съмнения. Как знаем какво заслужаваме да имаме? Дали това беразборно поръчване на неща, няма да ни се върне в някой друг живот?

Как мислите? Добре ли е човек да ползва силата на мисълта да изпълнява желанията си и мечтите си? Какви могат да бъдат последствията от всичко това? Ползвали ли сте силата на мисълта, за да получите нещо желано?

Аз също гледах филма скоро. И също като теб си зададох тези въпроси. Все пак да имаш много пари и хубава къща е нещо приятно но не непременно необходимо за духовното израстване. На пръв поглед изглежда съмнително - е, добре, ще привлечеш желаното в живота си, но какви ще бъдат последствията?

Ето отговорът, както аз го виждам: Нищо от това, което имаме или нямаме в живота си не може да е добро или зло само по себе си. Ето, всички ние имаме достъп до интернет, но всеки сам решава как да го използва. Т.е. едно нещо е добро, ако е използвано правилно. Ако човек не пренебрегва духовните си потребности, каквото и да има - той го е заслужил. Дава се на този, който не е привързан и зависим от това, което има. Започнем ли да се привързваме много и да претендираме - в грешка сме, и ако не се осъзнаем и променим - загубваме това, което сме "имали".

За всяко благо, което имаме в живота си, е нужна енергия - като започнем от здравето и стигнем до взаимоотношенията. Тази енергия получаваме, когато отдаваме енергия. Един начин е да подпомагаме чисто физически някого. Друг, по-фин начин е... благодарността. Благодарността е форма на любов. Когато благодарим, ние обичаме, излъчваме любов. Неслучайно във филма се набляга така силно върху благодарността като условие за просперитет. Когато си доволен и благодарен, ти си в едно състояние на духа, което привлича благоприятни условия и имаш правото да получиш нещо конкретно, ако си го пожелаеш. Ако си постоянно раздразнен, мърморещ и недоволен - колкото и да визуализираш и да си самовнушаваш - гаранция, че нищо няма да получиш. Самото ти състояние на неудовлетвореност и мрачност, ще оформи условия на мизерия и нищета около теб.

Филмът просто насочва към това как действат някои закони във Вселената и колко е важно да разберем, че от нас самите зависи как ще живеем. Тук не става дума да си поръчаш нещо и да чакаш да си го получиш. Не. Идеята е да станем по-обичащи. Благодарният човек е обичащ човек. И резултатът е благополучие. Дълго време човечеството се е лутало и едва сега хората осъзнават, че те са творци на живота си - истински вълшебници. Може би вече сме дотатъчно зрели за да поемем тази отговорност - да бъдем съзнателни творци на собствената си реалност. И все пак винаги остава нещо загадъчно, нещо, което не е в наша власт, нещо, което ни превъзхожда по мъдрост и величие, нещо, на което да кажем: "Да бъде твоята воля!" И да знаем, че това пожелание е най-доброто за нас. А иначе имаме право да си играем и да експериментираме, защото животът е и игра.

Редактирано от Amitaba
Линк към коментар
Share on other sites

В темата за филми, видях че се споменава за филма "Тайната". И мен ме впечатли доста, но предимно ме накара да се замисля.

..................

Как мислите? Добре ли е човек да ползва силата на мисълта да изпълнява желанията си и мечтите си? Какви могат да бъдат последствията от всичко това? Ползвали ли сте силата на мисълта, за да получите нещо желано?

И мен ме впечатли филмът миналата година. Впечатли ме фактът, че вече и тези, които не четат книги ще се замислят над мислите си. Това само може да ме радва! :rolleyes:

.....Тук трябва не само развита интуиция, но и много доверие в себе си, вяра, че това , което чувствам е истина , че това, което мисля не е случайно. Понякога логиката много прецаква нещата. А от моя собствен опит -верният път обикновено е с най-малкото съпротивление и душата ти с радост го следва. :3d_163:

За интуицията и вярата съм абсолютно съгласна. А за "верният път" мисля, че е най-същественото изказване в темата до тук. :thumbsup2:

.....Най-добре си е все пак за това призвание да се молим, да бъдем правилно насочени, за да не пропилеем силата на мисълта си в преследване на нереализирани или даже реализирани, но оказали се вън от истинското ни призвание работи... :3d_119:

Най-добре е според мен да открием истинските си желания и тях да си мислим и реализираме. А тук е добре да попитаме душата си. Според мен, това, което ни харесва и което ни се удава най-лесно е верният отговор-истинското ни желание. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

А ... дали не ни трябва сила на мисълта за преценяване на последствията от изпълнението на желанията?

Линк към коментар
Share on other sites

Много книги са изписани за силата на мисълта, но човек който се замисля над това което му се случва иска или не иска да му се случи и сам може да стигне до множество отговори. Сещам се за идна стара поговорка дори "Внимавай какво си пожелаваш".

Линк към коментар
Share on other sites

А ... дали не ни трябва сила на мисълта за преценяване на последствията от изпълнението на желанията?

:sorcerer::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

В контекста на темата поговорката би звучала така: "Внимавай, какво си помисляш!". И би била много по-правилна, според мен. Защото желанията следват мислите. А мислите не се пораждат от нас, те си съществуват независимо, но бихме могли да ги пресяваме през ситото на съзнанието ни. Никоя мисъл не се е родила в нечия глава/респективно съзнание. Тя само намира или не благодатна почва там.

Така че, "внимавай, какво си помисляш!" Т.е. какви мисли каниш на гости в дома си. :)

Линк към коментар
Share on other sites

И според мен мислите не се създават от мозъка, но именно това кои мисли ще се привлекат - зависи от желанията. Т.е. желанието предхожда мисълта, макар че тя на свой ред може да го активизира или подави. :whistling:

Първичността на желанията проличава при малките деца, където мисленето не е още развито - те все пак имат, и то доста силни желания, нали? А и възрастните в моменти на екстремни емоции или пред бързо възникнали опасности действат, без да мислят, т.е. нямайки време, за да привлекат мисли, които да коментират техните желания, те инстинктивно напр. отскачат, когато на пътя им изпълзи змия или да речем се притискат до любимия човек (често реагират с такава инстинктивна прегръдка, дори когато спят дълбоко и после нищо не си спомнят!). А и в приказките, и в свидетелствата на истинските "чудеса", желанията се изпълняват, още преди човек да си ги е помислил, което още веднъж показва какъв е редът.

Всичко се разклонява от една първична жажда за живот, която е предмисловна. По-нататък следва "мисленето" с образи, особено характерно за примитивните култури, малките деца и хората на изкуството, но съществуващо в различна степен и у всеки съвременен човек. И най-отгоре се наслагват вербализираните мисли. Те така са ни омотали в мрежите си, че често пъти по инерция считаме, че те именно са първични спрямо желанията - но това не е така. :3d_100:

При медитацията и висшите състояния на съзнанието, от друга страна, се преминава към надмисловност. Мисълта следователно остава по средата, или, както се изразява Екхарт Толе, "надмощието на мисълта е само преходен период от еволюцията на съзнанието". :thumbsup2:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Да, Добромир, преди време имахме такъв спор, кое е първично - мисълта или желанието, мисля, в тази тема, май, не ми се рови сега.

Ако говорим изолирано за мисли и желания, за мен мисълта е водещата и първата сила, а желанията я следват. Ти говориш за обратната посока. Но все пак ние имаме предвид осъзнатото същество, нали, а не сънуващо под оментума, което в библията наричат блудстване. И не живеем в света на сенките. Може би бих се съгласила с теб, ако бях Персефона и то през тази годишна половина, когато пребивава в света на Аид. Но за мен светът, в който пребиваваме, е ментален. И в това точно се състои и цинизмът му. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Цинизмът на мисълта - поне докато не е просветлена - е, че разделя Съществуванието на измислени от нея категории и после започва да претендира за непогрешимост. Растенията и животните са под нивото на мисълта, но не бих ги окачествил като същества на сенките. Мисълта не е първична в Битието, защото тя се явява само там, където няма пряко възприятие, т.е. тогава съществото се опитва да го замести с ментални процеси. Ако човек си даде труда да проучи фактите от еволюцията на съзнанието, признавани не само от всички истински мистици, но и от все повече учени, ясно се вижда, че съзнанието се движи от спонтанна подмисловност, през хаотична мисловност, към просветлена надмисловност. Парадоксално е само на пръв поглед! :sorcerer:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Светът си е разделен поначало, светът е фракционерно подреден, неслучайно всички духовни школи говорят за нива и йерархии, еманации и подсветове.

Не е парадоксално, ти ми говориш за пътя от вътре навън и отдолу нагоре. Това е изграждащото се съзнание. То именно е почвата, която лови или не дадена мисъл, защото, колкото и да не ни се иска, засега сме все още потопени в това мисловно поле, човечеството пребивава в него най-вече и то е най-давещата среда за мнозина, които не са се приучили още да плуват добре. А плуването е изкуство, което се учи и то е определящо нивото на достигане на спасителната земя или на потъване някъде из дебрите на подсъзнанието и смътността.

Имах предвид нещо друго - не циничната мисъл, а циничността на света, в който живеем - мътни са менталните му води още, сиви облаци има в менталния свят на човека, също като сивата му мозъчна кора. Един ден, да се надяваме, и тя ще побелее от просветване. Виждам, че сме на едно мнение по този въпрос.

А силата на мисълта е в нейното приложение. Но прякото приемане на светли мисли не се среща често, пречупено е от сивотата на булото, както е и видно. Та, в това, казвам, се състои и цинизмът на света, в който по наша воля живеем...

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Първичността на желанията проличава при малките деца, където мисленето не е още развито - те все пак имат, и то доста силни желания, нали? А и възрастните в моменти на екстремни емоции или пред бързо възникнали опасности действат, без да мислят, т.е. нямайки време, за да привлекат мисли, които да коментират техните желания, те инстинктивно напр. отскачат, когато на пътя им изпълзи змия ...и в приказките, и в свидетелствата на истинските "чудеса", желанията се изпълняват, още преди човек да си ги е помислил, което още веднъж показва какъв е редът.

Всичко се разклонява от една първична жажда за живот, която е предмисловна.

:thumbsup::feel happy:

Мисленето в реакция е "пасивно". Там е такъв редът :D

И-дейното мислене е отгоре :sorcerer:

колкото и да не ни се иска, засега сме все още потопени в това мисловно поле, човечеството пребивава в него най-вече и то е най-давещата среда за мнозина, които не са се приучили още да плуват добре. А плуването е изкуство, което се учи и то е определящо нивото на достигане на спасителната земя
:thumbsup: :thumbsup:

Като ученици, вие се нуждаете от нови разбирания за живота. От вас се иска нова, права мисъл. Правата мисъл води човека към определения за него път... Той може да се отбие тук и там, но ако съзнанието му е будно, ще следва правия път, който разумната природа му определила. Човек може да странства, но никога да не се откъсва от целта на своя живот, която представлява център, около който се движи...

Хората трябва да се научат да мислят и да разсъждават правилно.

Тригон

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Освен това имайте предвид, че съзнателните подбуди на човека са по-малко от един процент от онези подбуди, които той въобще не осъзнава!

Задайте си въпроса: всички ли ваши думи и мисли са наистина ваши, или вие, без да се замисляте, повтаряте чужди думи- на най-добрата си приятелка, на уважаван колега, на съседката, на любимия телевизионен водещ? Всички ли ваши емоции наистина принадлежат изключително на вас или се радвате, защото всички се радват, и плачете, защото всички плачат? Всички ли ваши желания са истински, или вие искате кожа от норка, луксозен автомобил, пътуване до Канарските острови, само защото "всички" го искат?

А може би вие сте потиснали в себе си някакво жизненоважно желание, защото се страхувате, че някой ще ви осъди заради него?

Дмитрий Верищагин

Аз вече доста често се замислям кои желания и мисли са мои, и кои съм "взела" от моето обкръжение. И наистина откривам такива.

А във връзка с последното изречение от цитата, искам да споделя следната ситуация, която ми се случи. Преди две години реших да се запиша на спортни танци. Сетих се, че като малка много обичах да танцувам като балеринка. После, като ученичка, се записах на народни танци, но лекарите ми забраниха, защото съм имала проблеми с бъбреците.(До ден днешен нямам такива. :rolleyes: )Както и да е, винаги съм обичала танците.

Познайте какво се случи, когато казах за решението си. Това обаче не ме спря. Не след дълго всички свикнаха и се примириха с моето желание.

А мен танците ме зареждат с положителни емоции. :3d_164:

Линк към коментар
Share on other sites

А силата на мисълта е в нейното приложение. Но прякото приемане на светли мисли не се среща често, пречупено е от сивотата на булото, както е и видно. Та, в това, казвам, се състои и цинизмът на света, в който по наша воля живеем...

Силата на мисълта е повече от явна, за да се отрича. За светлите мисли - да - в съвременния преобладаващ човешки свят не са чести гости. Но светът изобщо не е циничен според мене, та нима камъните, растенията и животните са в състояние да проявят егоистична пресметливост, лукавство и надменност? А пък разделението между техния и нашия свят прекалено се преувеличава именно от циничните мисли. За това дали живеем по наша воля тук, не знам - и всъщност пак зависи от това дали "воля" се нарича само осъзнатият избор или и неосъзнатото поемане от разни течения на съдбата. Напълно осъзнато едва ли някой ще предпочете сивотата пред светлината, ако наистина знае кое води към едното и кое - към другото. Светлите мисли за мен са изчезващи с усилването си, защото водят до състоянието на надмисловност. Наистина, ако човек се преизпълни с преданост и благодарност към Съществуванието, той Му отдава всичко от себе си, включително и собствените си мисли! Самото интуитивно възприятие, ако е истинско, е по същество надмисловно, ако и с цел предаване на някакво понятие на повечето хора, неспособни да общуват пряко, да се налага после то да бъде превеждано на езика на мисловните понятия... :3d_071:

А изпълняването на желания може да служи като инструмент и тест за развитието на умствените сили, но не и като надежден маркер за степента на духовното човешко развитие. :hypocrite:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Това не съм го писала аз,но не бих могла да се изразя по-ясно.

"Посланието е доста стряскащо и все пак безкрайно просто - вие идвате от Първоизточник на любов и благо­получие. Когато се изравните с тази енергия на мир и любов тогава отново придобивате силата на своя Пър­воизточник — силата да изразявате желанията си, да привличате благополучие, да извиквате изобилие там, където е имало недостиг и да получавате божествени на­пътствия в лицето на правилните хора и точно подреж­дащите се обстоятелства. Това прави вашият Първоиз­точник и тъй като произлизате от него вие можете и ще правите същото."

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Сайтът е голяма работа. Тъкмо се бях замислил по темата, търсех къде да пиша, обаче междувременно търсех една друга тема, а попаднах на тази.:) Веднъж една жена ми каза, че нямало сила на мисълта - силата била наша и чрез нея ние зареждаме мисъл формите с тази ни сила. Защо тогава се говори за сила на мисълта? Всъщност, по мое мнение, това не е неправилно - защото макар и наша сила, като я вложим в дадена сила, тя става сила на мисълта. И вие ли като тази госпожа смятате, че ученията, в които се говори за сбъдване на материални желания чрез силата на мисълта всъщност са луцифериански учения ? Ню Ейдж движението, което е помогнало на много хора по света и продължава да им помага, и според вас ли е дяволска работа (както и според християните) ?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...