Валентин Петров Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) Вальо, съ-преживяването е от изключително значение при съ-страданието! Без способността да съпреживяваш, състраданието става невъзможно. То е вид отзивчивост, при която чуждата болка трябва да докосне сърцето ти. Точно това докосване се превръща в източник на състрадание. Няма как да се мине без него. Колкото и да е странно, животът ми е давал не еднократно пример за противното. Едно 3 годишно момиченце плаче за счупената си кукла. То е безутешно. Но то веднага се развеселява и щастливо се смее когато поправим куклата му. В противен случай - това, към което призоваваш - да не страдаме, а да останем при радостта, ми звучи много теоретично и ми се струва, че няма нищо общо с реалната действителност, когато се изправиш пред майка, която преди няколко дни е изгубила детето си. Не само че няма да има мост между твоята радост и нейното душевно състояние, но пък ако започнеш и да й обясняваш, че тази ситуация е илюзорна - или въобще няма да чуе думите ти, или ще възприеме поведението ти за толкова неадекватно, че повече няма и да иска да разговаря с теб.Съчувствам ви, Борислав, това е наистина голямо изпитание и за вас. Не съветвам, нито е възможно да се демонстрира радост и веселие на майките на загиналите. Но, ден след ден трябва да им се вдъхва вяра, смелост, прощаване, молитва, любов към хората. След смъртта си те ще срещнат децата си и ще разберат истината. Нищо не може да раздели хората които се обичат. В случая описан в книгата, "Мистерията Лим", се касае за кармично струпване на хора, много от които жертва на магии, предизвикало накрая това фатално стечение на обстоятелствата. Голямо предупреждение и за поклонниците на магията и другите опити за манипулиране на живота. Не съветвам никого да прибягва до магически методи освен за унищожаване на последствията от дейността на така наречените черни магове. Тази невежи хора, ориентирани към материални резултати и пари, мотивирани от властолюбие, завист, егоизъм и други долни чувства в голяма степен са виновни за положението на България в момента. Тези които загинаха в момента са в по-добро положение от останалите живи техни съученици. Припомни си 11 глава в Евангелието на Йоан - когато умира Лазар и сестра му Мария излиза плачеща да посрещне Исус, той толкова е трогнат от скръбта й, че се натъжава духом и се просълзява. Да. Но не спря при сълзите, а го съживи А колкото до припадналия анестезиолог - по мое мнение, може да не става за лекар, но има голям потенциал за връзка с надземните сфери. Редактирано Октомври 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 Благодаря, Вальо, мисля че няма противоречие между нас, а що се отнася до децата от Лим, случайно или не, точно днес се навършват три години и половина от трагедията. Да си спомним за тях с тази великолепна песен на Сигнал www.zazz.bg/play:036851cf и да се помолим за родителите им. И нека това бъде изява на нашето състрадание! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 (edited) Писмата може и да не стигат, но мисълта с любов - стига. " ...там нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели Божии" Господ Иисус Христос "Той не е Господ на мъртвите, а на живите" Аз мога да любя, добър да стана аз мога да обичам, силен да стана Радостта и обичта, ще ме научат на Бога слуга да стана! Мога да любя, песен от Учителя Редактирано Октомври 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 5, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2007 От няколко дни се опитвам да си дам обяснение защо понякога състраданието и помощта, искрено и с любов дадени от един човек на друг, не се приемат и дори се отхвърлят от този, който страда... Може би този, който страда все още има нужда от това страдание, защото не е готов за промяната в себе си... Може би пътищата и формите, с които единият стига до просветлението не са съвместими с тези на другия..... Може би съ-страдащият не може да приеме с любов отхвърлянето на неговото състрадание по някаква причина, и това отхвърляне му причинява на самия него страдание-лекарство за привързаността му към някаква ценност.... Сигурно има и още... Все стигам до извода, че състраданието е необходимо за духовното израстване на самия съ-страдащ, а не за помощ в израстването на страдащия. Или както казва Учителя: Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна. Любовта ви, след като се прояви, тя остава пак за вас. Ако вашата любов не може да ползува самите вас, тя никога не може да ползува и другите. Ако вашата любов може да ползува вас, тя може да ползува и другите. Ако вашата истина, която имате вие, не може да ползува самите вас, да ви ръководи, то тя не може да ползува и другите. Ако вашето знание не може да ползува самите вас, не може да ползува и другите. То е един закон, който трябва да го имате предвид. Възлюбете Господа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 5, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2007 Донче, напълно съм съгласна с теб. Но тази необходимост да страдаме е може би нужна все още, защото не сме повярвали, че човекът отсреща е искрен, че ни помага искрено, а не защото иска да ни унижи, подчини... Може би на всеки е нужно време за осмисляне и отговор на вътрешните въпроси, които са причинили определена дисхармония... Поне при мен беше така, вътрешен процес, може би бавен, но сама трябваше да стигна до решенията... Ако някой човек е свикнал да бъде обиждан, руган, все да му казват, че е нищо, може би той е приел това вътре в себе си и ако някой му каже обратните неща те ще му се струват странни и може би враждебни. Но ако този човек провери положителните думи и ги приеме в сърцето и съзнанието си, неминуемо след време ще започне обрат в мисленето му. Т. е., той ще повярва, че е значим и че има право да бъде обичан... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 От няколко дни се опитвам да си дам обяснение защо понякога състраданието и помощта, искрено и с любов дадени от един човек на друг, не се приемат и дори се отхвърлят от този, който страда... Може би този, който страда все още има нужда от това страдание, защото не е готов за промяната в себе си... Може би пътищата и формите, с които единият стига до просветлението не са съвместими с тези на другия..... Може би съ-страдащият не може да приеме с любов отхвърлянето на неговото състрадание по някаква причина, и това отхвърляне му причинява на самия него страдание-лекарство за привързаността му към някаква ценност.... Сигурно има и още... Все стигам до извода, че състраданието е необходимо за духовното израстване на самия съ-страдащ, а не за помощ в израстването на страдащия. Или както казва Учителя: Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна. Любовта ви, след като се прояви, тя остава пак за вас. Ако вашата любов не може да ползува самите вас, тя никога не може да ползува и другите. Ако вашата любов може да ползува вас, тя може да ползува и другите. Ако вашата истина, която имате вие, не може да ползува самите вас, да ви ръководи, то тя не може да ползува и другите. Ако вашето знание не може да ползува самите вас, не може да ползува и другите. То е един закон, който трябва да го имате предвид. Възлюбете Господа Причините могат да бъдат от най - различно естество съобразно спецификата на конкретната ситуация. Ти си визирала някои от възможните причини. Моето усещане е, че колкото по - силно егоистичен е човек, толкова около него сякаш се създава по - твърда и непропусклива черупка по отношение на състраданието. Егото обича да бъде силно. То не понася да е слабо, не обича да му състрадават, защото тогава се чувства в слаба позиция, уязвимо. За да си възприемчив, отворен за състраданието, е необходимо да се смириш. При силно страдание, когато си добродушен, това се случва, но когато си прекомерно горд и с его, което втвърдява аурата, тогава от страданието не само че не омекваш, не се смиряваш, но се и капсулираш, затваряш в собствената си болка, ставаш непропусклив по отношение на състраданието, мислейки си, че никой не е в състояние да страда като теб и да те разбере. Това създава стена между теб и другите. Довежда до изолация, т.е. до самоизолация, до самота. Светът става чужд, враждебен. Но най - лошото от всичко е, че обикновено такива хора, вместо да научат урока си, се озлобяват и още повече влошават положението си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 Обяснението, което даваш, мисля, отговаря на едно от моите предположения: Може би този, който страда все още има нужда от това страдание, защото не е готов за промяната в себе си... На мен ми е по-интересна другата страна - защо съ-страдващият получава в ответ озлоблението и отхвърлянето? Не можем да обясняваме отхвърлянето на състраданието само с качествата и състоянието на този, който ги отхвърля, защото състраданието предполага две страни и всичко, което се случва между тях зависи и засяга и двете страни. Ако отхвърлянето причинява болка на съ-страдащия, значи той е зависим от това как страдащият ще приеме неговото състрадание и как ще преодолява своята болка и мъка. Последното означава, че съ-страдащият съзнателно или не очаква от човека, към когото изпитва състрадание определен "правилен" начин на поведение и промяна - т.е. неговият начин. Ами в този случай агресивното отхвърляне на неговото състрадание не е ли огледален образ на скритите му (понякога и от самия него) очаквания? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 " При силно страдание, когато си добродушен, това се случва, но когато си прекомерно горд и с его, което втвърдява аурата, тогава от страданието не само че не омекваш, не се смиряваш, но се и капсулираш, затваряш в собствената си болка, ставаш непропусклив по отношение на състраданието, мислейки си, че никой не е в състояние да страда като теб и да те разбере. Това създава стена между теб и другите. Довежда до изолация, т.е. до самоизолация, до самота. Светът става чужд, враждебен. Но най - лошото от всичко е, че обикновено такива хора, вместо да научат урока си, се озлобяват и още повече влошават положението си. И какво трябва да се търси във взаимоотношенията с такъв човек. Това определение е точното определение на човека за когото работя.Като прибавим типичния Едипов комплекс ,неприемането на чуждо мнение,приемането като обида и обвинение на всяко различно мнение.Бързото преминаване от леко раздразнение в бурна истерия с висока агресивност ,захвърляне на предмети и т.н. Нужно ли е да поддържаш изобщо някакви отношения с такъв човек ,не е ли по- добре просто да мълчиш. Състраданието има ли някакво значение в подобна ситуация,в която няма никаква чуваемост. Винаги съм поддържала мнението че трябва да променям себе си ,но в случая какво точно трябва да променя в себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 (edited) защо съ-страдващият получава в ответ озлоблението и отхвърлянето? ...състраданието предполага две страни и всичко, което се случва между тях зависи и засяга и двете страни. Ако отхвърлянето причинява болка на съ-страдащия, значи той е зависим от това как страдащият ще приеме неговото състрадание и как ще преодолява своята болка и мъка. Състраданието и съчувствието отваря сърцето и тогава човек е най-уязвим, възможно е да се пострада от астрално нападение. Наблюдава се пробив на аурата и вследствие засягане на групи нерви и схващания на мускули в района на гръдния кош и раменете. Има разлика между страдащия, душата и "онова" което го мъчи. Най добре да се запази пълно спокойствие и тогава Светият Дух има грижата за нас. по- добре просто да мълчиш Състраданието има ли някакво значение в подобна ситуация,в която няма никаква чуваемост. В такива случаи се моля наум Също използвам формулата "Извинявай. Аз те обичам." наум с визуализация Работи много добре :feel happy: Редактирано Октомври 8, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 В такива случаи се моля Според мен състраданието си е цяло изкуство. Страдащият човек има в душата си рана, която не търпи неумело или грубо докосване. Затова и реакциите му понякога ни се струват груби. Ако не можем да "превържем" такава рана по-добре да замълчим и да се помолим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 <br />Обяснението, което даваш, мисля, отговаря на едно от моите предположения:<br />Може би този, който страда все още има нужда от това страдание, защото не е готов за промяната в себе си...<br />На мен ми е по-интересна другата страна - защо съ-страдващият получава в ответ озлоблението и отхвърлянето? <br />Не можем да обясняваме отхвърлянето на състраданието само с качествата и състоянието на този, който ги отхвърля, защото състраданието предполага две страни и всичко, което се случва между тях зависи и засяга и двете страни. <br />Ако отхвърлянето причинява болка на съ-страдащия, значи той е зависим от това как страдащият ще приеме неговото състрадание и как ще преодолява своята болка и мъка. <br />Последното означава, че съ-страдащият съзнателно или не очаква от човека, към когото изпитва състрадание определен "правилен" начин на поведение и промяна - т.е. неговият начин. <br />Ами в този случай агресивното отхвърляне на неговото състрадание не е ли огледален образ на скритите му (понякога и от самия него) очаквания?<br /><br /><br /><br /> Донке, умишлено се опитвах да избягам от конкретиката, но с въпросите си така ме притискаш, че просто няма как. "Мистерията Лим" беше акт на моето състрадание, но там ситуацията беше много деликатна, специфична, а възелът на взаимоотношенията изключително заплетен. Болеше ме за децата, за техните родители, но и за учителките, които бяха на въпросната екскурзия, защото се сблъсках и с тяхната драма и трагедия. Така че моето състрадание беше многообхватно. Родителите не можеха да си обяснят как мога да състрадавам едновременно и на тях, и на учителките. Книгата им прозвуча като защита на учителките. Възприеха ме като техен адвокат. На всичко отгоре не можеха, а и няма как да оборят и един факт от нея, а не искаха да се чуват други гледни точки освен тяхната. Не харесаха някои от своите реакции, описани в книгата. Виждаха и тълкуваха фактите по доста различен начин. Освен това моят подход към осветлявяне на събитията беше нетрадиционен, защото се опитвах да се докосна до невидимите измерения на реалността и да потърся духовните причини за това, което се беше случило. Някои от родителите са атеисти, а други - евангелисти, т.е. с възгледи различни от моите. Написах прекрасни думи от сърце за децата им и си мислех, че това ще бъде достатъчно, за да тушира различията помежду ни, защото благодарение на тази книга децата им ще останат в паметта на поколенията. Точно тук обаче се получи нещо, което не бях и предполагал - една от причините, за да скочат родителите срещу мен, колкото и парадоксално да звучи, беше ревността им - "как е възможно, възможно ли е изобщо външен, чужд човек да обича толкова силно децата ни и да страда с такава огромна болка за тях, та читателите да се питат дали неговата любов не е по - силна от нашата?" Получаваха се парадоксални ситуации - противоречия между родителите по отношение на книгата, противоречия между родителите от една страна и техните майки и бащи - примерно родителите не приемат книгата, а бабата на детето тайно от тях отива в книжарницата и закупува няколко бройки от нея, за да я прати на свои близки в страната. Има и една група от родители, които са бизнесмени, умовете им са бизнесменски и не могат да си представят друга мотивация, за да извърши човек нещо, освен парите. Та те смятаха, че съм искал да забогатея за сметка на тяхното страдание. Не мога да отрека - имах очаквания и продължавам да имам, че тази книга има потенциалът да се превърне в лечебен балсам не само за страдащите родители, но и за всеки, който в даден момент от живота си ще загуби любимо същество. Знам, че създаването на "Мистерията Лим" беше едно от нещата, за които бях поел ангажимент в невидимия свят да свърша. А бог ще бъде Този, Който ще отсъди как съм се справил с поставената задача и дали съм допуснал някаква грешка, проявявайки своето състрадание. Но аз съм чист пред съвестта си - мога да погледна всеки един родител в очите, но не съм сигурен, че всеки един от тях ще издържи на погледа ми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Това е e-mail от Occultism and Esoterics Library Message: "ТЪРСЯТ СЕ: 7 000 българи! Приятели, с риска да ви омръзна и да ви писне от моите апели (тази цена е нищожна ако на другата страна на везните е заложен един детски живот) ви моля за пореден път да ударите едно рамо и да разпространите тази информация до колкото се може повече хора: Наистина не струваме нищо като държава и като хора, ако позволим едно дете да загуби живота си заради сума, по-малка от подаръкът за една мутреса! :- Да намерим тези 7000 българи! Можем да не правим нищо - не сме длъжни. Формално погледнато. Ако можете да си пуснете телевизора (или каквото там друго обичате да правите) без да ви пука, че не сте си мръднали пръста да спасите един детски, един човешки живот. Или поне да й дадете шанс... Може и да направим нещо. Да дарим своята скромна лепта. Да изпратим линк към статията за Симона на 4-5 души от познатите си...Колкото да успокоим гузната си съвест. А можем и да направим много! Да не си дадем покой докато не кажем на всичките си познати и приятели за съдбата на това дете - и за дългът ни да й дадем шанс да живее. Можем да пишем на познати бизнесмени, публични личности, организации...можем да бъдем изобретателни - а не безучастни и бездушни. Можем да бъдем хора... Всъщност сме длъжни." Има разбира се и банер за Симона в началната страница на портала, но аз се почувствах длъжна да напиша и това, тъй като току що го получих. Нека всеки да помогне, защото времето тече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Това е e-mail от Occultism and Esoterics Library Message: "ТЪРСЯТ СЕ: 7 000 българи! Приятели, с риска да ви омръзна и да ви писне от моите апели (тази цена е нищожна ако на другата страна на везните е заложен един детски живот) ви моля за пореден път да ударите едно рамо и да разпространите тази информация до колкото се може повече хора: Наистина не струваме нищо като държава и като хора, ако позволим едно дете да загуби живота си заради сума, по-малка от подаръкът за една мутреса! :- Да намерим тези 7000 българи! Можем да не правим нищо - не сме длъжни. Формално погледнато. Ако можете да си пуснете телевизора (или каквото там друго обичате да правите) без да ви пука, че не сте си мръднали пръста да спасите един детски, един човешки живот. Или поне да й дадете шанс... Може и да направим нещо. Да дарим своята скромна лепта. Да изпратим линк към статията за Симона на 4-5 души от познатите си...Колкото да успокоим гузната си съвест. А можем и да направим много! Да не си дадем покой докато не кажем на всичките си познати и приятели за съдбата на това дете - и за дългът ни да й дадем шанс да живее. Можем да пишем на познати бизнесмени, публични личности, организации...можем да бъдем изобретателни - а не безучастни и бездушни. Можем да бъдем хора... Всъщност сме длъжни." Има разбира се и банер за Симона в началната страница на портала, но аз се почувствах длъжна да напиша и това, тъй като току що го получих. Нека всеки да помогне, защото времето тече. Здравей Мона, за съжаление не съм влизала в любимия си сайт от давна и, чак преди малко виждам молбите за Симона, а днес е 10, ако утре не е късно бих помогнала, снимката на това красиво дете може да ти скъса сърцето. Моля, те отговори ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Март 17, 2008 Доклад Share Добавено Март 17, 2008 Какво значи състрадателност? Да се издигнеш над собственото си его! Това е изкуство, да можеш да преживееш , това което другият изпитва.Но преди всичко трябва да имаш любов в сърцето си. Мисля ,че една от основните причини да се прераждаме е ,да се научим на състрадателност. Липсата на това качество се проявява в : месоядството, войните, обийствата, кражбата, безразличието, егоизма. С една дума противоположното на състрадателност- безлюбието. Според мен, това е най- високият критерий за духовно развитие, да поставиш нуждите на другия, пред свойте, това е любовта. Тя е вътрешна и външна.Ако е вътрешна имаш и Мъдрост която ти показва верния начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Март 17, 2008 Доклад Share Добавено Март 17, 2008 Много е лошо, че известните личности се сещат за състрадателност в повечето случаи, когато им трябва ПР... Жалко е когато се срещат по улицата толкова лъскави и скъпи автомобили, а някъде, някой е на студено, някой друг е гладен, а трети болен и бездомен... И при все това, колкото и да е тъжно, когато научаваме от медиите за някой в беда, е добре че освен че сме отворили очите си, някой отваря в този момент и сърцето си и джоба си. А колко по-хубаво би било да са те отворени много по-често... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 21, 2018 Доклад Share Добавено Юли 21, 2018 СъРадването е още по - висша (ма и по - трудна ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.