Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Какво означава за вас Волята Божия?

Recommended Posts

no_self ----Много просто - егоизма е твоята воля, а алтруизма, или отдаването на Бог заради Бог или заради Бог в другите, е волята на Бог.    Да но , моето Его , не мога да кажа че е моя заслуга .Значи Той ,създавайки ме , е определил специална задача за мен . Тази задача е -Волята Божия- , която се опитвам да разбера . А моята роля е ,откривайки я , да се слея с нея .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

no_self ----Много просто - егоизма е твоята воля, а алтруизма, или отдаването на Бог заради Бог или заради Бог в другите, е волята на Бог.    Да но , моето Его , не мога да кажа че е моя заслуга .Значи Той ,създавайки ме , е определил специална задача за мен . Тази задача е -Волята Божия- , която се опитвам да разбера . А моята роля е ,откривайки я , да се слея с нея .

АлександърТ.А.: Да но , моето Его , не мога да кажа че е моя заслуга .

 

Да, твоето его не е само твоя заслуга, ако приемем, че то е твоят психологически профил (образа, който си изградил за себе си, с помощта на другите) програмиран след раждането ти в тяло от тези около теб, впоследствие повярван от теб, което му е дало сила за живот. НО, твоя е отговорността за твоето его, която би се изразила в съзнателността ти за него. Ясно ли е или имаш нужда от по-подробно обяснение?

Друго, казваш: "Значи Той ,създавайки ме , е определил специална задача за мен." Дали е отредил специална задача за теб – аз не зная, не бих вярвала в специалните задачи на Бог, защото ако говорим в тази терминология, моето понятие за Бог е, че пред Него всички сме равни, в смисъл, че за Него няма никой специален. Богът, в който бих вярвала не е концептуалния Бог от Библията, за който Давид е специален. Богът, в който бих вярвала е абсолютно съвършен, а в съвършенството има единство  - няма разделение - на по-добри, по-хубави, по-умни, по-специални и т.н. Ако чувстваш, че имаш специална задача и освен това мислиш за нея, че тя е Волята Божия, трябва бая да помедитираш. Защото с ума си не ще вникнеш в тази дълбочина на търсенето ти. Така, че ако се опитваш да разбереш Волята Божия, само навътре и надълбоко в сърцето - не във форума, не с обсъждане с другите - ние няма да можем да ти помогнем в това. И тъй,  Волята Божия не е задача, а по-скоро състояние, в което естествено изпадаш, след като си видял „отгоре” егото си или с други думи, когато си станал толкова съзнателен, че си способен не само да го наблюдаваш, но и да го владееш, и съзнателно да избираш не егоцентричните решения и действия, а такива, които да са в хармония с цялото, с всичко друго освен теб - егото ти. И така откривайки "Волята Божия" естествено ще се слееш с нея. 

На разположение съм за още коментари по темата. Пиши смело, ако имаш желание.

 

P.S.: Божията сила е равна на Божията маса по Божието ускорение на квадрат, ако приложим втория закон на механиката, Нютон. Внимавайте със законите! J

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Първо ,  казвам това което усещам .....Има едно основно положение при ,, Волята  Божия" . При всяко свое действия , човек изпълнява своята воля , Отделен е въпросът до колко тя е в съгласие с ,,Божията Воля". Човек е оставен свободно да прави това , та по този начин  ,да се учи .

По горе желаех да подчертая разнообразието в света .Аз съм заварчик .Светът има нужда от моя труд , за това ми се отблагодарява със задоволяване на моите нужди .Ако отида да работя , а то е възможно ,в някоя  банка .Ще има трусове и в моя живот и за другите .Какво става в момента с банките ? Да не се оправдаваме само със задкулисието .Трябва да признаем и некадърността , неразумното поведение .А това е грубо незачитане ,,Волята Божия".Смятам че е така ,защото на всеки е дадено поле за изява и разум в  поведението .

Него всички сме равни, в смисъл, че за Него няма никой специален          Някъде тук се крие нещо ? ..Да , за света всички сме равни , еднакво ценни .Но и всеки е уникално специален , със свой набор от заложби и качества .Тук няма значение човешката класация на по-добър,най-добър,пръв-сред добрите .Уникалността се състои в в неговите моментни качества , поставени във определено времево пространствено място .Тази работа , която може да се свърши в този момент , само от точно определен човек се определя от уникалността , специфичността на този момент .Това се определя от взаимно отношенията между хората , планетите , вселените , всички природни сили ...В следващия момент същото действие ще даде друг резултат  определен от променените условия .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каква е волята Божия ?

,,Зли и лениви , и мързеливи слуго! "

Във Матей 25:26 -    Исус разказва една притча за трима слуги , на които били дадени таланти , да се грижат за тях до като господарят им пътува из далечни земи .Когато Той се върнал и им поискал отчет , се видяло , че двама са ги умножили като са работили с тях .А третия за ,,по сигурно" го е заровил в земята .---------------Значи трябва да откликваме подобаващо на способностите  които Бог ни е дал , като направим с тези таланти всичко  ,което е по силите ни. Така че когато Господарят се върне да имаме много повече от вече даденото ни .

 

Библията  категорично ни показва , че Божията воля е да принасяме плод и той да бъде траен ( Йоан 15:16)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Изгеждаш малко объркан. За повече яснота какво говори Библията за волята на Бог тук:

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14419

 

А сега, по същество: докато ти подчертаваш разнообразието в света, аз ще продължавам да говоря за универсалното единство. По тази причина нивата ни на тълкуване ще са различни. 

В действителност има само един единствен момент и той е сега. Постоянно е само сега. Съзнателен ли си за това?  Аз съм. Тук и сега. Бог е. Завинаги във вечността. Дали Бог се интересува от резултататите ти и от следващия специфичен за теб момент? Или Бог е цял пълнота, няма необходимост и никакви нужди. Как ще му послужиш ти? За какво? :) Помисли, кой е Бог, познаваш ли го и кой си мислиш, че си ти? Ако Бог е над нещата и ти си над всичко земно, дали би разсъждавал все така? Духът не се вълнува от светското.

 

Всичко е само между теб и Бог. Не между теб и другите. Не между теб и мен. И по тези причини, аз ще продължавам да ти повтарям, че когато вникнеш в дълбочина, няма да откриеш никаква разлика между мен, теб и Бог. Това ще бъде така, защото всичко е едно, само едно е.

 

Исая 6:3

Свет, свет, свет е Господ!

 

P.S: Ако бях на твое място, щях да питам: „Кое е това, което ме отделя от теб Господи?” и „Ако ти и аз сме едно, защо аз се чувствам несигурен и несъвършен?”

С други думи, каква е разликата, кое е онова, което ни разделя от Бог? Кое го прави далечен и неразбираем?

И щях да питам: "Ако той е самото съвършенство и е в мен, защо аз не чувствам това? Защо не живея тази истина? Защо имам очи за други неща, но не и за това най-съществено нещо? Накъде гледам?" Ако се взра навътре знам, че ще видя Него. Както се казва в Кабала: „Няма никой друг освен Него.” "Как така? Кой съм аз?"

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) :)    Нямам претенции че  познавам ,,Бог" повече от теб  :)    По същество съм съгласен с теб  .Прочетох книгата ,,Всичко е едно и за добро"--от български автор .Много ми хареса , чудесна е .Но мислех в друга посока , защото имам енергия ,която да впрегна в работа .

Не желая да съм груб . Като влизам в диалог ,то е само за до уточняване .За това ще повторя с други думи .--------Като се огледаш на около , да виждаш еднакви хора ?Или си мислиш , че като ставаме по съвършени , ще бъдем все по еднакви ?Тук каква е волята на  нашия създател : да сме различни ,или еднакви ? Е не значи ли това че всеки различен има и съответната различна съдба , която трябва да изживее . В края на краищата по  чия воля живеем ?Не е нужна библията за да знаем , че като съм роден за писар не е добре мускетар да ставам .Думата ми е , че  волята божия е да съм писар .

Нямам мнение , само питам:

Казваш --Духът не се вълнува от светското.      Какво значи това , като знаем , че Духът е породил светското ? Ще сменя ,, вълнува" с,, интересува"   и ще се зачудя : Може ли да съществува нещо извън интереса( желанието ) на Духа ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление, ще се наложи отново да наблегна на факта, че единството – не еднаквостта, се откриват вътре, не навън в света. Знаеш какво е вътре нали?

Ние сме съвършени, но не го знаем и затова се държим несъвършено. Ако „нашият създател” има някаква воля, според мен тя е да познаем него, а така и кои сме ние. Тогава всичко ще бъде ясно и всичко ще си дойде на мястото в обърканите ни умове и ще разберем всичко: както света, така и себе си. J

 

Откъде знаеш кое какво е породило? Духът в своето естeствено състояние е вечен покой. Играта на съзнанието е друга песен. 

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да изпълниш Божията Воля.Да не правиш това което не искаш да правят на на теб..Низшите духове сега са са велики. ''Мнозина ще загубят Любовта си''.Това е Епигинезата тя  е факт да опитаме какви са последствията..Вие допуснахте питекантропите да диктуват вместо да се замислят и съобразят.На зла круша зъл  пърт . И да скриване главите си под пясъка  не ставате велики с това  ставаме [...]. Вие не учите хората да изпълняват Божията Боля  а да успяват..Жалко П.Дънов е казвал на царя иститината а  ние се огъване пред една тиква.

Редактирано от Станимир
Неподходящ за форума език

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление, ще се наложи отново да наблегна на факта, че единството – не еднаквостта, се откриват вътре, не навън в света. Знаеш какво е вътре нали?

Ние сме съвършени, но не го знаем и затова се държим несъвършено. Ако „нашият създател” има някаква воля, според мен тя е да познаем него, а така и кои сме ние. Тогава всичко ще бъде ясно и всичко ще си дойде на мястото в обърканите ни умове и ще разберем всичко: както света, така и себе си. J[/fo

Съгласен . Само да посочиш метод за Неговото познаване . Останах с впечатление , че отхвърляш правото на всеки да живее живота си воден от най висшето у себе си . Знам едно със сигурност : Не можеш да опознаеш твореца без да опознаеш творчеството му . В същност тогава няма какво да опознаваш . Творецът го няма извън творението му . Охвърляйки дори незначителна част , губи цялостния образ .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

АлександърТ.А.:”Само да посочиш метод за Неговото познаване.”

Стремеж! Това е необходимата енергия, задължителното условие предхождащо всяка серия от определeни стъпки. Да желаеш така, както влюбен непрестанно мечтае за любимата си, с постоянен, несломяем копнеж! Зов отвътре и неистова страст да Го познаеш на всяка цена! Ако ти се устремиш към Него, Той сам ще ти се открие. 

 

Вътрешната дреха на любовта
 
Душа, която не е облечена
с вътрешната дреха на любовта,
би трябвало да се срамува
от своето съществуване.
Пиян бъди от любов,
понеже всичко, което съществува
е любов.
Къде другаде близостта открита е,
ако не във взаимността на любовта.
Ако те попитат какво е любов, ти кажи:
“Жертвата на собствената воля.”
Ако не си оставил своята воля,
ти нямаш воля въобще.
Влюбеният Крал е на кралете
с двата свята под нозете си,
а кралят не поглежда към това,
що в нозете му лежи.
Любовта и влюбеният само
отвъд времето живеят.
На това сърцето си отдай,
другото е второ по значимост.
Докога ще прегръщаш
безжизнен любим?
Тази същност, на която
нищо да се ослони не може.
Туй що покълва всяка пролет,
ще повехне пак наесен,
но градината от рози на любовта
е винаги зелена.
И розата, и тръните
се появяват заедно напролет,
и на лозата виното
главоболието носи.
Не бъди нетърпелив свидетел
на този път -
според Бог няма смърт по-лоша
от очакването.
Дай на сърцето си твърда валута,
ако не си фалшификатор
и вслушай се в този съвет,
освен ако роб не си:
Не се препъвай с коня на тялото,
по-леко върви на крака.
Бог криле дарява на онези,
които недоволни са
да яздят на магаре.
Изостави тревогите си и
бъди напълно чист в сърцето,
като лице на огледало,
което не съдържа образи.
Когато празно е от форми,
всички форми са в него.
Никое лице не ще срамува се
да бъде толкоз чисто.
Ако искаш чисто огледало,
погледни към себе си
и виж истината там, безсрамна,
която в огледалото се отразява.
Щом металът може полиран да бъде
до повърхност огледална,
от какво полиране тогава
огледалото на сърцето се нуждае?
Между огледалото и сърцето
разлика една стои -
сърцето крие тайни,
а огледалото не може.
Руми
Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря . Поласкан съм от усилието .

За да видиш красотата , първом минаваш през калта .

Бог не е цел . Бог е изходна точка , фундамент . И на края на времената , ние(Той) ще го издърпаме при нас .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бог не е цел . Бог е изходна точка , фундамент . И на края на времената , ние(Той) ще го издърпаме при нас .

 

В интерес на истината, щеше да бъде вярно, ако беше написал: "Вярвам, че Бог не е цел. Вярвам, че Бог е изходна точка, фундамент. Вярвам, че на края на времената, ние(Той) ще го издърпаме при нас."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единството и разнообразието - не бих отдал предпочитание нито на едното, нито на другото. Ние не сме съвършени. Това, което е в основата на нашата същност е съвършено. Принципите обуславящи всичко съществуващо са съвършени. Аз може да съм равновесие, но не съм покой. Аз съм вечен стремеж, вечно движение към съвършенството. Ако някога стана съвършен, ако някога достигна края, тогава ще умра. Тогава няма да ми остане нищо към което да се движа и което да желая. Хората сме създадени несъвършени, а не мъртви и слава Богу. А и смисълът на безпределността е в това тя никога да не бъде напълно обхваната. Обхванем ли я, тя вече престава да бъде безпределна, а нашият път се прекъсва.

 

Да, нашата същност в своята основа е съвършена и е добре да се устремим и здраво да се хванем за нея, защото тя няма да го направи вместо нас. Така с нейна помощ можем да се издигнем нагоре, но инициативата няма да е нейна. Тя няма да се хване за нищо материално.
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единството и разнообразието - не бих отдал предпочитание нито на едното, нито на другото. Ние не сме съвършени. Това, което е в основата на нашата същност е съвършено. Принципите обуславящи всичко съществуващо са съвършени. Аз може да съм равновесие, но не съм покой. Аз съм вечен стремеж, вечно движение към съвършенството. Ако някога стана съвършен, ако някога достигна края, тогава ще умра. Тогава няма да ми остане нищо към което да се движа и което да желая. Хората сме създадени несъвършени, а не мъртви и слава Богу. А и смисълът на безпределността е в това тя никога да не бъде напълно обхваната. Обхванем ли я, тя вече престава да бъде безпределна, а нашият път се прекъсва.

 

Да, нашата същност в своята основа е съвършена и е добре да се устремим и здраво да се хванем за нея, защото тя няма да го направи вместо нас. Така с нейна помощ можем да се издигнем нагоре, но инициативата няма да е нейна. Тя няма да се хване за нищо материално.

 

 

Честно и истинско. Благодаря Станимире.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единството и разнообразието - не бих отдал предпочитание нито на едното, нито на другото. Ние не сме съвършени. Това, което е в основата на нашата същност е съвършено. Принципите обуславящи всичко съществуващо са съвършени. Аз може да съм равновесие, но не съм покой. Аз съм вечен стремеж, вечно движение към съвършенството. Ако някога стана съвършен, ако някога достигна края, тогава ще умра. Тогава няма да ми остане нищо към което да се движа и което да желая. Хората сме създадени несъвършени, а не мъртви и слава Богу. А и смисълът на безпределността е в това тя никога да не бъде напълно обхваната. Обхванем ли я, тя вече престава да бъде безпределна, а нашият път се прекъсва.

 

Да, нашата същност в своята основа е съвършена и е добре да се устремим и здраво да се хванем за нея, защото тя няма да го направи вместо нас. Така с нейна помощ можем да се издигнем нагоре, но инициативата няма да е нейна. Тя няма да се хване за нищо материално.

 

 

Това е движение, което не е движение и живот, който не е живот.

Да, нещата се движат, поради дълбоко заложения в тях принцип на съвършебството. Но в тяхната разграниченост от него, в тяхната половинчатост, причината за движението е стремежът да се захранят лично с това, което усещат, че им липсва (на външен план). Така се създава един безкраен процес на лутане между двата полюса, тъй като се насища потенциалната разлика между вътрешния заряд и посоката. Когато плюсът бъде примамен и трансформиран от минуса, просто следва минус, който бива примамен и привлчен от плюса. Това е движението на съществуването.

А колко е елементарно - след като дори и това движение е склонно донякъде да осъзнае дълбоко заложения в себе си принцип на съвършенството - значи просто трябва да се откаже да утвърждава повърхностното в себе си, за да достигне до целостта си. Това определено няма как да стане с подобен вид движение.

И да, разбира се, че става чрез процес на умиране на отделността. Тъй като започва да живее нещо много по-висшо. Това е движението на живота.

Който е привързан към своето съществуване - никога и по никакъв начин няма да познае нищо от Живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е безкрайно просто.

Един начин има за човека да следва Волята Божия и той е да приема без съпротива всичко, което действителността му предлага.

Е, това е вторично проявление на Волята Божия, отразена в човешките зависимости, но именно от тук минава пътят към първичното и проявление, за което не бихме могли да говорим, тъй като няма нищо общо със света и човека, такива, каквито ги познаваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е безкрайно просто.

Един начин има за човека да следва Волята Божия и той е да приема без съпротива всичко, което действителността му предлага.

Е, това е вторично проявление на Волята Божия, отразена в човешките зависимости, но именно от тук минава пътят към първичното и проявление, за което не бихме могли да говорим, тъй като няма нищо общо със света и човека, такива, каквито ги познаваме.

 

Да, вярно звучи, че липсата на съпротива е начин да се следва каквото и да е. Логично и приложимо не само за Волята Божия. J

Дао, дали би могъл да внесеш малко повече яснота? Става объркано когато излиза, че не бихме могли да говорим за първичното проявление, ако то не е същото като вторичното. Ако "Аз и Отец ми едно сме" е вярно - откъде идва това вторично проявление на Волята Божия? Тя не се ли снема директно от" горе надолу", точно такава каквато е, а не отразена през човешките зависимости? Тогава не би била Волята Божия, а човешка воля, фалшифицирана Божия Воля. Значи това изобщо не е Волята Божия! И ако Волята Божия няма нищо общо със света и човека, то за какво изобщо говорим? J

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Аз и Отец ми едно сме" го казва Христос - първородният (единородният) син.

 

Ключът е именно в съпротивата - напрежение.

Замисли се за някои физични факти. Ялвенията имат електромагнитна природа - съставени са от електромагнитно напрежение.

Това е светът на съпротивата.

 

Именно затова, когато спре съпротивата (но мислите, чувствата и всяка една психична активност, са също напрежения), същността се връща в себе си. Иначе всичко се измества към повърхността, която в неуспеха си да придърба същността към себе си, започва да създава нейни имитации, които тотално отвличат възприемчивостта.

 

Няма как да продължа темата изчерпателно, тъй като няма да ми стигне и дебелотомник.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Всичко е безкрайно просто.

Един начин има за човека да следва Волята Божия и той е да приема без съпротива всичко, което действителността му предлага.

Е, това е вторично проявление на Волята Божия, отразена в човешките зависимости, но именно от тук минава пътят към първичното и проявление, за което не бихме могли да говорим, тъй като няма нищо общо със света и човека, такива, каквито ги познаваме.

 

Да, вярно звучи, че липсата на съпротива е начин да се следва каквото и да е. Логично и приложимо не само за Волята Божия. J

Дао, дали би могъл да внесеш малко повече яснота? Става объркано когато излиза, че не бихме могли да говорим за първичното проявление, ако то не е същото като вторичното. Ако "Аз и Отец ми едно сме" е вярно - откъде идва това вторично проявление на Волята Божия? Тя не се ли снема директно от" горе надолу", точно такава каквато е, а не отразена през човешките зависимости? Тогава не би била Волята Божия, а човешка воля, фалшифицирана Божия Воля. Значи това изобщо не е Волята Божия! И ако Волята Божия няма нищо общо със света и човека, то за какво изобщо говорим? J

----------

Ако Волята Божия е реката със своята определена посока . То човека е капката ,вторичното , . Със своята ,, независима'' посока(воля) . Привидно различни , те са едно , условно наречени---Божия Воля . Трудно ни е да говорим за първичното , защото цялата ни енергия влагаме в собствените си желания ,и не можем да видим от где идат , на каква основа са израсли . Но каквото и да правим общото течение ни води от извора до устието .

"Аз и Отец ми едно сме"-------------------Ако аз съм клонка на ябълково дърво .То аз съм ябълково дърво .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма как да няма човешка воля, мисля си. Ако я няма, то кой ще избере и ще следва и прилага Божията воля? Всяка ситуация е различно проявление на Божията воля, а моята човешка всеки път и се налага да "вижда и чува" Божията. Образно - вървя в гората и пред мен 3 пътечки, едната обрасла с тръни, другата треволяци и се губи, третата кротко ясно очертана - тя е моята. Или друг път - пъзел и има няколко липсващи парченца, а у мен са поне 3 пъти повече и различни - иска се да открия правилните и да довърша пъзела... Така си го представям в момента...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обяснението на Донка за пътеката и пъзела . ме подсеща за един въпрос . Има ли Бог персонална воля за всеки поотделно . Или ние  така  назоваваме  правилното решение , което трябва всеки път да намерим . На предната страница  no-self  го казва , но не по начина който ми се искаше . А именно : Бог ни е дал пъзела , да го сглобяваме както пожелаем , като си носим последствията за съответното подреждане . И всяко едно изпълнение е отзвук на Волята Божия , независимо какво мислим и преживяваме ...Тогава какво търсим , къде е трудността ? На практика търсим модела на поведение , който да ни отведе на по приятно място . С други думи Божията Воля за всички е една , да опознаем себе си , като прашинка Божественост . А всеки има конкретно решение , защото багажа ни е различен .

no_self ----Много просто - егоизма е твоята воля, а алтруизма, или отдаването на Бог заради Бог или заради Бог в другите, е волята на Бог -------- не е толкова просто .Да помислим за хилядите принесли се в жертва ,  в името на вярата или за благото на другите , за родината си .Колко от тях са признати за такива , колко ги преследват като терористи , като сектанти или просто като луди . И не е въпроса за признанието , а до колко са постъпили правилно .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За  мен означава спонтанно действие--без умуване,преценки,анализи,търсене.Даването на всичко,на което си способен в момента.

Самото разделяне -човешка или божия воля-вече променя действието.Защото деленето противопоставя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички обяснения и оправдания на личната воля са само страх и неверие.

 

Човешката воля е разграничението, да започне да провежда по-висшата воля е нужно качествено изменение. То обаче се постига само с пълната и жертва, тъй като всяко друго усилие е затвърждаване на разграничителното и качество. Но няма смисъл да обсъждаме това в страх и неверие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има смисъл . Защото това постижение ---Неговата воля да е моя воля---може да бъде твърде голям скок , направо да е чудо . Макар и постижимо , човек може да не е готов ---да се откаже от живота , за да получи живот вечен----. Тогава е достатъчно , да знае на къде върви , и да прави малки стъпки . Което се покриваа с идеята , че Земята е училище . Значи можем да се спрем на конкретната задача , как да обединим моята воля с твоята воля с волята и на все повече хора . Колко лесно е да се каже :) . Слизането на божието царство , тук на земята , няма да стане без обединението ни . Дишаме един въздух , стъпваме по една земя , свързани сме . За това обединяването ни в една обща воля , за опазване и стопанисване на общия цялостен земен живот , е добър урок . Да видим как ще го осъществим .

п.п. Преди 100 г. поседователите на Дънов са записали думите му . Че човек бърка волята с желанията . Че човек няма воля до като не опознае своята божествена същност . При появата и израстването на волята , човек придобива и свобода .

За да няма спор----думите не са същите . Подчертавам , че за век хората сме напреднали много .:) вярвам го .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×