Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Какво означава за вас Волята Божия?

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Учителят не беше ли казал, че хората понякога се мъчат да заемат постове, които са високи за тях, а друг път пък са ниски за тях. И в двата случая, бъркат.

Модератор: Моля, посочвай източник.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност няма смисъл човек да се мъчи да заема каквито и да било постове - по-добре да внимава какъв е свободния стол (пост), който е в най-голяма близост до него, може да седне на него без усилия и борба и не му е тесен, висок, широк, нисък и/или твърд... :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

...

Тогава той стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара, да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него. Излиза, че всички отблъсквания, които е имал, всички те са били от Твореца. Тоест, не понеже е бил лош и е нямал възможност да се пребори. А само на тези хора, които наистина желаят да се доближат до Твореца, за да не се задоволява с малко и да остане на нивото на малко дете без разум. Поради това, на него му се дава помощ отгоре, за да няма възможност да каже, че слава на Бога, че има Тора и заповеди и добри дела. И какво още му липсва? И това е само ако наистина, този човек има истинско желание. Тогава този човек получава помощ отгоре и винаги му показват, колко е лош в сегашното си състояние, т.е. изпращат му мисли и разсъждения насочени срещу духовната работа. Това се прави, за да може да види, че не съвършено слят с Твореца.

...

Източник: ТУК

...

На мене това отнасяне на всичко до Бога и принизяването ролята на човека, никак не ми харесва. Това е крайност, която е не по-малко опасна от тази, основана на гордостта, себецентрираносттта и самодостатъчността на егоиста. Не беше ли казано да отдадем Божието на Бога, а кесаревото на кесаря?

Описаното в цитата по-горе е много подходящо за въздействие върху подсъзнанието и инстинктивния ум, но не и върху духовните аспекти на човека. В тази връзка подобни методи на внушаване на определени „истини“, които авторите на сайта предполагат, че Бог използва са доста подходящи примерно за дресура на животни или за промиване на мозъци, но в никакъв случай не могат да помогнат за духовното развитие на човека.

Нима кесаря не е поставен от Бога да заеме тази позиция...или кесаря има своя си самостоятелна и отделна власт от Божията?

Чета библията, и в нея друго е написано...

Чета коментара ти и оставам с впечатлението, че или си нямал желание, или не си си дал време, за да разбереш съдържанието, което авторът е вложил в този текст.

Няма друг освен Него...и без Него не е станало нищо от това, което е станало...

По-долу споменаваш за някакво сътрудничество- на теб ли да вярвам, или на това, което свидетелства писанието, в което можем да прочетем, че Христос препоръчва човек да заеме положение на безполезен слуга...След като прочетем такова нещо, в повечето случаи се питаме: Хайде слуга- бива, ама защо пък да е безполезен?! Четем на други места, че Христос казва, че от Себе Си не изявява нищо, но от Този, Който Го е пратил, че човек не може да слугува на двама господари- не може да "овластяваш" своя аз, че и да го "назначиш" за Божий сътрудник, и в същото време да служиш на Бога...

Всъщност, би имало полезност от хората в случай, че имахме свободна воля- но там е работата, че такава няма...Нямаме свободна воля, и възможността ни за избор като цяло се състои в избор на една от две възможности...Но в края на краищата, всичко е въпрос на опит- има хора, които имат този опит, и дори и тук има няколко души, които от опита си биха споделили същото..и всеки един от тях би споделил същото, със свои думи, или с текст, който за него е достатъчно красноречив и съдържателен, и съвпада с това, което има като опит.

За мен Божията воля е нещо, което единствено съществува, и няма друга воля освен Неговата- да, тя е първата причина, която задвижва всичко в творението, и от Неговата воля произлизат всички следствия, които ние пък възприемаме като причини, които също имат своите следствия...и така с причинно-следствената "броеница" сме си създали илюзията за множественост, и сме ослепели напълно за Единството. И този, който е близо до Твореца, и този, който е максимално отдалечен от Него, не са по своя воля в това свое положение- Неговата Воля е такава, а тя представлява винаги най-доброто за всяка една "единица" от множеството...

Да вземем за пример Христос- приел човешки облик, с всички "опции" да бъде изкушаван, в пустинята Той отказа "сътрудничество", отказа да приеме, че има своя воля, която да ползва за да се засити, когато "огладня", отказа да признае, че има друга власт, освен тази на Твореца...и по-нататък заявява "Аз и Отец Ми- едно сме", а също и това, че който е повярвал и Го е видял- не на Него вярва, а на Този, Който Го е пратил, и който е видял Него- видял е Този, Който Го е пратил. Колко по-ясно от това би могло да се изрази? Апостол Павел, който е оставил може би най-много новозаветни публикации многократно заявява, че не той, а Христос е Този, Който живее в него...Никакво сътрудничество не може да има в този процес- има сливане, което настъпва след тайнството, наречено "кръщение", при това- тройно кръщение...след което се проявява сила, която привлича, и срещу която никой не е устоял да не окаже съпротива...Липсата на съпротива обаче не е проява на сътрудничество- защото в привличането човек няма никакъв дял- то произлиза от Първата Причина, и върху това излъчване не може да окажат влияние нито делата ни, нито мислите или чувствата ни така ,че да "съдействаме" или "сътрудничим" за по-бързото ни сливане...

Тъкмо обратното- съпротива до дупка...стига се до война на Живот и смърт...

"Аз Съм пътя, и истината и живота"...

Но, следва да си зададем един много простичък въпрос: Раждаме се и тежим няколко килограма. С какво сътрудничим на растежа и развитието си? Не зависи от нас- писанието твърди, че Христос е казал, че с грижи и прочие там усилия, не можем да прибавим и лакът на ръста си, и т.н...че и космите на главата ни са преброени...Просто няма друг, освен Него...освен, ако не приемем отражението и илюзията за реалност...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбирам защо, когато говорим за "божията воля", трябва да отричаме човешката "свободна воля". Двете понятия, според мен, не се самоизключват, а се допълват. Те и си съществуват в нашата действителност заедно. Когато се цитира от Библията, че сме "едно с отца си", би могло да си припомним и че сме "образ и подобие" на Бога. И този Бог ни е дарил свободна воля дори и да грешим. За мен това е един от най-големите подаръци от Бога: свободата да избираш сам. Хубаво би било свободната воля да се синхронизира с божията, но това се случва по наше желание, а не е задължително условие. Когато не се случи, пътят може да стане по-дълъг и по-труден, но пак ще ни отведе на едно и също място.

За мен отричането на "свободната воля" на човека е бягство от собствената отговорност.

Редактирано от Роси Б.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Нима кесаря не е поставен от Бога да заеме тази позиция...или кесаря има своя си самостоятелна и отделна власт от Божията?

Чета библията, и в нея друго е написано...

Отделна от Бога или не, факт е, че я има – според съзнанието си. Кесарят сам решава дали ще спази Божията воля или не и Бог не може да направи нищо по въпроса. Затова и човешката воля и Божията се различават. От друга страна това което пишеш, че има само една воля също е вярно от определена гледна точка. То е свързано с факта, че всяко същество с течение на времето проявява все по-голяма част от Божественото в себе си, без значение колко пъти, за колко време и в каква степен се е отклонявало от пътя си преди това. Но вървенето по пътя не става без съгласието на човека и е възможно единствено благодарение на неговите собствени усилия.

Предния пост написах, защото виждам, че се изпада в крайности. Истината от своя страна вместява крайностите. В същото време нито една от двете крайности не е истината сама по себе си, но не може да се каже и че е невярна.

Чета коментара ти и оставам с впечатлението, че или си нямал желание, или не си си дал време, за да разбереш съдържанието, което авторът е вложил в този текст.

Както вече намекнах – разбирам до голяма степен написаното (според мене), но считам, че „другата страна“ също следва да бъде представена. Ако някой не може да съгласува двете, то проблемът си е в него (пиша това без ни най-малка нотка на гордост или пренебрежение към който и да е от четящите).

Няма друг освен Него...и без Него не е станало нищо от това, което е станало...

По-долу споменаваш за някакво сътрудничество- на теб ли да вярвам, или на това, което свидетелства писанието, в което можем да прочетем, че Христос препоръчва човек да заеме положение на безполезен слуга...След като прочетем такова нещо, в повечето случаи се питаме: Хайде слуга- бива, ама защо пък да е безполезен?! Четем на други места, че Христос казва, че от Себе Си не изявява нищо, но от Този, Който Го е пратил, че човек не може да слугува на двама господари- не може да "овластяваш" своя аз, че и да го "назначиш" за Божий сътрудник, и в същото време да служиш на Бога...

Все ми е едно на кого ще вярваш. Библията също е писана от хора и е променяна неведнъж. Освен това добре знаеш, че написаното там често е многопластово и не трябва да се тълкува само буквално. В случая се говори за смирение. Сътрудничеството в Божествения замисъл не предполага ли наличието на смирение? Колкото до безполезността: Кой има нужда от безполезни слуги? Нека да не приписваме на Бог качества като глупост.

Всъщност, би имало полезност от хората в случай, че имахме свободна воля- но там е работата, че такава няма...Нямаме свободна воля, и възможността ни за избор като цяло се състои в избор на една от две възможности...Но в края на краищата, всичко е въпрос на опит- има хора, които имат този опит, и дори и тук има няколко души, които от опита си биха споделили същото..и всеки един от тях би споделил същото, със свои думи, или с текст, който за него е достатъчно красноречив и съдържателен, и съвпада с това, което има като опит.

За мен Божията воля е нещо, което единствено съществува, и няма друга воля освен Неговата- да, тя е първата причина, която задвижва всичко в творението, и от Неговата воля произлизат всички следствия, които ние пък възприемаме като причини, които също имат своите следствия...и така с причинно-следствената "броеница" сме си създали илюзията за множественост, и сме ослепели напълно за Единството. И този, който е близо до Твореца, и този, който е максимално отдалечен от Него, не са по своя воля в това свое положение- Неговата Воля е такава, а тя представлява винаги най-доброто за всяка една "единица" от множеството...

Изборът между две възможности не предполага ли наличието на воля? Освен това изборът не е еднократен, а го извършваме във всеки един момент, с всяка своя мисъл, дума, желание, постъпка. По две възможности за всеки един миг от съществуването ни. Това знаеш ли колко варианта прави? И пак повтарям прав си че има само една воля, доколкото в крайна сметка ще проявим именно Божествения потенциал съществуващ във всеки от нас, а не нещо друго.

Да вземем за пример Христос- приел човешки облик, с всички "опции" да бъде изкушаван, в пустинята Той отказа "сътрудничество", отказа да приеме, че има своя воля, която да ползва за да се засити, когато "огладня", отказа да признае, че има друга власт, освен тази на Твореца...и по-нататък заявява "Аз и Отец Ми- едно сме", а също и това, че който е повярвал и Го е видял- не на Него вярва, а на Този, Който Го е пратил, и който е видял Него- видял е Този, Който Го е пратил. Колко по-ясно от това би могло да се изрази? Апостол Павел, който е оставил може би най-много новозаветни публикации многократно заявява, че не той, а Христос е Този, Който живее в него...Никакво сътрудничество не може да има в този процес- има сливане, което настъпва след тайнството, наречено "кръщение", при това- тройно кръщение...след което се проявява сила, която привлича, и срещу която никой не е устоял да не окаже съпротива...Липсата на съпротива обаче не е проява на сътрудничество- защото в привличането човек няма никакъв дял- то произлиза от Първата Причина, и върху това излъчване не може да окажат влияние нито делата ни, нито мислите или чувствата ни така ,че да "съдействаме" или "сътрудничим" за по-бързото ни сливане...

Тъкмо обратното- съпротива до дупка...стига се до война на Живот и смърт...

"Аз Съм пътя, и истината и живота"...

Изречението оцветено в синьо е доста неточно. Какво е отказът, ако не проява на воля? И какво е приемането на Божията воля, ако не сътрудничество? При сътрудничеството няма противопоставяне на индивидуалното воля и Божествената. Самото приемане на Божията воля е израз на индивидуалната воля.

За да имаме привличане е необходимо желание за това. Не е достатъчно просто да не се съпротивляваме на привличането, необходимо е да го желаем, да се устремим с цялото си същество към обекта на желанието. Всичко това е невъзможно без воля.

Но, следва да си зададем един много простичък въпрос: Раждаме се и тежим няколко килограма. С какво сътрудничим на растежа и развитието си? Не зависи от нас- писанието твърди, че Христос е казал, че с грижи и прочие там усилия, не можем да прибавим и лакът на ръста си, и т.н...че и космите на главата ни са преброени...Просто няма друг, освен Него...освен, ако не приемем отражението и илюзията за реалност...

В теософията примерно физическото тяло не се разглежда като човешки принцип. Ние вече сме надживели този етап от развитието си, когато то е било такова. Затова и в момента контрола върху процесите във физическото тяло се извършват на подсъзнателно ниво. Фокусът на човешкото съзнание повече не е необходимо да бъде върху грубото физическо тяло. Все пак неговите процеси могат да бъдат контролирани от човешката воля и много йоги са го доказвали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Привет Станимир,

Истината е понятие, което е изпълнено по неизбежност със субективизъм и съдържанието на истината е относително по отношение на диалектическото битие, в което се раждаме и прекарваме живота си. Ако анализираме всички действия и бездействия на човек, несъмнено може да се убедим в това, че всички тези действия и бездействия се извършват по принуда.

При общо разглеждане на свободата можем да я отнесем към закона на природата пронизващ всички страни на живота. Виждаме, че животните в неволя страдат. И това е свидетелство за това, че природата не е съгласна с поробването на кое да е творение. И не случайно човечеството води стотици години войни, докато не достигна известна степен на свобода на личността. Във всеки случай нашите разбирания за свободата са много неясни и ако се задълбочим в съдържанието и, то от него няма да остане почти нищо. Преди да желаем свобода за личността, по подразбиране следва да предположим стремеж към свобода във всяка личност, но преди това следва да се убедим дали личността е способна да действа чрез/със свободно желание.

Вътрешната природа на човека и външните обстоятелства го принуждават да действа по заложения в него алгоритъм на поведение. Защото природата ни е поставила между насладата и страданието. Ние нямаме свобода за избор на страдание и отхвърляне на наслаждение. Цялото предимство на човек над животното се състои в това, че човек е способен да вижда отдалечена цел и затова би се съгласил на известна степен страдания, виждайки в бъдеще компенсиращо възнаграждение. Но в края на краищата тук няма нищо повече от сметка, когато оценейки ползата ние я намираме за предпочитана от болката и се съгласяваме на болка в замяна на бъдещото наслаждение. Така отиваме на хирургическа операция и си плащаме скъпо, готови сме да се трудим много за получаване на изгодна специалност. И всичко опира до сметката, когато изкарвайки страданията от очакваните наслади, получаваме определен положителен остатък. Така сме устроени...Някои хора ни се струват, че са безразсъдни и/или непресметливи, романтиците или жертващите се, но те не са нищо повече от хора с особен вид разчет, за които бъдещето се проявява като настояще и то- явно, така че в името на това бъдеще, те са готови днес да приемат необичайни за другите страдания, които според ценностната система на повечето хора, са възприемани като жертва, подвиг, геройство или признак на някаква святост. Но всъщност и в този случай организма съзнателно или подсъзнателно си прави сметката(както съзнанието, така и подсъзнанието са изключителнто добри "кръчмари", които си правят добре сметките...записват си и "вересиите", за които не пропускат да си потърсят сметката при първи удобен случай), при това- доста добре си прави сметката. Известно е на психолозите, че приоритетите на всеки човек могат да бъдат променени, да бъде приучен да прави разчети така, че от най-големия страхливец да стане герой. В очите на всеки човек можеш да възвисиш бъдещето толкова, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него. А от тук следва, че... няма разлика между човека и животното...

А ако е така, то не съществува свободен разумен избор. Кой определя нашите наслаждения? Освен, че нямаме свободен избор, също и не избираме сами характера на наслажденията ни. Това става не по наш избор и свободно желание, а в съответствие в желанието на другите. Ние не избираме модата, начина на живот, увлеченията, храната и т.н. – всичко това избираме в съответствие с желанието и вкуса на окръжаващото ни общество... не от по-добрата част на обществото, а от по-голямата.... Всъщност за нас би било по-удобно да се държим просто, без да се обременяваме с нищо, но целия ни живот е скован от условностите на вкусовете и маниера на обществото, превърнали се в закон за поведение и живот. А ако е така, то, възниква въпроса: къде ни е свободата? И ако е така, то за нас няма нито възнаграждение, нито наказание за постъпките ни.

Защо всеки се чувства като индивидуалност? Какво във всеки от нас е особено? Кое свойство в нас все пак можем независимо да изменяне ? Ако съществува свойство, което ние сме способни да променяме, ние по принцип би следвало да можем ясно да го отличим от всички останали свойства, и да развиваме само него, тъй като останалите ще се развиват въпреки нашата воля.

В теософията примерно физическото тяло не се разглежда като човешки принцип. Ние вече сме надживели този етап от развитието си, когато то е било такова. Затова и в момента контрола върху процесите във физическото тяло се извършват на подсъзнателно ниво.
- Ако беше така, не би било жизнено необходимо за душата да се въплъти във физическо тяло...Вярно е, че нищо от физическото тяло не може да се идентифицира с понятието "аз", но пък физическото тяло е единствената възможност за душата да събира опит и да се учи- а за ученика училището не може да не бъде нещо надживяно...

Ще представя нещо, което със сигурност вече съм представял в една или дсруга тема из форумите, но то е прякосвързано с тази тема:

"

Във всяко творение съществуват четири определящи го фактора:

1. Основа – това е първичният материал на дадено създание, от който то възниква. Неизменните му свойства – това е порядъкът на развитието му. Например гниенето на зърната пшеница в земята предизвиква новото израстване на пшеница т.е. от същия вид. Зърното изгнива – външната форма напълно изчезва, подобно на това както нашето тяло се разлага в земята, но основата остава и дава ново начало, подобно на това, както душата ни предизвиква раждането на ново тяло, за да се облече в него.

2. Неизменните свойства на основата. Основата (зърното в нашия пример) никога няма да приеме форма на други хлебни зърна, например овес, а само на предшестващата го форма т.е. форма на пшеница. Възможни са определени изменения в количеството и качеството на новата реколта, които зависят от окръжаващата среда – от почвата, подобрения, влага, слънце, но основата – пшеница (предната същност) не претърпява никакви изменения.

3. Свойствата променящи се под въздействието на външните сили. Под въздействието на външните фактори качествено се променя обвивката на същността – зърното си остава зърно, но неговата външна форма се променя и зависи от околната среда. Допълнителните външни фактори присъединени към същността и заедно с нея дават ново качество за сметка влиянието на външната среда. Това могат да бъдат слънцето, земята, подобренията, влажност, дъжд относно зърното; или обществото, групата, книгите, Учителя относно човек.

4. Измененията на външните сили. На човек е нужно обкръжение, което се развива постоянно и постоянно влияе върху развитието на човек. А човек развивайки се влияе на обкръжението подбуждайки го към ръст, което на свой ред отново повдига човека. По такъв начин човека и средата му паралелно растат.

От тези четири фактора се определя цялото състояние на всяко творение. И даже човек денонощие да прекара в изследване, все едно нищо няма да може да измени или прибави към това, което му предоставят четирите фактора. И каквото и да правим, мислим или придобием – всичко се заключава до тези четири фактора. И всяко добавяне, което може да се реализира ще бъде само количествено, определено в по-голяма или малка степен от разума, докато качествено тук абсолютно нищо няма за прибавяне. Тези фактори принудително определят нашия характер и форма на мислене.

1) Своята същност – човек не може да промени.

2) Законите, по които се променя същността му – човек не може да измени.

3) Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия – човек не може да промени.

4) Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим – човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние.

Единственото, на което може да повлияе окръжаващата среда това е качеството и количеството, т.е. на темпа и на качеството на този път, който ще извърви човек: ще го премине ли човек с болка, в страх, страдание в хилядолетни кръвопролитни войни или ще го измине спокойно, комфортно, защото сам се стреми към целта.

Независимо от това, че ние не определяме основата си, с какво и как ще се родим, ние можем да влияем на тези три първи фактора с избор на обкръжението си, каквито се явяват приятелите, книгите, Учителя. Но след избора на обкръжението си, нашето бъдещо състояние се определя от това, което е способна да ни даде средата.

Първоначално съществува свобода на избор на такива Учители, книги, другари, който ще предизвикат добри мисли. И ако човек не направи това, а е готов да влезе във всяка случайна среда, да чете всяка случайна книга, то е ясно, че ще попадне в лошо обкръжение или ще прекарва времето си в четене на безполезни книги (те са повече и много по-приятни), а като резултат задължително ще получи лошо образование, което ще го доведе до към невярно житейско поведение.

От тук е ясно, че наказанието или възнаграждението идват до човек не за лошите мисли и дела, в които при него няма избор, а за това, че не е избрал доброто обкръжение, тъй като за него определено има възможност за избор, а да се съди човек и наказва трябва така, че да разбере, че е съден не за постъпката му, а за избора на неправилно обкръжение.

Затова полагащия усилия в живота си и всеки път избиращ най-добрата среда, достига успеха не за добрите си мисли, възникващи в човек произволно, а за старанието му да избере всеки път най-доброто обкръжение, водещо го към тези мисли. Избиращият всеки път най-добрата среда достига наградата – своето следващо по-добро, по-издигнато състояние. Книгата “Зоар” дава пример за беден мъдрец, комуто богаташ предложил да се пресели при него. На което чул отказ: “При никакви условия аз няма да се преселя на место, където няма мъдреци!”. – „Но ти си най-големия мъдрец на поколението ни!” – възкликнал богаташа, - “От кого ще се учиш?”. И чул отговора, че дори такъв голям мъдрец, ако се пресели сред неуки, то сам в скоро време ще стане като тях.

Затова трябва да се постъпва по известното указание: “Направи си Учител и си купи другар”. Т.е създай си обкръжение, защото само избора на обкръжение може да доведе до успех на човек. След като си е избрал обкръжение, ти си в ръцете му, като глина в ръцете на скулптор. Ние се намираме в плен на егоистичната си природа. Да излезем от властта и, означава да излезем от усещанията на нашия свят във висшия свят. Тъй като сме изцяло във властта на този свят, средството за излизане от неговата власт е в това да създадем около себе си въпреки нашата естествена, егоистична среда - изкуствена среда, група стремяща се да излезе от властта на обкръжението си и да попадне под властта на обкръжение, ръководещо се от законите на висшия свят. Освобождаването от влиянието на егоистичното обкръжение, излизането от него и изявяването в себе си на свойството да отдаваш – това е нашата свободна реализация, а самото свойство да отдаваш е свободата на волята."

По материали от лекции на М. Лайтман.

Това е възможността ни за избор въобще и се състои в полагане на усилия да намерим най-подходящата среда за нашето развитие, в която осъзнавайки се като ученици, ще намерим и ще бъдем намерени от подходящият за нас наставник, а защо не и Учител. Човек действа автоматично под влияние на вътрешните фактори, заложени в него, под външното въздействие е просто изпълнителен механизъм. Ако човек желае да излезе от това управление от страна на природата, той е длъжен да се постави под управление на избраната от него среда. Т.е. длъжен е да си избере Учител, група, книги, които да му диктуват, какво е длъжен да прави, защото той винаги се явява производен на тези четири параметъра. Това виртуално място може да се посочи като доказателство точно за това- избирайки да се присъедини към тази среда, приема основния фактор за нейното оформяне като такава- Учителя и учението, което е преподал и преподава на всички, които осъзнаят, че като "заложници на битието" имат избор по отношение на описаните по-горе неща, отнасящи се до средата, книгите и Учителя...

Диалектическото битие, макар и индиректно, също е управлявано от Твореца- управителя на диалектическото битие се нарича Закон, и за старозаветния човек (каквото е естеството на хората по земята към ден днешен) няма разлика между Творец и Закон. Наградата/наслаждението или страданието, които са в центъра на почти всяка тема от стария завет, произхождат от Твореца, и основния акцент в Тората е този, че според делата си човек ще получи или наслаждение, или страдание

Ще рекат повечето хора- да бе, приказвай си...има нов завет, и ние сме си новозаветни, не се кахърим и не се бъхтаме с дела да си осигурим наслаждение и да избегнем страдание, и нашия Господ е Исус- Син Божий- Той прощава греховете ни...

Да, но бих попитал- ако е тъй, поради що целия ни новозаветен животец зависи пак от тези два фактора- наслаждение и страдание?! И по неизбежност започваме да си задаваме въпросите- какво всъщност представлява волята, как може да се дефинира така, че дефиницията на понятието "воля" да е еднакво валидно към всичко и всички...тъй както гравитацията е валидна за всичко в триизмерното материално битие...Какво е свободата? Как може да се дефинира свободата, така че дефинирана по този начин, да е общоприложима и общовалидна пак спрямо всичко и всички?

До тук, изложението ми е свързано кабала- такава, каквато се преподава от М. Лайтман и кабалистичните трудове на неговите предшественици, НО, в същата насока бих развил становището си въз основа на трудове от автори като Ян Ван Райкенборг, Катароза ДеПетри- препоръчвам няколко основни четива от тези автори "Идващият Нов Човек", "Откровението на Гносиса в наши дни", "Универсалния Гносис и, естествено "Dei Gloria Intakta"- на пръв поглед, доста встрани от естеството на ала-бала-кабала...но, всъщност, ако бихме били способни да извлечем "есенцията" в чист вид- то нямаше да намерим разлика между едното и другото, както между третото и четвъртото и т.н. учение, което сме счели че би ни осигурило подходящата среда, с подходящите приятели и подходящия Учител...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

В теософията примерно физическото тяло не се разглежда като човешки принцип. Ние вече сме надживели този етап от развитието си, когато то е било такова. Затова и в момента контрола върху процесите във физическото тяло се извършват на подсъзнателно ниво.
- Ако беше така, не би било жизнено необходимо за душата да се въплъти във физическо тяло...Вярно е, че нищо от физическото тяло не може да се идентифицира с понятието "аз", но пък физическото тяло е единствената възможност за душата да събира опит и да се учи- а за ученика училището не може да не бъде нещо надживяно...

Пропускаш, че тялото е съставено от безброй по-малки животи, които също се нуждаят от развитие. Това за тях е все едно да няма планета Земя или Слънчева система с обуславящите ги същности и човек да се развива сам в космоса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако бог е сътворил света т.е всичко е по силата божия

тогава кой е сътворил бог ?

Мисля си ,че човешките престави са доста ограничени , трудно може да се обясни нещо

(сътворението) за което точен отговор все още няма т.е чудото живот .

Ако говорим за проявения Бог, то Той става познат за човека, чието съзнание се разширява /нямам предвид просто да чете книги и да знае много/ и само този човек ще види Бога, следователно и ще си обясни "чудото живот" някой ден. Но ако говорим за непроявения Бог, то е Този, Който никой никога не е видял и чието име е тайна завинаги.

Само Божиите синове изпълняват Божията Воля, следователно има Бог и Негова воля, а всичко друго е илюзия. Затова накъдето и да си мисли, че е тръгнал човек и каквото и да си мисли, че е постигнал е или илюзия, която ще му се разкрие по пътя на съдбата му, или изпълнение на Божията Воля, което ще го направи истински щастлив.

Браво Иренче ,хареса ми:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази фраза е и един ключ, който ни показва, че Волята на Бог обикновено не е в хармония с нашите желания и за да я изпълним ние трябва да употребим понякога доста усилия, които неминуемо биха предизвикали различна доза страдания и мъки в живота ни.

Това е така, защото имаме очаквания и нагласи и обослувености какво е Добро и какво Зло.

Ако приемаме всичко като Волята Божия, и че всичко е за добро няма да имаме проблеми. :)

И този съзнателен дух следва единствено Бог,ако не намесиш нещо от себе си тогава и ето колелото се върти на едно място.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един българин се напил една вечер до забрава и като се връщал към дома си, отбил се при един извор да напои магарето си. Магарето пило вода, колкото трябвало, и тръгнало да си върви. Господарят го тегли към извора и му казва: „Пий още малко вода!" Магарето не иска да пие, дърпа се назад. „Пий де, изпълни желанието ми!" Магарето пак се отказва да пие. Най-после господарят го оставил свободно и му казал: „Аз те похвалявам. Ти си по-умно от мен. Аз пих за волята на този, на онзи, а ти не искаш да изпълниш волята даже и на господаря си." Напие ли се веднъж магарето, повече не пие. Някой казва: „Често условията на живота ме заставят да направя това, което не искам." Щом външните условия те заставят да направиш това, което Бог не иска, ти не си човек. Така може да постъпва само животното. Казвам: Това са максими, които човек трябва да държи в мисълта си. Намериш ли се пред някое изкушение, кажи си: Трябва ли да бъда по-долу от магарето? Не мога ли да бъда поне толкова честен и устойчив, колкото и магарето? Много животни имат добри черти, на които ние трябва да подражаваме.

.........Благородството на човека се проявява, когато той има свободен избор да постъпва, както иска, а при това той разбира волята Божия и постъпва според нея.

Козативни сили

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hmmmmm: Да се уча от последствията и да поемам отговорностите на своите чувства, мисли, действия... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен няма Божия воля.

Радвам се че научих таблицата и мога да умножа 7*7.

Сега знам къде съм тръгнал и кога ще стигна.

Виж, Вендор, за мен е просто: нали Бог е в нас и вън от нас. Ние сме Божии чада, следователно Божията воля е в нас, но ние не я разбираме поради замъгленото си съзнание. Нали в източните учения ясно се говори за низшето и висшето естество на човека. За това става въпрос - в низшето, в неразбирането ни и в чисто интелектуалните спекулации е човешкото, а във висшето просветлено съзнание е Божественото. От древността до днес истинските Учители се опитват да ни помогнат да открием себе си, т.е. висшето си, Божествено естество, за да изпълняваме Волята Божия, т.е. да живеем разумно, смислено, щастливо. И Слава Богу Учителя Беинса Дуно ни предаде по много хубав начин и с хубави методи това, което всеки от нас да може да реализира - казано с твоя пример, като се научи да умножава да разбира какво е умножил, защо го е умножил и какво благо носи това за теб, а покрай теб и на другите.

Приятели...надявам се мога да нарека всички така, които търсят това за което всички сме в този форум...Ключовата дума е "Приемане"...да приемеш нещата независимо, че не ти харесват, тогава кокато не се променят въпреки усилията ти, въпреки невъзможността ти да реагираш...."В изпълнение Волята на Бога, чрез Любовта е Силата на човешката душа"! Това не просто изречение..а много силна формула!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идва време, когато Азът научава, че най-верният негов израз е в Божествената воля, във Висшето Аз на Вселената - и тогава се "скъсват веригите" на материята и започваме да се осъзнаваме ведно с Бог.

Това осъзнаване може да стане само, когато мисълта за самоопределеност или не се заражда, или се надраства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

За мен няма Божия воля.

Радвам се че научих таблицата и мога да умножа 7*7.

Сега знам къде съм тръгнал и кога ще стигна.

Виж, Вендор, за мен е просто: нали Бог е в нас и вън от нас. Ние сме Божии чада, следователно Божията воля е в нас, но ние не я разбираме поради замъгленото си съзнание. Нали в източните учения ясно се говори за низшето и висшето естество на човека. За това става въпрос - в низшето, в неразбирането ни и в чисто интелектуалните спекулации е човешкото, а във висшето просветлено съзнание е Божественото. От древността до днес истинските Учители се опитват да ни помогнат да открием себе си, т.е. висшето си, Божествено естество, за да изпълняваме Волята Божия, т.е. да живеем разумно, смислено, щастливо. И Слава Богу Учителя Беинса Дуно ни предаде по много хубав начин и с хубави методи това, което всеки от нас да може да реализира - казано с твоя пример, като се научи да умножава да разбира какво е умножил, защо го е умножил и какво благо носи това за теб, а покрай теб и на другите.

Приятели...надявам се мога да нарека всички така, които търсят това за което всички сме в този форум...Ключовата дума е "Приемане"...да приемеш нещата независимо, че не ти харесват, тогава кокато не се променят въпреки усилията ти, въпреки невъзможността ти да реагираш...."В изпълнение Волята на Бога, чрез Любовта е Силата на човешката душа"! Това не просто изречение..а много силна формула!

Така е. :) Вярвам в Божията воля и знам, че всичко, което Той ни носи е за добро.

Искам да попитам обаче приемането означава ли да не се борим и да вървим само по течението, т.е. да се оставяме на други да определят посоката на живота ни? До каква степен безропотното приемане е добро и до каква степен не?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Веселин :)

Защо смяташ, че Божията воля това е волята на "другите"? По тази логика би трябвало и нашата собствена воля да е Божията, нали?

А плуването по течението също изисква внимание, сили и умения и никак не е признак на ленивост или безволие, а на мъдрост и прозорливост.

И защо трябва да се борим с нещо - за да си докажем колко сме важни и силни? Всъщност с какво точно смяташ, че трябва да се борим?

Може би ще е най-ясно да дадеш някакъв конкретен пример как разбираш проявата на Божията воля в твоя живот?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

Всъщност нямах предвид, че Божията воля е волята на другите. Извинете ме, че не се изразих правилно!

Ето пример: ражда се дете с увреждане (например детска церебрална парализа), което до известно степен го отличава от другите деца и го изолира от тях. Значи ли това, че трябва то и родителите му да приемат факта, че не може да се реализира и живее като останалите хора в живота или да се научи да се бори с надеждата някога и то да може да бъде като другите, да "надрасне" това, което има по рождение, за да може да общува равноправно с останалите хора и да се реализира и в някаква професия равноправно с останалите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приемат се фактите. Глупаво е ако не го направиш. Това са последствия, които вече са се реализирали и повече не могат да се променят. Те са се случили в миналото и са предопределили настоящето. Човек обаче може да предизвика нови последствия с които да ги неутрализира в по-голяма или по-малка степен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

Обаче майка ми е доста упорит човек и щом разбра, че брат ми има проблем, водеше го на доктори, логопеди, те установиха, че все пак той си е нормално дете, което просто е с намален слух и поради тази причина не може да чуе правилно думите и ги изговаря погрешно. Ако не беше тя, днес той щеше да е в някое помощно училище, нямаше да прогресира, щеше да падне до нивото на другите, а днес той е успешно завършил висше образование с отличие, има голям талант на художник, никой от съучениците му (с изключение на тези от началното училище, но и те го приемаха) не го възприема като ненормален, защото той не е такъв, даже ако някои помнят темата за асцендентите, там имаше една снимка на брат ми със съучениците си и мога да кажа, че той успешно се е "интегрирал" при тях. Остана му единствено лек дефект в говора, но той си е напълно нормален човек с нормално мислене. Може би това са събитията, с които до известна степен майка ми е успяла да неутрализира увреждането? Правилно ли е постъпила тя според вас? (това имах предвид под това да се бориш)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност нямах предвид, че Божията воля е волята на другите. Извинете ме, че не се изразих правилно!

Ето пример: ражда се дете с увреждане (например детска церебрална парализа), което до известно степен го отличава от другите деца и го изолира от тях. Значи ли това, че трябва то и родителите му да приемат факта.

За да решиш един проблем, трябва да се дефинира и да се приеме.

А след това да се търсят пътища за подобряване на положението...

Познавам семейства с увредени деца. Едните се борат с фактите и се депресират, и поболяват/пропиват.

Други търсят начини за компенсиране и развиват желязна воля, непоклатима надежда и безрезервна любов.

Духът им се устремява към Бога!!!

Дори едно дете да е в инвалидна количка, то това може да означава, че в този живот то ще има много време да чете или да слуша книги, беседи, песни, музика...

Душата му пак ще се обогатява!!! Душата ще успее да надмогне енергийните проблеми, породили раждане в такова тяло, т.е. това може да се използва като мощен стимул за развитие.

Преди години животът ме бе срещнал с една такава жена - бе инвалидизирана след ваксина в детството си. Тялото имаше сериозни увреждания, бе на инвалидна количка и имаше нужда някой да я обслужва. Но интелектът й бе добър. Работеше като преводачка на книги!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би това са събитията, с които до известна степен майка ми е успяла да неутрализира увреждането? Правилно ли е постъпила тя според вас? (това имах предвид под това да се бориш)

Всяка майка се бори за децата си.

Както и всеки сам се бори да преодолее ограниченията си.

Ето един пример - танцьор с дух!!! Вгледай се е краката му...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз винаги изхождам от това, че Бог иска най-доброто за нас. Следователно, всяко наше израстване е проявена Божествена Воля, посредством нашата собствена свободна воля.

Примерът на Веско с майка му и брат му е явно доказателство за това 3d_053.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Вярвам в Божията воля и знам, че всичко, което Той ни носи е за добро.

Искам да попитам обаче приемането означава ли да не се борим и да вървим само по течението, т.е. да се оставяме на други да определят посоката на живота ни? До каква степен безропотното приемане е добро и до каква степен не?

Веселине, много хубаво си го казал и си илюстрирал въпроса блестящо с примера с родните ти майка и брат. Естествено, че тя е постъпила правилно. И слава Богу, че е успяла да намери път/изход от това "утеснение", защото не случайно сте се родили в толкова тясна кръвна връзка. Между вас циркулира обща енергия и в някои отношения сте едно. Така че брат ти е бил оставен в зависимост от действията на майка ти, а тя се е показала на ниво. Бог е в нас и отговора също, знаем много неща със сърцето си. Радвам се, че майка ти не е позволила един толкова интелигентен и талантлив човек да бъде некомпетентно и несправедливо набеден и дамгосан за цял живот. Ако и родната му майка го бе предала, представяш ли си колко щеше да наклони везните в другата посока и тогава вече щеше да му бъде почти невъзможно да излезе. Когато не вземаш отношение и просто си "пасуваш", то също е много сериозна позиция. Ако чрез бездействието си оставяш някой да страда, би било грешно и дори спекулативно да се оправдаваш с Божията воля. Естествено, че имаш ангажимент. Отговорността ни за бездействието е също толкова голяма , както и за действията ни. Неведоми са пътищата Божии. Но Бог не би могъл да остане в нас, ако се превърнем в роботи. Ако мога така да го формулирам, Божията воля е да следваме сърцето си и да пазим душите си чисти, до колкото това е по силите ни. Мисля че носим отговорност за всичко, което не сме направили или премълчали. Също и за мислите си. Познанията и мъдростта, които сте придобили брат ти, ти и майка ти са големи, защото всичко сте преживяли "от първа ръка", така да се каже. Най-малко, но това е само върха на айсберга, не бихте допуснали да обвиняват едно дете, че не разбира добре думите, когато то просто не ги чува ясно. Сигурна съм, че ще се намесите и ще го защитите.

...."В изпълнение Волята на Бога, чрез Любовта е Силата на човешката душа"! Това не просто изречение..а много силна формула!

И аз така мисля.

Редактирано от Атлантида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×