Inatari Добавено Април 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 2, 2007 Страстта е до голяма степен усилване , повишаване на някакъв устрем или качество , има нужда да се съчетае с нещо , за да бъде достатъчно разумна . За да се прояви достатъчно разумно . А иначе по учебник , винаги можем да кажем колко са вредни и как ни разфокусират и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 3, 2007 Доклад Share Добавено Април 3, 2007 (edited) Страсти + Слабост + Смърт ! Поддаването /Отдаването на Страстта - Изкушението е Метод за Отделянето от Съзнателността + Светлината ! Предупреждават ни за това от Вечността ! Будни да бъдем + непрестанно да се молим! Творчество + Вдъхновение + Виделина...в тази тройца няма място за страстта. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Април 3, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 3, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 3, 2007 Творчество + Вдъхновение + Виделина Любов + Светлина + Мир + Радост Споделям това мнение . Но страстта си има мястото в нашия живот . В движението , в патоса на всяко едно живо същество. Като емоция страстта може би е вредна -твърде много страсти , твърде много емоции , стават вредни повличат ни в енргийни вихри , далеч от осъзнатостта . Поне наскоро точно този вид емоционална страст изпитах и бях повлечена далеч от центъра си , далеч от осъзнатостта. "едното, защото поражда движение, а другото, защото е подложено на импулс за движение. Но когато духовната душа се отдели от тялото, тя се освобождава от страдания (патос, страст). Може би по-добре е да се каже, сине мой, че нищо не е без страст (страдание), а че всичко е подложено на страст (страдание)"-Цитат- Благост Живи ли сме ние сме подложени на своите страсти , на своите страдания . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 Всеки човек, който не е преминал през ада на своите страсти никога не ги е превъзмогнал. Тогава те обитават "съседната къща" и без той да подозира може да избухне пожар и да се прехвърли към неговия собствен дом. Когато човек се отказва от твърде много неща, а други изоставя или забравя, възниква възможността или опасността изоставеното или отказаното да се върнат с удвоена сила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 Мона. За това се казва, че е хубаво да изживеем, за да овладеем емоциите и страстите си-страданието е двигател за осъзнаване. Вместо да се говори за другите колко грешни били, по-добре да се мисли на тяхно място как ще се чувстваме и какво ги е накарало да сгрешат. Разбирането ни прави по-близки, по-осъзнати и ни доближава до Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 Мона, страхотен аватар! Точно по темата - философски размисли за страстите между обеда и вечерята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 Защото да обичаш е въпрос на инициатива и предприемачество на духа . Да отдаваш любовта си е желание за разширяване на обхвата си от съзнаване и преживяване на реалността . Предприемаш голямата стъпка и инвестиция в света на услугите и разумността. Пренаситила съм се на безразлични , безстрастни и духовни хора . Без желание и страст да приемат и отдават любов . Хората без желание да приемат и отдават любов определено съществуват. Може би имат някакви други страсти, в друга област да речем, но тези харесващи и приемащи живота без любов са според мен хора които са доста по сложни, трудни за общуване и разбиране и навярно имат своите причини и ....пречупен страсти. Да, така е и според мен страстите е = страдание. Страстите са пристрастяване, зависимост и кагото някой е пристрастен към нещо той ще страда, защото е зависим от него. Тук бих добавила "крайно" и "болезнено" пристрастин, защото има пристрастяване, което е в нормите на нормалното и такова, което се превръща в "начин на живот". Страстта е до голяма степен усилване, повишаване на някакъв устрем или качество, има нужда да се съчетае с нещо , за да бъде достатъчно разумна . Както и неизчерпаем интерес и влечение към нещо, което те човърка постоянно и понякога не ти дава мира. Съгласна съм и с мнението на Мона. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 9, 2007 Доклад Share Добавено Април 9, 2007 Благодаря, Силвия. Имам и още по-задълбочен аватар с по-наситена драматургия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2007 "Както и неизчерпаем интерес и влечение към нещо, което те човърка постоянно и понякога не ти дава мира."-цитат adelaida. Всъщност и концентриран интерес , задълбочен , в корените , в същността . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 (edited) Ако човек е безстрастен като стена, той не би могъл да се развива (тъмнина=тамас по източната терминология). Страстта дава импулс за развитие, но води и до затъвания, разочарования.... Нямаме друг избор, освен да ги признаем страстите (раджас) за необходими, поне за повечето хора на това ниво на земна еволюция. Низшите страсти (тамас-раджас) причиняват много беди, но страданията от тях ни водят до висшите или "чисти" страсти (раджас-саттва). От там може да се погледне и към безстрастното блаженство (на чистата сатва, която е именно интелигентно спокойствие и хармонично блаженство, а не безразличие и затъпяване) и - дай Боже! - към недуалистичното осъществяване (отвъд качествата). Но нека не екстраполираме прекалено висшите теории към всекидневните си преживявания. Както го показват красноречиво и поетите, сегашното ни битие е амалгама от инертност и страсти на определени нива, плюс моменти на отрезвяващи, по-чисти стремежи и евентуално - кратки проблясъци за Нещото отвъд всичките тях... ВАЛЕРИ ПЕТРОВ СБОГУВАНЕ С МОРЕТО Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий на различни въздушни етажи. Сбогом мое море! Дойде време и ний да събираме вече багажи. А пък колко обичам те:нейде встрани, не летовищно- диво и степно, мое синьо море от детинските дни до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш, със заритите в пясъка котви, със варела ръждясал, със младия мъж, който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи или иде във весела блуза и вода във кесийка от найлон държи като жива, прозрачна медуза. Сбогом, мое море! Не е весел тоз час. Даже просто ми иде да плача. Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз- аз съм само зад тях минувача! Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море! Дни, години- какво ни остава? Както твоята пяна във шепата мре чезнат зависти, страсти и слава. И защо са ни те? Своя земен живот ний тъй бързо хабим в суетене. Дъх на сол, водорасли, черупки и йод, влей от свойто спокойствие в мене! Стига този ламтеж! Не съм вече момче и в часовника вечен на Хронос твоя пясък, море, все по- бързо тече от добрия във лошия конус. А пред тебе какво е животът ни? Миг. Тъкмо почнал, и ей го, изтече. И не сбогом е туй, а панически вик и какво, че познат е той вече, че безброй преди мен в своя път един ден са изплаквали винаги тая своя жажда и скръб през простора зелен, виолетов и син до безкрая! Ти, което си люлка на всеки живот, на сновенето наше нестройно, дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под, върху който да стъпя спокойно! Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял! Дай ми мъдрост и трезвост, и верност! Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял като хвърлен на плажа ти термос! Укрепи ме, море, укроти ме, море, над пространство и време разлято! На въздушни етажи кръжи, без да спре, вече първото щърково ято и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов се дочува на кораби воя... Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов! Сбогом, вечност, жадувана моя! Редактирано Април 11, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 11, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Благодаря , Добромир , за подаръка от стихове на Валери Петров . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alisa Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Страстите? Единственият начин да ги преодолееш е да им се отдадеш.Няма друг начин да ги победиш. А започнеш ли да ги побеждаваш - значи си тръгнал по пътя на мъдростта. Предполагам, че един човешки живот няма да стигне за това, но да започнем отнякъде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 (edited) Страстите? Единственият начин да ги преодолееш е да им се отдадеш.Няма друг начин да ги победиш. Опитвала ли си? Аз се старая да се отдавам на техните (положителни) противоположности. Редактирано Април 11, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 За да стане една страст такава,според мен тя има начало от където е тръгнала.Според мен в началото е чувството(като усещане),после идва желанието ,което се превръща в страст ако му се позволи.Когато гледаш как някой кара сърф усещането е свобода,идва желанието да се научиш да караш сърф ,за да усетиш истински свободата която чувстваш докато гледаш,после карането на сърф се превръща в страст,и живота се живее за да се кара сърф с цената на всичко.Това е страстта на моя най- близък човек.При мен обаче нещата спират на ниво чувства.Т.е.гледам нещата които се случват радвам им се, вълнувам се ,но нямам желание вече да ставам част от тях и това автоматично спира прерастването им в страсти.За 12 год преминах през всякакъв вид крайности - положителени и отрицателени.Сега само наблюдавам,прави ли ме това безстрастна ?И пропускам ли нещо от живота по този начин?Факта че вече на пляскам с ръце, не скачам от радост и не изпадам в еуфория , а стигам до вътрешно вълнение и радост,прави ли ме безчувствена? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alisa Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Да Станимире - точно това съм правила - емоции, страсти, излишен разход на време и енергия. Но всяко нещо с времето си. За всяка страст си има време и място. Вече съм по-спокойна и гледам отстрани на себе си . Това ми дава възможност за самоконтрол. Съгласна съм с didi_ts. И аз вече не пляскам с ръце. И мисля, че да преодолееш излишните емоции не значи , че си безчувствен. Човек може да е спокоен и уравновесен без да е равнодушен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Признавам си, че и пляскам с ръце, и подскачам и потропвам с крака от радост и дори понякога плаша близките си с възклицанията си (не нарочно) - позволявам си го с удоволствие! Мога и да си потанцувам и да нацелувам и напрегръщам който е до мен... :D и дори да го "намачкам" от радост и еуфория. Не си позволявам обаче да страдам, ако загубя или не получа това, от което съм изпаднала в тази еуфория. Не си позволявам еуфорията да определя отношенията ми със света ми и поведението ми. Просто си я "изплясквам и изцелувам" и като попремине спокойно вече си вземам решенията и не съжалявам, ако се наложи сама да се откажа от това, за което съм подскачала - то си е свършило работата, сега е наред нещо друго.... Така си разбирам страстите и така си се оправям с тях... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 (edited) Здравейте, мисля че всяко живо същество е подвластно на страсти. Това че си жив е страст към живота! Но има страсти които те принизяват, а има и такива които те извисяват. Затова не може да се говори общо за страстите. Ценностите на човека определят това кои страсти ще са му присъщи, духовните или материалните. Но това че един човек е преобладаващо духовна личност, не означава че у него няма материални страсти. Просто едните са по-силно изразени от другите. Учителя казва: "Човек не трябва да е нито много лош, нито много добър". Тези думи показват че човекът, трябва да постигне хармония в мислите си, действията си, а също и в страстите си. Най-добрият модел за баланс на страстите са децата. Всеки от нас е бил дете! Има ли дете което да мрази силно? Всяка детска караница се забравя за 15 минути, и след това все едно не я е имало! "Пазете малките - децата, защото те ще наследят царството ми" казва Исус на учениците си. Овладяването на страстите е част от житейския път, но подтискането им не решава проблема. Редактирано Април 12, 2007 от krasi 33 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Страст - да, харесва ми да усещам Жи`вото-трептенето в себе си; - "да чувам" сетивата си, които ми говорят с езика на цветовете Да й се отдадеш ? - бавно, без да бързаш, за да я изпиташ в пълнотата й...; както когато приливът започва - плавно и леко, с кадифена плътност... Емоциите - багрят света ни, преливайки се едни в други... П.С. Страстта може да се изразява и в Намерението да усвоиш един чужд език или ново умение /напр. да изпечеш топъл и сладко ухаещ хляб /. Да правиш "нещата" с Въодушевление, да влагаш Себе си и да се наслаждаваш... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 (edited) Благодаря , Добромир , за подаръка от стихове на Валери Петров . Съжалявам, че повечето ги имам в състава на разни стихосбирки, а не в компютърен формат, той има наистина забележителни попадения и от друга страна е жестоко подценяван от образователната система... Всъщност, отдавна търся и песента по цитираното стихотворение за морето, по детски спомени тя беше много хубава, ама още не съм я открил... Редактирано Април 12, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 12, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 12, 2007 "Страстта може да се изразява и в Намерението да усвоиш един чужд език или ново умение /напр. да изпечеш топъл и сладко ухаещ хляб /. Да правиш "нещата" с Въодушевление, да влагаш Себе си и да се наслаждаваш... Ами да, не е задължително да бъде някаква изпепеляваща разума, вредна опитност . Моята последна страст е карането на колело и дишането на чист въздух . Времето, прекарано навън сред природата . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 "Страстта може да се изразява и в Намерението да усвоиш един чужд език или ново умение /напр. да изпечеш топъл и сладко ухаещ хляб /. Да правиш "нещата" с Въодушевление, да влагаш Себе си и да се наслаждаваш... Ами да, не е задължително да бъде някаква изпепеляваща разума, вредна опитност . Моята последна страст е карането на колело и дишането на чист въздух . Времето, прекарано навън сред природата . Да, така, значи страстите също се делят на вредини и полезни и изпепеляваща разумност и изпепеляваща неразумност Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 26, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 26, 2007 ...А морето в мен прелива Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 Страстта на една обикновена зелена салата бе градинаря. Макар и нарязана се притесняваше, дали не е в повече подкиселена, но пък олиото и солта бяха добре и тя нахрани градинаря в този му ден. Полезна или вредна бе страстта на салатата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 26, 2007 Доклад Share Добавено Април 26, 2007 В салатата слагам сол на цвят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 28, 2007 Доклад Share Добавено Април 28, 2007 П.С. Страстта може да се изразява и в Намерението да усвоиш един чужд език или ново умение /напр. да изпечеш топъл и сладко ухаещ хляб /. Да правиш "нещата" с Въодушевление, да влагаш Себе си и да се наслаждаваш...Ами то това си е точно намерение, защо да намесваме и думата страст? Самата дума страст означава, че това е нещо, което прекалено силно желаем, нещо, без което не можем, следователно тя е нещо, от което ние сме зависими, а това вече не е добре. Ако не беше така, то съответното нещо нямаше да го наричаме страст, ами щеше да е едно обикновено желание или намерение - временно, не особено силно и по-принцип преодолимо. В тази връзка не бих казала, че например желанието да се кара колело е страст, макар че при някои хора може и да страст. А "нещата" предпочитам да правя с любов, а не с въодушевление. Страстта е до голяма степен усилване , повишаване на някакъв устрем или качество , има нужда да се съчетае с нещо , за да бъде достатъчно разумна . За да се прояви достатъчно разумно . Ако беше разумно проявена нямаше да бъде страст. Разумна страст ми звучи като весела тъга например... Другото, което ме учудва, е делението на материални и духовни страсти. Но има страсти които те принизяват, а има и такива които те извисяват. Затова не може да се говори общо за страстите. Ценностите на човека определят това кои страсти ще са му присъщи, духовните или материалните.Какво разбирате под духовни страсти и с какво те са по-добри от материалните такива? Всички тези мои коментари и въпроси са валидни при традиционното тълкуване на думата "страст", каквото е в Български тълковен речник например. Нещата се променят, ако приемем тълкуването на Орлин, Синева, Вендор, Донка... А към края на обсъждането се забелязва тенденция да се уеднакви смисъла на думата "страст" с тази на "живец", но те са много, много различни все пак... Нека не ги бъркаме и изкуствено да повишаваме нуждата от страсти Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.