Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Inatari

Страстите , чувството да си жив и всичко останало

Recommended Posts

Е, драги приятели и съфорумци , имам да направя признание , радвам се , че имам своите страсти и преживявания изцяло свързани със сетивата . Имам вълнението си и виолетовата си емоционалност , имам пълното си небезразличие и желание за живот.

Радвам се безкрайно и напълно небезразлично и страстно на собствения си живот .

Не съм безразлична и към любовта , която цялата вселена ми връща стократно за всяка моя инициатива на отдадена и излъчена любов .

Защото да обичаш е въпрос на инициатива и предприемачество на духа .

Да отдаваш любовта си е желание за разширяване на обхвата си от съзнаване и преживяване на реалността . Предприемаш голямата стъпка и инвестиция в света на услугите и разумността.

Пренаситила съм се на безразлични , безстрастни и духовни хора .

Без желание и страст да приемат и отдават любов .

Толкова статичност и смърт дори има в безстрастието и безразличието , само помен от използвано тяло , от бивш храм на духа . Превърнал се в храм на безразличието и ценностните устои .

Не , благодаря , аз искам да използвам цялото си тяло , целия си ум , цялото си съзнание за света , напълно сетивно и страстно с желание да приемам и отдавам все повече любов .

Чувствам се много , по - разумна когато обичам и то страстно .

Обичам да бъда ин /почвата / , /и без това си се казвам Ина /, но обичам да бъда и Ян , растението .

Дуалистична природа ли ?Зависи как мога да се проявя в материалния свят , как най- разумно оползотворявам творческата си енергия . Може да бъде в Ин звучене , може да бъде и в Ян ритъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ина, безстрастието не е равноначно на безразличие. Лично мен страстите винаги са ме изкарвали от осъзнатостта си, от центъра си, и в крайна сметка след тази буря на емоциите остава пустота, чувството не е завършено. Когато общуваш със самия себе си и не се загубваш в страстта, тогава чувството, което остава е завършеност, пълнота. Именно то е свързано с щастието. Не казвам, че не трябва да се радваме на живота, напротив-радвай се, играй като децата дори, но бъди в себе си по време на радост и емоция. Тогава чувството ще бъде завършено и ще бъдеш в пълнота.

Безпристрастие и зрялост

Острото осъзнаване идва със зрелостта, или по друг начин казано-с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте също така и безпристрастни. Безпристрастието често се разбира неправилно като вяло състояние на ума или безразлично състояние на духа. Понякога приписват на безпристрастието оттенък на отчужденост и равнодушие. Това не е така. В безпристрастието вие се държите осъзнато, вие общувате със самия Себе си.

В зрелостта няма припряност. В зрелостта има само кралско достойнство, свобода, разбиране, тайна. Това е 15 закон на духовното развитие-предимството на безпристрастието и житейската зрялост.

Шри Шри Рави Шанкар, "18 закона за духовно развитие"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ина, прекрасни чувства и мисли, но и аз като Максим ще ти кажа, че вътрешния мир е незаменим. Там си самият ти, там общуваш с всички....

Поздрави, бъди все така Слънчева :3d_048:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато я няма страстта,когато я няма онази искрица,която те кара да тръпнеш,просто любовта си отива,никой не може да ме убеди,че любовта може без страст,виж страст без любов може то ,вече е просто нагон.Да точно,страстта е искра,която трябва да подържаш винаги,защото изгасне ли тогава остава пустота и самота.Мразя самотата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато я няма страстта,когато я няма онази искрица,която те кара да тръпнеш,просто любовта си отива,никой не може да ме убеди,че любовта може без страст,виж страст без любов може то ,вече е просто нагон.Да точно,страстта е искра,която трябва да подържаш винаги,защото изгасне ли тогава остава пустота и самота.Мразя самотата.

Страстта обаче също не е постоянна. Тя също си отива. Бих казал тя е много по-краткотрайна, отколкото осъзнатостта и безстрастието. И да искаш не можеш да я задържиш завинаги. Тя е като лъскавата опаковка на подаръка-красива и примамваща, но като се вкопчиш в нея, а забравиш за самия подарък...в ръцете ти остава само една обвивка и сълзи в очите, остава пустота. По принцип така става. Мъдрият знае, че търси именно подаръка, завит в тази опаковка, на нея самата не обръща никакво внимание. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата "страст" има и по-общо значение - дълбочинен усет за Живота. Тогава тя може да се асоциира и с Любовта. Прави ми впечатление освен това, че предимно жените подкрепят безрезервно живостта на чувствата - независимо дали го разбират в по-буквално чувствен или в по-одухотворен аспект. Сигурно защото при тях е по-лесно постижима хармонията, докато мъжете изпадат по-често в крайности (в плюс и минус) по отношение на чувствата. А по духовния път... зависи и от конкретната пътека. Много Учители казват, че страстите също са добри, ако ги претопим в съзнанието за Бога. При други пътища те се разглеждат като пречка към постигане на осъзнаването, но затова пък след като то се е появило, самият живот и на светците от тези направления показва едно безгранично състрадание... т.е. ако не "страст" в тесния, то определено в широкия смисъл на думата - съпричастност към Живота, както в големите, така и в малките му проявления... :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересен е филма - "Страстите Христови". За точност на заглавието може много да се спори, но за мен то си е "Страстите Исусови". И Исус живееше в страстите си, докато не се установи и над тях. Да се установиш над тях не означава да спреш да ги изпитваш. Не. Според мен означава да ги изпитваш осъзнато, съзнателно. Хем да ги изпитваш, хем да си над тях - да знаеш, че те, страстите, не си ти. Всичко е за наслада, ама насладата е истинска, когато е осъзната.

Живееш хем в света външен, хем в света вътрешен, а на всичкото от горе си се центрирал извън двата свята и ги наблюдаваш, като че ли от горе, наблядаваш себе си, като все ено си отстрани. И като погледнете триъгълника, който символизира Триединството, ще видите точно това.

Нарисувайте си точка и от точката отправете в двете напърно противоположни посоки -прави, тава е навътре и навън. После намерете трета точка, някъде извън правата и свържете, направете продължения от двата края на правата към третата точка. Оформя се триъгълник. Бог, Отец; Син; Светия Дух или Наблюдаващия, Вечния; Вътрешния; Външния.

И да знаеш, че си и трите едновременно и еднакво разделен в присъствието в тристранство.

Бъдете здрави, скъпи Приятели!

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако погледнем от друг ъгъл,страсттта и по-точно пристрастяването го има навсякъде:страст към книгите,към изкуството,към вредните неща-цигари,алкохол,наркотици и т.н.значи страстта сама по себе си е хъс,а не страдание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е и според мен страстите е = страдание.

Страстите са пристрастяване, зависимост и кагото някой е пристрастен към нещо той ще страда, защото е зависим от него.

Същесвуването ни е такъв свят в който е известно, че всичко си има своето начало и своят край. Пристрастеният и винаги губещ. Пристрастения е обречен на страданието.

Точно затова човека трябва да се издигне над собствените си страсти, т.е. да не се пристрастява. Който е пристрастен, той е изгубен. Който не е пристрастен, който не е обвързан - той се е намерил. Всички молко или повече сме пристрастени.

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Току що финишира по БНТ един концерт на едни джаз диви - формация С. О. Е. Д. Едната от тях свири с краката си на ударните. Виждали ли сте такова нещо? Ей това е страст! В концерта участва и холандската звезда Кенди Дъфър, наричана още Кралицата на саксофона.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И моето мнение съвпада с мнението на по голяма част от пишещите в темата. Страстите са просто залитане встрани от състоянието на хармония. Всяко чувство или усещане обаче си има своето противоположно и човек попаднал в едната крайност каквато са например страстите, задължително ще попадне и в другата крайност каквато е пълното безстрастие, когато се губи и желанието за живот.

Затова нека да следвам златната среда. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ина, безстрастието не е равноначно на безразличие. Лично мен страстите винаги са ме изкарвали от осъзнатостта си, от центъра си, и в крайна сметка след тази буря на емоциите остава пустота, чувството не е завършено. Когато общуваш със самия себе си и не се загубваш в страстта, тогава чувството, което остава е завършеност, пълнота. Именно то е свързано с щастието. Не казвам, че не трябва да се радваме на живота, напротив-радвай се, играй като децата дори, но бъди в себе си по време на радост и емоция. Тогава чувството ще бъде завършено и ще бъдеш в пълнота.
Безпристрастие и зрялост

Максим , съгласна съм с теб . За осъзнатостта .

Но , аз говоря за страстите , в малко , по- висшия смисъл на думата . Мисля , че Добромир е схванал нюанса ми по - добре .

"дълбочинен усет за Живота. Тогава тя може да се асоциира и с Любовта. "казва той , - дали е присъщо , обаче само за жените . Аз лично съм срещала и много мъже , които притежават точно тази страст от дълбините на сърцето . Благословени да са .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Айде и аз да се включа! Наскоро научих, че страст е старобългарската дума за страдание ...

Той Буда отдавна си го е казал - зад всички мъки стои невежеството, а зад него стои страстта. Премахването на страстта е премахване на страданието.

... Звучи добре, но ако тръгнем към безстрастието като се борим със страстта, започва един ад на стремеж и падане. А ако не дай си боже успеем, се пресушаваме, защото всъщност страстите са животът в нас. Латинската дума либидо означава желание... Либидото е в основата на всички други наши потенции - и когнитивни, и интуитивни, емпатични и поведенчески. Ауробиндо нарича астралния свят витален, защото в него е силата на човека, а и на вселената въобще. Не че съм чел Ауробиндо - само една книжка за него, но и от нея човек може да се удиви на такъв гений!

Според мен, страстите са нужни като потенциал - като гориво. Обаче употребявани само в потенциалното си състояние, съсипват и тялото и душата. Както се казва: "Вадят душата ти с памук!"- неусетно. Неусетно, защото събуждат телесните ендогенни опиати и точно като дрога, изпиват телесните резерви и етерната сила незабележимо, но сигурно.

А безстрастието наистина не е пустота. Пустотата и безстрастието, за която се говори в източните учения, да речем, или вакуумът в квантовата физика, са пустота само за ограничеността ни. Всъщност са безгранична пълнота.

Въобще, без да редя много букви по екрана, страстите са нещо супер. Ако ги няма, няма и живот. Обаче, за да не ни убиват, както се случва, би било готино да ги насочим към източника им. Всъщност, базисните страсти са две: похот(ин поток) и омраза/страх (ян поток). В развитие се проявяват като по-фина чувствителност в Ин формата си и като интелект в ян формата си. А после, като все по-чиста и обхващаща Обич и съзидателна Воля, все по-слети в едно. И тъй нататък, интуиция и спокойствие, Любов и Мъдрост/Воля... И, както сме чели в умните книжки, предполага се, че в този път, който се обсъжда и в този форум, се развиват нови тела и се прониква в други светове, общува се с йерархии от същности от друг порядък, стига се до някаква Истина освобождение и т.н. и т.н. и т.н. Знам ли аз... А развитието става, по моя малък опит, само чрез сублимация. И не, както я разбира Фройд, като защита и бягство на аза, а като Устрем на аза към Аза. Трансформация на желанието и разрушителността в Любов и Воля.

Ей такива страстни афери...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам вълнението си и виолетовата си емоционалност , имам пълното си небезразличие и желание за живот.

Радвам се безкрайно и напълно небезразлично и страстно на собствения си живот .

Не съм безразлична и към любовта , която цялата вселена ми връща стократно за всяка моя инициатива на отдадена и излъчена любов .

Защото да обичаш е въпрос на инициатива и предприемачество на духа .

Да отдаваш любовта си е желание за разширяване на обхвата си от съзнаване и преживяване на реалността . , аз искам да използвам цялото си тяло , целия си ум , цялото си съзнание за света , напълно сетивно и страстно с желание да приемам и отдавам все повече любов .

Чувствам се много , по - разумна когато обичам и то страстно .

:feel happy: :feel happy: :thumbsup: :thumbsup:

Мисля, че те разбирам Ина и споделям напълно тази "страст" за живот, за която ни говориш. Тя е в гените ни, в природата ни - докато сме запазили детското в себе си! Растем като дърветата, прераждаме се всяко утро, променяме се всеки ден - едни от "игличките' ни окапват, когато им свърши времето за служене, но на тяхно място напират новите! Сега осъзнавам, че съм спокойна за себе си и съзнанието си именно когато усещам тази "страст" - аз я наричам "детска радост".

И какво от това, че някой ще ни гледа като "хвърчащи" или утописти- фантазьори - ние нали си знаем, че земята, в която дълбоко са се потопили корените ни кара да се стремим към слънцето. :feel happy:

Детската радост, обаче си отива, когато се превърне в болка, недоволство, разочарование... за това говорят тези, които не оставят тези "страдания - страсти" да управляват живота им - и аз съм от тях.

Дали е възможно човек да носи страстта за живот и да не попада в плен на страданието?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, Донче!

"Дали е възможно да се радваме на живота, без да попадаме в страданието? " Би трябвало да може, ак преживяваме страстите на по-фино ниво.

Донче, те ни вземат за фантазьори, защото не виждат и не чувстват красотата на жизнения поток, защото не общуват с душата и духа си...

Днес сънувах един сън - че бутвам някого от една скала и после влизам в затвора. И там - едно напрежение, насилие, грубост и обреченост ... много емоционално наситен сън. После се опитах да г отълкувам и ми светна, че това е целият ми живот и чувствота ми, докато съм "жив". Кой знае какво съм направил оттатък, та съм в този окован плътен свят. исега изкупвам. То всички сме така де... Винаги ми се е струвало, че нещата в живота са тесни, не така... и изкуствени, ограничени и спящи.

А страстите са ни нещо като бялата захар - дават силни и удоволствени преживявания, но вземат много. Е, съществува и медът на Любовта... Абе, дрънкам си тука, не ми обръщайте внимание. Някакъв си там сънуващ затвори ги приказва едни...

Айде на страстния купон ! :3d_065:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Орлине и на всички, които някога някога сме сънували такива сънища. Моето лично обяснение е по-различно от твоето - бих казала дори противоположно.

Човека, когото на времето аз бутнах от скалата беше моето старо аз - онова аз, което ме беше ограничило до "това трябва - това не трябва, ако искаш да те обичат', "ако направиш /не направиш еди какво си - добра си, ще те приемат, ако обратното - лоша си, ще си сама..." Такива ужасии, насилие над себе си, окови, обреченост, робство. Когато разбрах, че съм в плен на собствените си мисловни модели и натрапени ценности - "бутнах ги от скалата"! Да, онова усещане, че ме вкараха в затвора за това, че ги бутам и аз го преживях, но преди да се реша да го бутна. Затова все не се осмелявах да се освободя от оковите си до 45-тата си година - представях си наказанието за това по същия начин като Орлин.

После осъзнах, че това с наказанието в онзи затвор ми го нашепват същите тези мисловни модели и ценности, които не се осмелявах да бутна от скалата. Ами то беше гениално просто - те знаеха какво им готвя и се пазеха, като ме заплашваха със затвор! И пак гениално просто беше решението - след като ги бутна всички наведнъж, няма да има кой да ме плаши и затваря вече, нали? :feel happy:

Така и стана - онзи "аз" полетя в бездната и никак не ми беше жал за него - благодарих му за всичко добро, което ми беше дал, запазих някои семенца и спокойно му казах сбогом! И животът около мен изведнъж се оказа буден, безгранично свободен и истински, широк и безкрайно разнообразен и непрекъснато променящ се..... :feel happy: :feel happy: (но едва когато мислите в мен се отказаха да го ограничават, разкрасяват, подобряват според техните заспали правила и ценности).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен в тази тема, трябва да се изясни кой какво се разбира под страсти. Затова и мненията се различават толкова.

Да, така е Сев , много точно се изказа .

Нека видим , кой за какви страсти говори , Не изобщо страстите .

Аз говоря за онази страст към дълбинното в нас , животосъздаващата , утвърждаващата любовта и доброто начало в нас страст .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека видим , кой за какви страсти говори , Не изобщо страстите

...страст към дълбинното в нас , животосъздаващата , утвърждаващата любовта и доброто начало

все е страдателен залог

има завличащ поток на енергията

буря, страст, бързей, вихър, раджьо гуна

стра - ст

стръ - в , на-стървява, и ... рибата се хваща

стра - дания

-> стра - х, старост

passion : passive subject, ca se passe

:sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен в тази тема, трябва да се изясни кой какво се разбира под страсти. Затова и мненията се различават толкова.

Да, така е Сев , много точно се изказа .

Нека видим , кой за какви страсти говори , Не изобщо страстите .

Аз говоря за онази страст към дълбинното в нас , животосъздаващата , утвърждаващата любовта и доброто начало в нас страст .

Прекрасно поставен въпрос от Инатари. Ще се "хвана" за съдържанието на въпроса поставен от Инатари.

За себе си правя разлика ... твърде голяма разлика между:

1. Страсти

2. Библейски грях,

3.Човешки грях /грешка/

4.Правосъден грях / като юредически термин/

5.Емоция /положителна или отрицателна/

И според мене в дуалистичния свят, в следствие на илюзорноста на Физическия свят Страстите могат да се тълкуват много разнопосочно.

Важното е човек да е наясно със себе си и тогава няма да има неразбория при тълкуването.

Лично за мене страста, пламъка, желанието за Живот е хубава страст.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: малко инфо по темата:

• Тат: Това са божествени, истински и просветляващи думи, Отче. Но желаеш ли да ми обясниш и следното: Ти каза, че духовната душа действа в безразсъдните същества в съответствие с техните страсти. Аз обаче мисля, че двигателя на безразсъдните същества е страстта. Ако духовната душа действа заедно с тези двигателни сили, които тук са страстите, тогава и тя е една страст, понеже се докосва чрез патос.

• Хермес: Много добре, сине мой. Твоят въпрос е остроумен, и е добре да ти отговоря на него. Всичко безплътно в едно тяло е подложено на патос (страст, страдание), и строго погледнато, също е страст (патос). Всичко, което поражда движение, е безплътно. Всичко, което се движи, е телесно. Безплътното също бива движено и то чрез духовната душа. Това движение е страст (патос). Значи и двете са подложени на страст (патос), както това, което поражда движението, така и това, което се движи; едното, защото поражда движение, а другото, защото е подложено на импулс за движение. Но когато духовната душа се отдели от тялото, тя се освобождава от страдания (патос, страст). Може би по-добре е да се каже, сине мой, че нищо не е без страст (страдание), а че всичко е подложено на страст (страдание). Патос (страдание) е нещо различно от изживяване на патос. Едното е активно, другото пасивно. Телата могат да действат от самите себе си. Те или са неподвижни или биват движени. И в двата случая има патос (страдание).

• Безплътното винаги се подтиква към дейност и тогава е подложено на страдания. Затова не се обърквай чрез думи: Действаща сила и патос (страдание) са едно и също. Но нямаме нищо против да употребим най-чистото, най-подходящото име за това.

• Твоето тълкувание беше много ясно, Отче.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Модераторска бележка: Моля посочете източник на цитата!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лично мен страстите винаги са ме изкарвали от осъзнатостта си, от центъра си, и в крайна сметка след тази буря на емоциите остава пустота, чувството не е завършено. Когато общуваш със самия себе си и не се загубваш в страстта, тогава чувството, което остава е завършеност, пълнота. Именно то е свързано с щастието. Не казвам, че не трябва да се радваме на живота, напротив-радвай се, играй като децата дори, но бъди в себе си по време на радост и емоция. Тогава чувството ще бъде завършено и ще бъдеш в пълнота.

Острото осъзнаване идва със зрелостта, или по друг начин казано-с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте също така и безпристрастни.

icon12.gificon12.gif

"на каменистите места обаче нищо не порасте

така не никнат мирски страсти

на праведник в душата блага" Рамаяна

"две хубави очи ...

музика, лъчи ...

булото на срам и грях

не ще го сложат върху тях

страсти и неволи"

Има и една жертвена страст наистина която изгаря "мирските страсти".

Това е огънят на концентрацията и устрема при медитация, нарича се тапас на санскрит.

Тя е като иглата с която си служим да извадим забито трънче. Клин клин избива.

Натрупаните сухи клони от много прераждания са гориво и самите стават на пепел.

Когато има тапас, желанието за сън отлита. :thumbsup:

Същата се проявява в действията като аскетизъм и воля за изпълнение на Божия закон.

Безопасна е в съчетание със скромност и себевладеене.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×