Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е медитация? Видове медитация.

Recommended Posts

 

Елезар Хараш из книгата „Закони за медитация“.

 

За медитацията и молитвата

 

Да медитираш според Учителя значи да ставаш все повече Дух, все повече светлина. Медитацията е връзка с истината, а истината поражда чисти и ясни лъчи и просветления. Ако човек търси Истината според Учителя, той ще я намери в противоречията. Това означава, че светлината е навсякъде и ако Духът е с нас, ние ще я виждаме навсякъде.

Когато успеем да видим Истината в противоречията, тогава ние ще се освободим от тях. Да виждаш Истината в противоречията, това е Благословение.

Медитацията е сливане.

Медитацията е сливане с Духа, със светлината, но само чистият може да постигне сливане.

В съединението с Бога, в сливането с Бога ученикът ще намери  смисъла на своя живот. Да медитираш значи да се слееш с Духа, а да се слееш с Духа това значи да се освободиш от всички проблеми и препятствия.

За да се слееш с Духа, трябва да живееш по неговите принципи.

Да живееш по неговите принципи и изисквания това значи да придобиеш Божия сила.

Казвам: медитацията е ключ за придобиване на Божия сила, защото колко повече медитираш, толкова повече се пречистваш.

Да медитираш е едно, а да умуваш и фантазираш е друго.

Медитацията не е умствен процес, тя е чисто Духовен процес. Тя се ръководи от Духа, а това означава, че да медитираш това значи да работиш по Божествен начин.

Ще ви кажа един знак: знакът е, че колкото повече човек се интересува и търси всичко, което е свързаното с медитацията, толкова повече Духът търси човека, за да му помогне да се освободи от омагьосания кръг на умствения живот.

Дълго трябва да се молиш, за да се отвори каналът, откъдето да дойде Духът, и когато той дойде, тогава ти ще пиеш от Вечния еликсир на Живота.

Когато се научиш да медитираш, тогава ще придобиеш една особена гледна точка. Това е гледната точка на Духа, а тогава ти ще видиш, че дори и отчаянието е пълно със светлина.

Чрез медитацията ученикът може да си изработи една могъща и защитна аура.

Чрез самата медитация ще дойдат методите, защото медитацията е общуване с Бога. Да медитираш и да се молиш така означава да дадеш път на Бога да те чисти отвътре.

Ученикът трябва да се моли, докато стане храм, тогава потокът от светлина ще дойде в неговия живот. Молитвата е подготовка за сливане с Бога, а сливането ще донесе изобилния живот.

Казвам: изобилният живот или пълнотата на живота това е синоним на Богопознанието… И колкото повече живот имаш, толкова повече разбираш Бога и затова Христос казва: Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно.

Христос не казва, че е дошъл да донесе една религия, а донесе същественото, а то е животът.

Който няма живот, не познава Бога. И за да го познае, трябва да започва да вярва, защото след като е изгубил живота си, той е изгубил и вярата.

Сега вярата трябва да се възстанови и да стане врата към живота.

Вярата е могъща сила, която може да погълне злото.

Вярата се разраства чрез молитвата, а молитвата ще се разгърне като Вяра и сила и ще премахне всичко нечисто в живота на човека, което се е подслонило в душата му.

Помнете: Бог може да се роди във вас чрез постоянни молитви.

Молитвата е постоянство, това е, което ще преустрои вашият живот отвътре.

Всички висши сили се изработват с продължителни молитви.

Истинската молитва е Висша и вътрешна дейност…

И затова Учителя казва, че човек постига една идея, която живее интензивно в нея.

Молитвата е подготовка за медитация, тя постепенно отстранява ума и така се стига до медитацията, която осигурява поток от чисти Духовни сили.

Трябва да се знае, че онова, което Духът ражда при медитацията, е самия себе си.

Всичко, което желаете да постигнете, се нуждае от постоянство.

Ако сте постоянни в молитвата, ще дойдат и Духът и медитацията, а това е съществена част в живота на ученика, защото медитацията е закон за преобразяване на човешкото съзнание – тук съзнанието става Божествено.

В постоянна медитация се придобиват всички оръжия на победата, а оръжията са търпение, смирение, любов… и т.н. Чрез медитацията от горд ставаш смирен, от мразещ ставаш любящ, от нервен и нетърпелив ставаш търпелив, защото медитацията е закон за преобразяване на човешкото съзнание.

Спасението на човека може да дойде само чрез медитацията, откъдето идват всички истински методи и истинското вътрешно познаване на нещата.

Медитацията води до раждането на Духа – все повече и все повече, а в това се състои красотата на живота, защото няма по-красиво нещо от това Духът да бъде ръководител на твоя живот.

Красивият живот започва, когато Духът е твоят ръководител. Без ръководство от Духа ще се прераждаш неспирно в низши животи.

Чрез постоянната медитация ти ще видиш великата справедливост, която се явява и в твоя живот.

В Третото око има нещо съществено, има една власт, която превъзхожда силите на света, но това око не може да се развие с умуване, а с пречистване и вглъбяване.

Учителя казва: Бог можеш да го срещнеш само по пътя на вглъбяването.

Нечистият не може да се вглъбява, защото неговата граница е умът, а умът работи на повърхността, той не може да прониква в тайните на живота, той не може да обхваща и да осмисля. Осмислянето е качество на Духа, на човешкия Дух – на него е дадено да обхваща и осмисля. Умът работи разкъсано и с непостоянство, а на непостоянството не може да се разчита.

Постоянството е знак, че Духът се почита.

Постоянството е знак на свещено отношение.

Щом се молиш и работиш с постоянство, един ден в твоя живот ще изгрее Духът.

Постоянството е една велика идея…Защо? – Защото постоянната молитва и работа върху себе си е желание на самия Бог, който е във вас – да ви достави себе си. Щом работиш с постоянство, Бог ще се роди в теб.

В постоянството се крие решението на много въпроси на живота.

Колкото повече постоянстваш, толкова повече тъмнината отпада. Постоянна медитация това означава от тъмнината към светлината, или от тялото към Духа.

Трябва да се знае, че работата със словото е истинско действие. Словото е Бог в действие.

От какво се нуждае най-много човек? – От преобразяване.

Без преобразяване човек не може да познае Божията воля.

От молитва към медитация – само така ще се премахне натрупаната Духовна кал.

Когато се вглъбяваш дълбоко, ти влизаш в себе си и едновременно с това излизаш от физическото си тяло.

Когато излизаш от своето тяло и когато се вглъбяваш, ти влизаш в Духовния свят. Всеки ден се вглъбявай по малко време в себе си. Докога? Докато намериш своята същност, т.е докато намериш себе си.

Чрез постоянната медитация човек се превръща в Бог.

Трябва да се знае, че планове, обстоятелства, среда, условия – всичко се нагажда според централните мисли, които ръководят твоя живот.

Работи с постоянство и в твоя живот ще се изяви мощната истина на Бога.

За да се разберат идеята и символът на медитацията, трябва да се разбере едно много съществено нещо, а то е пречистването.

Запомнете: от пречистването започва развитието към Духовния свят… и от тук нататък започват постепенно да се разрешават вашите въпроси.

Постоянната молитва оковава във вериги злите духове.

Молитвата е една велика основа на живота и без нея човек няма основа, а без основа ти ще бъдеш разрушен.

Чрез молитвата ние се подготвяме за Новия живот, а чрез медитацията ще дойдат методите за този Божествен живот. Чрез медитацията Бог ще дойде да живее в нас и тогава той ще разрешава всички наши въпроси.

Медитацията е живот в Духа. Когато живееш в Духа, ти се развиваш правилно и тогава условията на живота се създават от Духа и ти зависиш от Духа, а това е най-хубавата зависимост.

Медитацията е сливане.

Духът е, който дава Мъдростта чрез сливането.

При сливането ти медитираш заедно с Бога и започваш да разбираш, че човек образува своя живот или смърт чрез словото си.

Всичко се образува чрез словото.

Словото е инструмент, с който можеш да си построиш Вечен живот.

Казвам: за да разбереш какво е истинска медитация, трябва да пречистиш словото си, а да имаш пречистено слово това значи да разполагаш с първичната сила.

Чрез чистото слово сливането с Духа е естествен процес. Ако ти не можеш да се слееш с Духа, ти не можеш да влезеш в истинско ниво на медитация.

Светлината на Висшия свят се изразява като Слово, а именно това Слово е образът на Духа.

При истинската медитация човек влиза дълбоко вътре в себе си, в своя Дух – откъдето получава мъдростта и после я изнася навън в своето съзнание и оттам – на хората, които са предразположени към тази мъдрост. Който е познал медитацията, той носи в себе си една истинска светлина, или по друг начин казано той носи от лъчистата материя на Духа в себе си.

Колкото повече медитираш, толкова повече се одухотворяваш, а колкото повече се одухотворяваш и оживяваш, толкова повече премахваш ума. Когато се придобие чистата духовност, тогава умът ще бъде премахнат, а той трябва да бъде премахнат, защото умът не слуша Духа.

Духът се чува само с Духа. Неговото слово се чува извън ума, извън мисленето.

Голяма грешка на хората е, че те искат да медитират с ума, а това е невъзможно.

Истинската медитация не може да стане с ума, защото Духът не се слива с ума. Само Духът се слива с Духа.

Умът, това е змията, това е старото Учение, това са старите мехове.

Умът това е омагьосания кръг. Задачата на ученика е да пречисти ума си и да постигне седмия принцип, който всъщност е Духът. Тогава принципите се съединяват, Тогава се сливаш с Духа и в това ниво на висша медитация ще разбереш своя живот и ще знаеш как да го устроиш и на земята, и на небето и затова е казано: Богатството на човека се намира вътре в неговия Дух. В Библията е изразено с думите: „Царството Божие вътре във вас е.“

Самите хора, самите души са произлезли от един много дълбок вътрешен свят и са излезли във външен свят сега те отново трябва да се погрижат за своя вътрешен живот – те трябва да се върнат дълбоко в своята душа и в своя Дух и именно затова медитацията е решаваща. Днес душата на човека се е сляла с ума и затова е станала робиня… Сега тя трябва да се слее с Духа, за да се освободи от робството. Само чистотата определя освобождението и само чистотата определя дълбочината.

Медитацията трябва да навлезе в нашия живот като потребност, като нещо съществено, без което нашият живот няма свежест и смисъл.

Мъдростта идва от едно изключително духовно присъствие и вселяване, за което ученикът трябва да е станал условие, т.е. трябва да е подготвен.

Само на чистия се дава да навлиза в дълбоко ниво на медитация, т.е. в дълбоко Духовно сливане. И само в дълбокото духовно сливане с Бога ученикът може да се обновява.

Когато говоря за дълбочината, аз говоря за Мъдростта.

 

Чистотата е по-важна от медитацията.

 

Чистотата е по-дълбока от думите и мълчанието.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-добрата медитация, която съм правил в живота си до тук, това е т.н. "Випасана", но реално това е от гледна точка на собствените ми, индивидуални нагласи. За друг може да е съвсем различно.
Обобщено медитация е "привеждане на ума в покой", каквато е същността на думата "Шаббат", същността на онази заповед от Стария Завет (книга "Изход") относно т.н. "събота" - "помни и свети седмия ден", който е деня на Божието Успокоение, на Божията Почивка.

Преди да обобщим горното, може би е редно да се спомене, че медитациите биват общо взето два големи класа - съзерцателни и аналитични.
Другото име на аналитичната медитация е дълбокото разсъждение върху даден въпрос, върху даден принцип или върху каквото и да е.

Целта на съзерцателните медитации и да се осъзнае дълбочината природа, сякаш постравяме пред ума си огледало.
Целта на аналитичната медитация е отново да познаем дълбоката си същност, но чрез метода на анализа, който да е предпоставката за трансформация.
От тези два големи класа... нататък медитациите, като разновидност, биват безброй много.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако визираш заспиването по време на медитация . То това се преодолява постепенно с опита . И при Дънов го четох по повод волята и в ,,метода Силва " е описано . Когато затвориш очи си казваш че след 15 мин. ще се върнеш в изходната позиция . Има един отговорник следящ даже секундите . Само трябва да си имате доверие .

Или да правиш медитация върху идея , разсъждение . Там по трудно се заспива :)

Цитат

Едно време как са медитирали без таймери и аларми?

Таймерите противоречат на същноста , те ограничават . До като медитацията е способ за освобождаване .Трябва да ги примириш по твоя си начин , съобразен с характера и начина на живот .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 1/21/2018 at 22:38, kris-kris каза:

Здравейте!Виждам че последната публикация в темата е от 2014 и все пак се надявам някой запознат с възможните проблеми при медитация да отговори.При  всеки мой опит да навляза в релаксиращо,медитативно  състояние чувам някакъв вътрешен глас, от който се стряскам и прекратявам опита.Усещането е като да ти лиснат чаша студена вода докато спиш.Случва се за секунди и нямам време да отреагирам, и да разбера откъде,как и защо чувам този глас.В началото чувах само несвързани думи ,без никакъв смисъл,на които не обръщах внимание,но постепенно думите се свързаха в изречения,които често не разбирам какво общо имат с мен и с желанието ми да медитирам.Ако някой знае какво е това и как да премина през тази бариера, моля да ми помогне с повече информация ...от книги или дори от личен опит.

Ако нямаш други идеи , Да знаеш че неовладяния ум работи постоянно , създавайки представи независимо от теб . И може да ги възприемаш като идващи , от незнайно къде .Първо изключваш смисъла . Гласът е само обособен ритмичен шум . Въпроса е от къде идва и защо . Търсиш причината . Нещо свързано с тебе ... Най малкото ще запомниш входящата емоция и тогава в бъдеще ще можеш да заобикаляш .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, АлександърТ.А. каза:

Ако визираш заспиването по време на медитация . То това се преодолява постепенно с опита . И при Дънов го четох по повод волята и в ,,метода Силва " е описано . Когато затвориш очи си казваш че след 15 мин. ще се върнеш в изходната позиция . Има един отговорник следящ даже секундите . Само трябва да си имате доверие .

Или да правиш медитация върху идея , разсъждение . Там по трудно се заспива :)

Таймерите противоречат на същноста , те ограничават . До като медитацията е способ за освобождаване .Трябва да ги примириш по твоя си начин , съобразен с характера и начина на живот .

Е, аз може да искам 20-25 мин. да правя медитативно самонаблюдение. Таймерът е много добър в това отношение. Правиш да звъни след 20 и еди колко си минути и не мислиш колко време остава. Машинката ще те прекъсне в определеното време. Гледаш да не мислиш за това колко време е минало и остава и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да , това е добър начин , да убедиш ума си че  има контрол .Но стремежа е да се освободиш .от всякакъв контрол 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Два са големите Пътя, ако не считаме, че работата върху тялото не се обособява като самостоятелен път..., та два са големите Пътя - на сърцето и на ума. Медитацията е част от Пътя на ума.
При Пътя на сърцето тя не се търси целенасочено.

Когато сме по Пътя на ума, същия може да бъде насочен към кой и да е обект, без голямо значения, стига това да му помогне да се самоприведе в покой (т.н. съзерцателна медитация). Обектът може да е самото сърце - човек да се съсредоточи в областта на сърцето, или същинския пулс.
Съсредоточението не бива да е "тежко" за да не води до напрягане, до насилие.

Защо му е на човек да търси успокояване на ума?
Шри Чинмой казва, че има два подхода - или успокояваме ума, или освобождаваме сърцето от негативните емоции.
Умът бива да се успокои, защото именно там, в този момент сам ума може да разпознае своята изначална същност, като сякаш се оглежда в огледало.
С други думи човек да познае, че е самия Мир, самия Покой. Като е важно да се отбележи, че този Покой е и "вътре" и "вън", и в тялото, и е изпълващ цялото Битие, явяващ се като негова Основа, негова трансцедентална същност...
Мирът вътре в мен не е по-различен от този вътре в който и да е, в което и да е същество.
Беинса Дуно, до колкото си спомням, бе казал, че човек към човека трябва да се има за равен, нито по-нисш, нито по-висш. Тъй и в тази Велика Равнопоставеност, както се нарича тя в небезизвестните "Четири Неизмеримости" - моят мир по нищо не се различава от мира у което и да е друго същество, или както казва Согиал Ринпоче - моята буда природа по нищо не се различава от буда природата на всеки друг.
Та, човек бива да осъзнае тази своя природа на Покой, като за това се минава през различни осъзнавания в самата медитация, наречени медитативни постижения.
Най-главните от тях са и същински стълбове, или "печати", даващи характеристика на самото учение, правейки го различимо, един вид като "запазена марка".
В началото, в медитацията човек вижда, ме всичко е непостоянно - няма постоянна позиция на тялото, или постоянна форма, няма постоянна емоция, или страст, няма постоянно чувство. Нито едно фино усещане не е постоянно. Няма постоянна мисъл. Всички те се пораждат, съществуват и угасват.

Човек вижда и, че всичко е болезнено и това е също един от стълбовете/печатите. Без значение, дали става дума за приятни, или неприятни мисли, чувства, или форми. Всички те са болезнени - неприятните заради самата им болезненост, а приятните щото са непостоянни.
 

Третото нещо, което се забелязва, което се осъзнава, че помежду две емоции, или помежду две чувства, или помежду две мисли има пространство от покой, като този покой не е нищо, не е празнота в негативния смисъл на думата, а е точно обратното - хем е мирно, успокоено, хем не е празно, а е пълно с живот.
Именно това се вижда и именно така се разпознава, че дълбоката същност е мир, който е излъчващ светлина/живот и той не е по-резличен от теб, от мен, от което и да било... разгледано в дълбоката му сърцевина, с очите на прозрението.
Да разберем, че сме самия Мир, това е "единя от двата крака" на медитацията. Другата цел е да разберем, че сме любов. Да, дълбоко в себе си ние сме любов.

Учителят е учил и е дал тази форма - "Бог е Любов.; Само Божията Любов е Любов." и това с оглед объсловеността на егоистичното съзнание, което никак не позволява на въпросната любов да се проявява и което, в същото време, само не е способно на любов. То точно заради това Учителят е посочил въпросната истина.
Бог е Любов! Нашата сърцевина е Бог, е Любов и само Божията Любов е Любов, в сравнение с егоистичната обич.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинската медитация, медитативното състояние на съзнанието, могат да бъдат постигнати и докато извършваме съвсем ежедневни дейности.

Техниките сами по себе си, ако не са съпроводени с осъзнаване и гмурване в собствените ни психични пластове, са до голяма степен безполезни. 

В днешно време много хора практикуват йога като спорт, като стречинг. Е, това не е същинското йогийско състояние, водещо до самадхи - свръхсъзнание. 

От моя опит мога да заключа, че се встъпва в смислена медитация, когато усетим пространството отвъд - отвъд човешкия ум, тяло, емоции, чувства, т.е отвъд всичко, което идва и си отива, което е непостоянно. 

В състояние на тук и сега имаме всичко, което ни е необходимо и просто сме. Но това е усещане и реално няма как да се предаде единствено като информация, словесна или писмена. 

 

Това е медитация, която направих с много любов, кратка е, с простичкото желание да покаже другото на тревожността, да спусне налягането в балона, който тя надува... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×