Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Науката и вярата


Recommended Posts

Основата на всички съвременни науки мили хора е ВЯРАТА!

:hypocrite: НАДЕЖДАТА крепи човека на науката + блажени Верующите :hypocrite:

Човек със силна Вяра + ограничено съзнание = Фанатик

Човек със силна Вяра + неограничено въображение = Фантазьор

Човек със силна Вяра + разширено съзнание = ?

Човек с абсолютна Вяра + абсолютна Мъдрост = ?

:thumbsup2: Вяра, бронирана здраво в гърдите, за която няма бронебоини патрони открити.

:feel happy: Любов + Светлина + МИР + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 76
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

"Аз имам нужда от обяснение"

Съвременният човек наистина има нужда от обяснение - логично, стройно, подредено, и хармонично. Има нужда да подреди мозайката на познанието за вселената - строежа, произхода , процесите, взаимодействията, законите, по които всичко работи. За да се постигне това е нужно да се съберат всички парченца на мозайката на познанието. Много от тях са вече открити, мястото им сред близките до тях също - науката е успяла да събере вече голям брой по-големи парчета мозайка. Е, тук-там в тези парчета още липсва и някой друг елемент; други пък елементи ни се струва че са на мястото си, а в последствие се установява, че е станала грешка - по-малка или по-голяма. Съществуват обаче и големи "Беле петна". Освен това елементите на голямата картина са толкова миниатюрни , че ако някой от нас пожелае може да посвети целия си живот на търсенето на определено парченце и така и да не успее... мозайката е толкова огромна, че дори и най-светлите научни умове са се справили с ограничен брой картинки от нея. Ако, Мона държиш да познаваш всяко парченце за да му имаш вяра?.. дълбоко се съмнявам че някой въобще може да го постигне. Как тогава живееш с непознаването на останалата част - без да я приемеш "на доверие"? Не мисля. Чевек се ражда и започва да вярва - на подадената гърда, която инстинктивно засуква, на топлия майчин глас който е бил "там още преди" , със първото възприятие в утробата, с отвръщането с усмивка на лицето , което се навежда и спокойствието от ръцете, които го обгръщат, щом заплаче. Какви доказателства има детето? "Човек е дете по рождение..." не го забравяите приятели. И да искате , и да се стремите, не можете да получите доказателства и обяснения за всичко. За отделни неща може, но всичко останало ще ви се наложи да приемате "на доверие". Колко от вас могат в детайли и изцяло да проумеят и да си обяснят как тези мои мисли в момента достигат да вас? Не много. Но го приемаме като достижение на някой преди нас. "На доверие". "То работи, значи съществува" Защо тогава не се отпуснем и да се наслаждаваме на вярата, така както се наслаждаваме "на доверие" на толкова други - чудеса, достижение на "съвременната наука". Защото може би сме арогантно самовлюбени в заблудата си , че можем да познаем всичко?

Относно логическите вериги... всяка логическа вирига виси на първото си звено, на което "просто вярваме", тъй като нито можем да го докажем , нито да отхвърлим /както с право отбеляза по-рано Диан/

Диане, не твърдя че логическите вериги в науката са изтъкани от вяра, а че всеки дълъг път на научна теория и доказателство започва с първата крачка - приемането, вярата в първичното твърдение /аксиома/. Вярата е така да се каже пъпната връв на науката - преди да се е отделила и самоопределила като отделна , тя е била износена и родена от своята мила майчица/като всички нас/. Първите стъпки на всяка наука, подобно на детските, са несигурни и неумели, но вярата в бъдещето и я движи докато набере сили, опит , мощ , докато достигне своята зрялост и даде плодовете си. По пътя на неуспехи в науката на учените им е било необходиво огромно количество вяра, за да продължат, въпреки неуспехите, докато докажат тезите и теориите си. Тоест докато материализират идеите и вярата си. Така че какво излиза , че науката е средство за материализиране на творческите и духовните ни търсения и е непрекъснато подхранвана от вярата ни , че има нещо там някъде и ние ще го открием за пред света.

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2::thumbsup:

Така че какво излиза , че науката е средство за материализиране на творческите и духовните ни търсения и е непрекъснато подхранвана от вярата ни , че има нещо там някъде и ние ще го открием за пред света.
:thumbsup1: дааа + прав си + мнооого уважавам обясненията + предпочитам ясни + конкретни + истинни обяснения + може и да не са кратки :thumbsup:

Пътят + Истината + Животът!

"Пътят - това са всички НАУКИ , събрани в едно цяло!

Истината - това са Целите, които науките преследват!

Животът - това е онова Начало, което използва Науките и техните Цели!"

Учителя Беинса Дуно, от томчето на МОК " Божествената мисъл"

Още мъдрост , което много ми помогна и харесвам, мисля, че е от Шлемър:

"...Тъй като науката и човечеството свикнаха да се страхуват да не изглеждат глупави!!! , науката взе Решението, че Вярата в Универсалната Любов , Съзнанието и Създателя Не е Реалистична!!! по този начин те загубиха връзката с действителността и човечеството свикна да позволява на разума си да го управлява.!!!"

:feel happy: Любов + Светлина + МИР + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост
Линк към коментар
Share on other sites

albatros от bg, губим време неоправдано и то започна с твоята теза за наличието на аксимите. Исках да ти покажа че това не е доказателство за вяра, а само един пример на съществуване, както мухата съществува следвайки фактите и логичните вериги в съзнанието си, както и всяко друго съзнание. Друго няма как да бъде. Ако това се нарича вяра, то тя става идентична със съществуването.

Има ли смисъл да местим темата на мотивизацията на учените и че някои от тях работят с вяра? Дадох ти пример с пътя и хората, които вървят по него. Всеки върви според своята нагласа, търсене, цели и прочие. Това обаче не променя автоматично и пътя, само формира субективният поглед на въпросният учен върху него.

Все едно е да сравняваме едно здание, как това здание се строи постепенно и какви са мотивациите на строителите, архитектите, инженерите, предприемачите. Едни работят за пари, други за знание, други от вътрешен стремеж, трети защото друго не могат да правят и т.н. и т.н. Всеки може да даде различни причини. Потребителите се интересуват зданието да издържа и да е функционално. Според мен от всички чувства които водят учените, най-естествено не е вярата, а любопитството, стремеж да надмогнеш проблема, да можеш да видиш нещата както от планински връх. Както Висоцки казва във "Вершина": "Вес мир на ладони, тъй шастлив и нем | и толъко немнoгo завидуеш тем |других у которъх вершина еще впереди" (нямам мягхий знак). Но тази тема няма никаква връзка с наличието на аксиоми.

Както и да е, кой каквото научил и каквито изпити взел. Мир и любов и да продължаваме напред ! :):feel happy:

Редактирано от Диан Георгиев
Линк към коментар
Share on other sites

Основата на всички съвременни науки мили хора е ВЯРАТА!

Човек със силна Вяра + разширено съзнание = ?

Човек с абсолютна Вяра + абсолютна Мъдрост = ?

:feel happy: Любов + Светлина + МИР + Радост :feel happy:

Даа... равно на какво ...

Духовният Леонардо да Винчи, направил толкова много научни открития с Вярата, но ги "заключил" временно и ехее.. след време преоткрили доста от научните му ... опссс.. вярвания на Вярата дето ги "виждал" в Идейния свят. И мъдро е постъпил /предполагам/ защото сигурно нямало е да го оставят да си допише откритията които е "виждал" в Идейния свят. Защото явно опита му не е позволил да се появи един нов "...и ти ли Бруте.?.."

Жул Верн цели 100 години по-рано е "видял" чрез "капитан Немо" съвременните подводници.

И това са само най-фрапиращите факти известни на Науката.

И така ще бъде...

Вяра, бронирана здраво в гърдите, за която няма бронебоини патрони открити.
докато "учените" от Науката зачетат Вярата на Духовния и престане да го унижава и изнудва за "открития".

Иначе съм напълно съгласен с...

Човек със силна Вяра + разширено съзнание = ?

Човек с абсолютна Вяра + абсолютна Мъдрост = ?

...че е равно на еволюция и просперитет на Нацията.

Но може и да греша в ръзсъжденията си?

И най-вероятно да греша, щом безверници редактират вярващи, нито Наука ще има, нито вярващи.

Но тук определено са се събрали вярващи. И нека Бог им даде и научните инструменти на вярващите.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако смятате че духовните сетива не ни снабдяват с факти, то кажете го. Ако смятате че фактите могат да бъдат само материални, то кажете го. Ако смятате че фактите могат да бъдат само обективни, то кажето го. Ако смятате че нашата логика не важи за друг свят освен за материалният, то кажете го и обяснете каква логика важи там.

Диане, изпред плурализма на вижданията във всяко едно от изреченията ти, изпъква един – явно твой – фетиш. Фактът. Чувства се религиозната ласка, с която го обгиздваш. Дори Апостол Павел по-рядко споменава Христос, отколкото ти изричаш тия тъй потребни ти факти. Внимавай, любовта ти към логиката да не се превърне в емоциологика! Помни, емпирикът – тоест умелият-да-си-служи-с-фактите – борави с тях, а не ги проповядва. Съвсем видимо е твоето разбиране, как вярата желае да зачеркне науката и поради тая цел май й се иска, да отметне Фактите и да наложи Неяснотите (не-фактите). Как така без рационалното – питаш ти?

Фактите, независимо от произхода си, степента си на вярност за други съзнания са основа на съществуването на дадено съзнание като самостойна единица в който и да е свят - духовен, материален, животински, човешки, божествен, измислен, симулиран, матричен, кинематографски и прочие и прочие.
Фактите са основа?! О, не, те са подръчност. Тъй както клавиатурата изпод пръстите ми е такава. В любимата ти логическа верига, фактите не могат да са начало. Защото фактът не е даден, а установяем. Фактът не е първопричина, а последица. Един факт се установява от друг факт, а другият факт от трети факт, а всички факти от аксиомите. Но колкото и очевидни и самообосновани да са, аксиомите стават жертва на… логическата верига. Именно логикът в един момент постъпва нерационално и прекъсва логическата верига, защото уж е достигнал началата-на-всички-начала.

Ако смятате че логичните вериги могат без начало, то кажете го.

Аз ти го казвам – логиката на всяка логическа верига е верижността й, тоест онзи, който снема тая верижност, за да провиди начало или край, сам изневерява на действителната логика на логическата верига. Но защо го прави? От умора! От уплаха, че би могъл да изпадне в лоша безкрайност. И най-вече от слепота!

Знаеш ли защо аксиомите са толкова очевидни? Поради същата причина, заради която пещерняците от Платоновия мит смятат, че сенките върху скалните стени са очевидни и установими сами по себе си. Защото пещернякът (научният човек) не познава светът извън пещерата. Фактите, на които тъй държиш, са сенките в пещерата. А онова извън пещерата е неочевидно за пещерната “рационалност”, защото не е факт. Не е установеност, не стои в обсега на пещерните сетива.

Ето ти едно кардинално знание – духовните факти всъщност не са факти. А какво са? Можеш ли да познаеш? Бог факт ли е? Разпването на Христос факт ли е? Могат ли те да бъдат факти? Та аз няма как да ги установя? Те са неустановими!

Съществуването на Бог, разпването на Христос, не са факти, защото аз не мога да знам, дали Бог съществува или Христос е разпнат. Аз вярвам в това!

----

Не се взирай във факти и аксиоми, ще ти избодат очите. Да, с тях ще си построиш мост, но сляп по него ще крачиш, защото той ще бъде мост в пещера.

Кой се заблуждава повече – този, който вярва, или този, който знае?)

Линк към коментар
Share on other sites

Кой се заблуждава повече – този, който вярва, или този, който знае?)

Мили хора, всеки факт - поне за нас - е факт на съзнателното възприемане. По всичко личи, че неосъзнатите възприятия не се регистрират като факти (дали съществуват независимо от възприемащия е вече друг въпрос). Ето например - при животните, малките деца и някои психично болни няма разцепване на възприятието на факти и на въображаеми конструкции (някои твърдят, че това разцепване го няма и при просветлените, но принципът е различен - те са над, а не под равнището на логическия ум). И науката, и религията са длъжни да се съобразяват обаче с вече наличното разцепване при огромното болшинство от възрастните хора. И те се съобразяват, но по различни начини. При науката (в тесен смисъл на думата, т.е. емпирично-логическата) основополагащата аксиома, която се постулира без доказателства, е, че съществува обективна истина и именно тя следва се преследва като критерий, а същевременно не се гласува доверие на интуицията, нито на преживяванията на мистиците. За религията човешкият авторитет е твърде слаб, особено по отношение на висшите истини и затова там се разчита на вярата, подсилвана в добрия случай от една чиста интуиция, а в лошия - от теологически постулати, възприемани на умствено равнище.

Но коя интуиция е "чиста"? Тук вече няма сигурен нито научен, нито религиозен критерий. Единствено изглежда оснавателно да се доверим на опита, получаван вследствие следването на изпитани - през вековете, но после и от нас - духовни и здравословни принципи и практики. Фактът, че те подобряват възприятията на човека както в обективен, така и в субективен смисъл, т.е. пречистват функционирането и на логиката, и на интуицията, заедно с разните им други ползи, е достатъчен, за да се практикуват те, без да изпадаме в прекалени умоблъсканици. И без това не може по никакъв начин да се докаже нито от науката, нито от религията, че притежават Крайната Истина: колкото и високо да са стигнали, винаги може да има и Нещо Още По-Високо, което не се вижда от тях. Или както смята и Уителят Беинса според престижния том "Учителят", стр. 147 - "Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крйната степен на развитието" Напълно съм съгласен, вкл. и защото едни от най-грозните егоистични претенции на и при учените, и при религиозните хора именно се проявяват, когато те претендират за най-правилното представяне на действителността, като че ли са "последната инстанция". А пък стремежът е нещо съвсем друго. Човек може да се стреми към най-високото възможно познание в науките и най-високото възможно духовно откровение (не виждам пречка да го прави и паралелно), но тръгне ли да претендира, че точно той е върхът...

Предлагам следователно да вземем това, което смятаме за добро, истиннно и прогресивно отвсякъде, но да оставим и свободно пространство над себе си! :3d_002:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Думи. Емоционалност.

Аз имам нужда от обяснение на необяснимото. Всяко необяснимо може да бъде обяснено. Необясними неща няма. Какво значи да се слея с Вселената? Това поетична заигравка ли е или разумно предложение?

Да, всяко необяснимо може да бъде обяснено, но зависи от кого, на кого и как. Например имам опит с хора, които имат специфични изисквания за начина, по който да им бъде обяснено нещо, който е на практика неприложим за конкретното нещо, но те са решили, че не признават други начини на обяснение...

А предложението да се слееш с Вселената аз го разбирам съвсем буквално и си е съвсем разумно. В действителност всички сме прашинки от тази Вселена и е крайно време да се почувстваме като част от цялото.

Линк към коментар
Share on other sites

На никого от вас не съм правил личностни и психологически характеристики, но все пак такива не ми бяха спестени. Доморасли философи се прехвърлиха от други сайтове за да спасяват каузата и дискусията явно навлиза в мъглата на ню-еидж-а. Жална ни майка, защото я излезем от тази мъгла приживе, я не. Тя е като магичното биле от приказките, дето уж трябва да ти даде всичко, а всъщност те потопява в света на голите приказки и илюзиите, а делата на другите ти остава единствено да отричаш високомерно и с патос.

Бил съм емпирик и фактите били мой фетиш. Фактите са незаменими за всяко съзнание за да установи и се учи от ограниченията в които е поставено и да напредва. Ако отрека фактите, от какво тогава да се уча? От вашите декларативни послания ли? Незавидна съдба, не я пожелавам на никого.

Фактите ме доведоха при духовността, сега фактите ме водят и в нея и в науката едновременно. Духовните факти били "неустановими".

Зависи за кого. Срещал съм хора, които при зен медитации (в японски храмове) са виждали Учителя и цели изречения от Библията, вместо очакваните будистки бодхисатви, без въобще да знаят кой е той предварително. Това факт ли е, или само проекция по стената на пещерата? Има ли значение терминологията? Фактите в пещерата били само сенки. Значи ли това че те са неизползваеми и така всички логични вериги следващи от тях са грешни? Ако е така съществата в пещерата са без изход? Какъв е изхода им?

Стигаме до вечният спор между Платон и ученика му Аристотел. Както в картината на Рафаел единият сочи нагоре, другият - надолу. Платон ни казва да се изолираме от сетивата, да затворим очи и търсим вътрешни послания. Аристотел - да намерим външни чрез логиката на проекциите на сенките в пещерата, той дефинира и различните науки. Имаме ли такова изобилие от информация за да си позволим лукса да следваме само вътрешната посока на Платон или само външната на Аристотел? Съмнявам се, ако те водят към реалността, най-добре е да ги сверяваме една с друга и да не вярваме сляпо на нито едната от тях.

Това ни съветва и херметизма. Само че този път е труден, по ръба и всяка погрешна крачка те завлича при една от страните. Грубо казано, правилото е: "Ако имаш компания, значи си загубил баланс, на ръба са малцина". :thumbsup:

За повече дискусии нямам време и трябва да вървя, на ръба е ветровито. :)

Редактирано от Диан Георгиев
Линк към коментар
Share on other sites

Фактите ме доведоха при духовността, сега фактите ме водят и в нея и в науката едновременно. Духовните факти били "неустановими".

Зависи за кого. Срещал съм хора, които при зен медитации (в японски храмове) са виждали Учителя и цели изречения от Библията, вместо очакваните будистки бодхисатви, без въобще да знаят кой е той предварително. Това факт ли е, или само проекция по стената на пещерата?

Любопитно ми е на какъв език са били изреченията от Библията, които въпросните дзен-будисти са видели? На гръцки? На коптски? (А може би на арамейски!!?) Папирусни ли са били тези видяни страници или събрани в книга? Как ли пък са установили, че пред тях са изречения от Библията, а не примерно някоя сура от Корана. Може би по-късно са срещнали някой християнски свещеник, който е разчел фонетичните знаци, които дзен-будистите са им описали? Или може би самите изречения са били някак твърде езотерични, нещо като чисти факти – лишени от образ, но пък колко очевидни?

Щото ако са видели истински изречения, тези дзен-будисти явно са въвели ново, твърде либерално течение в будизма – за да се наемат да произвеждат визуализации, а не да ги превъзмогват. Та те досущ приличат на античните екстатици по време на мистериално време. И се питам, възможно ли е тая теософска история да е измислена отсам Урал и Червено море?

И най-вече, къде е духовността в подобно възприятие? По какво се различава то от бабките, които твърде вещо сканират кафени чаши у нас? Или от филипинските “месии”, които на всяка Пасха се бодат, виснали по кръстове, и все не умират (още по-малко пък възкръсват)? Да вярваш на тая уж-дзен-будистка история е точно оная фалшива вяра, която ей-тъй си вярва, щот й се нрави разказаната приказка. Знаеш ли въобще какво е духовност?

Само че този път е труден, по ръба и всяка погрешна крачка те завлича при една от страните. Грубо казано, правилото е: "Ако имаш компания, значи си загубил баланс, на ръба са малцина".
Теорията ти за фактите и въобще всичко, което пишеш, е толкова конвенционално - може да се срещне от десет в единадесет поста - че май на ръба, където си, сте голяма компания.

За повече дискусии нямам време и трябва да вървя, на ръба е ветровито.

Явно си зает човек. Предполагам, че се занимаваш с твърде монологични неща, защото полемичните ти се струват губене на време.

Доморасли философи се прехвърлиха от други сайтове за да спасяват каузата и дискусията явно навлиза в мъглата на ню-еидж-а.

Не, прехвърлих се само аз. Напълно достатъчен съм да оборя всеки един твой емоциоаргумент. Или се съмняваш в това? А може би - монолозите са ти по-присъщи.

/Междувпрочем способен ли си да посочиш къде бях декларативен?/

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, радвам се, че имам възможността да споделя мнение по тази интересна тема. Когато говорим за вярата трябва да я разделим от вярванията. Едни са християни, други будисти, трети мюсюлмани - Бог е един. Няма значение с колко имена ще бъде кръстен, защото Бог е любов. Чиста и свята. Дискусията е сериозна и искам да Ви препоръчам една книга, която ме впечатли много - "Лотосът и кванът" от Матийо Рикар и Трин Сюан Тхуан. За науката основната роля играят разума, интелекта, наблюдението, екпериментът, докато при вярата - духовният опит. Колкото и да са съвършени компютрите в днешно време - те са само машини, които не осъзнават, че мислятт. Работят с алгоритми, написани от праграмисти с различни естетически възгледи. Къде сме ние, които мислим, че Бог е една определена личност? Ако изчистим нашето съзнание от всички вярвания ще усетим ли истинската си вяра? Както пише Франсое Жакоб: "Опасността, пред която е изправен всеки учен се състои в това, че не може да измерва границите на своята наука, а следователно - на своето знание. Това означава, че той смесва онова, в което вярва, с онова, което знае. Но най-голямата опасност е убедеността му в неговата правота."

Линк към коментар
Share on other sites

Ей, по-спокойно бе, хора! Истинският човек на науката не се впряга по този начин. А истинският човек на вярата - изобщо не се впряга! :feel happy:

Да се води спор е като да се играе шах. Изисква се много енергия. Тази енергия протича от човек – стига да я притежава, – и попива в играта, като поддържа огъня й. Да се води спор с желание и отдаденост, както и да се изследва една конкретна позиция в шаха, е въпрос-енергетичен, умение да не се щадиш, а според Ницше слабият има склонността да щади. Затова мой стремеж е да-не-се-щадя! Така виждам аз въпросното “впрягане”.

Разбира се, в шаха понякога се отнема фигура, дори се случва да се обяви шах. Това е в естеството на нещата. И никак не е добре шахът и спорът да се превръщат в игра на “не се сърди, човече”. Затова и рефрен от типа “защо отнемаш пулчето” има пагубен ефект върху търсенето на истината в един спор. В моите очи зад призива “не се впрягайте” се крие “не пипай чуждото пулче”.

Искам да попитам всеки поддръжник на тезата за пазене-на-опонента, знае ли, как Исус води спора с фарисеите и садукеите или колко е остър към майка си, братята и сестрите си, които идват да го приберат у дома? Също и чувал ли е как Буда се отнася с бог Ишвара, с колко пренебрежение обявява своето превъзходство над него, защото той, просветленият, бидейки архат, е спасен и вече няма да се преражда, а самият бог Ишвара ще продължи да се да се върти в мъглите на самсара? Питам, “впрегнати” или не са били Исус и Буда в тия случаи, и трябва ли да взимаме пример от тях?

И също желая да спомена един много подходящ цитат от Киркегор:

“…както се случва понякога при някой диспут, когато точно в момента щом спорната тема започва истински да става интересна и да добива острота, се явява един услужлив посредник, който, обхванат от великодушно желание да помири спорещите страни, свежда целия въпрос до някаква банална тривиалност…”

Сьорен Киркегор “Върху понятието за ирония”

Аз винаги съм се опасявал, да не изпадна в позицията на въпросния “услужлив посредник”, затова от своя страна призовавам всички – “Впрягайте се”! Защото онзи, който щади опонента, щади себе си и така истината губи стойност.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че съм добър шахматист, ако искаш можем да опитаме с някой партий он-лайн :3d_146:

Но духовният форум е нещо различно от шахматната партия, където се играе заради победата на единия над другия или в краен случай - за изравняване на ситуацията. По-скоро на мен ми се струва, че трябва да има прилика със съвместното разглеждане на определени интересни позиции - имайки предвид и теоретичните анализи, и ред хубави партии от майсторите, а и нещата, които в момента може да ни хрумнат. И така, без да сме сигурни, че можем да тълкуваме вярно Исус или Буда, нека гледаме преди всичко вътрешно да запазваме едно състояние на добронамереност и безпристрастност. Не с цел (1) "замазване" и изкуствено примиренстване (за което мисля, че не съм дал повод поне аз), но не и на (2) авторитарстване в мненията, на опровергаване и възтържествуване над отсрещното мнение. Но може и на мен (или не само на мен?!) да ми се струва, че има отсенки от (2) в някои твои постинги. може би въпреки тях ти вътрешно си съвсем хармоничен... само че няма как да разберем за това, без да го покажеш по-осеземо!

Форумът според мен е преди всичко за СПОДЕЛЯНЕ... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Казват, че където има сънения, няма вяра или обратно, или поне трябва да е така. Ще перифразирам една мисъл на Гьоте, която в този случай ще звучи така: Съмнението е болно, а Вярата - здраво чувство. И тук възниква проблемът за вярата като установен и непоклатим, устойчив компонент на Целостта; сляпа или умопостигната, тя си остава тоталната убеденост в предначертания Ред, разбираем и достигнат посредством една Крайност на интуитивното изживяване, определена като вътрешна убеденост в Истинността на даден феноменален или ноуменален факт.

Тревожна е илюзорната същност на битието, макар и да е продукт на еволюционни процеси. Затова и за Вярата, и за Науката, на Света за необходими homo dubitans.

Линк към коментар
Share on other sites

Затова и за Вярата, и за Науката, на Света за необходими homo dubitans.

:thumbsup: Но сякаш е жизнено необходима и играта? Homo ludens... :dancing yes:

А кое ли дете се измъчва от съмнения, докато си играе? И какво пък ние сме разрешили чрез нашите съмнения? Ако ги прекъсваме поне за 5% от възрастното си време, дали ще се срути светът? :sorcerer:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Винаги трябва да се стремим към истината и да я споделяме с другите, но когато започнем да я налагаме, извършваме насилие над свободната воля.

Дали това което чета във форума е повече или по-малко вярно или пък погрешно, за мене няма особено значение. Важното е, че всеки споделя това което мисли. Аз мога са приема тези идеи, които са съвместими с моя светоглед, да допусна една част като вероятни и да отхвърля останалите. И в повечето случаи никой не знае коя част съм приел, коя съм допуснал и коя съм отхвърлил. Просто никой друг няма полза от моята истина. Аз мога да изразя някоя идея, която смятам, че ще ви бъде от полза и ще ви насочи, но не бих си позволил нищо повече, дори и ако мисля, че някое мнение е погрешно.

Казвам всичко това, защото мисля, че взаимното уважение е по-важно от това дали някой знае "истината" или не. icon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

взаимното уважение е по-важно ...

Да :thumbsup::sorcerer:

Един преподавател по карате сподели "когато усещам че някой не ме уважава и иска да ме победи [за да доминира, а не за достигане на съвършенство] започва вътрешна реакция на агресивност и мога против волята си да не спра някой удар в последния момент.

Линк към коментар
Share on other sites

В такъв случай, рискуваме да преповтаряме полу-лъжи и полу-истини до края на Времето... И единствената опознаваема реалност да е съмняващият ни се дух.

Линк към коментар
Share on other sites

В такъв случай, рискуваме да преповтаряме полу-лъжи и полу-истини до края на Времето... И единствената опознаваема реалност да е съмняващият ни се дух.

Когато някой побеждава с его-мотиви и неморални намерения в интелектуален или духовен спор, това според мен е пирова победа дори в крайна сметка той да е "по-правият"

Когато мотивът е нечист, никой не печели.

"Трите пръстена са свързани един за друг - ненавистта от гнева, гневът от гордостта" Амвросий

подходящо е да се превъзмогне гнева с търпение. Постепенно и гордостта си отива от неупотреба :D

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Винаги трябва да се стремим към истината и да я споделяме с другите, но когато започнем да я налагаме, извършваме насилие над свободната воля.

Дали това което чета във форума е повече или по-малко вярно или пък погрешно, за мене няма особено значение. Важното е, че всеки споделя това което мисли. Аз мога са приема тези идеи, които са съвместими с моя светоглед, да допусна една част като вероятни и да отхвърля останалите. И в повечето случаи никой не знае коя част съм приел, коя съм допуснал и коя съм отхвърлил. Просто никой друг няма полза от моята истина. Аз мога да изразя някоя идея, която смятам, че ще ви бъде от полза и ще ви насочи, но не бих си позволил нищо повече, дори и ако мисля, че някое мнение е погрешно.

Казвам всичко това, защото мисля, че взаимното уважение е по-важно от това дали някой знае "истината" или не. icon12.gif

:thumbsup: :thumbsup: Напълно споделям позицията на Станимир! Както винаги точна, спокойна, обмислена, неагресивна - съчетаваща двата свещени за мен принципа - Любовта и Свободата! Поздравления! Благодаря му за присъствието в този форум!

От себе си бих допълнила малко. И аз доскоро си мислех, че никой няма полза от моята истина - вече не съм съвсем сигурна. Всяка наша лична истина, споделена тук ИМА значение за някого. За кого, обаче - не сме ние, които да знаем и решаваме и отчитаме. Как ще бъде полезна нашата лична истина - също не ние решаваме, а този, на когото е била или е полезна с нещо.

Затова, както казва (и на практика показва) Станимир, важното е всеки да споделя това, което мисли като се отнася с уважение към всичко, което споделят останалите.

Линк към коментар
Share on other sites

двата свещени за мен принципа - Любовта и Свободата!

доскоро си мислех, че никой няма полза от моята истина - вече не съм съвсем сигурна.

важното е всеки да споделя това, което мисли като се отнася с уважение към всичко

:thumbsup: :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Предлагам да играем кореспондентен шах, on line нямам възможност (в лични съобщения може да уредим това).

И така, без да сме сигурни, че можем да тълкуваме вярно Исус или Буда, нека гледаме преди всичко вътрешно да запазваме едно състояние на добронамереност и безпристрастност.

Именно защото няма как да сме сигурни в тълкуванията си за поведението и думите на Исус и Буда, ние трябва да проведем помежду си спор по този въпрос. Любопитен съм да науча как чрез споделяне ще смогнем да вникнем в христовата и будистка истина? Как говорят Августин, Еразъм и Лутер, споделящо или полемично? Или как излагат тезите си Хинаяна и Махаяна?

Може би въпреки тях ти вътрешно си съвсем хармоничен... само няма как да разберем за това, без да го покажеш по-осезаемо.
Защо някой би имал грижата да прави своята евентуална хармоничност – осезаема? Подобно гледище не подсказва ли амбиция? Нещо от типа “Мили, съфорумци, сега ще ви споделя колко хармоничен е моя вътрешен свят.” Всъщност хармоничността предполага завършеност, която не търси демонстрации. Затова хармоничен или не, аз нямам амбиция да отправям “хармонични” послания към хората. Някак суетно и неподходящо е. Но пък отправям полемични послания и точно те са подходящи в случая, защото в същността си изискват отсрещност. Чудно, защо моят полемичен огън се интерпретира като желание за възтържествуване над опонента, а не като подтик към един добър спор.

.../2/авторитарстване в мненията, на опровергаване и възтържествуване над отсрещното мнение. Но може и на мен /или не само на мен?!/, да ми се струва, че има отсенки на /2/...

Ето, тук се долавя сигурност по отношение на моите изказвания, а по-горе се изказват съмнение спрямо сигурностите, които аз имам. Браво, полемизира се. Но, за моя жалост, някак скришом и от втори план. Дали това не е въпросната добронамереност на споделянето? Но ако този вид добронамереност е насочена към мен, то аз никак не се ползвам от нея; ала ако бях честолюбив, щях да си кажа “иии, какъв прием, какви обноски има тук”. Наместо това аз бих предпочел отчетлив аргумент против моите сигурности, аргумент, който да ме накара да се замисля по-нов начин. Всъщност аз моля за тази друга, полемична добронамереност.

----

Понятието за догмата някога е означавало просветление; истина, която е безспорна, поради своя особено ползотворен ефект върху човешкото съзнание; примерно догмата за христовата и божията единосъщност. Ала с вековете понятието за догма се е превърнало в закостеняло разбиране, което се насажда и дори изисква.

Фактът в началото на научния живот е имал своята жива стойност, той е бил благонадеждно стъпало в стълбицата на опознаването на природния свят. Днес фактът напомня догмата. Появила се е привидна научна нагласа, която се опитва да издига в култ всеки факт и да анатемосва несъгласните с този култ.

Въпросът за сигурностите е въпросът за догмата и факта, такива, каквито са днес. Независимо дали клоня повече към вярата, или към науката, пред мен стои скритата в тях обща опасност, да се отровя от сигурностите им. Всички се нуждаем от изпитание за своите догми и “факти”. И затова е нужна остра и несъобразяваща се със ситното човешко честолюбие полемика. А обратното на честолюбието е духът. А духът е способността да търпя непризнаване, вместо да подскачам, щом някой навъсен аргумент засегне възпалената ми личност.

Духовността е битка! Онзи, който отрича това, отрича дори хипотетичната възможност в самия него да има неправдина. А общата ни битка е насочена именно срещу тая неправдина.

А може би някъде греша? (Но първо помислете, защото понякога честолюбието използва наранените чувства, за да мисли вместо човека).

Линк към коментар
Share on other sites

В една друга тема ти вече очерта предимствата и недостатъците на споделянето и на спора. И въпреки това декларира, че твоят метод е спора. Е, аз като цяло съм съгласен, че и двата метода си имат плюсове (ако се прилагат :dancing yes: хармонично - ако нямаш нищо против тази дума ) или могат да имат недостатъци, ако се прилагат неоптимално. И въпреки това, моят основен метод е споделянето. Приеми, че се допълваме. :feel happy:

Де факто, спорът също не ми е чужд, но някак си ми се струва, че прекалено пламенният спор много бързо губи почвата под краката си - това е вярно както при обсъждане на научни, така и на духовни теми. Човек забравя, че трябва да говори по същество и се включва в надпревара за собственото мнение. Затова предпочитам не толкова да спорим, колкото да разискваме - поне на мене тази дума ми харесва повече... И без нас тук конкурентният стил е завладял съвременното общество до крайност. И какви са резултатите от тази крайност? Всеки се блъска и бие за това или онова, но от това май взаимното ни разбиране на расте, а точно обратното? :3d_029:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...