Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Това с довършването на думата повечето заекващи просто го ненавиждат, между другото. Никой не може да знае точно какво иска да каже човекът! Той би се съгласил с натрапената му думичка, просто за да си спести гърча от напрежението при заекване, така както и сам заменя думите.

За ранните години, любовта и т.н. : Ами просто няма връзка! Макар че до скоро мислех и аз че има! Но няма! Заекването в основата си е неврологичен дефицит, който присъства при какъвто и да е родителски стил! Неврални дефицити плюс до 50 пъти по-висок допамин... За сравнение мога да дам паническото разстройство. Страдащите от него имат различен родителски стил, понякога оптимален, но въпреки това получават паник атаки. Защото идват от неврологична свръхсензитивност, а психологичните движения са вторични. Същото е при заекващите - дължи се на неврология. А повлияването на тази неврална база става чрез психиката разбира се - засега нямаме директен неврологичен метод за лечение на заекване ... Аз самия съм фен на психоанализата, поне не я отхвърлям, но не съм сляп и ясно виждам как нерядко безотговорно слага телета под воловете - с лека ръка...

Папароско - може! Но това е по-добрият вариант! При него заекването е психогенно и е просто навик, подобно на цигарите, който може да бъде преодолян лесно с логопедия, хипноза и т.н. Тук нямаме различие в невронните мрежи и невромедиаторите!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Папароско - може! Но това е по-добрият вариант! При него заекването е психогенно и е просто навик, подобно на цигарите, който може да бъде преодолян лесно с логопедия, хипноза и т.н. Тук нямаме различие в невронните мрежи и невромедиаторите!

Оказва се, че не е толкова лесно.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

При заекването няма лесно, така е. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Вече ще го имам предвид това с довършването на думите и няма да се намесвам.

Какво значи неврологичен дефицит?

Защо Кристиян не сподели когато е бил в казармата как точно, с какъв метод са подпомогнали излекуването му?

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи неврологичен дефицит?

Виж статията на английски от предната страничка - там надълго се обясняват неврологичните дисфункции при заекването. Накратко, кората в зоната на Брока, префронталната кора, не успява да обработи декодирането на речта. Мозъкът се опитва да прехвърли тази функция в дясната хемисфера, но това не става успешно. Централната част на вернике ареята, която кодира речта също има недостиг на аксонни връзки, както и между вернике и брока връзките са слаби и недостатъчно. Или, метафорично казано, "жичките" през които речта се обработва и протича в мозъка при аекващите са недостатъчно или липсващи, което силно затруднява подкорието да включи процедурната памет за производство на реч...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

ау, Орлик, виждаш ли - и бате Ленко го е докаръл до восъка :3d_099: Казвам ти аз, давай да вземаме и ние с тебе да леем - я восък, я куршум, я бира, я сълзи.. кой к`вото има :3d_039:

Линк към коментар
Share on other sites

ау, Орлик, виждаш ли - и бате Ленко го е докаръл до восъка :3d_099: Казвам ти аз, давай да вземаме и ние с тебе да леем - я восък, я куршум, я бира, я сълзи.. кой к`вото има :3d_039:

Аз пък съм чувал, че се дължи на желанието да пресееш и прегледаш всяка дума преди да я пуснеш навън. Желанието да оставиш несъзнаваното несъзнавано. Ама не съм съвсем сигурен де :)

Това съм го чел, не е продукт на мое усилие.

Линк към коментар
Share on other sites

Казва добри неща човека - макар че много силно забъркани с какви ли не веселящини... Вярно е, че медитацията, тоест визуализациите, както и чистото съзерцание са важни. Важно е и бавното говорене. Важна е релаксацията, езикът на тялото. Важно е анализирането на стоящото зад социалната тревожност на заекващия и превръщането и в социална самоувереност с помощта на психотерапията! Важни са и техниките на говорене - лекото провлачване с релаксация, лекото издишване и т.н. Тези техники се преподават от всеки логопед в Б-я и съвсем не е вярно, че центът "логита" предлагат нещо различно като техника. Разликата при тях е начинът, по който водят и мотивират - харизматични личности са и умеят да "надъхат' момчетата, да сугестират добре. Аз съм член на "сдружение за инициативи по заекването (СИЗ)" и познавам поне пет човека минали през логита. След месец заекването им си е на мястото обратно, че и с лихва - по-силно дори! Знам им техниките - елементарни са и лишени от сугестията на водещите от центъра, са слаби техники!

Вярно е, технологията за забавена слухова обратна връзка повишава плавността с около 40-50% (80% е пресилено число) - имам такъв софтуер на телефона си и понякога го ползвам - струваше ми някакви си стотина долара самият софтуер. Вярно е обаче, че в Б-я има фирма, предлагаща т.н. "speak easy" devise, машинка която има реална цена не повече от няколко долара, но предлагана от тези бизнесмени за 10 000 лева - no comment ...

До известна степен е вярно, че всичко е възможно. Това твърдение по отношение на заекването обаче може да се основава на мозъчната пластичност, а не на леенето на восък, при което между другото да се споменава за наука, създавайки илюзорна корелация между двете в съзнанието на незапознатия зрител...

Не е вярно, че 90% от заекването се дължи на психологични фактори. На такива се дължи психотравменото, психогенно заекване. То е далеч по-рядко от наследственото, с неврологична база и неврални дефицити заекване. Аз самия от години се анализирам - изкопал съм камара психо фактори около заекването си, неутрализирани са почти до нула. Сега с удоволствие заставам пред камера и нямам нищо против цял свят да ме гледа - имам какво да кажа! Социално самоуверен съм, с радост говорещ, по-бавно, с техника, с релаксация и с медитация. В сравнение с преди само три години сега заекването ми е доста по-малко. Но го има. Ако ще си заеквам до края на дните си, ако това волята на Вселената за мен, така да бъде! Правя каквото мога! Ако е рекъл всевишния да се компенсират невралните връзки през пластичността на мозъка, нямам нищо против! :) Аз правя каквото мога.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

аз също съм/бях от заекващите. От тези съм при които то е възникнало между 3 и 5 години. Тоест нямам спомен някога да съм била без проблема заекване.

Добавих думата БЯХ по горе, защото за мен заекването вече не е проблем, при условие че около 20 години е било ХИПЕРсериозен проблем, и 7-8 години не чак толкова сериозен, в момента от около 6-7 години вече не ми е изобщо никакъв проблем!!! Един човек когото познавам разбра че заеквам чак на четвъртия месец от запозанството си с мен, друг е разбирал на втория....има някои които изобщо не са разбрали все още!

НЕ, не казвам че съм си излекувала заекването, и според мен заекването НЕ СЕ ЛЕКУВА, това за което Орлин говори неврологичният корен на заекването не се лекува!

Неврологичните причини които са главния проблем за възникването НЕ се лекуват, но главния проблем неврологичния създава производни/периферни проблеми.

Производните/периферните проблеми са психологичните както обяснява и Орлин - и именно те се лекуват.

В най силната фаза на моето заекване, моето лично мнение е че едно 80% е било психичен проблем и само около 20% се е дължало на основния проблем/неврологичния/

В момента мога да кожа че производната психична зависимост при мен е намалена до максимум 5%, с което за мен проблем вече не съществуува!!!

Тоест основния психично-информационен паразит който тормози заекващия е - предубеденост на заекващия че заеква и какво ще си кажат хората....и ако този паразит се унищожи в неоходимото лечебно количество УСПЕХЪТ ИДВА.. Както и при чисто органичните паразити, те си присъстват в човешкия организъм винаги, но създават проблеми само когато се наруши пропорцията полезни-вредни бактерии.

Аз също смятам че унищожаването на този паразит НЯМА КАК ДА СТАНЕ чрез дихателни и речеви упражнения, тоест чрез логопеди, курсове логита и такива подобни. Още по малко пък с лекарства! С акъла който имам в момента никога няма да посегна към Транксент, но на 19 годишна възраст съм го взела дадено ми от невролог! Спирането на Транксента ме доведе до най-тежкото ми заекване през целия ми живот........добре че продължи само 15-20 дни и после постепенно се върна в традиционните граници!

Не че не съм ходила, ходила съм като дете при логопед и съм имала в къщи от ония специалните копирани в папка упражения за четене. Но ефекта от това според моите лични наблюдения е нулев!!!

Ключът към справяне със заекването е психотерапията според мен. Не че аз съм ходила, дори и да съм искала сериозна психотерапия съществува едва от 5-6 години мисля, първите 10-15 години експериментиране и прохождане и трупане на опит на специалистите. Да е било тогава истински късмет/уцелване на чисдлата от тотото/ някой да попадне на стабилен психотерапевт. И то не психотерапия насочена специално към заекването е необходима мисля, а по принцип насочена към личността му като цяло и изграждането и. Ей това автоматично тушира заекването и го свежда до минимум!!!

И При мен успеха започна от момента в който аз се примирих със заекването и приех че ще си живея цял живот с него ...един много силен непукизъм ме налегна към проблема. "И какво като заеквам......какво като някой си помисли нещо, той да не е идеален".. Започнах да се вглеждам по задълбочено и педантично в хората - и открих че почти всеки си има недостатъци, а някои даже в огромно количество! От там нататък колкото по ОСЪЗНАТА ЛИЧНОСТ толкова по малко заекване!

Винаги са ми казавали че заекването е Психосоматичен проблем, с което са ми отправяли обвинения че аз си го предизвиквам сама. Но от опита който имам мисля че заекването е соматопсихичен проблем.

Незнам дали има термин в медицината и психологията СОМАТОПСИХИЧЕН ПРОБЛЕМ, ако няма е добре да го въведат!

Тоест аз и в момента имам проблем заекване той е програниран генетично в мен който се проявява рядко като не му пука от това, НО СЪС ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ КЪМ НЕГО СВЕДЕНА ДО МИНИМУМ.

По нагоре някои хора слагат към заекването си разни чувства като обичам, мразя. Не го обичам, не го мразя - безразлично мие!

А за това което говори Еленко той за восък де, баба ми лееше куршуми на цялото село идваха хора при нея, и на мен също поне 6-7 пъти.

Ефекта разбира се беше нулев.

Този Еленко при условие че е психолог как може да разграничава "статуса на чувствата" у човека с "аурата му".

"Статус на чувствата" = "аурата му". А Аурата е само измерване на моментното състояние на чувствата, а не Цялостното състояние. Ако се измери дори само с разлика от 15 минути ще бъде различна.

И Аурата(електромагнитни, звукови, светлинни.......вълни) е обект на малко популярните за сега науки Радиестезия, квантова физика и механика, свойства на електричеството и подобни.............а не е мистика и магия!

Редактирано от Явора
Линк към коментар
Share on other sites

Явора, напълно споделям изводите ти!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Орлин, а съществува ли такъв термин в психологията, психотерапията, медицината - СОМАТОПСИХИЧЕН ПРОБЛЕМ.

От четивата които съм срещала не съм попадала на такава формулировка. При написването му в GOOGLE се появява само в сайтове за йога и в никакви други???

Всъщност грешка срещнах го към 3-4 страница от търсенето в google, но в книга не съм и специалистите психолози, психотерапевти, лекари наблюденията ми са че не го използват в речника си!

Редактирано от Явора
Линк към коментар
Share on other sites

Официален термин си е. Ако се кликне на английски в интернет, излизат доста страници и то с научни изследвания!

Наистина, понеже неврологията, която причинява заекването не се вижда, както ако имахме по-къс крак или др., народопсихологията масово категоризира ставащото като психическа слабост. Аз или ти знаем обаче от личен опит, че истината е друга. Работили сме години върху себе си, спокойни и уверени сме, сигурни и вярващи си, но заекваме в степен пропорционална на неврологичната дисфункция зад външната говорна специфика. Научните изследвания го потвърждават, що се отнася до хередитарното заекване. Разбира се, правимн каквото можем, за да увеличим плавността си. Но, развиването на самоуверена и спокойн апсихика е огромната част от тази работа! Другото здраве да е - аз се приемам, какъвто съм! Ако може още по-добре, супер. Ако не може, приемаме се и това е.

Неприятното е когато някой приписва заекването ти на слабост или глезене или на какво ли не. Напротив, именно поради него с годините ставаме невероятно психически калени...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Орлин, мисля че ти ще можеш да ми отговориш най добре на този въпрос

От известно време като чета това онова, незнам но като че ли намирам нещо общо между Паническата атака и Момента на силен спазъм ....при заекването.

Е въпреки че такива мисли за полудяване и умиране при заекването при силен спазъм лично аз нямам спомен да съм имала както е при ПА/ПР.

Има ли общо между двете...............е отдавна не са ми се случвали такива неща ........но от спомените ми при силен спазъм - сърцебиене с шум като че ли се чува локомотив, някаква завладяваща топлина, горещина, зачервяване лице, затруднения на всяка сричка и някакъв хаос в дишането......и в крайна сметка отказване. След отказването почват да отслабват горните описания.

Примерно в училище преди един час по литература където трябваше да се казва наизуст стихотворение до толкова беше бликирало всичко във връзка с говора че запъване на всяка сричка, в момента в който реших че ще избягам от час всичко приключи и говореното стана сравнително нормално.

На едно интервю за работа преди 12-15 години и вода ми носиха след един такъв силен блокаж, когато излязох от там нямаше спомен от този силен блокаж.

Тези неща имат ли нещо общо с така наречената Паническа атака,....... въпреки че чета че тя се появява от нищото, не е очаквана.

А при заекването човек няма спомен за период от време в който да не е заеквал. До като първата паническа атака може да се появи на 20, на 25, на 30 както чета, те ИМАТ спомен за време без този проблем.

Ако за заекващия е оправдано да каже няма пълно на 100% излекуване има си генетично-неврологичен фактор, за ПР опрадано ли е такова твърдение "генетично е няма пълно лечение"

Редактирано от Явора
Линк към коментар
Share on other sites

Не, за п.а. не е оправдано такова твърдение!

Психичните фактори, амплифициращи заекването, са социалната тревожност/ фобия и логофобията. Тоест страхът от общуване и говорене. ВИж статията "когнитивно поведенческа терапия на заекването" - диаграмата. Та, при речеви ситуации при заекващите нерядко се преживяват паник атаки. Разликата от типичните паник атаки е, че при заекващите те са свързани единствено с говорни ситуации и страха от тях, докато при другите могат да се "закачат' за всичко.

Аз съм имал паник атаки, когато е трябвало да говоря пред група хора. Чувал съм си гласа деперсонализирано, отстрани. Сърцето бие с 200 в минута, дишането плитко, а ушите бучат, виждаш всичко като в мъгла, стомахът на буца и т.н. При нас заекващите, когато преодолеем социалнат аси тревожност, отшумяват и тези ситуативни панически атаки. Заекването тогав се подобрява силно, плавността нараства. Не напълно...Остава неврологията.. Тогава се появяват всякакви "съветници" чакролози, дето твърдят колко си некадърен и колко е лесно само да направиш връзка между втора и пета чакра... На чужд гръб е лесно. Възстановяването на мозъчната неврология при заекването не се различава на възстановявне на неврологията при ням човек. Възможно е, всичко е възможно! Но, това че не се виждат невралните дефицити автоматично прави заекването в очите на другите да изглежда нещо лесно за преодоляване. Всъщност е като да кажеш на човек с мозъчен удар и изкривено лице: абе човече, просто оправи мозъчните си връзки...! Сигурно може! От опит знам, че не е лесно обаче!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Имала съм контакти с такива хора,служебно или в приятелски отношения.Много толерантност трябва да се проявява към тях.Те не са съвсем за подценяване, защото просто ги усещаш като, че ли не могат да си овладеят емоция или силни енергии.Всичко е въпрос на преодоляване, на надживяване на тревоги.Може би силно емоционално преживяване би отключило такава реч.Както и груби души, ако може така да се изразя около такъв човек.Не знаят как да се държат с такъв индивид, как да снижат амбиции, претенции, да огладят характери в името на дете с подобен проблем.В служебен аспект съм контактувала с такива хора, май социално се интегрират добре, защото семейството им не ги разбира!?Даже много добре се сприятеляват с и по- големи на възраст индивиди.Комфортно им е с хора, които да ги оценят, това са мои предположения.За майките, които по време на бременност са неспокойни може би допринасят в някаква степен да се появи

това нещо.Твърде вероятно е да потискат някаква емоция, да не бъдат себе си, да се мъчат да запазят нещо в отношенията с околните и то на такава цена.

Един такъв пример за заекващи звезди са Марая Кери и Михаил Белчев.Марая Кери не е имала лек живот, постоянно е сменяла местоживеенето си, разбити семейни отношения са я притискали, сестра и я е спонсорирала, за да пее.Но пък има талант и това и помага да преодолява с пеене недостатъка си.Михаил Белчев също е невероятен поет и певец, много му се възхищавам!:rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Утвърждения за социалната тревожност зад заекването. Когато заекващият се анализира, осъзнае психиката си и започне да променя отношението си към себе си и заекването си, тогава вече залагането на социална самоувереност става възможно! Тогава остава само неврологичната база, която доколкото може се парира с мелодичен говор. А колкото остава, остава ... обичаш се все с минусите си и толкова!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте.Орлине искам да те попитам и аз нещо? Какъв тип е моето заекване ( от научна гледна точка),психогенно,невротично или......?Искам да кажа само че никой в семейството ми не заеква и като дете съм си проговорил нормално.Ето ти примери59.gif.Вадя си медицинско в болницата,очен кабинет,показват ми едни числа а аз така блокирам 4е дума не излиза от устата ми,а иначе сам си напълно спокоен.Учудващото е че обикновено когато знам какво трябва да кажа се получава така,и след като така или иначе кажа това което сам искал започвам да си говоря така все едно не заеквам.Все едно има ключ който заключва и после отключва нещо в мен.Имало е случай когато 10 мин. си говоря нормално с някои за каквото и да било без да заекна и когато той поиска да се запознаем..........грандиозен блокаж59.gif,все едно не си знам името и на колко съм години.Дори и със жена ми и детето ми заеквам,макар и по малко.А при звън на телефон просто става страшно........в първия момент така се стряскам,чак сърцето ми спира.Иначе съм ходил къде ли не,врачки,логопеди,логита само при психолог не сам бил,правя си разни упражнения в къщи но..........! Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз в училищните си години започнах да заеквам ,по точно прихванах го от едно момче след това ме водиха нашита на логопеди и незнам си къде още ,но нищо непомогна ,този период на заекването траеше някъде от 10 до 18 годишна възраст ,мога да кажа че сам го преудолях ,небеше лесно но с постоянство нещата се получиха .Заекването има връзка с притеснението и вълнението,има мисля и нещо друго но не намирам точните думи да го обясня .Това което от личен опит мога да кажа е тези които заекват ,да се стараят първо мислено да изговорят това което искат да кажат ,дори и да нестава пак да продължават .Бях попаднал наскоро в някоя лекция или книга беше Учителят да споменава за заекването ,че може да се преудолее като се опитва думите да се изговарят по бавно ,да не се бърза .Успех на всички ,които се мъчат със заекването ,бъдете постоянни ,упорити ,искайте го истински ,преудолимо е .

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

И на двамата ви е психогенно, без наслдственост и неврология зад него, а изцяло на психична база и слдователно преодолимо освен с логопедичните техники, преди всичко с психотерапия или самостоятелна работа по спокйствието и смелостта!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти Орлине,и аз така си мислех.Аз така и не знам със сигурност от какво съм започнал да заеквам,но нашите са ми споменавали 4е куче ми се е хвърляло на врата като малък и от там съм започнал да заеквам.В началото заекването ми е било по силно но с течение на времето и ходенето по логопеди е намаляло до сегашното ми ниво.А сега големия проблем ми е започването на думата.При психолог наистина не сам ходил а и незнам дали има такива тук в нашия град,но ще се поинтересувам и ще пробвам.А колкото до самостоятелната работа на кое ми препоръчваш да наблегна.........на дишането (в смисъл техники за правилно дишане) или на говорните упражнения.Поздрави thumbup2.gif.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...