Донка Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Владимир Леви "Спокойствието се различава от равнодушието така, както детинството от старостта, както съня от смъртта, както светлината от тъмнината. Спокойствието представлява висше равновесие на всички чувства, равнодушието - тяхната липса. Спокойствието представлява вяра, равнодушето - безверие. Плюс безкрайност и минус безкрайност... Удивително е колко много са тези, които не разбират това. Страхуват се от спокойствието, като го считат за равнодушие. Може би поради това, че на тревожното дъно на душата у тези хора има черни камъчета от действително равнодушие и те се опасяват, че в прозрачността на спокойствието тези камъчета ще станат видими... Страхът е напразен: именно съвършеното спокойствие може да разтвори тези шлакове на живота... В Покоя се съдържа грамадна деятелна енергия, енергията на Живота..." :thumbsup2: Благодаря на Добромир за цитата! Като че ли след Владимир Леви вече няма смисъл да дискутираме... Но замисляла съм се често - а умея ли да различа спокойствието от равнодушието в конкретните ситуации, поведение, отношение? Какви са "симптомите" им? Случвало ми се е да наричам нещо спокойствие, а друг до мен да го смята за равнодушие. Равнодушните хора спокойни ли са? И как да разберем, че един външно спокоен човек НЕ е равнодушен? Ами ако един човек НЕ е спокоен (вълнува се от нещо) - това означава ли автоматично че той не е равнодушен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 (edited) Възможни са какви ли не комбинации! Например, да е безразличен към съдбата на ближния си, но да се вълнува относно отражението на събитията при околните върху своето собствено благополучие или злощастие. А външно може да не е лесно да се напрви разликата или дори самият той да се самозаблуждава относно мотивите си. Или да има неспокойна съвест относно миналото, но да е спокоен по отношение на настоящето... Редактирано Април 21, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 ??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Според мен, един от аспектите по който се различават съществено спокойствието от равнодушието е целенасочеността. При спокойствието имаме насоченост на енергиите в организма. Различните мисли, емоции и желания, които предизвикват енергийните потоци не са насочени една срещу друга, а действат в една посока (като река). Спокойствието не е резултат от статичност, а от координация в движението. При равнодушието също липсва напрежение, но то е резултат от липсата на енергии, които да си противодействат. При третото състояние имаме активна умствена и емоционална дейност, но противопоставяне на цели, страхове и притеснения относно постигането на тези цели, въобще вътрешен конфликт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Случвало ми се е да наричам нещо спокойствие, а друг до мен да го смята за равнодушие. Равнодушните хора спокойни ли са? И как да разберем, че един външно спокоен човек НЕ е равнодушен? Много добри въпроси Донче, благодаря! Може би зависи от вътрешното ни познание и състояние. Когато си стигнал до вътрешната хармония, може би ще можеш да долавяш правилно другите, защото вече си преминал през тези състояния и ги познаваш.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 (edited) Спокойствието се различава от равнодушието така, както детинството от старостта, както съня от смъртта, както светлината от тъмнината. Спокойствието представлява висше равновесие на всички чувства, равнодушието - тяхната липса. Донякъде съм съгласна с тази мисъл. Иначе бих го козоло така:Спокойствието е Богатство, особено когато е братче на самообладанието, а равнодушието е безразличие, зависи само дали се проявява за нещо конкретно или е преобладаваща черта от харктера на човек. Редактирано Април 22, 2007 от adelaida Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2007 Благодаря ви, приятели. Много ми помагате винаги! Напоследък стоя на един труден кръстопът - очевидно поредният урок по пътя ми. Днес случайно се досетих за тази тема - не е било случайно може би. Когато сте поставени в ситуация да наблюдавате съзнателно агресивно налагане на ценности, светоусещане..и вие сте част от тази ситуация, разполагате с ноу-хау да компенсирате процеса и може би да балансирате негативното влияние с позитивно от друга страна вътрешното ви усещане се колебае дали да не остави на свобода агресията, защото тя представлява и спаринг на позитивните енергии у всеки. Ако се намесите - вие ще лишите изложените на негтивно влияние от шанса да се научат да различават агресията и да я компенсират сами, т.е. да се сдобият със своето лично ноу хау. Е, спокойствие или равнодушие да наречем осъзнатото бездействие в такива моменти? Или може би има и други решения на ситуацията и поведението на нейните участници - нещо в златната среда, нещо нестандартно? Вашите размисли и опит са много ценни за мен. Благодаря ви предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Май 21, 2007 Доклад Share Добавено Май 21, 2007 Съгласна съм с написаното от Станимир и Аделаида. Добромир също дава интересна насока на разговора. Може спокойно да реагираме на агресивното поведение на някого. Може и равнодушно да го отминем. Зависи от самите нас. Не знам дали ако се намесим, ще попречим на агресора да придобие собствен опит и дали ще се осъзнае. Но мислите и чувствата ни определят всичко – като започнеш от приятелите, положението ни в живота и стигнеш до здравето ни. Те определят нашето поведение. Не е редно да допускаме отрицателни помисли, защото за мен това е вътрешната ни реакция към агресивното поведение, когато е насочено към нас. Мисля, че спокойствието ще ни свърши чудесна работа в една такава ситуация – изграждаш си една мисловна преграда срещу агресията. Ако другия иска да прескача – да се опитва колкото си иска. Може в един момент да се умори и да си зададе въпроса: а защо този път не се получава? Ако си извади и поука – това вече е най-хубавото. Но не бива да оставаме равнодушни. Така сякаш нещо от нас си отива. Без да разберем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 21, 2007 Доклад Share Добавено Май 21, 2007 "на тревожното дъно на душата у тези хора има черни камъчета от действително равнодушие и те се опасяват, че в прозрачността на спокойствието тези камъчета ще станат видими"-цитат Добромир . Да спокойствието .... Ненарушаването на емоционалния баланс , равновесието на желанията и полюсите на душевните тревоги . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 "...Спокойствието се справя с енергията на всяко зло и всяка опасност-злото чувства трептенията на спосойствието , което всъщност е Огнена сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието е Висш Дух, който разлага напрежението на злото-спокойствието е една Висша степен на енергията. Спокойствието е изработено от воля...Казвам:Волята е най-великата наука.Който има воля, има и спокойствие. Спокойствието е оръжие за една мощна еволюция. Ако една тревога тържествува, къде е тогава Истината? Къде е тогава Духът? Силата на спокойствието, това е силата на Духа. Когато дълго си търсил и си намерил Бога, ти се изпълваш с един дълбок вътрешен мир... Кой е спокоен в нас?- Това е истинското Аз...Това истинско Аз преобразява тревогите и трудностите, т.е. преобразява духовете. Спокойствието се състои от Огъня на Любовта. Спокойствието в своята вътрешна същност е духовен Огън. Концентрацията е оръжието на спокойния човек, тя е Висша енергийна проява на Духа. Спокойствието пази съществата в своята аура... Спокойствието е Истина. Ето защо то е пълно с духовна сила. Който е постигнал спокойствието, той господства над духовете на злото. Основната храна на нервния човек е заблуждението-нечистото слово. Каква опорна точка може да бъде илюзията? Спокойствието е воля, а волята е сила и мощ. Спокойния човек е могъщ...." ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО-Елеазар Хараш Целувки на всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Равнодушието е предпоставка за спокойствието, т.е. равнодушието е среда, в която може да се прояви спокойствие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 29, 2007 А според мен равнодушието е това, което остава от спокойствието, ако от него извадите Любовта. Предпоставката и средата за спокойствието за мен е Любовта - безусловната. Равнодушието е бягството от нея - то е "спасителния изход" и се появява тогава, когато човек не може да приеме с любов това, което нарушава равновесието му. Равнодушието казва - това не ми харесва, значи то за мен повече не съществува, за да не нарушава спокойствието ми. Спокойствието казва - любовта ми помогна да разбера защо това наруши равновесието ми и как да го приема с благодарност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 (edited) Според мен cамообладанието е добро спокойствие. Равнoдушието може да се разбира по-разнозначно ... ..игра на думи.. Редактирано Май 29, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Равнодушие дали не е = на безпристрастие? Тогава не се ли превръща в цел - или естествен страничен ефект на някои практики? Спокойствието е независимо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 безпристрастие = непривързаност -> човек не е привързван към събитията от света емоционално, но те не са му безразлични. Просто има едно осъзнаване на границите в които той може и е целесъобразно да им въздейства, и разбиране на факта, че влиянието на външната среда не винаги може и трябва да бъде избягвано. Всичко това е продиктувано от едно желание за индивидуално и групово развитие, за постигане на по-хармоничен живот, за култивиране и утвърждаване на определени добродетели, постигане на бистрота и независимост на ума, пречистване на чувството за справедливост и целесъобразност и в крайна сметка за проявяване на качествата на душата във всекидневния живот. Т.е. непривързаността е продиктувана от един стремеж към по-възвишен живот. При безразличието и равнодушието липсва този стремеж - няма цел, няма движение, няма усилие. Състоянието на безпристрастност се поддържа съвсем съзнателно и постоянно, и със съответното усилие и разход на енергия, поне до момента в който човек установи една по-стабилна връзка със своята душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 безпристрастие = непривързаност -> човек не е привързван към събитията от света емоционално, но те не са му безразлични. Просто има едно осъзнаване на границите в които той може и е целесъобразно да им въздейства, и разбиране на факта, че влиянието на външната среда не винаги може и трябва да бъде избягвано... това е продиктувано от едно желание за индивидуално и групово развитие, за постигане на по-хармоничен живот, за култивиране и утвърждаване на определени добродетели, постигане на бистрота и независимост на ума, пречистване на чувството за справедливост и целесъобразност и в крайна сметка за проявяване на качествата на душата във всекидневния живот. Т.е. непривързаността е продиктувана от един стремеж към по-възвишен живот. При безразличието и равнодушието липсва този стремеж - няма цел, няма движение, няма усилие. Състоянието на безпристрастност се поддържа съвсем съзнателно и постоянно, и със съответното усилие и разход на енергия, поне до момента в който човек установи една по-стабилна връзка със своята душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 безпристрастие = непривързаност -> човек не е привързван към събитията от света емоционално, но те не са му безразлични. Просто има едно осъзнаване на границите в които той може и е целесъобразно да им въздейства, и разбиране на факта, че влиянието на външната среда не винаги може и трябва да бъде избягвано. Всичко това е продиктувано от едно желание за индивидуално и групово развитие, за постигане на по-хармоничен живот, за култивиране и утвърждаване на определени добродетели, постигане на бистрота и независимост на ума, пречистване на чувството за справедливост и целесъобразност и в крайна сметка за проявяване на качествата на душата във всекидневния живот. Т.е. непривързаността е продиктувана от един стремеж към по-възвишен живот. При безразличието и равнодушието липсва този стремеж - няма цел, няма движение, няма усилие. Състоянието на безпристрастност се поддържа съвсем съзнателно и постоянно, и със съответното усилие и разход на енергия, поне до момента в който човек установи една по-стабилна връзка със своята душа. Разбира се Ала погледнах на равнодушие неконвенционално като на равно-душие. А душата да е равна можеби ще рече балансирана - пък това е май безпристрастие. Разбира се думите са размити и да си равнодушен малко или много се възприема негативно - какво ли е значела думата първоначално? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Спокойствието и равнодушието напълно ме убиват . Радвам се , че съм толкова жива и неравнодушна и неспокойна . Незнам какво щях да правя , ако не беше така. Човек трябва да бъде преди всичко жив и да изпитва емоции и да бъде пълноценен в реалностите на живота , да изпитва най- вече любов , а такава със спокойствие равнодушие трудно се отглежда . Не ми е равна душата , не ми е спокоен духът . Напротив пълна съм с неравности и неспокойствие и Слава Богу ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 2, 2007 Доклад Share Добавено Юни 2, 2007 (edited) Е, хубаво е, че всеки получава това, от което има нужда! Кой- неспокойствие, кой- спокойствие. Определено думата равнодушие звучи хубаво като словосъчетание, но има съвсем неприятен оттенък. И не буди у нас възторг. Докато спокойствието е нещо много важно. Поне за търсещите Пътя ... Без него няма среща с истинските Радост, Любов и много други хубавини. Има само среща с проекциите им в този свят, а те са с два полюса. И където е радостта- неотлъчно е и тъгата. Където е любовта- идва и омразата (и то доста бързичко!) ; нежността е неразделна с грубостта и т.н. И не може едното да се отдели от другото. Можем най- много да се правим, че не виждаме другото. Ама пък то само ни напомня за себе си... Редактирано Юни 2, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 4, 2007 Доклад Share Добавено Юни 4, 2007 безпристрастие = непривързаност -> човек не е привързван към събитията от света емоционално, но те не са му безразлични. Състоянието на безпристрастност се поддържа съвсем съзнателно и постоянно, и със съответното усилие и разход на енергия, поне до момента в който човек установи една по-стабилна връзка със своята душа. Единомислие! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 5, 2007 Доклад Share Добавено Юни 5, 2007 "Спокойствието и равнодушието - как ги различавате?" По очите, всичко различавам по очите, затова тук ми е малко трудно. Но не съвсем... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 6, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Във ваше присъствие близък човек се дразни от нещо, започва с разправия и с напрегнат тон да защитава своята "правилна" позиция, чувствайки опасност да бъде ощетен по някакъв начин. Как би изглеждало равнодушието на човека до него и как спокойствието? Равнодушният човек може ли да се включи в скандала и да отговори на тона или равнодушието се изразява в "ти си се нерви - не ми пука"? Да запази спокойствие човек в такава ситуация означава ли, че се е подчинил на раздразнителността и се опитва да върне мира с цената на отстъпка и изпълнение желанието на раздразнения? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Във ваше присъствие близък човек се дразни от нещо, започва с разправия и с напрегнат тон да защитава своята "правилна" позиция, чувствайки опасност да бъде ощетен по някакъв начин. Как би изглеждало равнодушието на човека до него и как спокойствието? Равнодушният човек може ли да се включи в скандала и да отговори на тона или равнодушието се изразява в "ти си се нерви - не ми пука"? Да запази спокойствие човек в такава ситуация означава ли, че се е подчинил на раздразнителността и се опитва да върне мира с цената на отстъпка и изпълнение желанието на раздразнения? Като ти ощипят егото- равнодушие няма...Виж, спокойствието е друго нещо... Иначе, ако ближния ми си ги плещи някакви си, които не са отправенти към мен- това си е в "неговата вселена", дали в моята е спокойно или пък равнодушно, няма как да се разбере, без да е провокирано ядрото й- моето аз... И ако е провокирано моето аз, равнодушно мога да прегазя ближния си барабар с проблемите му- не ми пука какви проблеми има, но за какво ще ме забърква и мен!? После, ще му мисля за спокойствието... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Във ваше присъствие близък човек се дразни от нещо, започва с разправия и с напрегнат тон да защитава своята "правилна" позиция, чувствайки опасност да бъде ощетен по някакъв начин. Как би изглеждало равнодушието на човека до него и как спокойствието? Равнодушният човек може ли да се включи в скандала и да отговори на тона или равнодушието се изразява в "ти си се нерви - не ми пука"? Да запази спокойствие човек в такава ситуация означава ли, че се е подчинил на раздразнителността и се опитва да върне мира с цената на отстъпка и изпълнение желанието на раздразнения? 1. мисъл => 2.желание => 3.намерение => 4.действие На равнодушието ще му е все едно, докъде ще стигне отсрещният, воден от погрешната мисъл. На спокойствието - не. В зависимост от конкретната ситуация и способностите на двамата, то би действало по подходящ начин, ако види, че се стига до опасност за отсрещния. От друга страна човек може да се намеси в един скандал не винаги воден от Любов. За да се намеси той трябва да не е равнодушен към темата, но може да е равнодушен към съдбата на участниците. Редактирано Юни 6, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Във ваше присъствие близък човек се дразни от нещо, започва с разправия и с напрегнат тон да защитава своята "правилна" позиция, чувствайки опасност да бъде ощетен по някакъв начин. Как би изглеждало равнодушието на човека до него и как спокойствието? Спокойният човек е и здравомислещ. Може би е приел, че словесният двубой е само доказване на его-то и не иска да хаби енергия. Особено ако правотата е спорна... Равнодушният е подчинен на его-то си. Той не си разваля рахатлъка за глупости и не се интересува от другите... но ако има полза би я извлякъл... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.