Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Личното пространство

Recommended Posts

Изкуството да водим диалог, според мене се крие в едно друго изкуство.

А това е изкуството да не нарушаваме личното пространство на събеседника. Уважавайки събеседника- уважаваме и себе си така.

Защото личното пространство на събеседника може да бъде нарушено по много начини.

Различавам следните начини - физически, етерен, астрален и ментален начин.

Но това съвсем не означава да допускам друг да нарушава моето лично пространство.

Мога да допусно нарушаване на моето лично пространство единствено по тактически съображения.

А това вече е друга тема за разговор.

И друга тема е "Що е лично пространство?"

А трета тема е "Как да пазим личното си пространство чисто"

:thumbsup:

С разрешението на Ян отворих тази тема, защото според мен тя има много важно място в човешките взаимоотношения.

Къде и как близостта между нас се превръща в нарушаване на личното пространство?

Ако ние сами не го пазим, дали имаме основание да казваме,че другите са ни го нарушили?

Когато някой се усеща наранен, то дали нараняващият е "виновен" или нараненият е бил с "разграден двор"?

Обратно - оправдано ли е нахлуването в личното пространство на другите, ако то не се пази добре?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за въпросите :thumbsup:

Струва ми се, че е важно след като си зададем тези въпроси, да се попитаме-А къде съм аз?

Лично аз винаги съм смятала, че щом не нарушавам чуждо пространство /улавят се сигнали до къде и как може да се навлезе-има хора различни и е важно да ги познаваме/усещаме/, то и другите действат така. Да, ама не ;)

За съжаление се усетих, след като неволно бях позволила /или смятах, че отсрещните ще се усетят :dancing yes:/ да ми се качат на главата. И това с доста хора, защото се страхувах и се чувствах некомфортно да направя забележка или да съм лоша. А може би очакването ми беше грешката....

Но е така, живота ни учи.

Сега защитавам личното си пространство, /дори и с риск да съм лоша :feel happy:, както и уважавам пространството на другия. :thumbsup::sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Личното пространство на другия се нарушава,когато:

1.Взимаш отношение към нещата от живота на човека,когато нито те е молил за съвет,нито те касаят,нито той е заговорил пръв за тях искайки съвет.

2.Когато при спор говориш на човека на ''ти.........''

3.Когато даваш оценка ''по принцип'' а не ''според теб''.

4.Когато критикуваш,говориш назидателно,упрекваш без да усещаш,че другия има нужда точно от това.

5.Когато прекалено любопитстваш,особено ако не познаваш човека

6.Когато си в прекалено голяма физическа близост до не толкова близък човек.

С една дума всяко нещо което не е желано от другия като тема на разговор,като близост......

Когато един човек те усеща близък,той говори сам за нещата...пита те за съвет..но ако си тактичен и умен той остава с впечатлението че сам си е отговорил,а че ти просто си един прекрасен и съпричастен слушател.

Но според мен това всичко зависи от неща като усет,интуиция,усещане...които по скоро са вродени и придобити отколкото научими.

......нестандартна :thumbsup2: тема...харесва ми

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От друга тема по тази:

Изкуството да водим диалог, според мене се крие в едно друго изкуство.

А това е изкуството да не нарушаваме личното пространство на събеседника. Уважавайки събеседника- уважаваме и себе си така.

Защото личното пространство на събеседника може да бъде нарушено по много начини.

Различавам следните начини - физически, етерен, астрален и ментален начин.

Но това съвсем не означава да допускам друг да нарушава моето лично пространство.

Мога да допусно нарушаване на моето лично пространство единствено по тактически съображения.

А това вече е друга тема за разговор. И друга тема е "Що е лично пространство?"А трета тема е "Как да пазим личното си пространство чисто"

:thumbsup2: Споделяла съм някъде из форумските теми за мойто си неприкосновено ЛЖП = Личното Жизнено Пространство + още нещо за ЛЖП = " лежа + живея + пея " няма лошо :thumbsup: относно тактическите съображения сега много много рядко експериментирам, но вече винаги извън ЛЖПто :dancing yes: няма време за упражнения + само за съзнателна работа за Делото и Словото :thumbsup:

Учителя ни е заръчал :

Срамувайте се само от едно нещо в света.Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва човек да се срамува. Другото е благоприличие, но от едно нещо човек трябва да се срамува.

Да не ЗЛОУПОТРЕБИ със СВОБОДАТА на другите хора. Някой казва : " Да не греши." Не така.

Да не ЗЛОУПОТРЕБИ със СВОБОДАТА на всички разумни същества.

МОК "Служене, почит и обич" беседа"Пътищата на Природата" 03.01.1930г

....

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както съдиме, така ще ни съдят. Всеки човек има право на свое лично пространство. Мъдрият не съди, а приема обективната действителност, за да я разбере и осъзнае такава каквато е... ... защото в нея няма нищо подсъдно (излишно).

Редактирано от krasi 33

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Личното пространство е много важно за диалога между много хора .

Личното прострнаство е много важно за съществуването ни въобще .

Първото изречение , което успях да скалъпя на английски беше за личното ми пространство . Екзиистенциално значение има личното пространство .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото няма какво да криеш.

А това за разградения двор ми хареса. Някъде на запад например, има градове, където хората нямат огради, не си заключват колите, а крадци точно там, където това се прави, няма. Невероятно, но факт. Статистически при това. Има няколко такива градове само в една Германия.

Ние говорим тук за духовност, форумът има това като идея.

А за какви лица сега си задаваме въпроси. Как да пазим лицата си? Това най - добре ще разберем като включим на канал Енимъл планет. Там нагледно се показва как се маркира територия.

Аз обаче, имам намерение да бъда в Портал към съзнателния живот и да запазя Душата си.

Лицето Х и лицето У са често употребявани в съда изрази.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На човека е разрешено да разгради двора си. Изглежда, за да се пробва докъде е стигнал. При живот, основан изцяло върху егото, разграждането води до незабавни и понякога дълго траещи проблеми. От тях обаче човек не става по-духовен, а само получава дисхармония и угнетеност. При наличие на леки проблясъци, освобождаването на личното пространство във всеобщото може да даде бегла представа за състраданието, но в крайна сметка човек се връща към егото си и усеща разочарование, че е бил малтретиран, експлоатиран, манипулиран и т.н. Това също не способства особено за духовния растеж. Единствено ако човек е способен да поеме всички негативи, които ще последват върху него и близките му при разградения двор, без ни най-малко да реагира с вътрешна негативност, чак тогава би могъл да не се притеснява за разградения си двор. Тогава обаче възникна и друг въпрос: дори и да не се чувства наранен от злоупотребите, той би ли следвало да ги поощрява у отсрещния? Кога да обърне и другата буза, кога да изгони търговците от храма? Тук се иска изключително развито съзнание, шаблонните морални препоръки няма да свършат работа... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,

Шаблоните няма да свършат работа.

Мисля си, че когато Егото напуска този свят "оградка" не Му трябва. Неговият вечен Дом има други закони. За това си мисля, че в този етап на Битието Си, може да подаде и другата буза.

Но личното пространство е пространството на непрекосновеност. А то е нужно при "слизането " на Егото в "Майя" за да одухотвори материалното тяло.

Това вече е друг процес. Процеса на многократното явяване на Христос пред учениците Му след Възкресението.

Или с други думи ..синтеза на Духовните енергии.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На човека е разрешено да разгради двора си. Изглежда, за да се пробва докъде е стигнал.

Единствено ако човек е способен да поеме всички негативи, които ще последват върху него и близките му при разградения двор, без ни най-малко да реагира с вътрешна негативност, чак тогава би могъл да не се притеснява за разградения си двор.

Тогава обаче възникна и друг въпрос: дори и да не се чувства наранен от злоупотребите, той би ли следвало да ги поощрява у отсрещния? Кога да обърне и другата буза, кога да изгони търговците от храма? Тук се иска изключително развито съзнание, шаблонните морални препоръки няма да свършат работа... :hmmmmm:

:thumbsup: :thumbsup: Много важен въпрос! Да се допускат и поощряват злоупотребите, според мен е по-тежка агресия, отколкото да се правят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се допускат и поощряват злоупотребите, според мен е по-тежка агресия, отколкото да се правят.

Абсолютно! И за това се плаща, така, както се плаща, уви, еднакво скъпо и горчиво- както при допускане и поощряване на злоупотребите, така и при извършването им!

Но това са принципни положения. Срещам се, обаче, (със сигурност не само аз!) и с една особеност: представите на различните хора за лично пространство са различни. Един избухва при нещо, за което друг дори не би свил рамене. Това има дори съвсем лесно измерими параметри: различни хора при разговор спазват различни дистанции между себе си и тези, с които говорят. Така някой може да се окаже вътре в един периметър, който за него е "вън", но за другия е вече "вътре". Специално при децата това често е причина за конфликти, съвсем реални и, уви, осезаеми. При възрастните също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разговаряйки с един събеседник, според мен на прилична дистанция, забелязах, че направи крачка назад. Естествено, не пристъпих да го приближа, въпреки че на мен разстоянието ми се видя прекалено голямо. При следващ разговор между нас се случи същото. Оттогава зная, че неговото лично пространство е по-голямо от това на другите хора. Смятате ли, че това се дължи на, да речем, по-голяма аура? И дали личното пространство на всеки е еднакво отпред, отляво и отдясно, и отзад? Просто бях впечатлена!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, възможно е и големината на аурата да окаже влияние според мене. Насоката на мислите на събеседника, също оказва влияние. Моментното състояние също е сред факторите.

Понякога големината на етерното тяло, при по-напреднали може да достигне и до няколко метра в радиус. / при обикновенни условия е до 2-3 милиметра навън от физическото тяло/. Естественно, че при по-разширена аура , личното пространство следва да е по-голямо. Спор няма.

Новообразуваната тема наистина е много важна.

И на мене е много любопитно кой как си пази личното пространставо чисто.

:3d_121:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Личното пространство се пази лесно, като не позволяваш на досадници да го обсеват и като ти самият не досаждаш на другите.

А ние българите сме шампиони по досада.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересна тема! Моето лично пространство е доста обширно :lol: и го пазя ревниво неприкосновено. Ако някой доближи на повече от метър от мен започвам да изпитвам напрежение и дискомфорт, винаги е било така. От своя страна съм доста дистанциран спрямо пространствата на другите хора. По принцип доколкото знам това е нормално, изключението е когато двама човека са влюбени, тогава има тяга, във всички други случаи отблъскване при нарушаване на това пространство.

В дните когато сте развили тази тема, бях с друг човек (жена) на планина. Отидохме заради планината, заради почивката и за да бъде всеки със себе си. Първият ден дълъг маршрут заедно, втория ден всеки отделно самостоятелни занимания, аз медитация, йога, четене, размишления. Третият ден нов маршрут заедно. Почувствах силна нужда да съм сам отделно от този човек и да мълча. На четвъртата сутрин поисках отново да бъдем отделно и всеки да се занимава с каквото намери за добре. Почувствах че другият човек търси съзнателно моята компания, не му хареса идеята да прекараме деня отделно. Аз обаче настоях, в никакъв случай не исках да приказваме и да сме заедно. Това не се хареса и ми беше казано, че "с теб би било трудно човек да отиде на планина". По този начин един вид ми се влезе в личното пространство, тъй като ние не сме в никакви по-специални отношения. Отидох за да бъда в тишина и с природата, а другият човек може би е отишъл и за друго, но не си дадох пространството, обясних за какво съм отишъл и че не търся близки отношения и в крайна сметка си се отделих в този целия ден, днес се върнахме, с напълно запазено лично пространство :lol: Такава опитност имах в тези дни. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, възможно е и големината на аурата да окаже влияние според мене. Насоката на мислите на събеседника, също оказва влияние. Моментното състояние също е сред факторите.

Понякога големината на етерното тяло, при по-напреднали може да достигне и до няколко метра в радиус. / при обикновенни условия е до 2-3 милиметра навън от физическото тяло/. Естественно, че при по-разширена аура , личното пространство следва да е по-голямо. Спор няма.

Новообразуваната тема наистина е много важна.

И на мене е много любопитно кой как си пази личното пространставо чисто.

:3d_121:

Понятието напреднал ми звучи доста... особено. По света са правени експерименти, които показват, че усещане за голям радиус на личното простратство имат по- агресивните хора. Подобни наблюдения върху децата имам и аз.

Правени са опити в затвори. Най- голям радиус се оказало че имат... хората, осъдени за тежки престъпления, като убийства. Иначе казано, не бих свързала това усещане за лично пространство, за което става дума, с рамери на аура, на етерно тяло. Мисля, че тези неща не са свързани...

А българите сме шампиони по много неща. И по досадност- да, защото сме егоцентрици в твърде голяма степен. И по самообвинения също сме шампиони. Но така едва ли си намаляваме същата тази егоцентричност...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато съм писал "напреднал", нарочно съм оставил ненаписано съществителното. Точно като капан за психоанализатори, считащи техните предположения за научни открития. За такива психоанализатори говори ап. Павел, че ще се посрамят "мъдреците на този свят" когато дойде Утешителят.

Ако се поразрови Багира из разни окултни книге / а знам че има възможност, най-малко от професионален интерес/, ще установи, че е описано нарастване на различните аури на Ученика стъпил в Пътя на Духовното си развитие. И всеки действително Ученик стъпил в Пътя, си знае доста точно личното пространство, а то е свързано дори с ауричните размерите на Астралното , Менталното , Умственото , дори с Причинното тяло. Последното се увеличава неимоверно много и съм срещал описания за размери в порядъка на десетки километри. И в това няма нищо ненормално, защото е свързано с увеличаване на магнетизма на ауричните тела. Ненормалното е при липса на пълна информация, да се правят "научни изводи".А пълна информция, ще има когато самата Багира стане Ученик. Лично нямам пълна информация и за това не правя изводи..само изказвам съждения.

Бих й препоръчал да си припомни написаното от нея...

...А българите сме шампиони по много неща. И по досадност- да, ...... И по самообвинения също сме шампиони. Но така едва ли си намаляваме същата тази егоцентричност

Само ще допълня ... "големи дървени глави сме ние българите"

Ще си оправим държавата, когато започнем да казваме ..."чашата е полуПълна и трябва да е допълним"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато бях в Щатите водих дълъг спор с шефката си , дали колегите ми имат правото да ми нарушават личното пространство ,по един груб и напълно необоснован начин .

Беше дълъг 2-часов спор , в който извоювах свободата на личното си пространство на английски език , което беше доста трудно за мен в началото на дългия ми престой там .

Но явно съм била достатъчно убедителна . :3d_068:

Оттогава нататък абсолютно всички се съобразяваха с моето лично пространство и работата ни потръгна без проблеми .

Та, така водила съм я войната за запазване на личното ми пространство непокътнато .

Когато се върнах в България , ме дразнеха твърде много неща в началото , а именно и липсата на нужната дистанция и запазването ми на лично пространство. Това ,че хората постоянно си говорят на много висок тон , изпълнен с стрес е целия ден от пазаруването в магазина , до разгневения шеф на работа , до неадекватните шофьори на платното и какво ли още не . Но разбира се имаме и позитивните страни .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да търсим прикритие в личното си пространство, и в същото време говорим за приемане на хората, като едно с нас.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Никой не може да приеме никой като част от него. За това е нужно или голяма любов или голяма лудост. Аз не приемам никого като част от себе си, защото просто не е.

Не противопоставяй качествата - прикритие и приемане. Нямат връзка. В случая манипулираш. Или нещо по-лошо.

:3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Личното пространство може да бъде споделено, но импулса идва от споделящия, защото в противен случай става дума за нарушаване правото на индивидуална свобода. Трябва да се учим да не допускаме външна намеса в пространството си, когато не желаем това. Ако повече хора бяха телепати, щеше да стане много интересно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Изобщо не ни е необходимо да станем телепати. Необходимо е да сме директни. Да ценим свободата си и най-вече времето си.

И да престанем да фамилиарничим със всеки срещнат. И да се оплакваме наляво и надясно къде ни сърби и къде ни боли. И когато друг ни въвежда в подобен провинциален сюжет - просто да му кажем: "Спри. Не ме интересува. Не ме натоварвай."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще станем телепати и тогава наистина ще ни се наложи да пазим пространството си. Иначе за фамилиарничеството си права.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хах , и аз така мисля докато станем телепати ,че е редно да се съобразяваме с личното пространство на нас и хората около нас . :3d_151:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×