Слънчева Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Ще станем телепати и тогава наистина ще ни се наложи да пазим пространството си. Иначе за фамилиарничеството си права. На мен все още ми е трудно така директно да отрежа някой, който ми досажда. Опитвам да намекна, да покажа досада, но има хора, които не разбират от намек И тогава се чувствам зле, защото съм била рязка и може би неучтива.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Най-доброто лекарство за чистата съвест (колкото и да е условно това понятие), е директността. Ако всички бяха диреткни и най-вече знаеха какво искат в конкретен момент, много главоболия и недоразумения щяха да бъдат спестени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Права си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 И затова, не се притеснявай да кажеш на досадника, че е досадник. Смело. Особено на скучни и обсебващи същества от женски пол. Макар, че много мрънльовци има и сред мъжете, което вече е симптоматично. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 На мен все още ми е трудно така директно да отрежа някой, който ми досажда. ...И тогава се чувствам зле, защото съм била рязка и може би неучтива.... За мен е лесно Отрязвам директно. Още в зародиш. Сега го направих доста по-меко, отколкото обикновено, мисля че се прие правилно. Какъв е смисълът да си трая и да изпълнявам желания само и само за да не огорча другия? Така ще участвам в нечестна игра и за двамата. Ще подхранвам напразни надежди. Другата страна имаше вече такъв печален опит с друг човек, който не смееше да й каже, че не желае обвързване, за да не я огорчи, така подхранваше с години илюзията за нещо. Моят стил е директен до пълно изясняване винаги. Е, после и в мен остава дискомфорт поради това, че евентуално другата страна е разочарована. Но в крайна сметка играя чисто и открито, последователно, коректно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Нещо не мога да ви разбера? Май объркахте личното пространство с егоизма. А си мислех, че аз съм интраверт! Когато тръгвам нанякъде и искам да съм сама, то наистина съм сама. Статисти не ми трябват. Но никога не съм си харесвала тази черта от характера. Винаги съм смятала, че това си е по-близо до егоизма,отколкото до някаква защита на лично пространство. Затова от всички мнения по темата май най-много ми допадна това на Вендор: Може ли да търсим прикритие в личното си пространство, и в същото време говорим за приемане на хората, като едно с нас. Когато човек се занимава с духовно развитие, развива по-голяма чувствителност от останалите хора. Мисля, че докато е още в началото на пътя и не може да овладее тази свръхсетивност, трябва да пази дистанция спрямо останалите, особено тези които не биха го разбрали. Иначе има опасност да нарани някого. Може би затова във всички религии съществуват отшелници, монаси и т.н. А иначе съм абсолютно съгласна, че ние българите сме шампиони в изкуството да се нарушава личното пространство на другия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Когато човек се занимава с духовно развитие, развива по-голяма чувствителност от останалите хора. Мисля, че докато е още в началото на пътя и не може да овладее тази свръхсетивност, трябва да пази дистанция спрямо останалите, особено тези които не биха го разбрали. Иначе има опасност да нарани някого. Може би затова във всички религии съществуват отшелници, монаси и т.н. Много си права Бина! Важно е човек да не е чишит, т. е. да го има добрия тон. Но пък има и хора, които много бързо стават зависими от вниманието и добротата ни. Много от нас, участниците в този форум не бихме нарушили чуждо пространство, но извън него не е така. Повечето хора са пленници на егото и материалния свят. Себевладеене не всеки знае какво значи или просто на хората им е удобно да са егоисти, да изискват още и още, защото така е по-лесно. А иначе съм абсолютно съгласна, че ние българите сме шампиони в изкуството да се нарушава личното пространство на другия. rolleyes.gif Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Затова от всички мнения по темата май най-много ми допадна това на Вендор: Може ли да търсим прикритие в личното си пространство, и в същото време говорим за приемане на хората, като едно с нас. Един момент, нека не смесваме нещата. Едно е да си показал на някого красиво място за отдих защото той те е помолил да го заведеш, защото знаеш че има натрупан стрес и му е необходим релакс и усамотение сред природата, и сте отишли заедно на няколко съвместни маршрута като обикновени приятели. Съвсем друго е, той да иска по-специална близост след като ти нямаш никакви интимни чувства към него и през цялото време си бил на разстояние съвсем неслучайно просто за да не даваш поводи, в този случай най-нормалното е да се отделиш и усамотиш като си видял навлизане в твоето пространство. Има си граница! Къде в случая е егоизма? Точно защото приемаме всички като равни, не влизаме в близост с точно един конкретен човек. Приемането на хората като част от нас означава еднакво отношение към всички. Вендор, значи ли, че според теб за да приемаме хората като едно с нас, че трябва да направим интимни връзки с всички хора? В случая мнението на Вендор ми изглежда противоречащо на ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Да си директен да, но не и груб. А иначе всике си знае сам докъде дава да му се навлиза в личното пространство и докъде не. А има и хора много променливи, на настроения, които те допускат мнооог близо, а утру са станали с д....о нагоре и не можеш и да ги попиташ "как са"? Та за това нали всике може да си покаже, кажи и прочеее докъде другият има права...но цивилизовано-нещо по средата между груба директност и фамалиарничене, въпреки, че има хора с които ако неси по-рязък не разбират ни от дума ни от нищо и то за това е тъй цветен живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 В "Акордиране на човешката душа"- 1 том, Боян Боев предава думи на Учителя: "В обходата влиза и следното: когато човек е между хората, да бъде най- малко на 35 см разстояние от тях." Явно това е и по повод опазването на личното пространство. Иначе ми се струва добре да обясняваме на тези около нас, ако считаме, че нарушават личното ни пространство. Те може да не го подозират (точно поради различните представи на всеки от нас за радиуса на това лично пространство), може дори да не го искат. Ако го искат... жалко за тях. Можем да бъдем доволни, ако успеем да направим това достатъчно категорично, но и без да ги нараняваме. Но това си зависи както от умения, които може да се усвоят и развият, така и от вътрешното ни състояние (което е съвсем друго нещо) В отговор на Ян ще поясня отново мнението си (вероятно не е било разбрано) , че усещането за лично пространство няма пряка връзка с размери на аура, по- фини тела, напредналост и т.н. Не че оспорвам размерите на аурата на напредналите, или имам желание да тълкувам кой може да се нарече напреднал. Това в случая просто не ме интересува. Дори излиза от темата! Често съм установявала, че човек си има някакви представи за размер на личното пространство, но щом се качи на автомобила си, внезапно тези размери се разширяват и обхващат и някакво пространство около автомобила му. Нито аурата на човека се е увеличила, нито напредналостта му. Така че мисля, че е ясно за какво става дума. Поне ако някой иска да му е ясно, ще разбере. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 Може ли да търсим прикритие в личното си пространство, и в същото време говорим за приемане на хората, като едно с нас. Мисля, че не си от този свят и това ти е най - хубавото! Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 На мен лично не ми се спекулира на тези теми, но ще се радвам ако някой направи паралел (за мен дори естествена взаимообвързаност) между фешън-теченията в настоящия сезон - Личното пространство, Общуването и Манипулацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Април 30, 2007 Доклад Share Добавено Април 30, 2007 На мен лично не ми се спекулира на тези теми, но ще се радвам ако някой направи паралел (за мен дори естествена взаимообвързаност) между фешън-теченията в настоящия сезон - Личното пространство, Общуването и Манипулацията. Венцислав, защо Вие не осъществите този паралел? Позовавайки се на тази Ваша представа за естествена взаимнообвързаност между тези две категории може да изведете Вашето по-задълбочено заключение значително по-успешно от нас Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 (edited) Здравей, Венци ! Хубав аватар ! Идеята ти е добра ! Такъв е сезонът , наистина , учим се на елементарни неща от общуването и как да не нарушаваме личното пространство на човека пред нас и този зад нас. Как хем да бъдем честни , към себе си и останалите , хем да не бъдем груби и да издребняваме в глупави препирни . Аз също съм много директна в изказванията и имам достатъчно смелост да си казвам нещата съвсем направо без недомлъвки . Но личното пространство на всеки един човек е много важно жизнено пространство , което принадлежи само и единствено на него . Когато започнат други хора да навлизат в неговото жизнено пространство се получават доста неприятни реакции . Много пъти и хората започват да досаждат с присъствието си като се натрапват шумно или прекалено експанзивно . Но проблемът тук в нашия форум не е този сорт . По - скоро оценките от чуждо име или криворазбраните думи , които стават причината за ново заяждане . Желанието да поставиш другия на мястото му и така нататъка , тези неща са свързани по - скоро с добронамереността на всеки един към другия , много повече , отколкото с личното му пространство . Досадно става , когато само 2 човека си водят разговор и започва да прилича на някакъв чатрум или дребно разговорче форума , отколкото смислени , идейни постинги . Личното пространство се нарушава и когато някой решава , че само определени хора са меродавни като мнение . Но като цяло всеки може да прецени със собствената си глава , кое е полезно за него и кое не , кое е манипулиране и кое искрено мнение . Някой може и да преценил , че няма нужда от собствено /жизнено/ пространство , но аз пък мисля, че е много важно всеки да има своето жизнено пространство , да не се чувства притиснат психологически от чужди мнения или от натрапването на меродавни мнения. Редактирано Май 1, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 На мен лично не ми се спекулира на тези теми, но ще се радвам ако някой направи паралел (за мен дори естествена взаимообвързаност) между фешън-теченията в настоящия сезон - Личното пространство, Общуването и Манипулацията. Венцислав, защо Вие не осъществите този паралел? Позовавайки се на тази Ваша представа за естествена взаимнообвързаност между тези две категории може да изведете Вашето по-задълбочено заключение значително по-успешно от нас Поздрави! Е ха де ... Де този късмет да имаме всички. Защо така си мисля, че е много по-лесно да се "яхнат" като конче чуждите идеи, да се развият от "пчеличките" и после на финала ... там да се финишира със свежи сили. Иначе като задачка за размисъл - хубаво е да се комбинират така тези темичките. Ще наблудавам доколкото мога комбинирането.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 4, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2007 От темата "Изкуството да водим диалог:: Не мога да разбира, защо се дразните толкова много? Човекът ви е направил безплатна психоанализа, вие се засягате. Не стига, че ви влезе /безплатно/ в личното ви пространство и охартеризира личните ви качества и некачества, а вие сега се обеснявате ... Ми така се води антидиалога. Правиш психохарактиристики без да са ти ги искали хората и те тръгват после да се оправдават ... Да, интересен поглед към нарушаването на личното пространство - някой неканен прави характеристика на личните ни качества и некачества. Според мен има различни варианти на ситуацията: 1. Този, който прави характеристиката, съзнателно цели да навлезе в личното пространство на обекта си. Тогава той следи реакциите на обекта и ако обектът започне да се оправдава и защитава или отбранява с ответни удари, отчита успешен пробив и продължава да манипулира жертвата си докато тя го допуска. (Намирисва на вампиризъм) Ако обектът не отреагира, губи интерес към него. 2. Анализаторът на личните качества на другите не подозира,че навлиза в нечие лично пространство - той смята, че така помага на другия да се осъзнае и "поправи към добро". Огорчава се, когато го изтълкуват като натрапник, а не като благодетел, както се вижда той самият. 3. Анализираният не се впечатлява от характеристиките, които получава, защото те не могат да нарушат личното му пространство - по-скоро те му открехват завесата, зад която се намира личността и границите на личното пространство на анализиращия. Сигурно има и още, за които не се сещам сега.... Вие как реагирате, когато някой ви охарактеризира? Усещате ли се с нарушено лично пространство? Зависи ли това от самата характеристика и кой ви характеризира? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 Може да не е съвсем по темата, но много ми хареса този цитат от статията на Кирил "Егрегорите",поместена в Astrohoroskope.info "Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях, да успее да открие собствената си програма, такава каквато е дадена в неговия личен хороскоп." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 "Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях, да успее да открие собствената си програма, такава каквато е дадена в неговия личен хороскоп." С първото изречение съм съгласна, но второто ми звучи несериозно - например така "Ходенето по земята е скучно, затова е добре човек да полети ..." Егрегорите по своята същност са доста по-силни от който и да е човек и откъсването от даден егрегор става обикновено с присъединяването към друг или в по-редките случаи с естественото отмиране на текущия - например завършваш средно образование, вече не си ученик, съучениците се пръскат ... - но всичко това наистина съвсем не е по темата, така че спирам до тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 1. Този, който прави характеристиката, съзнателно ...манипулира 2. ... не подозира,че навлиза... 3. Анализираният не се впечатлява Въпр. - Вие как реагирате, когато някой ви охарактеризира? Характеристиката е публична. Имаме 2 микрокосмоса и взаимодействие между тях в 2 "среди" т.е. най малко 5 явления, обикновено са повече. Отг. Опитвам се да намеря истина в твърденията. Ян, изпитвам не раздразнение. Селсал помага и на себе си с авторефлексия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 Като става въпрос за лица и има зададен въпрос за реакции, да подхвърля една идея: В Стара Загора има местност, наречена Аязмото. Красива местност. Там се предлага като атракция посещението на една зала, пълна с криви огледала. Идеално гладко огледало никъде не ще открие човек, но там са идеално криви в различни посоки. Ако някой се нуждае от стягане на коремната мускулатура, препоръчвам му да отиде и да се поогледа в тях. Само едно не препоръчвам, то затова си има и поверие такова - в счупено огледало да не се оглеждате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 (edited) Всичко е една Суета. Суета на пърформанса и на словото; тук не говорим за пълноценност и яснота, а само за ... суета. За обслужващата ни, любима суета. Да живее суетата на словото! Докато ни се отвори "прозирката на живота" (по любимия ми Кърт)... Редактирано Май 4, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 (edited) Вие как реагирате, когато някой ви охарактеризира? Усещате ли се с нарушено лично пространство? Зависи ли това от самата характеристика и кой ви характеризира? Ами първо се опитвам да усетя целта на тази характеристика, отношението на човека към мене (желание да ми помогне, да покаже лично превъзходство или др.). Това кой ме характеризира няма кой знае колко голямо значение, колкото отношението му към мене в настоящия момент. Не съм сигурен, че ще погледна достатъчно непредубедено (поне на първо време) върху характеристиката му ако е отрицателно настроен. Със сигурност няма да усетя личното си пространство нарушено, ако някой се опита да би въздейства само чрез характеристика отправена до самия мене. Ако я изнесе в публичното пространство без моето одобрение... вариантите са най-различни и в голяма част от тях личното ми пространство би било сериозно нарушено. Редактирано Май 4, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 Всичко е една Суета. Суета на пърформанса и на словото; тук не говорим за пълноценност и яснота, а само за ... суета. За обслужващата ни, любима суета. Да живее суетата на словото! Докато ни се отвори "прозирката на живота" (по любимия ми Кърт)... Мона, изглежда освен на суетата на словото умеете да се радвате и на суетата на образите...Дано в поредния аватар сте открили себе си... Но ако пък ли не,знайте,че съм в очакване на поредното Ви интересно ,условно превъплащение. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Като създадени от хората, егрегорите няма как да бъдат по-силни от тях. По-силни са от моментната човешка идентификация и са обвързани с т. нар. личност, те са я образували, управлявали, експлоатирали... Така лудо отричанатото отказване от личността е нищо друго, освен отказване от зависимостта на сътвореното от нас порочно жизнено поле... И разбира се, "Всичко е суета и гонене на вятъра" (по Еклисиаст)! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.