Диана Илиева Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 С товаТук може да има засегнати, но аз казвам, за човека това е непосилно на този етап, няма нужните възприятия и понятийност. съм абсолютно съгласна. Обаче книгата на Торвалд Детлефсен определено си струва и има принос точно в тази насока - може да се изтегли свободно от spiralata.net. Друг такъв съвременен изследовател и творец за мен е Авесалом Подводни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 .... Личното пространство - няма граници. Това е покой, но вътрешен. Цитирано по този начин - ми харесва тук: http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm могат да се изтеглят книги на Торвалд Детлефсен. - още малко от него: ".... остава въпросът за предопределението и свободната воля на човека. Отговорът на този въпрос много лесно може да стигне до задънена улица, ако не се съобразим с условията на закона за полярността. Детерминираност и свобода са два полюса, които взаимно се обуславят и принадлежат един към друг и които не се взаимоизключват - както често си мислим. Както и при всяка друга полярност, на нас ни е трудно, ако изобщо е възможно с нашия разум, да схванем едновременността на двата полюса. И все пак, свободата не може без детерминираност и обратното. Двете взаимно се обуславят, подобно на светлината и тъмнината, вдишването и издишването. Затова пътят кьм свободата води през изпълнението на закономерността." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Хм... този вид свобода... Сега ще направя... Не, няма да направя, но ще дам основата на една съпоставка, а който иска да си я направи. Явно свободата е многопластова категория и не е ясно кой коя свобода впряга в съзнанието си, било стационарно, или за момента... Та, сблъсъкът на двете системи. Комунизъм - приоритет: социална справедливост - възможна, само за сметка на ограничаване на свободата. Демокрация - приоритет: свобода - възможна, но за мен свободата е и възможност за упражняване на волята си върху теб, тоест само за сметка на социалната справедливост. Свободата всъщност е правото на силния. И... Свобода, ще рече обхватност, абсолютна неограниченост... нищо общо с полет, понеже дори и да съществува пространство, то е само част от теб... вечност... и тя е твоето тяло... творчеството е само вътрешен акт, понеже извън теб не съществува нищо... как, след като си всеобхватен... блаженство в неограничеността... абсолютност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 И... Свобода, ще рече обхватност, абсолютна неограниченост... нищо общо с полет, понеже дори и да съществува пространство, то е само част от теб... вечност... и тя е твоето тяло... творчеството е само вътрешен акт, понеже извън теб не съществува нищо... как, след като си всеобхватен... блаженство в неограничеността... абсолютност... Красиво И ... все пак не забравяй, че за да може да поемеш следващата глътка въздух /Светлина, разбиране, яснота, "виждане" - което си избереш / , трябва първо да издишаш... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Да, приемането и отдаването са важни, а е трудно да се поддържа баланса, но именно в трудността, с волевоте усилия и незабравянето се създава култивацията на личността и се бяга твърде далче от свободата. Естественото протичане пък се осъществява само на базата на правилното протичане на споменатия процес и въобще тук сме като пили у кълчищъ, ама това са възможностите на горкичкото съзнание. Но нали каквото горе, това и долу. ЗНачи и тук просто трябва да имаме празна чаша за да можем да наливаме. Като свържем това с принципа примерно на "Бхагават-гита" - необвързане с плодовете се получава някаква яснота. И яснотата отново дава опасната позиция на култивирането, но не и при правилно изпразване... и т.н. но... накрая три дни яли, пили и се веселили! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 (edited) Milena, благодаря ти за цитатите. Не съм чел този автор но подкрепям написаното от него в тези извадки на 100%. Редактирано Май 8, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 (edited) Можеш да си изтеглиш книгите му от http://www.izvorite.com/. Авторът е много сериозен и интересен. Харесвам го, защото е болезнено откровен и окултно достоверен. Редактирано Май 8, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 физическият ни живот е резултат от причини които са задействани отдавна .......................................... Бог, доброто, обичта и любовта са истина. С тях, животът става нетленен и истински. Има и причини които се задействат тук и сега, както и "тук и сега" Иначе не бихме имали свободната воля да променяме нещата. И това също е Истина и тя влиза в любовта също.. Несериозно е да си мислим, че абсолютно всичко е предначертано. И за това човек трябва да внимава с личното си пространство, да не му кажат в по-късен период .."Да си внимавал..." Да. Самоосъзнаването и съзнателно действие - са форма на любов към Бога. Но Ескалибур не може да се измъква насила. Има и причини които се задействат тук и сега, както и "тук и сега". Съгласен съм. Какъв е твоят метод? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 Признавам, не очаквах по този начин въпроса, въпреки, че съм си го мислил. Не трябва да мислиш по въпроса силово и отговора ще дойде сам. Има едни такива много тънки подробности ... На първо място - Ескалибур не е създаден за Артур. Но друг му го е дал. Не е негов атрибут, въпреки, че го е носил. Там е познанието. Но с Артур е изчезнал в Авалон. ... Ако имаш уши слушай. Огения меч обръщащ се насам и натам, обаче е атрибут на този който успее да премине през въбрацията на огнения Му пламък. Там е живота. И от този момент му става атрибут извикващ го със силата на мисълта си само. .... Ако имаш уши слушай. Със сила Ескалибур не се взима, а с познание за силите.. Огнения меч обръщащ се така и така, се измолва като дар. Там е и метода - "сърце смирено и глава преклонена". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 (edited) Има едни такива много тънки подробности ... На първо място - Ескалибур не е създаден за Артур...друг му го е дал. Не е негов ... въпреки, че го е носил. ... Но с Артур е изчезнал в Авалон. ... по точно в езерото, където една ръка в дантели го взема от ръката на рицаря A small church was built here by Joseph of Arimathea; ... Having received the sword in Avalon, Arthur was required to return it there upon his death. Sir Bedivere threw Excalibur back into the lake and the same hand appeared again, caugth the sword, and brandished it before disappearing. King Arthur returned to Avalon to dieОгения меч ... на този който успее да премине през въбрацията на огнения Му пламък. Там е живота ... Със сила Ескалибур не се взима, а с познание за силите. Огнения меч ... дар ... метода - "сърце смирено и глава преклонена". Вярно и силно казано. Говориш за връзката със Светия Дух. Така е. Ние се познаваме, нали? Къде се губи 7 месеца? Редактирано Май 8, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 8, 2007 Доклад Share Добавено Май 8, 2007 (edited) В безкрая на бездънна самота, във вихъра на вечна суета живея аз и дните ми изгниват. Срещу ми идват хиляди ЛИЦА, минават покрай мен и си отиват. Отиват си с несбъдната мечта воала от ЛИЦЕТО да отвият, да видят във очите ми жена и свойто скъпо себе да открият. Домогвания жалки и невзрачни, лишени даже и от зрънце плам, на дребнички надеждици подвластни, без светъл порив, мъжество и блян. ЛИЦЕТО ми за тях е сянка бледа, очите ми са пълни с пустота, а милата усмивка е победа. отиват си с несбъдната мечта. Сред грохота от хорска суета, във лоното на свойта самота линея аз и чакам тези стъпки, които да ме сепнат с песни звънки. И стигнали веднъж с Любов съня ми, разбудили изстиналата същност, до мойте да кънтят дори в плача ми, без страх от неизвестното ни Бъдеще. Редактирано Май 8, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Тези стъпки диря са оставили в сърцето от безброй отдавнашни беди - виж стъпките, които по небето са оставани и пак ги извади! По земята ще намериш само прах, но горе, с размера ти, чакат крила, крилата, не познали никой страх, крилата, траектиращи към любовта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Мисля си за избирателната пропускливост на "мембраната" на нашето лично пространство. Може би ако го усещаме нарушено, причината е в нея... Може би ако се усещаме самотни - причината отново е в нея - настроили сме я да пропуска само изпълненията на нашите желания, само това, което отговаря на нашия модел за човек, поведение, любов, нежност.... Може би нашата мембрана понякога (често) изкривява информацията за това, което се докосва до нея, защото то не се вписва в нейната програма на пропускливост.... От какво зависи тази пропускливост и как да направим така, че да си отговаря на нашето аз, но и да не спира и изкривява контакта ни с заобикалящия свят?.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 (edited) Силвия СД и Венцислав_, благодаря за това, че споделихте стиховете Във връзка с поставеността за личното пространство - и това, което осъзнаваме като Себе: Из-живявате ли Болката? Бихте ли "се разголили" за нея? Ако приемем, че тя е пада, а върхът е насладата /удоволствието/, бихте ли се оставили /танцували/ в Ритъма им ? или ще "се борите" да изпитвате единствено и само удоволствие? ......................................................... И... Болката "отразена" в 4-те равнища на съзнание по К. Уилбър: - унитарно съзнание – всичко се преживява като цялост без граници; - тотален организъм – очертава се граница между Аза и външния свят; - Его равнище – прокарва се граница в нас самите между егото и тялото; - персонално равнище – възниква вътрешно различие между “персоната” и “сянката” (по К.-Г. Юнг) ? * един цитат от "Без граници": "...Улиците бяха мои, храмът беше мой, хората бяха мои. Небето беше мое, така също и слънцето, луната и звездите, и аз бях единствения свидетел и любуващ се. Нямаше свидливост, нито връзки, нито разделения; всички качества и разделения бяха мои; всички съкровища и притежателите им - също. И цялата моя корумпирана суетност и мръсни пътища по този свят сега отучих, и станах малко дете, което влезе в царството на Бог." Редактирано Май 9, 2007 от Milena Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Здравей, Милена! Уважавам обхватността на трансперсоналистите Юнг и Уилбър. Но ако те бяха надскочили още малко високите за това действие рамки на съзнанието, може би биха установили с удивлението на малкото дете от цитата, че там болка няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 "...Улиците бяха мои, храмът беше мой, хората бяха мои. Небето беше мое, така също и слънцето, луната и звездите, и аз бях единствения свидетел и любуващ се. Нямаше свидливост, нито връзки, нито разделения; всички качества и разделения бяха мои; всички съкровища и притежателите им - също. И цялата моя корумпирана суетност и мръсни пътища по този свят сега отучих, и станах малко дете, което влезе в царството на Бог." Супер е! Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
semiramida Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Минималният стандарт за лично простраство е равен на една опъната ръка разтояние от тялото /това е радиуса/, а диаметъра са двете опънати в страни ръце и така се описва един мислен кръг около тялато. Нарушаването на това пространство се счита за лошо възпитание. Това е във физически план, а в психологически и духовен план личното пространство може да се наруши със думи и дела. Също може да се наруши със правене на непоискано добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Браня личното си пространство с цената на безсънни нощи и накърнено нечие достойнство(според засегнатия). Ех, ако хората се занимаваха малко повече със Себе си и търсеха отговорите вътре в себе си сигурно пред тях щеше да се разкрие частица от Познанието запалваща искрица от Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Човек сам определя личното си пространство и хората които може да допусне в него. Всяко насилствено проникване в нечие лично пространство има неприятни последствия както за човека чието пространство е нарушено,така и за нарушителя. Искането на отговор на зададен въпрос "на всяка цена" е грубо вмешателство в личния живот и най-малкото е неетично. Да поучаваш някого за нещо,да му даваш съвет без той да го е поискал,да го насилваш да прави нещо въпреки волята му,да правиш забележки само защото на теб дадено поведение не ти допада(изключение правят случаите на нарушаване на общоприетите норми на поведение),да се сближаваш с някого насила,да навлизаш в чужда аура без разрешение. Хората са различни и всеки има своето разбиране за това какво е лично пространство.И това разбиране трябва да се уважава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Човек сам определя личното си пространство и хората които може да допусне в него. Всяко насилствено проникване в нечие лично пространство има неприятни последствия както за човека чието пространство е нарушено,така и за нарушителя. Искането на отговор на зададен въпрос "на всяка цена" е грубо вмешателство в личния живот и най-малкото е неетично. Да поучаваш някого за нещо,да му даваш съвет без той да го е поискал,да го насилваш да прави нещо въпреки волята му,да правиш забележки само защото на теб дадено поведение не ти допада(изключение правят случаите на нарушаване на общоприетите норми на поведение),да се сближаваш с някого насила,да навлизаш в чужда аура без разрешение. Хората са различни и всеки има своето разбиране за това какво е лично пространство.И това разбиране трябва да се уважава. Благодаря, Гранат! Точно заради тези неща кипнах и отворих онази тема. Не видях, че този проблем, „ровенето в чуждите дела и души” е бил разглеждан и преди. Значи наистина е проблем. Явно, че и по времето на Учителя е бил актуален, за да го повдига в беседите си: Казвам: Не допущайте в себе си неща, с които трябва да се борите. Това са: омразата, обезсърчението, страхът, злобата, дребнавостите, клюките и др. Не се интересувайте от работите на хората. Ако искате да знаете какво правят те, аз ще ви кажа: те или се обличат, или се събличат; или ядат, или са се нахранили. Някои неща са толкова обикновени, че когато ме питат, какво прави еди-кой си, аз мога не само на това да отговаря, но да ви кажа какво мисли той в дадения момент. На физическия свят не е мъчно да се каже какво прави човек. Често се усмихвам като чуя, че някой иска да знае кой какво прави у дома си. Аз пък се мъча да не виждам какво правят хората. Като минавам край тях, аз си слагам було пред очите, да не виждам какво правят. Път на вътрешно разбиране У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. Волята на Отца За пример аз съм виждал, като влезе някой в стаята ми, ще вдигне единия чаршаф, ще каже: „Горният чаршаф на Учителя е чист, но долният не е чист“. Защо се интересува? Този, който дига единия чаршаф, той и в живота си ще бъде същият. Любопитство е това! После, под кревата ще погледне, да види какво има отдолу, обущата на Учителя са там. Съмнение и воля Май не сме се променили много? Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) Ето пак ме провокирахте да се замисля ще се изморя, бе хора... Тези неща, дето си врем носа в живота на другите ги има. До определен етап /ниво съзнание/. Щото е по-лесно да видим кусури в другите... Ще представя моето виждане.-И все пак, като съм поопознала и приела себе си-такава, каквато съм-малко разсеяна, малко разпиляна, когато съм си простила за това, което съм, ами не ме интересува дали някой говори и си вре носа, той си го прави заради себе си... Прощавам му, щото и аз някога съм го правила, но съм си простила... А пък и допускам да се интересувам от хората, за да ги разбера, за да си обясня причините поради които са такива, каквито са... Интересно ми е да ги проуча... Но има разлика-не е от любопитство... а изучаване, разбиране... Но пак някой може да е обиден, не пречи да се страхува от намеренията ми... Както и ако го изучавам френологически, то е, за да го опозная и разбера. Надявам се да приемете различната ми гледна точка и опита да обясня, защо понякога се опитвам да разчопля нещата-за да има разбиране... Проверено е-когато разбираш някого, /но първо себе си/ не трупаш отрицателни емоции в себе си. А целта е тази, май - да изчистим себе си от всичко отрицателно... мисли, чувства, действия... П. П. Надявам се да не се обиждате от това, което опитах да обясня-за себе си и за другите За себе си знам, че не съм съвършена, само стремежа ми е за съвършенство, уча се... Редактирано Февруари 17, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Сетих се за една история от Учителя. Ще преразкажа по памет, моля за извинение. Учителя срещнал едно дете, което плачело. Когато го попитал защо плаче, то казало, че една леличка го обвинила, казала, че е крадец, откраднал и /нещо, не помня:feel happy:/. Та Учителя му казал -А ти откраднал ли си и?-Не, не съм.-тогава тя не го е казала за тебе... Та ако започна да се обиждам и търся сметка от всички, дето нещо са казали по мой адрес /а вярвай ми има мнооого всякакви изказвания/, то и ако дела заведа... ми богата ще съм Всеки вижда другия през собствената си призма-огледало. Толкова... Моята задача е да ги разбера и обикна, такива, каквито са. Така не ги ограничавам, свободни са... А и аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) Ох, България явно става модерна държава - и ние почнахме да говорим за личните си граници. В Германия само за това говорят, дори когато става дума за изясняване на неща като кой ще хвърли боклука. Важно е да "поставиш границата" - това е едва ли не смисълът на живота. Не отричам това, че е досадно някой да ти се меси и да ти досажда със съвети и е вярно, че в България особено някои от по-старото поколение прекаляват с това. Но никой не е умрял от това и има начини такива хора да бъдат отдалечени от нас, така че да не ни досаждат. Иска се само малко ум и воля. За сметка на това обаче не се губи спонтанната комуникация, на която се радват българите. От всякакви хора, с които съм общувала (говоря сума ти езици и живея с много мултикултурен град), с никой друг не мога да общувам така, както с българи - изключенията сред чужденците са малко и са все нейде "от изток" плюс някои южняци (гърци, италианци). Има нещо в нашето общуване и май точно там се крие ядката на "чудото" България. След толкова живот навън трябва да го кажа. От друга страна не съм срещала хора с по-безсмислено общуване от немците. И дори и да е смислено, е страхливо и все я има тая мисъл за "пространството", да не вземеш да прекрачиш случайно нечия "граница" (само за това приказват) и колко било опасно "да се доближиш до някой" (jemandem zu nah treten), което на немски е равностойно на това да ядосаш или засегнеш някой. Никъде не съм срещала хора, толкова побъркани на тема лично пространство и толкова неспособни да общуват свободно и спонтанно, толкова неспособни да зе сближават истински. И в крайна сметка от целия си опит в Германия съм стигнала до извода, че съм благословена да съм родена в държава, където 25 години (преди да замина за Германия) никой не ми е говорил за лично пространство. Не знам как съм успявала 25 години да общувам с хората и то най-дълбоко и смислено, без такива приказки - и нищо не ми е "станало". И съм била щастлива. И ако някой някого е засегнал, изяснявало се е, в най-лошия случай сме се отдалечавали един от друг (без да изключим бъдещо сближаване), но най-вече, да, проблемът се се е разрешавал някак си. Не е увисвал във въздуха и не е оставал така години наред в пространството на "неизказаното" всеки път като си говоря с този човек. Няма скелети в гардероба. А и рядко ми се е случвало да не си говоря с някой години или едно да говоря и да се усмихвам "любезно", друго да мисля. Стане ли това, увиснат ли тия неща във въздуха и "сложим ли границите", общуването е умряло! И така, благословена съм да съм родена на място, където познавам общуване без граници - дали си говоря с боклукчията, дали с някой на улицата, дали със съседа, дали с приятели и близки. Мога да се докосна до тях истински, дори да говорим 2 минути, мога да усетя сърцата им. А на тези тука в Германия, които растат с понятието за граници плюс съответните деформации, не мога да им помогна. Мога само да ги съжалявам в крайна сметка, че не само не са се докоснали до такова чудо свободата в общуването с ближните си, ами и не могат да си го представят. Не го познават, не са го виждали, а мисълта за такова нещо ги изпълва със страх - защото какво ще правим без контрола?! И в крайна сметка от наблюденията си върху тези хора съм стигнала до извода, че 90 процента от приказките за лични граници и пространство се основават единствено и само на неосъзнат страх и егоизъм. Човекът просто не е пораснал в сърцето си, за да може да "допусне" другите до себе си и затова си измисля някакви външни заплахи и се барикадира срещу тях под формата на Великата Теория за Личното Пространство. Но от това човекът не става щастлив. И никога няма да стане. Само има една теория в повече. Та така, чувствайте се свободни да ми досаждате! Ако прекалите, ще ви кажа, но няма да ви заключа в теорията на страха за 15 години напред. Радвам се на хората, които искат да ме опознаят и да се сближат с мен. Които търсят смислено общуване. Ще им отвърна със същото. Изобщо Лазарев ли беше казал, че духовността нараства при общуването на хората и че на запад затова общуването е ограничено, защото хората са потопени в материалното. А потапянето в материалното води до егоизъм и страх (сравни по-горе). Е, и ние почнахме да ставаме като тях, но в мен дълбоко се таи една надежда, че България има една достатъчно дълбока духовна традиция, за да успеем да останем верни на корените си. Съществена част от нас поне. Вярвам в това, напук на личното си пространство и всичките му страхливи претенции. Редактирано Февруари 17, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Азбуки, благодаря ти за новата насока на темата. Това е още една гледна точка. Лично аз /вярно, бях за малко в Германия/, но се чувствах прекрасно. Точно, защото има поставени граници. Хората не се страхуват да ги заявят. Тук сме роби на това-какво ще си кажат хората... Аз съм се страхувала дълго, страхувала съм се да не нараня, да не обидя и са ми се качвали на главата... /Виж всеки има различен опит и различно оценява нещата/. Та за това ми беше добре там, мога да си бъда чишит и на никого няма да пречи. И тук, и там сме хора, различни, но това може да е сближаващо, а не раздалечаващо... Но все пак всичко крайно, като прекалено ограничение не е добро. Смятам, че искреността и това, че имам право на своите си силни и слаби моменти е добре да заявя. Не мога да се сърдя на другите ако не съм показала/казала ясно какво искам и ми е приятно/неприятно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) Лично аз /вярно, бях за малко в Германия/, но се чувствах прекрасно. Точно, защото има поставени граници. Проблемите на едно място стават ясни след като си поживяла на него. България и Германия са двете държави, в които съм живяла, затова и си позволявам да правя такива сравнения - впечатленията ми не са повърхностни и са трупани с години. В Мюнхен си се намирала в една определена социална среда, плащала си си за лечението (много важен момент!), и естествено си се срещнала с немската коректност в професионалните отношения. Лошо няма и тази коректност в тези отношения никой не им я отрича. Аз говорех за нещата на междуличностно ниво - и там, ще ме извините, "смердит". Нали за лично пространство става дума, не за работа. П.П. Нека разкажа една история, която ми беше нещо като предпоследната капка, за да реша, че в това общество не ми се живее. Преди време, ноември май беше, се събудих посред нощ с някакви зверски болки. Предположих, че са някакви женски проблеми, каквито по принцип нямам, но това бяха много повече от обичайните болки, не се траеха. Взех болкоуспокояващо, което по принцип не правя, защото съм против химията, но болката беше толкова силна, че се налагаше да вия (да!), за да поразмине малко. Не можех да стоя права от болки, виеше ми се свят - с две думи малко страшничко. Тъй като след около половин час болката продължаваше да е толкова силна, обадих се на бърза помощ. Преди години след такива болки съм се оказвала спешен случай за операция, притесних се да не е нещо подобно. Дойдоха, преглеждаха ме, в крайна сметка решиха за по-сигурно да ме карат в болница. Разбира се, някаква немска кака, подобие някакво на жена, ми се сопна как така може за такива болки да ги занимавам със себе си - женските проблеми в тая държава не са много на почит, вероятно защото и жени много не се срещат. Слава Богу, всичко беше наред и това беше някаква криза, може би на нервна почва. Прибрах се към 5 часа обратно вкъщи и си мислех, че моите съквартирантки не са у дома, тъй като се вдигна такава патардия, че не можех да си представя някой да не е чул (обикновено се будят от по-шумно затваряне на вратата в банята...), а докато ставаше всичко това не се показаха. За свое удивление видях на сутринта, че са си вкъщи, попитаха ме как съм, обясних им, че съм добре (така усмихнато, както правят тук, дори и да те мислят за идиот - и аз съм научила нещо от тях ), но в главата ми си остана въпроса: В Германия нормално ли е да слушаш някой в съседната стая как вие от болки продължително време и да не си покажеш носа от стаята, за да попиташ как е? Вероятно е практично. Не се занимаваш с глупости и само ако случайно се окаже нещо застрашаващо живота, може и да стане малко по-неприятно, примерно да се размирише на трупове от съседната стая, но това е само в редки случаи. В повечето случаи съседът ще се оправи сам, без ние да има нужда да бъдем обезпокоявани. Спестяваме си нерви и енергия. Отскоро съквартирантите ми са немци. Преди съм живяла все с чужденци. Така се е получавало просто, не че съм го целяла. И откакто живея с немци, в резултат на тази и други случки реших (твърдо), че не искам да живея като тях и не искам да ставам като тях в личния си живот. Категорично. И много се радвам, че в едната стая от май месец идва една моя приятелка българка. Мога да си отдъхна. Ще си се намесваме в личното пространство до дупка и ще се питаме как сме на воля. Иначе на Германия мислено съм й била вече шута. Въпрос на време е само кога ще си тръгна. Искам си българския боклук и досадните махленски бабички - да ме обсъждат кво съм правила и с кого. Умирам си, домилява ми. Редактирано Февруари 17, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.