Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Велина

За благодарността и прошката

Recommended Posts

май не е задължително да си го осъдил...за да има какво да прощава човек...първо трябва да е действително преживял + преболедувал + осъзнал причинената ...болка / тормоз / лошавина /омразата /завистта ...
По принцип е така. Но има такива хора /аз не познавам лично ни един/, които до такава степен са се освободили от егото си и се чувсват част от Цялото, че тяхното съзнание е изместено в по-високите същности и считат тялото си за обвивка, мислите - за картини, чувствата - за вятър. Тези хора са в голяма степен недосегаеми, понеже пламъкът и светлината на Любовта, които излъчват, изгарят всичко отрицателно. Лошите неща не ги уязвяват, а им служат за горене. Такъв човек и да го режеш, и в огън да го гориш, ще оцелее. А ако не - просто ще гледа отстрани поредното приключение, случващо се с "дрехата" му, неговото тяло.

Да, ние малките и слабите изпитваме болка и имаме нужда да прощаваме, заради себе си и заради другия, ако го е осъзнал. Бихме могли да му помогнем в това, както пише в Лука...

Един цитат от Венци, който с радост си припомних:

Най- щастлив и възнаграден е този, но който прошката е състояние на кръвта му, на който не е нужно вече да прави крачки, че да прости, а поради самото му естесво вече не може да бъде засегнат...

Това е ключът:"на който не е нужно вече да прави крачки, че да прости". Тоест, състоянието на Любов предполага безусловна прошка. Прошката е една от аксиомите в науката на Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

състоянието на Любов предполага безусловна прошка.

:thumbsup2::feel happy::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да.

ефектът от мъдростта "няма какво да се прощава" води до нерушимо спокойствие.

Повече пасва на интелектуалните натури, ное добре да се осъзнае и от хората на любовта.

В един случай е добро едно, а в друг случай, друго.

Веднъж един луд ударе една напреднала в йога сестра.

Анализът и беше, "Допуснах грешка. [Виждайки тежкото му състояние], излъчих към него любов, вместо [необходимото за случая] спокойствие"

Да бъдем адекватни на ситуацията и няма да има нужда да се прощава, нито някой да има угризения за поведението си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грешките са нормална, неизбежна и даже необходима част от играта живот. Я колко неща се научават чрез тях - повечето! "Щом има грешка, има и прошка" - казал мъдрият народ.

Тази любов, която е излъчила жената, е изкуствена и почувствана като натрапена, а всъщност истинската любов успокоява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D

истинската любов успокоява.

:thumbsup2::thumbsup2::feel happy:

Просто Латина успява винаги да каже точно това, в което вярвам и аз :D ... Благодаря ти мила. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup2::D:feel happy: Благодаря, мила Донке! Защо ли обаче се чувствам като ученичка пред учителка? Не случайно, понеже знаеш повече от мене. ;) Те и учителите едно време в училище ми се радваха така като схвана нещо. Чувстваха се разбрани, а това не е никак малко. :thumbsup2::D:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да.

ефектът от мъдростта "няма какво да се прощава" води до нерушимо спокойствие.

Да бъдем адекватни на ситуацията и няма да има нужда да се прощава, нито някой да има угризения за поведението си."

Вальо, до това състояние могат да достигнат само напредналите, които са достигнали до хармонията, мира и любовта в себе си. А за тези, които ги търсят, за несъвършените, за тях е от голямо значение дали другите ще им простят, за да могат и те да си простят. За тях според мен са определени дните за прошка, за да могат да продължат по пътя на своето самоусъвършенстване

и да достигнат до състоянието на хармония, мир и любов, т.е. да се свържат с Бога в себе си и да заживеят в хармония с другите.

Преминавайки през смирението и прошката несъвършените хора трябва да изминат пътя на възпитанието и самовъзпитанието.

"Следователно, в пътя на възпитанието и самовъзпитанието на човек различаваме два метода: метод за съвършените и метод за несъвършените. Според първия метод, нито ще хвалиш човека, нито ще го укоряваш. Защо ще хвалиш съвършения? Обаче, приложиш ли втория метод, и ще хвалиш, и ще укоряваш. Несъвършеният човек има нужда от похвала, да повдигнеш духа му. Когато се възгордее, трябва да го укориш, да се смири. Едно се иска от човека: да знае, кога да прилага първия метод и кога - втория. Не е все едно, само да покажеш бучка захар на човека и да опишеш свойствата й, или да му дадеш да опита захарта. Като вкуси захарта, той ще научи свойствата й. Ако я гледа отвън, без да я вкуси, той трябва да приеме на доверие вашите думи. Съвършеният познава нещата отвън и отвътре, а несъвършеният ги опитва с всичките си сетива. Ще кажете, че който опитва нещата, той се ползва от тях. Който ги приема на доверие, малко се ползва. Всъщност, придобивките на човека зависят от неговата вътрешна подготовка. Който е готов да се жертва за другите, отвън печели малко, а отвътре - много. Какъвто е методът за изучаване свойствата на захарта, такъв е методът и за изучаване на любовта. Съвършеният, мъдрецът познава любовта и по външните й прояви, без да я опитва. Несъвършеният я опитва. Най - напред той започва с любовните писма и постепенно навлиза вътре. Първоначално той пише любовни писма на майка си и на баща си, на братята и на сестрите си, на приятелите си и най - после на своя възлюбен или на възлюбената си. Ако ученикът пише любовни писма, изключват го от училището. Не е позволено на учениците да пишат любовни писма. Не е позволено и на женени мъже и жени да пишат любовни писма. Ще кажете, че това е противоречие. Дали е противоречие, или не, това е друг въпрос. Важно е, човек да се наблюдава, да изучава себе си, да проверява, кои неща предизвикват противоречия. При това, той трябва да различава противоречията, да знае откъде идат и да се справя с тях. Съществуват два вида противоречия: външни и вътрешни. Външните противоречия се разрешават лесно. Страшни са вътрешните противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човек се изгубва в себе си. За да излезе от това положение, той търси външна помощ. Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са, или вътрешни.

И тъй, за да се справя с противоречията си, човек трябва да познава и външната, и вътрешната страна на живота. Някой се смущава от факта, че, като работи върху себе си, не може да обича еднакво всички хора. Към едни е отворен, а към други - затворен; на онези, които повече обича, дава повече; на онези, които не обича, или нищо не дава, или малко дава. Той се обвинява в пристрастие, но сам не може да си помогне. За да разбере причината за нееднаквото си отнасяне към хората, преди всичко, той трябва да разбира вътрешната връзка между душите, да познава законите, които регулират отношенията между живите същества. Ето защо, дойде ли до любовта, човек трябва да разбира нейните закони и методи за прилагане.

Преувеличаването води към изопачаване на мисълта и на чувствата. Някой казва, че хората не го обичат. Къде е мярката, с която определя степента на любовта? Да мисли, че никой не го обича, това значи, да си създава криви възгледи за нещата. Мислете право и не допущайте криви, изопачени мисли и чувства в себе си. Който мисли право, той е дошъл до вътрешната мярка на нещата. Едно се иска от човека: да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. Да бъдеш господар на себе си, значи, да разграничаваш нещата в живота си и да знаеш, на кои от тях да дадеш предимство. Ако ти се даде една задача, да знаеш, може ли да се разреши при дадените условия, или не може. Ако някаква мисъл мине през ума ти, да знаеш, трябва ли да я задържиш, или да я отстраниш. Не е лесно да разграничава човек мислите и чувствата си. Даже светии не могат понякога да разграничат една мисъл или едно чувство от друго и изпадат в изкушение. Често разликата между една и друга мисъл е толкова малка, че не могат да се разграничат. Някой закъснял за трена само една минута. Наистина, една минута закъснение не е много, но тренът е заминал вече, не може да го стигне. Ако отидеш на гарата една минута преди заминаването на трена, ще чакаш. Така е според земните закони."

Източникът на горния цитат е:Утринно слово,Източник на знанието, лекция, държана от Учителя на 27 октомври 1935 год.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази любов, която е излъчила жената, е изкуствена и почувствана като натрапена, а всъщност истинската любов успокоява.
не е била изкуствена, според мен. Сестрата каза любов, а не състрадание и т.н.

аз не бях там и може би за добро, по онова време не бях дотам съвършен и

щеше да има бързо правосъдие

Латина, едно въпросче.

Имаш конкретна ситуация на насилие или изнасилване, да кажем ти си в положение на застрашената страна. Зат конкретния извършител стоят тъмните сили които упражняват диктат върху волята му.

Твоите мисли и действия?

Да.

ефектът от мъдростта "няма какво да се прощава" води до нерушимо спокойствие.

Да бъдем адекватни на ситуацията и няма да има нужда да се прощава, нито някой да има угризения за поведението си."

Вальо, до това състояние могат да достигнат само напредналите, които са достигнали до хармонията, мира и любовта в себе си. А за тези, които ги търсят, за несъвършените, за тях е от голямо значение дали другите ще им простят, за да могат и те да си простят.  За тях според мен са определени дните за прошка, за да могат да продължат по пътя на своето самоусъвършенстване

и да достигнат до състоянието на хармония, мир и любов, т.е. да се свържат с Бога в себе си и да заживеят в хармония с другите.

имах пред вид, другите да не трябва да искат прошка от нас

ако все пак я искат, трябва да се даде със смирение и любов

от страна на търсещия съвършенство, много е добре да се моли смирено за прошка при всяко съмнение че сме постъпили несправедливо

съвършен или не, да помолиш за извинение е висша постъпка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не е била изкуствена, според мен. Сестрата каза любов, а не състрадание и т.н.

аз не бях там и може би за добро, по онова време не бях дотам съвършен и

щеше да има бързо правосъдие

Латина, едно въпросче.

Имаш конкретна ситуация на насилие или изнасилване, да кажем ти си в положение на застрашената страна. Зат конкретния извършител стоят тъмните сили които упражняват диктат върху волята му.

Твоите мисли и действия?

За сестрата - не съм била там и не мога да бъда сигурна в нищо, просто изказах предположение. Мисля, че бързото и премерено правосъдие от твоя или нечия друга страна би било на място, но това също си е мое мнение. Била съм много простителна и отзивчива, но стигнах до извода, че понасянето на каквото и да е не винаги е най-доброто решение - в някои ситуации човек просто трябва да е естествен и адекватен. Както са животните - уча се от тях на какво ли не. Например да се защитавам, когато ме нападат, стига да мога. Иначе - да бягам бързо и далече. Човешкият ум колкото е придобивка, толкова е и пречка.

Сега на въпросчето. Преди да го прочета много ми се спеше, но понеже имам подобни преживявания, бързо се разсъних. Става въпрос за доста силни емоции, все пак. Човек и да не реагира по най-правилния начин в конкретната ситуация, винаги остава възможността да го направи по-късно в себе си, за да премине през изпитанието що годе читав или да се възстанови. Не винаги и не всеки успява. Освен това аз не можах да се справя с тъмните сили у другия, на които беше подчинен, затова не искам някой да счита опита ми за нещо ценно. Просто споделям мислите си. Аз с въпросния човек просто се разделих след време, след години безуспешни опити да стигна до съвестта, ума, чувствата му. Наистина е доста неприятно близкото съжителство с подобен човек, за който се питаш това човешко същество ли е или дявол в човешки образ. Може би просто не ми достигна Любов и отдаденост. Ще споделя само няколко извода, които съм направила за себе си, но няма да кажа всичко. Говоря за различни ситуации с различни хора.

Да се запази спокойствие. Да се отвлече вниманието като се говори за друго - опитано е, действа. Да не се дърпа дяволът за опашката. Дистанцията е добро решение. При невъзможност да се предотврати насилието, да се приеме без чувство за лична вина и отговорност. Може да е абсурдно, но често жертвите се чувстват отговорни за случилото се, малоценни нищожества, наказани от съдбата. А къде остава отговорността на насилника?! Аз считам тялото си просто за една обвивка, в мене има недосегаема част, която е неуязвима /за кой ли път го казвам/. Може да се случи и следното - да се даде доброволно това, което ти искат насила, щом не е възможно да се предотвратят събитията. Човек трябва да намери по-високото си аз и да бъде там. Иска се и Любов, да можеш да излезеш извън себе си /тялото си/, извън желанията си, болката, притежанието... да простиш и да оцелееш. Ще повторя - възможно е да се преживее всичко! Не е важно толкова какво ми се случва, а какви чувства и мисли владеят душата ми. Каквото и да става, аз искам да се чувствам свободна, обичаща, смирена, благодарна, доволна... искам да бъда изпълнена с добри и светли чувства. Какво още да кажа - правилно е да обичаме враговете си. Ако любовта ни е истинска, те може да бъдат излекувани. Поне може да бъдем излекувани самите ние. Надявам се да съм била полезна и че въпросчето не беше просто от любопитство. Тук показах някои свои стремежи, не претендирам да съм ги постигнала. На един етап на развитие човек просто не може да бъде засегнат, ама този етап е далече...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са, или вътрешни.
Таня, определено съм съгласен че повечето хора имат нужда от сигнал за отношението ни към това което правят. Така се тренира и съвестта им, ако в определен период е била заспала.

Мъдростта е в това, сигналът да се даде навреме и с необходимата точност,

без лицемерни ахкания, обвинения и др., както бихме посъветвали човек който уважаваме

Латина,

"от род благороден си чадо щом тъй ми хортуваш"

повечето неща в отговора ти са много верни.

човек просто трябва да е естествен и адекватен. Както са животните - уча се от тях на какво ли не. Например да се защитавам, когато ме нападат, стига да мога. Иначе - да бягам бързо и далече.

защото някои неща са невъзвратими

добрите реакции трябва да се допълват от далновидност, "отдалеко че да е леко"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даа...

Всичкото в отговора на Латина е верно,не само някои неща, а всичко. Мене ако питаш Валентин, мога даже и да стигна до корените на явлението с невероятни подробности. Но мисля и Латина може. Вярвам, че има достатъчна дълбочина на мисълта за да го направи, но ... не пред всички тук,защото ще хвърля бомби. Латина - не го прави. Приятелски съвет. Спри до тук. Прости, подмини и забрави. На някои неща се реаргира на място и навреме, след това ... после... след време ... влиза се в спиралата ..и няма измъкване. Някои на това разчитат- да се влезе в спиралата. .... :hypocrite:

........

" Бъдете мъдри като змийте и незлобливи като гълъбите."

:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са, или вътрешни.

Таня, определено съм съгласен че повечето хора имат нужда от сигнал за отношението ни към това което правят. Така се тренира и съвестта им, ако в определен период е била заспала.

Мъдростта е в това, сигналът да се даде навреме и с необходимата точност,

без лицемерни ахкания, обвинения и др., както бихме посъветвали човек който уважаваме

Латина,

"от род благороден си чадо щом тъй ми хортуваш"

повечето неща в отговора ти са много верни.

човек просто трябва да е естествен и адекватен. Както са животните - уча се от тях на какво ли не. Например да се защитавам, когато ме нападат, стига да мога. Иначе - да бягам бързо и далече.

защото някои неща са невъзвратими

добрите реакции трябва да се допълват от далновидност, "отдалеко че да е леко"

"Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са, или вътрешни.

"Таня, определено съм съгласен че повечето хора имат нужда от сигнал за отношението ни към това което правят. Така се тренира и съвестта им, ако в определен период е била заспала.

Мъдростта е в това, сигналът да се даде навреме и с необходимата точност,

без лицемерни ахкания, обвинения и др., както бихме посъветвали човек който уважаваме и обичаме.

Латина,

"от род благороден си чадо щом тъй ми хортуваш"

повечето неща в отговора ти са много верни. "

Даа...

Всичкото в отговора на Латина е верно,не само някои неща, а всичко. Мене ако питаш Валентин, мога даже и да стигна до корените на явлението с невероятни подробности. Но мисля и Латина може. Вярвам, че има достатъчна дълбочина на мисълта за да го направи, но ...  не пред всички тук,защото ще хвърля бомби.  Латина - не го прави. Приятелски съвет. Спри до тук. Прости, подмини и забрави. На някои неща се реаргира на място и навреме, след това ... после... след време ... влиза се в спиралата ..и няма измъкване. Някои на това разчитат- да се влезе в спиралата. ....  :hypocrite:

........

" Бъдете мъдри като змийте и незлобливи като гълъбите." 

:hypocrite:

Благодаря ви приятели, за отговорите и разсъжденията по темата. Навярно ще са полезни не само на мен, но и на всички , които са тръгнали по Новия път. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката

Вечната тема на всеки стремящ се към вътрешна чистота. Началото и краят на Пътя. Пътят към нашето вътрешно обновяване и освобождаване от оковите на наслоеният лед от омраза и обида.

В тези дни преди светлия празник Рождество Христово се практикува пост и прощение. И тази традиция е свещена, понеже това е израз на един вечен и универсален процес.

Повече или по-малко, вътрешното чистене е нужно на всеки от нас, независимо от степента на постигнатото съвършенство. Даже колкото по-съвършен е човек, отолкова по-големи щети на душата му нанасят тези наслоения и съответно толков повече усилия и старание е нужно той да приложи за да уравновеси силите в себе си и да се пречисти до нужното ниво.

Попаднах на една много интересна за мен лекция по темата: Колко пъти да прощаваме?

Ще си позволя да цитирам някои от най-силните за мен места, а останалото изкушените от Словото ще прочетат сами...

Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не на място, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите.

...

Сега аз ще подведа този въпрос малко по-другояче. Някои го разглеждат по църковному. Ние сме слушали, слушали, казват: „Да си простим!“ Защо ще прощаваме? То е прощаване, без да е простил; извинение, без да е извинил. Това са празни думи. Някой ви пита: „Ако колата, с която ще прекарвам своето брашно и с която отивам на далечен път, се счупи, до колко пъти трябва да я поправям?“ Аз ще кажа: Дотогава, докато ми служи, ще я поправям, защото без нея не може да се кара. Тя е една необходимост. Следователно прощаването, това е поправяне на колата. Счупила се тя. Представете си, че един кон ви ритнал някъде. Трябва ли да му счупите краката? – Трябва да му простите, понеже той ви е необходим. Сега някои разглеждат ближния като един посторонен човек. Не, този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва да му простиш. Трябва да му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече! Окултният закон казва, че с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Това са положения, които трябва да се различават в живота ни, за да стане сносен. Запример, вие може да ме слушате, че трябва да си прощавате, без да разбирате закона. Казвам: Трябва да си прощавате. Казвате: „Може ли?“ – Може да си простим, защо не? Ако след като се върна от разходка, питам: „До колко пъти трябва да си чистя дрехите?“, този въпрос на място ли е? Определено ли е по колко пъти трябва да я чистя? Всеки ден трябва да я чистя, тя ми е необходима. Всичките лекенца, колкото ги има, все ще се очистят.

Защо трябва да простите на своите ближни? В този закон за прощаване седи следующата опасност. Ако ти не простиш на своя ближен, в тебе ще стане едно подпушване, едно блато ще се образува, и там ще почнат да се образуват милиарди микроби. И най-първо ти, със своите деца, ще бъдете подложени на тази отрова – нищо повече! Следователно за твоето благо не само че не трябва да се подпушваш, но ще простиш на своя ближен, ще направиш един канал, чрез който изтичането да става медлено, да не образува никакво блато, да няма никакви условия за тези милиарди микроби. Сега някой ще възрази: „Ама туй е егоистично!“ Ами че кое не е егоистично в света? Кои неща не са егоистични? Някой казва: „Всичко е егоистично“. Не е тъй. В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен. И нека разберем тази дума, тя си има своята добра страна. Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност. Сега мога да го обясня. Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин, да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно „его“. Ако обаче вие служите само на себе си, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист“, човек, който се е превърнал в молец. Питам: Молецът, който е преминал от една дреха в друга, придобил ли е нещо?

...

Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията. Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Вие може да направите опита си, както искате. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, Васко!

Радвам се да те "видя" ! :feel happy:

Велико нещо е учението! Благодаря ви за търпението, когато съм имал слабост и съм я изразявал в постингите си! Простете ми! Може би ще съумея да надрастна слабостите си!

Велико е Учението на тази Наука на Науките, преподавана от Знаещите!!!

Благодаря, Учителю, за живота, който си ми дал! Прости ми греховете, които са безброй! Прости ми слабостта, нека и аз си я простя! Научи ме да те следвам встъпките ти! Да те следвам не на думи, но в реалността!!!

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таня, определено съм съгласен че повечето хора имат нужда от сигнал за  отношението ни към това което правят. Така се тренира и съвестта им, ако в определен период е била заспала.

защото някои неща са невъзвратими

добрите реакции трябва да се допълват от далновидност, "отдалеко че да е леко"

:thumbsup:

Това, че ще се прости, не означава, че сме съгласни да се повтори старото! В няколко теми тук стана въпрос за силата на българските жени, и то предимно за негативните й отправления. Но ето и у нас, и в Русия и др. славяни има и едно много позитивно измерение на женската сила - а именно справянето ако е нужно и със собствени сили, вместо да се върви към гнили компромиси. Ако например той си е заминал, за да си гледа кефа и след като пресъхне другото му кранче, поиска да се върне? А през това време жената е много изстрадала и може би простила, но значи ли това, че следва да е съгласна всичко да започне пак с голи обещания за "конернна промяна". Случаят индивидуално може да има различни аспекти. Все пък, по-съм склонен да приема решението на поетесата:

АНА АХМАТОВА

***

И нека бъда пак сама.

И любовта да е измама...

На твоята невеста няма

да пиша тровещи писма.

Но ти й дай добри съвети:

да се зачита в моя стих,

да пази моите портрети –

бъди внимателен жених!

Глупачки! Всякоя цени

съзнанието за победа –

не светла дружеска беседа,

не спомена от нежни дни...

Когато видиш удивен,

че свършват медните монети

на щастието, празен ден

и радости, навек отнети –

в среднощния тържествен час

не идвай пак. Не те познавам.

С какво ще ти помогна аз?

От щастие не изцерявам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:P

Кьде си ти? Не свети в твойта стая,

но зная, че си тук, че си сама.

Завьрнах се. За пьрви пьт разкаян.

За пьрви пьт оставам у дома.

Не е ли вече кьсно да остана?

Измьчих те. До смьрт те изтерзах.

Какво ти врьщам? Нежност разпиляна.

Уста с горчиви брьчки покрай тях.

Какво ти нося? Две рьце, с които

да те докосна ме е срам дори.

Кьде си ти? Вдигни лице сьрдито.

Вьзмездие поискай. Удари.

Вратата черна покажи ми с тази

немилвана рька като пльтно.

В лицето ми извикай, че ме мразиш

или дори, че ти е все едно.

Заслужил сьм очите ти студени.

Заслужил сьм ти с хиляди вини.

Ти ставаш. Приближаваш се до мене.

Невидима, ти казваш : " Остани".

Веселин Ханчев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) При това би било добре и да беше видима... разменяме си ние стихчета, ама в живота си е доста по-трудничко да се реши - и за първото, и за второто... :blink: Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз предпочитам стихчето на soni. Винаги е по-добре да се прости и да се даде втори шанс. :thumbsup: Но ситуации разни, всеки преценява :feel happy::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:1eye: Вероятно, ако имам " достатьчно" любов в себе си бих казала :"Остани", но аз избирам пьрвото стихче. Вьпреки написано -изречението ми е грешно. Заради измервателното "достатьчно" и затова, че колкото Любов има в стихотворението на Веселин Ханчев, толкова има и в това на Анна Ахматова. Според мен те не са две противоположни стихотворения. Понякога ( или по- вероятно жетейски, асобено при женския избор) в "Остани" има не толкова Любов, колкото страх, подценяване, самота болка и непоносимо чувство за изоставеност, което ще се самозальже с обратното, с вьображаемата представа, че сме простили. И ако при тези предпоставки направиш избора си, то тогава наистина ще бьдеш " невидима " и то не само в очите на другия.

Да простиш, не означава "Остани"! ..." не означава да се повтори старото"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Напълно съм съгласен, всичко зависи от контекста на ситуацията. Дали се касае за трансформираща и двамата прошка или - както е по-често - за "гнил компромис"? Във всички случаи, ако дава повторен шанс, жената по моему е добре да си даде предварително сметка, дали го прави от истинска обич или на преден план излизат други съображения: финансови, свързани с децата, страх от самотата или от хорското мнение и т.н. Ако е вторият случай, дори и най-милите думи могат да произлизат от пространство на нелюбов, а да е по-намясто или даже - парадоксално! - да е израз на любов дори "Не те обичам!" Отново ни идват на помощ поетите:

ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА

ПОСЛЕДНИ ДУМИ

Не те обичам, чуваш ли, не те..

Тревожен миг.

Задъхано мълчание.

В очите ти сега не се чете

ни злоба, ни обида, ни страдание.

Ти сякаш си от камък.

Ти си ням.

Аз знам, че болката е нетърпима.

Не ме упреквай. Ето – виждаш сам –

над нас се спусна безпощадна зима.

С такава мъка ронех всеки звук…

Сега се свърши.

Всичко ти е ясно.

Не ме осъждай. Моят път е друг.

Добре е да се разделим безгласно.

Срещу виелици ще крача аз,

По ледни слонове ще губя сили,

Но няма никому

с притворен глас

без обич да прошепна:

“Мили!”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:1eye: Да не пракаляваме сьс стихчетата, но не мога да се стьрпя да не "разменя " следващото:

НЕЗАБРАВА

Налей ми вино в чаша тьнкостенна,

Приседни с усмивка неизменна.

Любими ти навярно имаш право,

Сьрцето свойта участ заслужава

И някак си привиква в студ човека,

крещи от тишина ,мьлчи от екот,

дали позор ще срещне или слава,

сьрцето този изпит заслужава.

Целувай дьлго гльтката резлива,

Безсмьртната любов из нас разлива,

Не можеш дьлго,е, до гроб тогава,

Сьрцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,

Спокойна ще дочакам всяка участ.

Сьрцето всяка участ заслужава,

Но не забрава,ах не забрава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×